Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Термопомпи, земно термични, климатици, хладилни и др.
Термодинамика и основни формули
Аtos:
Етерът не се "стича"!
Той е среда, в която съществува всичко познато ни!
Енергиите, движещи се в него образуват въпросното налягане, предизвикващо гравитацията!
Неконстантно е етерното налягане в зоната на черна дупка или по протежението на космическа струна.
Или дори ако щеш, около планета с изместен център на тежестта спрямо геометричния - Луната е пример за такава!
--- Цитат на: PyroVeso в Март 05, 2017, 03:41:24 pm ---Освен това, ако етерът наистина "се стича" към повърхността на материалните тела, създавайки налягане върху нея, къде отива той след това? В тях ли се всмуква и да се концентрира вътре, или се отклонява от повърхността и изтича нанякъде?
--- Край на цитат ---
Все едно да питаш къде отива водата, която изтласква потопен балон с въздух...
dmitarp:
Тъй като термодинамиката борави със статистически величини, има ли повече от един милион частици в една система то тя е валидна за нея, независимо в какво състояние е. Ако имаме няколко частици в една система то тогава се използва квантовата механика, за описание на състоянието и.
Аtos:
Да,така е. Само се променят константите за съответната среда/система.
Maistora52:
Мили, драги колеги! ............................нещата са почти пределно ясни:
1. Имаме ЕДНА среда всред която е всичко познато и непознато нам! - тази "среда" се нарича Пространство.
2. Тази Среда (пространство) не е Празна/о - изпълнено е с Вещество (материя) на всички "нива" на структуриране - от кварки и мю-бозони до Вселенски "мехури"... (а някъде, в една нищожна точка, нейде "по средата", се намират нашите общо взето невежи мозъци.
3. От горните две твърдения (постулати) излиза, че Среда (пространство) и Вещество (материя) са тъждествени - в смисъл, че едното се "изразява" (парадира) чрез другото.
4. Тъй като следва едно много сложно мое обяснение на феномените (проявленията) - гравитация, магнетизъм, електро-магнетизъм, силни (адронни) и слаби (лептонни) взаимодействия, ПЛЮС Пето основно взаимодействие - наричам го "М" взаимодействие - просто съм длъжен да ви представя в конспективен вид всичко това, като се самоцитирам с Петте основни Постулата на (моята) ЕТВ - Единна Теория на Всесъществуващото, а именно:
I - Всичко е Навсякъде!
II - Всичко си Взаимодейства!
III - Всичко се Променя!
IV - Всичко е Обусловено!
V - Нищото не съществува!
Има малко по-подробни обяснения тук http://art-omnology-yoga.blogspot.bg/p/blog-page_5.html
Постановките са плод на десетилетни медитации върху ОТО и СТО (на Айнщайн), Ед.Фредкин, Ед Уитън и Ед Мичъл, Стивън Хокинг, Ст. Уайнбърг, Карл Сейгън, Бенуа Манделброд, Кенет Кларк и много още други - да не изреждам руснаците, както и плеяда големи писатели фантасти като А.Азимов, Арт. Кларк и др.
Така, от това следва, че Етерът Съществува - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО - Той е просто "ниво на изява" на структуриране (парадиране, изява) на Веществото намиращо се ВСРЕД, успоредно, съвместно, взаимопроникнато с всички "останали" нива. Дали ще наричаме Етера - поле, или ниво, или среда - няма значение. От значение е, "големината" на изграждащите го частици и Формата на взаимодействията между тях.
Именно Николо Тесла твърди същото в кореспонденция с Айнщайн, който от своя страна се двоуми три десетилетия има или няма такова "животно" наричано Етер.
Разбира се, Термодинамиката в настоящият и "конспект" не може да обясни явленията случващи се на квантово ниво, и затова се конструира Квантовата Динамика (механика).
От своя страна, и Термодинамиката и Квантовата Динамика не могат да обяснят наличните явления и случващото се в МакроКосмоса - Черните дупки, Пулсарите, Квазарите, Гравитационните лещи, Гравитацията, Магнетизма и най-вече - Защо наблюдаваното Пространство извън земната атмосфера е черно, а не светло ... и се появяват нови теории и хипотези - за "изкривяване" на Пространството, за Тъмна Материя, за Тъмна Енергия и какво ли още не?!
Задължителни са "острите сблъсъци" на мнения - като по-горните - защото и от тях произлиза често Истината, но тук (във форума) най-често някой вземе да "изпуска парата" с някоя реплика или епитет, и "хорцето" на което сме се хванали се КЪСА!
Че е невъзможно всички да мислим еднакво, с еднакви думи, изрази и обяснения е повече от ясно. ама вземете се в ръце и се опитвайте с търпение и добросърдечие да схващате мнението на опонента си.
Конкретно за горни някои пререкания съм длъжен да кажа, че подкрепям твърденията и обясненията на Атос (никой не е случайно тук!!!), както и да помоля някои от останалите да мислят повече, преди да кажат нещо.
Бих завършил пледоарията си, като се опитам да вметна, че нашият форум е за широко скроени хора! - смешно изглежда сами да си вталяваме кройките!
Иван Димов:
Сега ще намеря коефициента на полезно действие на идеален газ – КПД (идеал). Тръгвам от формулата за идеален газ:
PV = RT, в която
P, [Pa] – налягане в паскали
V, [m3/mol] – обем на 1 mol, в който има числото на Авогадро частици
R = 8,314 [J / mol. K] – моларна газова константа
T, [K] – абсолютната температура в Келвини
Когато налягането е P = const, можем да запишем:
P.dV = R.dT, която формула показва, че при промяна на обема се променя и температурата за да остане налягането постоянно. Това е логично, защото при увеличаване на обема се увеличава площта на граничната повърхност на газа с околната среда, която го натиска с налягане Р. При това раздуване ако температурата на газа не се промени, частиците ще удрят със същата скорост вече по-голямата площ, което ще рече понижено налягане. Затова по-голямата площ иска по-висока температура за да остане P = const. Всъщност P.dV е работата, която извършва идеалният газ за преодоляване на налягането, с което външните частици го натискат. Или:
dA(идеал) = P.dV = R.dT
За един мол реален газ основното уравнение е:
dQ = dEk + dEp + dA(реал) , в което
• dQ е топлината, вкарана от отвън в нашия реалния газ като dQ > 0, когато топлина влиза в газа, а dQ < 0 когато излиза. Всъщност dQ е енергията на топлообмена на разглеждания газ с околната среда.
• dEk е промяната на кинетичната енергия на газа като:
dEk = ND.dT = 1,5.R.dT = 4П.dT ,
тук П = 3,14
R – моларната газова константа
N – числото на Авогадро, а D = 1,5.k(Болцман)
Температурата на газа всъщност това е неговата кинетична енергия. Колкото е по-висока температурата, толкова е по-голяма кинетичната му енергия. При постоянна температура T = const имаме dT = 0 и dEk = 0.
• dEp е промяната на потенциалната енергия на газа. Тази промяна всъщност е работата, която се извършва срещу вътрешните за газа сили – частиците на самия газ се привличат помежду си и за преодоляването на тези сили се извършва работа dA(вътре) = dEp. При идеалния газ се приема, че частиците не взаимодействат помежду си с някакви вътрешни сили, а единствено действат със сили на граничната повърхност за да уравновесят външното налягане. Затова при идеалния газ няма потенциална енергия. Няма енергия за преодоляване сили на привличане между частиците. При идеален газ dEp = 0.
• dA(реал) е работата срещу външното налягане или за преодоляването на външните сили, с които външните за нашия газ частици натискат граничната повърхност.
За един мол идеален газ основното уравнение се записва така:
dQ = dEk + dA(идеал), понеже dEp = 0.
Разделям вляво и вдясно на dQ и получавам:
1 = dEk / dQ + dA(идеал) / dQ,
тук КПД(идеал) = dA(идеал) / dQ е коефициента на полезно действие на идеалния газ. Получаваме:
КПД(идеал) = 1 - dEk / dQ
Замествам dQ с неговото равно и получавам:
КПД(идеал) = 1 - dEk / [dEk + dA(идеал)],
замествам dA(идеал) с неговото равно и получавам:
КПД(идеал) = 1 - dEk / [dEk + R.dT],
замествам dEk с неговото равно и получавам:
КПД(идеал) = 1 – 1,5.R.dT / [1,5.R.dT + R.dT]
Следва КПД(идеал) = 1 – 1,5.R.dT / [2,5.R.dT]
или КПД(идеал) = 1 – 1,5 / 2,5 = 1 – 0.6 = 0.4
Окончателно получихме за КПД-то на идеалния газ:
КПД(идеал) = 0.4 , което ще рече само 40%.
Тук обръщам внимание, че за разлика от реалния газ, идеалният газ не може да извършва работа при постоянна температура, което се вижда от неговото уравнение dA(идеал) = P.dV = R.dT. При постоянна температура T = const имаме dT = 0 и следователно dA(идеал) = 0.
Сега да видим какъв е коефициентът на полезно действие на реален газ КПД(реал).
Сравняваме двете основни уравнения:
dQ = dEk + dEp + dA(реал) за реален газ
dQ = dEk + dA(идеал), за идеален газ
Тъй като dQ и dEk са идентични и в двете формули, следва:
dA(идеал) = dEp + dA(реал)
Това е логично, защото dA(идеал) е работата, която се извършва срещу външните сили при липса на вътрешни сили на взаимодействие между частиците на идеалния газ. И цялата вкарана енергия dQ отива за извършването на тази работа и за вдигане на температурата (dEk). При реалния газ обаче имаме и вътрешни сили за преодоляване, освен външните и вкараната топлина dQ отива за извършване на две работи – едната е dA(вътре) = dEp, а другата е dA(вън) = dA (реал) , отделно част от вкараната енергия отива за вдигане на dEk (температурата).
Деля на dQ двете страни на равенството :
dA(идеал) = dEp + dA(реал)
dA(идеал) / dQ = dEp / dQ + dA(реал) / dQ
КПД(идеал) = dEp / dQ + КПД(реал)
По-горе намерихме, че КПД(идеал) = 0.4, заместваме го тук и получаваме: КПД(реал) = 0.4 - dEp / dQ Това КПД е валидно само, когато имаме промяна на температурата.
Сега да сметнем КПД-то на реален газ при постоянна температура T = const и следователно dT = 0 и dEk = 0.
От основното уравнение:
dQ = dEk + dEp + dA(реал) махаме dEk = 0 и получаваме:
dQ = dEp + dA(реал) , делим вляво и дясно на dQ
dQ / dQ = dEp / dQ + dA(реал) / dQ
получаваме 1 = dEp / dQ + КПД(реал)
или окончателно КПД(реал) = 1 - dEp / dQ Това КПД е валидно само, когато температурата е постоянна T = const.
Да ги напишем двете едно до друго:
КПД(реал) = 0.4 - dEp / dQ за Т # const.
КПД(реал) = 1 - dEp / dQ T = const.
Следва продължение ...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия