Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА
mi68:
Здравейте,
Тук може да се опрости подхода, тръгваме от простото към сложното, единство и борба на противоположностите.
Имаме вещество и поле. Тънката материя (полето) движи тежката материя (веществото).
Ако се разгледа едно ДВГ леките газовете движат тежките бутала, но газовете са затворени. Ако нямаме затворено пространство, то трябва изкуствено да се направи от вихри. Вихровите полета индуцират.
Ако се правят по единично глупашки експерименти резултата е плачевен. Ако се направят два последователно глупашки експеримента резултата е положителен и е благодат. Грешката е вярна, прости неща се искат!
Михаил Кузмов:
Аааа, atose! Ние тук все чукча. Чукча писател, не читател!!
Bat_Vanko:
--- Цитат на: dymelsoft в Юни 30, 2017, 08:39:26 am ---Не за друго, ама ако се приеме, че формулата E=mC2 е вярна, то по всичко личи, че етера има пренебрежимо малка енергия поради факта, че масата му клони към нула. Забележете, че умишлено не твърдя, че етера няма маса.
--- Край на цитат ---
Не знам дали е от жегата или от какво но и аз реших да пофилософствам.
Според физиката енергията има материално или полево проявление. Някой би ли могъл да ми каже колко е масата, енергията или скоростта на гравитационното, магнитното или електрическото поле според формулата Е=mC2. Досега никой не е открил материалните частици пренасящи тези полета, може би защото не са частици.
--- Цитат на: nizo в Юни 30, 2017, 04:12:21 pm ---От друга страна липсва практически правилна постройка на етера. Ако етера е тази супер финна субстанция и тя присъства във вакуум, то това означава, че етера минава свободно през атомните решетки на веществата. Щом светлината вълнува етера, а етера минава свободно през атомните решетки, то и светлината би трябвало да минава свободно през атомните решетки, но всеки знае, че това не е така.
--- Край на цитат ---
Всъщност светлината минава през метални слоеве по тънки от един микрон. Ако светлината "вълнува" етера то е защото той е по фина субстанция от фотоните, но от друга страна те са много по-малки от атомите на материята и е необходима твърде много енергия за да "развълнуват" дебели слоеве материя.
Maistora52:
Просто не мога да се въздържа да изкажа благодарността си към дискутиращите тук, защото благодарение на защитниците на двете основни тези, на мен ми се изясниха почти в детайли никога не помислени досега неща.
Няма да обяснявам, защото общата "картина" е твърде обширна, и представянето й тук е просто невъзможно. На първо място ми се изясни общата "постройка", структурата на Всесъществуващото, "канавата" или ако щете "тъканта" - част от която сме и всички ние, наблюдателите.
За мен това бе от особена важност, създавайки ми още по-ясна позиция и представа - на първо място по отношение на моите разработки, и показвайки ми не само правилността на изминатия досега път, но и посоката в бъдеще.
Благодаря ви!
lz1jer:
Изглежда, че няма точна дефиниция за енергията, но има различни видове енергия, с които се измерват превръщанията на материята и работата, която се върши. В този смисъл не е коректно да се говори за енергия на потенциалното поле, каквито са гравитационното, електричното и магнитното, ако не се постави пробен заряд или тяло върху които действат силите на полето. Именно позицията на тялото или заряда в потенциалното поле определят работата извършена от силите на полето, а работа се върши само при движение, т.е. говори се за енергия на тялото, а не на полето. Полето трябва да се разбира като пространство от точки с еди-какви си характеристики, а не като нещо веществено или материално.
Е=mc2 показва колко енергия има в едно тяло, ако не е в покой. Тази формула също показва и защо фотона си е самодостатъчен и може да лети безкрайно във вакуум с максимална скорост "С". Теоретичният вакуум и вакуумът в космоса са доста близки щом получаваме фотони от милиарди светлинни години разстояние, т.е. фотонът е успял да запази енергията си, защото нищо не е пречило да се намали скоростта му и на физиците това им върши работа. Едва когато фотонът навлезе в среда с много голям показател на пречупване (по-плътно тяло по отношение на вакуума) се намалява скоростта му и започва да губи енергия. В този ред на мисли, не виждам как може да се дефинира ефира, ако никой не знае какво всъщност представлява и как да се третира, като частица, като вълна, като газ ли... Значи, първа стъпка е наблюдение на ефира, втора стъпка е изработване на модел. В момента първа стъпка е прескочена за неопределено време. Впрочем, във физиката са известни случаи на предсказани събития или явления, дори на частици, които са били наблюдавани по-късно, когато е имало инструментариум, така че защитниците на ефира имат време да подготвят единен модел и да чакат първа стъпка.
Често защитниците на ефира обвиняват СТО, че не била вярна, била скалъпена и т.н, обаче се сещам за един пример в полза на теорията на относителността. Наскоро се занимавах с изработка на кондензационна камера и прочетох доста за мюоните. Известен е един парадокс, а именно, че мюони родени в горните слоеве на атмосферата се наблюдават и на земната повърхност. Работата е в това, че мюоните имат много кратък живот и свободен пробег, от порядъка на няколко микросекунди и просто няма как да долетят до земята за толкова време. Физиците обясняват тяхното регистриране именно с СТО. При скорост близка до "С", времето за тях се забавя и така се увеличава времето им на живот, което е достатъчно да се регистрират на земята. В кондензационната камера действително се наблюдават мюони, оставят хубави дебели следи, защото са доста по тежки от бета частиците.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия