Електрокултура

[june1900]

Превод - мой.


От книгата:

ОТГЛЕЖДАНЕ НА КОНОП

Робърт А. Нелсън
Robert A. Nelson

Издание 1999

Глава 5

Електро-култура

5.1 Въведение

Прилагането на електричество, магнетизъм, монохромна светлина, и звук може в голяма степен да стимулира растежа на растенията.Слабо известната технология, наречена електро-култура, може да ускори растежа на растенията, да увеличи добивите, и да повиши качеството. Електро-културата може да предпази растенията от болести, насекоми и слана. Тези методи също така могат да намалят нуждите от торове и пестициди. Земеделците могат да отглеждат по-големи и по-добри култури за по-кратко време и с по-ниски разходи.

Няколкото подхода към електро-културата включват: антени, статично електричество, прав и променлив ток, магнетизъм, радио честоти, монохромно (едноцветно,бел.прев) и пулсиращо осветлениеи звук. Енергиите се прилагат върху семената, растенията, почвата или водата и подхранващите вещества.

Във връзка с канабиса, Б. Р. Лазаренко и И. Б. Горбатовоская обявиха:

"Особено са интересни докладите, в които се твърди, че растенията, които са отгледани в електро-обработени почви, предават развитите от тях характеристики по наследствен път на третото поколение."
"Под въздействието на електрическия ток, числените пропорции между конопените растения от различни полове бяха изменени, в стравнение с контролите, така че да дават увеличен брой женски растения, с 20-25% повече, което е свързано и с понижаване на оксидиращите процеси в тъканите на растенията." [Б. Лазаренко & Я. Горбатовская: Приложни електрически феномени #6 (Март-Април 1966г)... Lazarenko, B. & Gorbatovskaya, J.: Applied Electrical Phenomena #6 (March-April 1966)]

5.2 Антенни системи

Френският земеделец Джъстин Христофлорю (Justin Christofloreau) привлякъл вниманието през 1925г с апарата си за събиране на атмосферна енергия в интерес на посевите си. Детелина, третирана по неговия метод, пораснала 2.13 метра висока. Апаратът на Христофлорю представлявал дървен прът 7.60 метра, на върха му имало метална стрелка, подравнена север-юг, и антена. Бил запоил медни и цинкови ленти една за друга, за да може по този начин да генерира електричество от слънчевата топлина. Няколко от тези прътове били разпределени на около 3.5 метра разстояние един от друг, а жицците, които излизали от тях, били дълги 900 метра. Христофлорю твърдял, че насъбраното по тои начин електричество унищожавало паразитите и поддържало благоприятни химически процеси в почвата. [Алфред Граденвиц: Месечно издание Популярна наука (Юни 1925г)... Gradenwitz, Alfred: Popular Science Monthly (June 1925)]

През 1924г, Джорджес Лакховски изобретил Осцилаторна електрическа верига, медна намотка от само един оборот, със застъпващите се краища, разделени от малка пролука (не допрени, бел.прев). Капацитетът генерира осцилиращи токове, които са в полза на растенията. Пръстенът е закрепен върху изолатор, като например пластмасов прът. Тази изключително проста подредба стимулира растежа на растенията (фигура 5.1) [Г. Лакховски: Тайната на живота, 1939г, В. Хайнеман, Лондон... Lakhovsky, G.: The Secret of Life; 1939, W. Heinemann, London]

Други конфигурации също подсилват растежа на растенията. Конична намотка от твърда жица, намотана 9 пъти (обратно на часовника за Северното полукълбо, по часовника за Южото полукълбо), когато бъде забодена в земята на около 30 см северно от дадено растение, ще събира атмосферно електричество. Свържете жица от оградата до метален кол наблизо до растенията. Може да се ползва телевизионна антена. Арматурно желязо може да се забие в почвата на всеки от краищата на една редица посадени растения, и да се свържат с гола жица под почвата и/или през въздуха. Ориентация север-юг ще се възползва от гео-магнитната полярност.

5.3 Електростатични системи

Експерименталните изследвания на ефектите от електричеството, приложено върху растежа на растенията, започнали през 1746г, когато доктор Меймбрей (Dr. Maimbray) от Единбург третирал мирта с ток от електростатичен генератор, при което се усилили растежът и разцъфването им. Две години по-късно, френският абат Жан Нолет (Jean Nolet) открил, че растенията отговарят с ускорено покълване и цалостен растеж, когато са култивирани над заредени електроди.

В началото на 1885г, финландският учен Селим Леймстром (Selim Laemstrom) експериментирал с атмосферна система, захранвана от Вимхурст-генератор (https://en.wikipedia.org/wiki/Wimshurst_machine) (Wimhurst) и Лайденски стъкленици. Той открил, че електрическите искри от разтоварването пир върха на жиците стимулирали растежа на култури като картофи, моркови, и целина, със средно около 40% (до 70%) в рамките на 8 седмици. Парникови ягодни растения давали зрял плод два пъти по-бързо от нормалното. Добивът от малините се увеличил с 95% а добивът от морковите се увеличил със 125%. Културите на зелето, ряпата и лена, обаче, растели по-добре без електрификацията, отколкото с нея. Системата на Леймстром се състояла от хоризонтална антена, окачена достатъчно високо, че да позволи оране, плевене и напояване. Приложеният към нея волтаж варирал от 2 до 70 kV, в зависимост от височината на антената. Токът бил около 11 ампера. [Лиман Бригс и екип: Земеделско ведомство на САЩ, Ведомствен бюлетин #1379 (Януари 1926)... Briggs, Lyman, et al.: USDA Departmental Bulletin #1379 (January 1926)] и [Научно списание "Scientific American" (10 Юни 1905г)]

Спичню (Spechniew) и Бертолон (Bertholon) получили сходни резултати няколко години по-късно, същото постигнал и швейцарския свещеник Гаснер (J.J. Gasner) през 1909г. В същата тази година, професор Г. Стоун (Prof. G. Stone) показал, че няколко искри статично електричество, разтоварвани в почвата всеки ден, увеличили почвените бактерии до 600%.

След 1920г, В. Х. Блекман (V.H. Blackman) докладвал за експериментите си с атмосферни истеми, подобно на Лейстром. Той приложил 60 волта DC при 1 милиампер, през 3 стоманени жици, дълги по близо 10 м и окачени на разтояние близо 2 м една от друга, на височина 2 м от земята, върху прътове. Тази подредба довело средно до 50% допълнителен добив за няколко отглеждани култури. [В. Х. Блекман: Списание за Земеделски науки, 14: 120-186 (1924г)... Blackmann, V.H.: J. Agric. Sci. 14: 120-186 (1924)]

През 1898г Грандю (Grandeau) и Леклер (Leclerq) изучили ефекта на атмосферното електричество върху растения, като покрили част от полето с телена мрежа, която да екранира естествените природни електрически сили. Непокритите растения пораснали 50-60% по-добре, отколкото растенията под екранировката.

Влажната почва подобрява протичането на електрически ток. Електро-културизираните растения се нуждаят от 10% повече вода в сравнение с контролните растения, защото заредената вода се изпарява по-бързо от водата, която се намира в нормалин условия. Винаги се постигат положителни резултати, освен когато заради йонизацията се образува озон. Отрицателните аеро-йони усилват процесите за намаляне на клетъчната оксидация, а положителните аеро-йони ги потискат.

5.4 Прав ток

След 1840г, В. Рос (W. Ross) от Ню Йорк според доклади добил неколкократно завишена продукция от поле с картофи, когато заровил медна плоча (1.5 м на 4 м) в земята, и цинкова плоча със същите мащаби на разстояние 60 м от медната. Двете плочи били свързани с жица над земята, образувайки по този начин галванична клетка. В подобни експерименти, проведени от Холденфлайс (Holdenfleiss) (1844г), със заредени цинк и мед по тертипа на батерията, земеделски полета повишили продукцията с 25%. [В. Рос: Комисарят по въпросите на патентите на САЩ, Доклад 27: 370 (1844г)... Ross, W.: U.S. Commissioner of Patents Report 27: 370 (1844)]

От 1918г до 1921г около 500 британски земеделци развили споделена система за третиране на зърното в електрифициран хранителен разтвор. Зърното било изсушено преди да се сее. Земеделците култивирали над 800 хектара със зърното. Резултатите били докладвани в списание "Scientific American" (15 февруари 1919г):
"Първо, има забележително увеличение на добива на зърно от електрифицираните семена... добивът от електрифицираните семена надхвърля този от неелектрифицираните с от 32 до 128 галона... Осреднено... е между 25 и 30% увеличение... Увеличението в масата варира от 0.5 кг чак до 1.8 кг за галон... Освен увеличение в едрината на самия добив и осве нувеличението в масата за галон, има и евуличение в сламата... докато едрината на неелектрифицираните семена даде само 2 сламки за семе, електрифицираното семе даде до 5 сламки за семе... Сламата, растяща от електрифицираното семе, е по-дълга... Пълнотата и якостта на сламата е повишеа... по-мако вероятно е културата да бъде смазана от бури... Царевицата, растяща от семена, третирани по този начин, по-трудно се поддава на гъбички, заболявания и ларви на насекоми.
Ефектът, създаден в семето, не е постоянен; то ще поддържа повишената си ефикасност само за около месец след електрификацията, ако се съхранява на сухо място. Следователно е желателно семето да се посее непосредствено след като се електрифицира... Зърното трябва да се накисне във вода, която е разтвор на някои соли (натриев нитрит), които да действат като проводник... Семето се накисва в разтвора, и се пуска слаб ток, чрез железни електроди с голяма лицева повърхност, прихванати до две срещуположни стени на съда. След това семето се изважда и се суши."

Семе, което ще се сади в един вид почва, ще даде по-добри добиви с калциева сол, а семе, което ще се сади в друг вид почва, ще даде по-добри добиви с нитриева или друга сол. Един вид семе ще се нуждае от третиране за еди колко си часа, а друг вид семе ще се нуждае от третиране за много по-малко време. Ечемикът, например, трябва да се третира два пъти по-дълго от шеницата или овеса. Силата на разтвора и силата на тока трябва да са подходящи, и не е задължително да са едни и същи всеки път. Сушенето е много важно. Семето трябва да се изсуши на правилната температура, нито твърде бързо, нито твърде бавно; и трябва да се изсуши в правилната степен, нито твърде много, нито твърде малко. [Списание "Scientific American" (15 Февруари 1920г), стр. 142-143... Sci. Amer. (15 Feb. 1920), pp. 142-143] и [Списание "Практическа електроника" (Ноември 1921г)... Practical Electrics (Nov. 1921)]

През 1964г Министерството на земеделието на САЩ провежда тестове, при които отрицателен електрод се поставя високо на някое дърво, а положителният електрод се свърза към пирон, забит в основат на дървото. Стимулацията с 60 V DC значително увеличила листната плътност по електрифицираните клони след един месец. След година, листната маса се увеличила с 300% по въпросните клони! [А.Д.Мур: Електростатика и приложенията й; 1972г, Уайли и синове... Moore, A.D.: Electrostatics & Its Applications; 1972, Wiley & Sons]

Електричеството може и да излекува дърветата от някои болести. През 1966г бил разработен метод да се третира авокадо, заболяло от болеет и портокалови дървета, заболели от люспеста кора. Вкарвал се електрод в живия камбий във флоемния слой (проводящата тъкан, бел.прев) на дървото и по клоните, корените и почвата се пускало ток. Това третиране се извършва най-добре пролетта. Продължителността на грижата зависи от размера и състоянието на дървото. Нови издънки прорастват още след първия сеанс. След като се премахне кората, дърветата започнали да плодоносят! Периодът, в който се напластяват присадките също може да се съкрати по този начин.

Протичането на електрически ток изменя физико-химическите характеристики на почвата. Тя става по-рохка и се подобрява пропускливостта на влага. Съдържанието на усвоим азот, фосфор, и други вещества се увеличава. Променя се pH на почвата. Обикновено алкалността се намаля и се увеличава водното изпарение. И променливия и правия ток имат бактериално действие, което влияе и на микрофлората на почвата. До 95% от плесента по зелето и други бактерии и гъбички могат да бъдат унищожени чрез електрифицираща дезинфекция.

Краткото излагане на семената на електрически ток прекратява съня им, ускорява развитието по време на вегетирането, и в крайна сметка води до увеличени добиви. Този ефект е по-голям при семената, които покълват по-бавно. Стимулира се метаболизма на кълновете, дишането и активността на хидролитичните ензими се усилва при много видове растения. Лазаренко и Горбатоская докладват следните резултати:

"В края на вегетирането експерименталните памучни растения имаха два пъти повече или три пъти повече шушулки от контролните памучни растения. Средната маса на семената и на растителната маса също беше по-голяма при експерименталните растения. При захарното цвекло беше увеличен и добива и захарното съдържание, а при местата близо до отрицателния полюс съдържанието на захар беше забележително високо. Добивът от доматите се увеличи с 10-30% и плодът имаше промен химически състав. Хлорофилното съдържание на тези растения винаги беше по-голямо в сравнение с контролата... Царевицата поемаше два пъти повече азот от контролните растения по време на вегетирането... ОТделителните процеси на експерименталните растения бяха по-засилени от тези на контролите, особено вечер...
Стимулиращото действие на променливия ток беше най-силно, когато токт имаше плътност 0.5 mA/кв.см... Прав ток с плътност от 0.01 mA/кв.см имаше приблизително същото стимулиращо действие. Когато тези оптимални токови плътности бяха приложени в разсадниците, добивът на зелена маса се увеличаваше до 40%. "

П.В. Кравцов (P.V. Kravtsov) и екип докладва, че популациите на амонячните бактерии (особено от спорогенните типове) било увеличено със 150%, когато почвата или торта били изложени на ниски мощности DC ток. Симбиотичната активност между възлестите бактерии и бобените растения се характеризирала с масивни възли близо до основата на корена. Полевите експерименти били порведени на 40 хектара. Граховите растения, третирани с инокулант (контролирана зараза, ваксина за растение, бел.прев), дали 34% повече добив в сравнение с контролната група. Еволюцията на въглеродния диоксид в почвата се убеличила над 35%. АВторите също докладват, че третирането на семената с електрическа искра унищожава микрофлората и активира процеса на покълване. [П. Кравцов и екип: Приложни електрически феномени 2 (20): 147-154 (Март-Април 1968г)... Kravstov, P., et al.: Appl. Electr. Phenom. 2 (20): 147-154 (Mar.-Apr. 1968)]

През 1947г Хенри Т. Бърки (Henry T. Burkey) изобретил електрифицирана ограда, за да гони рибите от напоителните канали. Оградата се състояла от свободно люлеещи се електроди, свързани към генератор, който леко зареждал водата, за да шокира рибите без да ги наранява. [Списание "Популярна наука" (Октомври 1947г), стр. 94... Popular Science (Oct. 1947), p. 94]

[june1900]

5.5 Променлив ток

Когато се ползва променлив ток, човек трябва много да внимава да не екзекутира с тока себе си и растенията. Като цяло, променливият ток забавя растежа на растенията, освен в определени тесни параметри на волтажа и ампеража. Двусемеделните растения нарастват на маса при 10 kV и 100 kV, но олекват (с до 45%) между 20 и 60 kV. Токът трябва да е много нисък, в противен случай растежът на растението ще бъде спънат.

Л. Е. Мър (L.E. Murr) използвал елекпроди от плетеница алуминиеви жици, заредени с 60 kV, и открил, че едносемеделните нарастват на суха маса в електростатично поле, но намалят на маса в осцилиращо поле. сухата маса на двусемеделните нараства с около 20%, когато са отглеждани в осцилиращо поле, но олекват над 50 kV. Концентрацията на второстепенни елементи (Fe, Zn, Al) се увеличава с няколко стотин процента в активните листни връхчета, поради увеличение на олиго-ензимите. Активността на тези вещества е ускорена толкова много, че се спъва клетъчното дишане, което води до деградиране и смърт. Изглежда няма никаква полза от продължително излагане на растенията на поле от променливо електрично поле. Ако се ползва такава система, волтажите не бива да надхвърлят 10 kV, а токът трябва да е много слаб. [Л. Е. Мър: Напредване в хоризонтите на Растителните науки, 15: 97-120... Murr, L.E.: Advancing Frontiers of Plant Sciences 15: 97-120], [Мър: Академия на науките Ню Йорк, Препис 27 (7): 761-771 (1965г) ... Murr, L.E.: N.Y. Acad. Sci. Trans. 27 (7): 761-771 (1965)]; [Мър: Природа 201: 1305 (1964г)... Murr, L.E.: Nature 201: 1305 (1964); ibid., 203: 467-469 (1965); ibid., 208: 1305 (1964)]

Резултатите може да си заслужават. В подобна система, максималната приложена енергия била 50 вата (50 kV на 1 mA) за всеки 2.5 декара за 6 часа на ден за 6 месеца. Нетната доставена енергия била по-малко от 0.2% от енергията, които растенията в действителност са погълнали само от слънчевата светлина. Само част от тази допълнителна енергия е била налична за растенията, и въпреки това добивите се увеличили с над 20%, до 50%! Освен това, било открито, че ако през първия месец на порастването се прилагало електрическо разтоварване (искра), това било също толкова ефективно като продължителната обработка през целия сезон.

През ноември 1927г и януари 1928г, месечното издание на "Популарна наука" обяви, че Х. Л. Роу (H. L. Roe) е изобретил електрифицирано рало, което пращало 103 kV между лопатките на ралото, избивайки по този начин вредители в почвата. През 1939г, Фред Оп (Fred Opp) изобретил градинарски култиватор, който ползвал електрически ток под високо напрежение, за да увеличи азотното съдържание на почвата. Системата била описана в месечния брой на "Популярна наука" през октомври 1939г:

"Генератор с изход 110 волта AC, батерия за възбуждане на арматурното поле, и трансформатор който покачва тока до 15 kV... са монтирани на ходущ тип градински трактор, екипиран с малък бензинов мотор, който захранва и трактора и генератора. Токът се провежда по чифт електроди и се отвежда в бразди в почвата, направени от култиватор. Когато електродите се влачат върху почвата в браздите, почвата пада върху тях, като по този начин влиза в контакт."

Същият метод е бил усвоен и при "Електроватора", построен от Гилберт М. Бейкър, както е докладвано в "Популярна наука" (Септември 1946г):

"Това е ремарке, съдържащо... 12.5 kVA генератор и специален трансформатор. Две гребла с медни електроди, вместо зъби, прилагат висок волтаж и нисък ампераж към плевелите, докато машината се влачи с 1.6 км/ч. Плевелите изгарят, от върховете до връхчетата на корените, оставяйки земята в готовност за нови посеви. Третирането може да се повтори за успешно порастване."

През 1911г, Емилио Олсън (Emilio Olsson) патентовал напоителна система, използваща електрифициран дъжд. Водата се съдържала в изолиран железен варел, положително зареден със 110 V на 0.5 A. Отрицателният полюс бил изолирана медна жица, оголена на върха. Пръскачките били монтирани на 5 метра височина. Олсън успешно култивирал 250 декара плантация с този метод. Градът Буенос Айрес започнал да използва тази система в парковете си.[Списание "Scientific American", 19 Август 1911г... Sci. Amer. (19 Aug. 1911)]

Третирането на семена в електрическо поле преди сеенето дава значително увеличение на добива, обикновено около 15-20%. Л. А. Азин (L. A. Azin) и Ф. Я. Изаков (F. Y. Izakov) докладвали тези резултати от изследването си:

"Електрическото поле от коронния разряд се различава от електростатичното поле по това, че притежава значителна хомогенност и по прецесията на пространствените заряди от еднакъв знак в работната му зона. Поради това, всяка частица, включително и семе, получава заряд от същия знак в такова поле. Електростатичното поле е хомогенно и не притежава пространствени заряди, въпреки че зареждане може да се случи, защото ако едно семе се постави на металния електрод, ще получи заряд заради контакта, и ще отговаря по знак на полярността на електрода."
Н. Ф. Кожевникова (N. F. Kozhevnikova) и К. А. Станко (S. A. Stanko) експериментирали с AC полета. Те открили:

"След третиране в оптимални условия, добивът на зелена маса беше увеличен с 10-30%, и добивът на зърно с 10-20%. Освен увеличеният добив, третирането на семената с променлив ток може да подобри други ценни икономически качества на култивираната култура: листната покривка на растенията може да се увеличи, вегетативният период може да се скъси, абсолютната маса на зърното може да се увеличи, и тн..."

Семената били третирани с 2-4 kV/см, с 8 kV на електродите в работната камера. Излагането било за 30 секунди, или за 1 час. Било открито, че ако третирани семена се държали за 10-17 дни преди да се засяват, възрастните растения ще съдържат до 86% повече хлорофил и 50% повече каротеноиди от контролите! [Н. Ф. Кожевникова и С. А. Станк: Приложни електрически феномени, #2 (Март-Април 1966г)... Kozhevnikova, N.F., & Stank, S.A.: Appl. Electr. Phenom. #2 (Mar.-Apr. 1966)]

Б. Р. Лазаренко (B.R. Lazarencko) и Я. Б. Горбатовска (J.B. Gorbatovska) докладвали подобни резултати, постигнати в различни условия на коронен разряд за третиране на семената:

"След електрическа обработка от такъв тип, се наблюдаваше увеличение на степента на покълване и особено на енергичността на покълването. Подобрението беше особено изразено в характеристиките на семената, поставени на отрицателния електрод по време на обработката. В този случай беше получен увеличен добив от 2-6 центнера на декар при почти всички видове условия, които бяха употребени (центнер е мярка за тежина, равна на 100 кг, бел.прев). Увеличението в добива беше по-малко за онези растения, чиито семена бяха третирани с положителния електрод. Семената на царевицата, третирани с постоянно електрично поле, дадоха добър добив, който се разви бързо. Зелените домати узряват по-бързо, ако са поставени в електрическо поле близо до положителния електрод или между полюсите на магнит, особено, ако са близо до Южния полюс.

Жизнеспособността и оплодителната сила на полена отначало се повишиха и след това се понижиха с удължаването на третирането с постоянно електрично поле. В оптимални условия, тази оплодителна сила беше повишена от два до четири пъти. Употр*бата на високоволтови електрически полета за третирането на полен доведе до изменение на биоелектрическите му характеристики и стана възможно да се въздейства на оплодителните процеси: степента на плодообразуване беше увеличена по време на хибридизацията на по-далечни форми, и беше преодоляна невъзможността да се кръстосат раздалечени видове." [Т. Хийдли: Ентомологично общество на Ню Йорк 37 (1): 59-64 (1929г)... Headlee, T.: N.Y. Entomol. Soc. 37 (1): 59-64 (1929)]

Бактериите по семената, гъбичките и насекомите могат да бъдат унищожени без да се нараняват семената, чрез прилагането на високочестотни електростатични полета между кондензаторни плочи. Вредителите са унищожени, когато се развие смъртоносно количество жега в рамките на няколко секунди. За да се предизвика отслабено покълване на семената, е нужно по-продължително излагане на третирането, отколкото е нужно, за да се унищожат вредителите. [Хийдли: Бюлетин на Експериментална станция Ню Джърси #568 (Април 1929г)... Headlee, T.: N.J. Experimental Station Bulletin # 568 (April 1929)] и [Дж. У. Питман: "Канадско списание за Растителни науки" (Януари 1971г)... Pittman, U.J.: Canadian J. Plant Sci. 43: 513-518 (1963); ibid., 52: 727-733 (Sept. 1972); ibid.,  44: 283-287 (May 1964); ibid., 47: 389-393 (July 1967); ibid., 50: 350 (May 1970);  ibid., 51: 64-65 (January 1971)]

Чрез същия този метод е възможно да се засили покълването на стари семена или семена, които по принцип покълват трудно. Увеличава се нишестето, инвертната захар се увеличава и албуминът се изменя при такова третиране. По-голям процент от третираните семена покълват по-рано от нетретираните семена. Високочестотните електростатични полета могат също да се използват както за да потиснат, така и за да засилят ензимния метаболизъм на плодовете и зеленчуците, по този начин удължавайки стабилността им, или ускорявайки зреенето им. В електростатично поле от 36 kV/м, отрицателният полюс, поставен над семената, засилва покълването им. Положителният полюс, поставен над семената, потиска покълването им. През 30те години (>1930) Л. Лебедев (L. Lebedev) използвал ултра-къси вълни с много ниска мощност, за да облъчи семена, което довело до 20-45% ускорено порастване на растенията. Подобни резултати били постигнати с картофени клубени, а гладиолови луковици били отгледани без предварителна студена обработка..

Смята се, че тези ефекти са предизвикани от проводящи потоци или диполярен антенен резонанс. Леталният ефект започва от дължина на вълната около 10.4 метра (29 MHz), когато кондензаторните плочи са на разстояние 2-3 см една от друга. Други изследователи докладват подобни резултати със следните параметри: Плочи, 12 см диаметър, ток 5.5 ампера, дължина на вълната 5.6 метра (50 MHz), температура 30-40 Целзий. Смъртоносните ефекти зависят от дължината на вълната и волтажния градиент на силата на полето (разстоянието между кондензаторните плочи). Увеличавайки или честотата или силата на полето, докато другите фактори остават постоянни, увеличава скоростта, с която ефектът поразява вредителите. Увеличението на кой да е фактор изисква повече ток, и все пак на определени честоти (около 3 MHz) е нужно много по-малко ток за ефективни резултати (около 4 kV за линеен инч, 2.54 см). Колкото по-висока е честотата, толкова по-кратко е смъртоносното време. Плътността на семената и нивото на влагата, която съдържат, също променя смъртоносната доза. Температурата на семената и на вредителите може да се покачи до 60 Целзий. Подобен метод бил разработен, за да унищожава термити в дървесината, при който за целта се прилага сигнал от 20 MHz.

Експерименти, проведени от Х. Крониг (H. Kronig), показват, че след една седмица развитие на семена, изложени на нискочестотни полета (0.5-20 MHz), пшенични семена пораснали средно 23% повече на дължина, отколкото неелектрифицираните контроли.

Други експериментатори са открили, че високочестотните токове, генерирани от Теслова намотка, предпазват растенията от температури не по-ниски от -12 Целзий, което е унищожително за незащитените растения. [Л. Г. Палег и Д. Аспинал: Списание за Обща физиология, 15: 391-420 (1932г)... Paleg, L.G., & Aspinall, D.: J. Gen. Physiol. 15: 391-420 (1932)]

През 1920г, Томас Къртис (Thomas Curtis) използвал голяма Тесла-намотка, потопена в масло (10 kV, 500 W), за да осигури ток с високо напрежение над 60 квадратни метра градина със засадени марули и репички. Електрифицираните култури били поне 50% по-големи от нормалните.



Допълнителна, неспомената литература:


-   Strevoka, et al.: Planta 12: 327
-   Khevdelidze, M.A., et al.: Appl. Electr. Phenom. 1 (19): 52-59 (Jan.-Feb., 1968)
-   Chemical Abstracts 96: 49235b; ibid., 96: 67828b
-   Appl. Electr. Phenom. 6: 454-458 (Nov.-Dec. 1967)
-   Van Tassel, Geo.: Proc. College of Universal Wisdom; 1974, Big Rock, CA
-   Burridge, Gaston: Round Robin (Sept.-Oct. 1971), p. 17
-   Paleg, L.G.: Nature 228: 970-973 (1970)

5.6 Магнетизъм

Развъдчикът на растения Алберто Пировано (Alberto Pirovano) публикувал около 50 страници по въпроса за онаследяващите се промени в растенията, индуцирани чрез третиране с нискочестотни постоянни магнитни полета.

Алберт Р. Дейвис (Albert R. Davis) получил на свое име патент в САЩ US #3,030,590 върху системата си за градинарство с магнетизъм. Дейвис казва:

"Открихме... третирането на надземните семена с Южен полюс на магнит [1,500-2,500 гауса] (мярка за силата на магнитното поле, бел.прев) увеличава покълването и растежа, и листата на тези зеленчуци са по-големи."
"Ако се третират семена на... цвекло, картофи, моркови или репи, ще се получи по-добър резултат, като се използва Северен полюс на магнит."

Магнитното влияние също така омекотява повърхностното налягане на водата, която след това по-скоростно се усвоява от семената и растенията. У. Дж. Питман (U. J. Pittman) провел надлежни полеви експерименти със следните резултати:

"Магнетизмът на Земята може да афектира посоката на растеж на коренищата на някои растения, и също скоростта на растеж на някои семена... Корените на някои растения [зимна и пролетна пшеница, и див овес] по принцип се подравняват в равнината Север-Юг, приблизително успоредно на хоризонталното лице на магнитното поле на Земята... Зимна пшеница, засята на редове, които са под прав ъгъл към магнитния Север, често дават повече добив, отколкото пшеницата, засята в друга посока, и разликата е 60-80 галона за декар, защото коренищата растат в ориентация Север-Юг и по-лесно могат да смучат хранителни вещества от почвените междуредия."

"Беше установено, че семената на някои разновидности на пшеницата, ечемика, лена и ръжта покълват по-бързо и порастват повече по време на кълновия стадий, когато дългата им ос и ембрионалните им крайчета сочат към Северния пагнитен полюс, отколкото ако сочат в коя да е друга посока."

"Много семена покълват и растат два пъти по-бързо, ако са подложени на влияние от Северен полюс от изкуствено магнитно поле преди да бъдат засяти, отколкото ако не са третирани по такъв начин - особено семената на пшеницата порастват 5 пъти повече в първите 48 часа, в сравнение с нетретираните семена."

"При някои видове засиленият растеж се запазва до зрялата възраст. Зелените предсрочни бобчета достигат зрялост по-бързо по този начин и дават повече добив, в сравнение със семената, които не са третирани и за засяти по случаен начин."
"Ефектите на магнитното третиране преди покълването изглежда остават активни у някои семена поне 18 месеца след прилагането на обработката. Нужният магнитен интензитет за максимален отговор у семената изглежда е някъде между 0.5 и 100 Оерстед (друга мерна единица, бел.прев), когато се прилага за 240 часа. Поради някаква неизвестна причина, се получава по-силен отговор в растежа, ако семената са падложени на магнетизъм за 48, 144, 240 или 336 часа, отколкото ако са подложени на магнетизъм за каквито и да е периоди между тези диапазони. ИЗлагане на магнетизъм за 240 часа създава максимално силен отговор у повечето семена..." [Стревока и екип: "Планта" 12: 327... Strevoka, et al.: Planta 12: 327]

Питман открил, че сексуалното покълване на хермафродитните растения, като например царевицата и крастевиците, също се влияе от геомагнитното поле:

"Ако ембрионалният радикал на такива растения е ориентиран към Северен полюс, ще се оформи по-голям брой женски растения, отколкото при растенията, ориентирани на Юг. Тъй като крастевичните плодове произлизат от женските цветя, Северната ориентация на семенните радикали ще доведе, разбира се, до по-голям добив от растението."

По принцип, Северната ориентация на ембрионния радикал (особено на царевицата) насърчава мъжкото. Отговорът на семената, когато са ориентирани към геомагнитните полюси, зависи от това дали семената са левичари или десничари и от сексуалните характеристики на всеки тип растение. Когато семенното връхче на ембрионалния радикал е ориентиран към Южния геомагнитен полюс, L-ротационните семена (с L се обозначава оста на дължината, бел.прев) демонстрират завишена степен на растеж, дишане, и ензимна активност, и до 50% по-високи добиви. D-ротационните семена (D е за "диаметър", късата ос, бел.прев) демонстрират до 50% засилен растеж и добиви, когато ембрионалните им връхчета сочат Северния полюс.

Когато семената на иглолистните растения се култивират така, че ембрионалните им радикали да са ориентирани към Южния полюс, те покълват 4-5 ди по-рано, отколкото семената, ориентирани към Северния полюс. Лунните фази също оказват коренно важно влияние върху покълването на иглолистните. Те покълват много по-бързо, ако ембрионалните им радикали са ориентирани към Южния полюс по време на пълнолуние, отколкото ако покълват на новолуние.

Ако има някакво съмнение за посоката на пола на семената, при всяко положение ще има положителни резултати ако семената се третират 2 седмици с магнитна нула, тихият регион, където магнитната сила е оравновесена между Север и Юг. Този регион се локализира чрез наблюдение на шарките, които желязната прах придобива при разпръскване върху стъклена повърхност над магнит.

Питман също така култивирал картофи от изрязани, магнитно третирани кълнове. Отгледани на полето, те дали добив 17% по-пазарни грудки, които тежали 38.5% повече от онези, отгледани от нетретирани кълнове! Питман заключил:

"Пред-кълновото магнитно третиране на картожените издънки е довело до промяна на метаболитния процес в пъпката, което в крайна сметка довело до по-ранно и по-голямо грудкообразуване. Грудките, които са стартирали по-рано, имат повече време да развият размер, отколкото онези, развили се по-късно."

Излагането на семената на магнитни полета също така увеличава процента на покълващите кайсиеви и ябълкови семена, увеличава добива от зеления фасул, ускорява растежа на всички бобови и житни растения, и степента на узряване на доматите.

П. У. Саусотин (P. W. Ssawsotin) докладвал, че поле с нисък интензитет (60 Ое) може да повлияе някои биологични процеси толкова, колкото и силно интензивните магнити (1,600 Ое). Някои от ефективните "прозорци" са доста тесни. Стревока и екип открили, че полева сила от 60 Ое засилва степента на растежа на бобовите, крастевиците, лупините, царевицата и ръжта, но ръжта не се повлияла от поле със 100 Ое интензитет. Най-големи резултати били постигнати при температурите, които са по принцип оптимални за растежа на всяка една култура. [М. А. Кевделизе и екип: Приложни електрически феномени, 1 (19): 52-59 (Януари-Февруари 1968г)... Khevdelidze, M.A., et al.: Appl. Electr. Phenom. 1 (19): 52-59 (Jan.-Feb., 1968)]

Други руски изследователи открили, че семената на пшеницата и ечемика, когато са пре-магнетизирани (2,000 Ое) за 30 минути, като голямата им ос е подравнена на магнитните силови линии, покълват много по-жизнено от контролните семена. Всъщност, покълването е спънато, когато семената са подравнени срещу магнитните силови линии. Житните семена отговарят различно спрямо лявата (L-) или дясната (D-) ориентация или симетрия (s), когато се третират с постоянно магнитно поле (7 kОе) за 15 минути. L-семената отговарят най-силно, и показват увеличен прием на калий и вода и освобождават аминокиселини 24 часа след обработката. Ефектът върху L-семената е най-силен, когато издутият с вода ембрион е ориентиран към Северния магнитен полюс. Лазаренко (Lazarenko) и Горбатовская (Gorbatovskaya) докладвали и други странни ефекти:
"Дори по-любопитни резултати бяха постигнати при ексеприментите, в които семената бяха загряти в тестова епруветка, поставена за 30 минути във вряща вода... В сравнение с контролните семена, загретите (в сухото състояние, описано по-горе) и изложени на магнитно поле показаха по-голяма кълнова активност..."

Други експерименти са показали, че третирането а почвата с магнетизирана вода и/или нискочестотен ток (о.5 или 5 А) активира почвения калий и фосфор, следователно увеличавайки био-достъпността. [Химически резюмета... Chemical Abstracts 96: 49235b; ibid., 96: 67828b] и [Приложни електрически феномени, 6: 454-458 (Ноември-Декември 1967г)... Appl. Electr. Phenom. 6: 454-458 (Nov.-Dec. 1967)]

А. В. Крилов (A.V. Krylov) също демонстрирал магнитотропни феомени при растенията:

"Покълването на семена в постоянно магнитно поле ускори растежа на филизите и коренчетата и развитието на растението, докато засилване на положителния полюс насърчи състаряването, заболяванията и смъртта. Полярностите също играят роля и в имунитета на растението. Филизи с коренчета, обърнати към Северния полюс, бяха гъсто налазени от паразити и плесени, и устойчивостта на тези филизи беше очевидно потисната. Обликът на филизите, обърнати към Южния полюс (при всички условия еднакви) беше напълно различен."

В 1,500 Ое поле, след излагане от 10-30 и 300 минути, беше открит най-голям брой покълващи семена. Други положителни ефекти бяха открити при 2,800 Ое. Ако магнитното поле е прекалено интензивно, покълването може да се спъне. Стревока докладва, че нехомогенно поле от 12,000 Ое потиска покълването на бобовите с до 40%. [Джордж Ван Тасел: Бюлетин на Колежа по Универсална мъдрост; 1974г, Биг Рок, САЩ... Van Tassel, Geo.: Proc. College of Universal Wisdom; 1974, Big Rock, CA]

Бел.прев: Това е интересен източник. Ван Тасел всъщност не е съвсем учен, или по-точно, не съвсем конвенционален. Американски контактьор, уфолог и автор, умрял 78-ма година.

Защитата от слана на ДеЛанд (John DeLand) --- "Защитната кула", разработена от Джон Деланд през 40те години (>1940) използва магнетизъм, за да замени противните печки.

Бел.прев: в САЩ, за да предотвратят сланата, извършват ето тази лудост.
https://www.google.bg/search?q=smudge+pot&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjB6vefqLPKAhVI3iwKHQrJA7QQ_AUIBygB&biw=1920&bih=920

Той добил големи добиви от портокалови дървета, за които дотогава се считало, че вече са прекалено стари, за да дават плод. Системата на ДеЛанд може да предпази половин декар дървета от измръзване, но е неефективна за малки растения.

Джордж ван Тасел дава следното описание на устройството:

"Студозащитната кула на ДеЛанд е около 10 метра висока. Състои се от няколко дължини стандартна галваницирана (поцинкована, бел.прев) стоманена тръба, 3.6 м всяка. Най-нискат секция е 5 сантиметрова тръба, положена 1 метър в бетон. На върха й - 3.6 метра тръба, с отвор 4 см, е завинтена чрез зъбна предавка. (не съм много сигурен, дали искат да кажат с винтова резба, или с някаква предавка, бел.прев) Над това връхната част е 3.6 метра тръба, 2.54 см в диаметър, завита чрез зъбна предавка. Върху всички места, на които има зъбна предавка и върху всички мачтови глави, хоризонтално са положени дикове, от по 30 см, направени от водонепромукаем талашит, дебел 2 см. Близо до външния диаметър на всеки диск или яка са пробити 7 дупки. Тези дупки са успоредни на централната мачта, и са равно отстояние една от друга по диаметъра, разделени на 51-1/2 градуса."

"Започвайки от върха на мачтата, с издължение от 15-18 сантиметра успоредно на земята, #10 голи медни жици (в нашия стандарт това означава фи 2.588 мм) са прокарани надолу и през външния ръб на бетоновата основа. Оттам се разклоняват, по канавки, дълбоки половин метър, до разстояние не повече от 44 метра от центъра на мачтата. На това място, всяка жица е усукана няколко пъти около постоянен магнит от сплав Alnico-V (това V е цифра, а сплавта е AlNiCo, бел.прев). Краят на всяка жица е изведен над земята и насочен обратно към другия си край на върха на кулата. Магнитът се облича в пластмаса, за да го предпази от ръжда, и за да държи номотките намясто."

"Канавките и магнитите се покриват със земя. Половин-метровата дълбочина е нужна, за да предпази жиците от работите по култивирането, не бива да бъдат прекъсвани, за да работи системата. Поне една жица на кулата, и следователно на земята, трябва да сочи към магнитния Север. Полагането на този първи магнит трябва да се направи много точно, и останалите също трябва да са положени точно."
"Магнитите са наклонени към мачтата на 34 радуса спрямо повърхността на земята. Насочвайки заровените магнити към Северния полюс, но и поставяйки ги така, че да сочат към централната мачта, придава крива на магнитния поток или енергийния поток."

"Тази система е защитила гори, когато температурите са паднали дори до -6 градуса Целзий. Системата не променя температурата на въздуха в дървесните насаждения. По-скоро, тя авно афектира някакво състояние в самите растения, така че ниските температури да не индуцират замръзване. Само че плодове, паднали на земята, ще замръзнат." [Гастън Бъридж: Петиция (Септември-Октомври 1971г)... Burridge, Gaston: Round Robin (Sept.-Oct. 1971), p. 17] и [Л. Г. Палег и Д. Аспинал: Списание за Обща физиология, 15: 391-420 (1932г)... Paleg, L.G., & Aspinall, D.: J. Gen. Physiol. 15: 391-420 (1932)]

[june1900]

5.7 Електрогенна обработка на семената

След 1970г А. Задереж (A. Zaderej) и К. Корсън (C. Corson) създали фирмата Интертек (Intertec), с цел да развият и предлагат услугата на тяхното "Електрогенно третиране на семената". Системата Интертек симулира атмосферните условия, за които се знае, че стимулират развитието на растенията. Семената са кондиционирани и подмладени, което води до по-бързо покълване и увеличени добиви.

Семената се пръскат с разтвор на минерали и ензими, които се имплантират в обвивката на семето чрез електрофореза; това ускорява хромосоматичната активност. Следващото им излагане на високоволтажни отрицателни йони усилва това имплантиране. После семената се излагат на инфрачервена радиация, за да се намали летаргията на твърдите семена и да се усили метаболизирането на ATP (аденозин-трифосфат, бел.прев).

При следващия етап се ползва електростатичен заряд, за да се осигури катодна защита. Това намаля смъртността при семената, осигурявайки източник на електрони, които да са буфер в реакцията на свободно-радикалните хранителни йони. Семената трябва да са влажни, когато се третират с катодна защита. Сухите семена може да се повредят при това третиране, но повредените семена могат в известна степен да се поправят, ако се навлажнят.
Катодната защита увеличава жизнеспособността и покълването с до 200%. Финалният етап от електрогенния процес третирасемената с подбрани радио-честоти, които стресират молекулната ДНК-памет, зареждат митохондриите, и усилват други метаболитни процеси. Третирането повишава поемането на вода, електрическата проводимост и поемането на кислород. Честотите варират от 800 KHz до 1.5 MHz с полеви интензитет 3.2 W/кв.см.

Семената трябва да се третират на мастото или близо до мястото, на което ще се засяват. Поради някаква неизвестна причина, ефектите от електрогенното третиране явно се провалят, когато семената пътуват на големи разстояния.

5.8 Звук

Растежът на растенията може да се стимулира и само чрез звук. Ефектът продължава да се наблюдава при звук до 50 KHz. Честоти от 4-5 KHz са особено ефективни за засилване на покълването, ензимната активност и дишането.

По принцип, поточното движение на протоплазмата в растителните клетки се забавя в ранните сутрешни часове и нощем, но този поток може да се ускори чрез генератор на звукови честоти, който да се ползва по 30 минути на разстояние около 30 см от растенията. Като резултат се увеличава количеството и бързината на растежа. Растенията не бива да се третират по този начин за повече о т3 часа на ден, в противен случай е много вероятно да умрат след един или два месеца, в зависимост от качеството на звука и селата му. Много силни и високо-честотни звуци предизвикват клетъчни щети и смърт. Така е и при някои видове Рок енд Рол музика.
Революционен процес, наречен "Сонично Разцъфване", е бил изобретен от Дан Карлсън (Dan Carlson). Процесът използва 3 KHz тон (модулиран да имитира птичи чик-чирикания и подсвирвания) и листен спрей (55 микроелемнта, водорасли, гиберелин и амино-киселини) (гиберелинът е растителен хормон при растенията, бел.прев), за да предизвика "неопределен растеж на растенията". Първият му успех бил с домашното растение Лилава Страст (Гинура, бел.прев), което по принцип расте само до около 45 см. Под действието на Соничното Разцъфване, растението в крайна сметка пораснало до над 365 метра и получило място в Книгата за рекорди на Гинес. [Л. Матсуда и екип: Природа 346: 561-564 (9 Август 1990г)... Matsuda, L., et al.: Nature 346: 561-564 (9 August 1990)]

Градинари, използващи Соничното Разцъфване, докладват драматични увеличения в добивите, по-вкусни зеленчуци и плодове, и по-цветни цветя. Култиваторите могат да очакват увеличени продукции и достигане на ранна зрялост. Кълновете на Алфалфата увеличават теглото си с 1200% за 3 дни. Кълновете имат много по-дълъг живот на полицата (2-3 седмици) от обичайното (3-4 дни). Експерименти със Соничното Разцъфване в Африка довели до растения, които оцеляват екстремно горещо време и наводнения. Соничното Разцъфване също така води до плодоносене в първата година за всички дървета. Овощарите докладват трикратно нарастване в добивите на ябълки, 8 месеца живот на полицата, и огромно увеличение на хранителните вещества: 126% повече калий, 326% повече хром, 400% повече желязо и 1750% повече цинк. Загубите в следствие заболявания и вредители спадат с повече от 80%. Поради това, че Соничното Разцъфване съдържа гиберилова киселина (GA3), не може да се употребява безразборно при конопа, тъй като GA3 много силно влияе развитието на канабиса.

Иначе, възможностите са неограничени. Например, Карлсън казва:

"Един от най-големите ни пробиви в това да накараме всеки да разбере колко е лесно да се изхранва голямо количество хора, беше демонстрация с доматени пиявици. Доматената пиявица обикновено е стерилен клон, който се появява между издънката и основния клон.

Бел.прев: На английски е наречен "sucker", тоест смукач, или пиявица, защото хаби жизнените сили на растението в безсмислено развиване на нещо неплодородно. На български вероятно терминът също звучи по подобен начин.

Нашите доматени растения растат с по 5 см дневно, така че ако позволим на пиявицата да се развива за седем дни, тя ще е дълга около 35 см. Ако я отрежем после, сложим я на сянка и я пръскаме веднъж дневно с 7 милилитра за галон Сонично Разцъфване, след 10-14 дни тя развива пълноценно къренище и започва да расте с по 5см на ден. 55 дни по-късно, тя е висока 2-3 метра. Сега... по принцип нормалната продукция на домати отнема 90 дни. Ние го правим за по-малко от 55, плюс това произвежданме почти двойно повече плодове през почти половината от времето."

Концентрираната формула на Сонично Раццъфване се разтваря във вода. Касетата (съдържаща 3 килохерцовия сигнал и природните звуци) се пуска при силен звук и висок трубъл при среден бас за 10 минути преди пръскането на растенията. После растенията се пръскат, докато касетата свири, и със звука се продължава за още 20 минути след пръскането. И двете страни на листата трябва да се наквасят. Третирането е най-добре да е рано сутрин (преди 9:00), за предпочитане в мъгливо време. В студените утрини пръскането трябва да се отложи за късния следобед. Не пръскайте растенията, ако температурите паднат под 10 Целзий. Формулата може да се приложи и в стандартната напоителна система, чрез капково напояване, хидропоника и тн. Хранителният разтвор трябва да се прилага веднъж месечно през първия месец, оттам насетне по два пъти седемчино. Семената трябва да се накиснат в разреден хранителен разтвор за 8 часа или за една вечер, докато звуковия запис от касетата звучи продължително на някакъв плейър с възможност да преповтаря без прекъсване. Посадете семената незабавно. Касетата трябва да се пуска всеки ден за поне по 30 минути през светлата част от деня.

5.9 Монохромна (едноцветна) и пулсирана светлина

Растенията реагират на светлината с богато и сложно разнообразие реакции, които се влияят от продължителността (фотопериода), интензитета и дължината на вълната на светлината. През 19ти век Едуард Бабит (Edward Babbit) и други доквадвали, че покълването на семената се увеличило с 50% под влиянието на синя светлина (осигурена чрез сини стъклени светлинни филтри). Увеличила се жизнеността на растението, ускорява се растежа, подобрява се развитието на ствола и листата, увеличават се и добивите.

През 1861г генерал А. Дж. Плезънтън (A. J. Pleasanton) конструирал парник 670 кв.м, в който всеки осми панел бил син. Плезънтън получил феноменални резултати в смисъл на увеличен добив, подобрен вкус, и тн, и получил патент с номер US 119,242 за "Подобрения при ускоряването растежа на растения и животни". Той препоръчва пропорция от бяла 8:1 синя светлина за оптимален растителен растеж, и пропорция 1:1 за най-добро развитие при животните. Синята светлина стимулира посоковия рефлекс на растенията към светлината. Порите на растенията се отварят по-широко при наличието на синя светлина (използвайте я в комбинация със Сонично Разцъфване). Изпарението и фотосинтезата стават по-интензивни и се ускорява производството на хлорофил. Някои клетки може да се разкъсат обаче, и може да се попречи на митозата.

He-Ne лазерът (632.8 нм) може да повлияе фитохромно-контролираното покълване, растеж и развитие на растенията от повече от 400 метра. Максималният ефект се получава от излагане на отразена лазерна светлина само за 1 или 2 минути. Повече от 10 минути радиация ще попречи на фитохромния отговор. В някои случаи, редуващи се нощни радиационни облъчвания с нисък интензитет имат значително по-голям ефект, отколкото единично облъчване за по-дълго време или с по-голям интензитет. Реакцията може да се обърне, като се редува облъчване с лазерна и с инфрачервена светлина. [Е. Дж. Кори и екип: Списание на Американското Химическо общество, 106: 1503-1504 (1985г)... Corey, E.J., et al.: J. Amer. Chem. Soc. 106: 1503-1504 (1985)] и [С. Хюсеин и Кан: Бюлетин относно наркотиците 37(4): 3-13 (1985г)... Husain, S. & Khan, I.: Bull. on Narcotics 37(4): 3-13 (1985)] и [Химически резюмета 120: 314973h... Chemical Abstracts 120: 314973h]

Г. Кръстев (G. Krustev, хаха) и екип разследвали ефекта от лазерно облъчване на конопена продукция, и определили, че лазерното третиране подобрява сеитбените качества на семената, съкращава фазата на растително развитие, довело до порастването на по-жизнени растения, и значително увеличило добивите както на пръчки, така и на семена. Изследователите използвали He-Ne лазер за 15 и 30 минути, и нитрогенов лазер с 225 и 450 импулса. [А. У. Девейн: Тенденции във Фармакологичните науки, 15 (2): 40-41 (1994г)... Devane, W.A.: Trends Pharmacol. Science 15 (2): 40-41 (1994)]

Червената светлина може да се използва за увелиение на растежа на някои растения (бобови и тн.) до 10 пъти нормалното, като се стимулира фитохромната активност. Червена сметлина на 660 нм (нанометра, бел.прев) стимулира растежа, развитието, разцъфването и плодоносенето. Когато е достъпна червена светлина на 700 нм в комбинация с червена сметлина на 650 нм, фотосинтетичната активнос те значително повече, отколкото с коя да е от двете честоти поотделно. Синята светлина на 420 нм увеличава ефектите на червената светлина от 650 нм. Фотосинтезата се случва приблизително при 440 нм.

Фотосинтезата може да бъде увеличена до 400% чрез насечена светлина. Изследователите използвали въртящ се диск с една изрязана на него част, за да насекат светлината от една лампа. Открили, че 75% от светлината, излъчена от източника, може да бъде блокирана, без това да понижи степента на фотосинтезата. Повишените добиви, произведени чрез насечена светлина, зависят от честотата на примигването. Честота от 4 примигвания в минута довели до 100% увеличени добиви. Количеството свършена работа от светлината може да се увеличи, като се скъсят едновременно и светлите и тъмните периоди. Например, добивите могат да се увеличат със 100% чрез употр*ба на 133 примигвания в секунда. Емерсон (Emerson) и Уилямс (Williams) повишили добивите (в сравнение с непрекъснатата светлина) с 400%, използвайки само 50 примигвания в секунда. Светлинните примигвания трябва да са по-къси от тъмния период. Мнималният тъмен период е около 0.03 (секунди, предполагам, бел.прев) при 25 градуса Целзий. Реакцията към светлината започва в около 0.001та секунда от примигването, и зависи от концентрацията на въглероден диоксид.

А. Шакхов (А. Shakhov) разработил няколко метода за прилагане на Концентрирана Пулсирана Слънчева светлина (CPSL) за стимулиране на фотоенергетичната активност на семената и растенията. Примигванията на CPSL траят от 0.2 до 1 секунда и предизвикват значителни ефекти върху физиологичните процеси и увеличават продуктивността на растенията. Ефектът от CPSL не е предизвикан от топлинното действие на концентрираната светлина, а от осигуряването на "фотоенергиен резерв" на растенията, което увеличава добивите от зеленчуковите култури с 20-30% и зърнените култури с 5-10%.

Ползват се подредби от алуминиеви и стъклени чинии, за да се концентрира слънчевата светлина до 100 пъти. Апаратът леко се раздрусва, чрез различни прийоми, за да се пулсира облъчването, след като се насочи към семената или растенията. При едно такова устройство голям полу-коничен алуминиев отразител се върти от мотор със 100-130 rpm (завъртания в минута, бел.прев). Семената сами се подреждат в единичен слой по стената на съда и получават насечено облъчване, преминавайки през фиксирана концентрираща точка върху вътрешността на стената. Било открито, че изкуствено осветление (70 000 lux) (мерна единица за осветеност, бел.прев), пулсирано при 120 блясъка в минута, предизвиква ефекти въпреки че светлинният източник бил много по-слаб от този на CPSL. При водната леща бил постигнат максимален растеж с пулсов период 0.004 секунди.

Друга система използва оцветени огледала, за създаване на единични цветове. С. А. Станко (S. A. Stanko) облъчил соеви растения с пулсирана червена светлина за 30 минути дневно за седмица, което довело до 8% увеличение на протеиновото съдържание на бобчетата.

Томас Г. Хиеронимус (Thomas G. Hieronimus) открил, че растенията могат да растат в пълна тъмнина в затворено помещение, ако са свързани с изолирана жица към метална повърхност, която е изложена на слънчева светлина. Растението трябва да е на поне 2 метра над земята и да е изолирано, за да се генерира волтов потенциал или антенен ефект. Оптималният размер на металната плоча трябва да се определи чрез експериментиране, за да се избегне слънчево изгаряне (твърде голяма) или пожълтяване (твърде малка). Култивираните по този начин растения се развиват нормално, а развитието на контролните растения се заглушава.

Доктор Вилхелм Райх (онзи с Оргоновата слава) също открил, че растения могат да се отглеждат без светлина, ако са култивирани с магнетит, който е бил изложен на слънчева светлина. Магнетитът поема и после излъчва обратно слънчевите енергии, които и растенията ползват.


Бел.прев: Това доколкото знам е повторим експеримент (както твърдят мнозина) и е прието да се описва като "провеждане на хлорофилна енергия по проводници", експериментът е описан сравнително подробно на Кийли.нет.

[Радико]

За другите растения не знам, обаче за гъбите за които си дефинирал интерес в съседната за деня тема:
насади си едно рафтче с мицел, монтирай над него "на1,50 -2 метра една микровълнова фурна с демонтирана вратичка и блокиран предпазен изключвател на вратичката и пускай от време на време фурната да облъчва мицела. Ще останеш удивен от резултата.

[Maistora52]

Това с микровълновите облъчвания най-много ме интересува.
От една страна, знам, че са правени опити с поливане на растения с облъчена вода във микровълнова фурна, и същите загивали бързо-бързо.
От друга, което Радико подсказва - облъчване на мицела на гъби - и явно подсказката е, че гъбите са израснали гигантски...  а гъбите съдържат доста вода... и би трябвало и те да загинат - по бързата процедура...
Айде, дайте да обясняваме, че аз всяка сутрин си подгрявам кафето в микровълновата, и въпреки, че не съм нито облъчена гъба  , нито облъчена вода - все още съм жив!  ... какво става?
Не знам защо си мисля, че облъчената вода - т.е. развибрирането на нейните диполи до свръх високи честоти - в зависимост от престояването й след това за различно време, вероятно губи развибрираната си озлочестеност?!?! - и диполите отново възвръщат нормалното си състояние.

[june1900]

За другите растения не знам обаче за гъбите за който си дефинирал интерес в съседната а деня тема:
насади си едно рафтче с мицел монтирай над него "на1,50 -2 метра една микровълнова фурна с демонтирана вратичка и блокиран предпазен изключвател на вратичката и пускай от в реме на време фурната да облъчва мицела. Ще останеш удивен от резултата.

Да. Много зависи... Гъбите имат силен афинитет към радиация, тежки метали и други отпадни радиоактивни отпадъци и ги концентрират в себе си, така че много трябва да се внимава да се консумират гъби от екологично чист район, ако са диво набрани.

Предполагам, микровълновото лъчение много би засилило паразитните и сапрофитните гъби, но за сега ми се струва, че микозитните (симбиотичните) биха загинали. Не мога да се изкажа конкретно де, още съм в процес на информиране.


План-графикът ми за след това ниво на информация е да разгледам едно нещо, което неотдавна се разпространи по редовния бюлетин на "Energy Times", която фирма, както знаете, се върти от Мураками и Линдеман.
Та ставаше дума за експерименти с рибен хайвер. При шокиране на рибния хайвер с определено електричество (високоволтови разряди отново), не само, че се родили повече риби от очакваното, не само че били страшно големи... но се появил и отдавна изчезнал вид. В последствие открили, че когато рибния хайвер се шокира с точно определен импулс, ВСИЧКИ новоизлюпени риби, вместо да са от рода на майка си и баща си, всъщност са от отдавна смятан за изчезнал ПРАИСТОРИЧЕСКИ вид риби.

Преди някой да е възкликнал - да, вече е защитено и с патент 

И двамата учени, които са работили върху това, неочаквано са умрели през 1991г.

Но на мен ми е още по-интересно това, което са започнали да наричат "хлорофилно електричество". Демек това, че ако слънцето огрява една метална и изолирана плоча, ако друга метална и изолирана плоча се свърже с един проводник към първата, и втората облъчва растение, то ще порасне напълно пълноценно и зелено в пълен мрак.

Много е важно да се изследва това, защото тук говорим за не-електрическа енергия... или за вид електричество... което се движи по един проводник, по верига, напълно отворена към околната среда. Ние явно нямаме консуматори за този вид енергия, но растителният свят я разпознава.

Този вид енергия е била наречена от Хиеронимус "елоптическа", ел- от електрическа + оптическа. Хиеронимус обаче е много спорна личност, повече псевдонаучна, отколкото научна. Експериментът обаче си е факт, и явно за сега той е единственият, който се е впечатлявал от това и се е опитвал да го обясни.

[Аtos]

june1900, това е същият вид енергия, който е открил, изследвал и описал барон фон Райхенбах!
https://chitanka.info/text/14649-izgubenite-otkritija

[Радико]

Всички растения се хранят основно със светлина, гъбите също, само че, за разлика от растенията нямат хлорофил и използват светлинна енергия с много "нисък спектър", Долната част на инфрачервения спектър, та чак и радиочестотия спектър. Микровълновата фурна с нейните 2,3 гигахерца се явява източник на много удобна за гъбите енергия.
Между другото, в гората около предавателя до Вакарел има огромно количество гъби. Много повече от нормалното. Ял съм до пръсване и въпреки това се чувствам все още прекрасно. 

[caduceus]

june1900, това е същият вид енергия, който е открил, изследвал и описал барон фон Райхенбах!
https://chitanka.info/text/14649-izgubenite-otkritija

Наречена пък от Вилхелм Райх оргон. И всички гореспоменати действия за третиране на растения, вода и т.н. са само начини за активирането и чрез подразделните енергийни полета /електрическо, магнитно и т.н./, което впрочем може да стане и по още ред други методи.
И споменаването на която изприщва силно някои тукашни ортодоксални потребители 
Поздрави!
 

[Аtos]

Гъбите не се хранят със светлина, затова са гъби. Предпочитат тъмни, влажни и топли места.
Вадил съм печурки от 15-20 см. дълбочина в прегоряла оборска тор редовно на времето.
Може да е всичко друго, но не и светлина...

Кадуцеус, мисля, че тук става дума обаче и за друго допълнително, много по-рязко (импулсно) въздействие - това на електрическия дъгов разряд. Не се знае точната разлика между характеристиките от природния (светкавица или добито "природно електричество") и изкуствено предизвикания. Може би има общи неща, но мисля, че има разлика.
Посоченият по-горе пример с рибите е доста показателен. Може да ви се струва като шега изказването ми в другата тема, но мисля, че понятието "божествена искра", стигнало до нас през окултизъм, митология и религии има своята основа.

[june1900]

Така е - гъбите не се хранят със светлина. Но Радико е прав, доколкото светлината е част от спектъра на радиацията.

Не забравяйте какво е казал Лийдскалнин:

Да кажем, че имахте едно колело с много намотки по него, което се върти. Тогава бихте правили всякакви видове светлина. Не правете машината, аз вече съм подал искане за патент в патентното бюро. Направих десет различни машини за правене на магнитни потоци, но открих, че тази комбинация между полеви магнити и намотки е най-ефикасната.

В този абзац той описва "най-добрата си машина". Генераторът на Кромри изключително се приближава до загатнатото от Лийдскалнин.
Гъбите по принцип не плодоносят.

Още съм съвсем в началото на наръчника, но до сега прочетох, че първоначално, мицелът се стреми да се разширява и да завзема територия. Има само две неща, които го карат да плодоноси (тоест да образува полови органи на повърхността) - ако срещне максимален предел на средата; или ако срещне ДРУГ организъм.

Ако мицелът не срещне физическа преграда, той не се заема да плодоноси. Ако се култивира в шише, или във вана или леген, той почва да плодоноси чак когато изпълни цялата среда на разпространението си. Защото, за да плодоноси, той спира да се разпространява, и енергията му се концентрира в образуването на плодовете (или по-скоро половите му органи, тоест гъбите). Но в дивата природа това е почти невъзможно да стане, освен ако мицелът не се е завъдил в някой задръстен с шума кюнец на къща например, или друга обемно ограничена среда. (Говоря специално за сапрофитните гъби, които растат в почвата).

Интересното е, че мицелът моментално започва да плодоноси, когато в почвата срещне друг мицел. Гъбите не са стадни "животни", а единаци. До такава степен, че "децата" на един и същи мицел са във война помежду си от самото начало. Но да не изпадам в подробности.

Нарастването на половия орган на мицела прилича на извиране... изкипяване... или на експлозия, примерно атомна. Отговаря на всички закони на вортексната физика:





Това се нарича "Пътека на Карман", както знаете.

Култиваторите са установили, че за мицела тези фактори представляват стрес - достигането на предела на жизнената среда е стрес, и срещата на себеподобен вид е стрес.

На базата на това разбиране, култиваторите са започнали да стресират мицела и по други начини - например чрез видове вълни. Много култиватори позволяват на мицела да се разпространи в достатъчна площ, след което го стресират с ритане, удряне, и прочие. Култиваторите на дървесни сапрофитни гъби в Япония например бият пъновете с чукове. Всеки заразен с мицел дървен труп в определен момент се катурва на земята и се налага с чукове отгоре - скоро след това започва плодоносенето на мицела.

С други думи... ако си представим, че етерът е един безбрежен организиран обем от основното физично вещество, който е в постоянно движение... тогава чрез някакъв вид СТРЕС той започва да "плодоноси"... тоест - да образува вортекси.

А етерните вортекси - това, както някои авторитети в областта твърдят (например Кийли), са елементарните частици, и колкото по-многопластов и сложен е етерният вортекс, толкова по-тежка е елементарната частица.

[june1900]

В скоро време ще споделя един експеримент за покълване на семена. Не че не е пълно точно с този вид вече банални експерименти... но на мен специално ще ми е първия.

Но друго исках да кажа...
Новото ми вдъхновение по въпроса с електрокултурата идва от тази книга (с линк за дърпане):

Влияние на магнитните системи върху живите организми - Албърт Рой Дейвис (1974г)

За някой може да е интересна, защото още в началото се споменава за провеждането на експеримент, който Лийдскалнин описва. В книжката си "Минерален, зеленчуков и животински живот" той засяга въпроса с храносмилането и излага тезата си, че според него храносмилането се случва на магнитен принцип. Според неговото виждане, силата на киселините да разграждат другите неща се дължи на това, че киселините освобождават магнитните сили, които държат отделните атоми един за друг.

Лийдскалнин казва, че киселината освобождава северните магнити от единия метал и южните магнити от другия метал в акумулаторите, за да можем ние да ги добием по този начин (неговото виждане е, че магнитните сили всъщност се състоят от моно-полярни елементарни или по-скоро фундаментални частици). И същото било и в нашия стомах, който просто бил една биологична батерия.

Лийдскалнин се аргументира, че когато потопял цинк в сярна киселина, се образували мехурчета. Понеже той можел да повлияе на тези мехурчета с магнит, заключил, че освободените магнитни сили от веществото на цинка се намират във въздуха вътре в мехурчетата и излитат освободени в атмосферата. Това той го е казал през 1946г.

Сега в тази, горната книга, се говори за същото - говорят за експеримент, проведен няколко години по-рано от 1974г, при който потопили магнити в слаб разтвор на сярна киселина и чрез силен микроскоп наблюдавали вихровото движение на водородните мехурчета, които се образували непосредствено до повърхността на магнита. Всъщност ТОВА, както казват в книгата, бил първия доказващ експеримент, който заковал тезата за по-сложното магнитно поле - онова, което отбелязва факта на Блох-стената, и според което магнита има два векторно-вортексни балона около всеки полюс.

Това е ясно, като имаме предвид, че Хауард Джонсън пръв говори за това през 1971г. Но той говори за проследяването на някаква частица с микроскоп, а не на мехурчета, значи е имало серия експерименти и този с мехурчетата е бил проведен по-рано от тази дата. Просто не знаех, че някой друг е правел същото, което и Лийдскалнин през 1946г...
А и днес вече са известни онези видеота, дето някакъв пуска ток през магнит, за да направи електролиза, и наблюдава торнадото от мехурчета. Но споменатите експерименти са всъщност първите от този тип.

Освен това... още в началото на книгата се говори за експеримент за изследване на магнитните полета, при който се ползва истинска животинска кръв. След което под микроскоп се описва видимата поляризация на червените кръвни телца и се описва наблюдението как тотално се повлиява на кръвната хомеостаза, на практика разделяйки кръвните телца от кръвната лимфа.

Точно както ферофлуида в крайна сметка се пресича с мазнината, ако поседи по-дълго време в директен контакт със силен магнит. Мазнината изтича, а остатъка върху магнита започва да прилича все повече на грес. Същото се случва и с кръвта при магнитно влияние.

Определено препоръчвам книгата на заинтересуваните от биологичното влияние

Оправданието ми, че тази тема въобще я има, е че свръх-производството на храна... тоест произвеждането на все повече храна от ограничена земна площ, чиято квадратура не се увеличава или намалява по обем, е именно Свободна Енергия.

Не мисля, че някъде из форума Свободната Енергия е разглеждана в този й аспект. А темата е огромна и обещаваща. Да не забравяме колко на брой патенти има вече за произвеждане на био-ток... даже вече патентоват лабораторно отгледани бактерии, които отделят необвързани електрони по външната част на клетъчните си обвивки, по този начин йонизирайки жизнената си среда дотолкова, че да се получава използваема потенциална разлика. Хранят ги със захар. И тн...

[june1900]

Из Влияние на магнитните системи върху живите организми - Албърт Рой Дейвис (1974г)



Ефектите на двата полюса върху живата система - откритието на двата ефекта

Основното откритие, че двата полюса на всеки магнит променят и видоизменят биологичните системи в напълно различни посоки, е направено от д-р Албърт Рой Дейвис (Albert Roy Davis) през 1936г. Това откритие било чиста случайност, и забележимите резултати върху картонените кутии на земните червеи довели до предприемането на сериозно проучване на видоизменянето на биологичните системи.

Случайното откритие било направено в малка домашна лаборатория, която Дейвис построил точно след като завършил училище и преди да се запише в университета във Флорида. На работната маса бил оставен голям магнит с формата на подкова и малък електронен осцилатор, използван в старите суперхетродинови (?) радио ел.вериги в ранните дни на радиото. За следобеда се планирало ходене на риболов и затова на същата работна маса били оставени три картонени кутии, пълни с червеи. Червеите в кутиите се намирали в адекватни количества богата, черна почва, с достатъчно влага и кутиите имали и дупки за влизане на въздух. Капаците на кутиите били добре закрепени, за да не могат червеите да избягат. При поставянето им на работната маса и разместването на предметите по нея, се получило така, че в непосредствена близост до всеки от полюсите на подкововидния магнит имало по една кутия, а третата била на разстояние от магнита. С напредъка на деня се появила допълнителна лабораторна работа, така че ходенето за риба било отложено. Кутиите с червеите в тях били оставени в това положение за целия този ден и за вечерта, чак до следващата сутрин. На сутринта се случило нещо неочаквано. Червеите били прояли проход през едната страна на кутията, която била долепена до S полюса на подкововидния магнит, а другата кутия не била променена по никой начин.

Останалите червеи били поставени в нови кутии, отново в същото положение пред полюсите на магнита - като третата кутия била поставена на разстояние от магнита. Очаквало се, че ако полюсите на магнита били от някакво значение за червеите в кутията до полюса S, който да ги подтиква да проядат през нея и да избягат, тогава същото щяло да се повтори и на следващия ден. Това не се повторило. Експериментът бил забравен заради друга наложителна лабораторна работа и така преминали три дни. След три дни било открито, че червеите в кутията, която била долепена до S полюса, отново били прояли отвор през стената й. Те били нападали върху работната маса, били загубили влагата си и били умрели. Phylum annelida, видът земни червеи, отворил врати за по-нататъшни изследвания.

До онзи момент в лабораториите бяха провеждани изследвания, за да се установи дали електромагнитните енергии имали някакъв ефект върху малките животни, без да са налице някакви обещаващи резултати, докато не се случило неочакваното откритие със земните червеи.

При репликиране на този експеримент в днешно време, трябва да се отбележи, че кутиите за червеи са с тежка восъчна конструкция или са направени от друг, по-устойчив материал, отколкото онези кутии, които са били разпространени през 1936г. Експериментите с обикновената восъчна кутия от днешния пазар отнемат между 7 и 10 дни, за да могат червеите да проядат пътя си за бягство от S полюса на енергийното поле на някой голям подковообразен магнит.

С още експерименти на принципа проба-грешка беше установено, че размерът и силата на магнита и температурата на околната среда в помещението са свързани с това след колко време червеите ще успеят да си направят отвор за бягство.

За следващите експерименти проектът за магнитните червеи се изпълнява с контейнери, маркирани с N, за северен полюс, и контейнери маркирани с S, за южен полюс и с С, което е контролната група. Контролната кутия винаги се поставя далеч извън влиянието от полетата на магнита. Във всеки експеримент се ползва прясна почва и се слагат няколко капки вода за влага, както и няколко сухи листа за храна в кутията.

Като се ползва по-плътен картон, за да се попречи на червеите да избягат, установихме следните резултати след 12 дневен период на облъчване с магнита.

В S-полярната кутия все още имаше червеи и бяха живи, въпреки че бяха много заети с дъвкането и разяждането на вътрешната страна кутията. Те бяха приблизително с 1/3 по-големи, по-дълги и по-големи в диаметър и бяха екстремно активни. Следите от млади червеи в почвата говореха за това, че имаше известен брой новородени червеи.

N-полярната кутия даде различни резултати - много от червеите бяха умрели и онези, които бяха все още живи, бяха тънки и показваха слаба активност.

Контролната кутия не показваше разлики по никакъв начин.

Стайната температура за този експеримент беше между 18-20 градуса Целзий, а първото, по-ранно инцидентно случване беше при стайна температура 26-29 градуса Целзий.

Проектът с магнитните червеи беше продължен и бяха проведени много експерименти за конкретизиране на резултатите, винаги с неотменното заключение, че отделните полюси на магнита имат различен и ключов ефект върху субектите. Изследването беше разширено, за да обхване и дружи живи системи и това доведе до масив от информация относно различните ефекти върху живите системи, която обаче е твърде детайлна, за да се помести в този материал. Намножените след 1936г открития в много случаи са засекретени и множество изследвания се намират в своята по-задълбочена фаза още преди да бъдат публикувани. Засекретеният материал и продължаващите изследвания са много оптимистични и говорят за големи напредъци във всички полета на научните изследвания с цел по-доброто разбиране на поведението и природата на животните и човека, и на света, който обитават.

Основната ни лаборатория във Флорида и свързаните с нас ларобаротии с други учени под наша юрисдикция продължават да правят нови открития в магнетизма. Много от нашите открития, считани за безсмислици преди години, на ден днешен широко се употребяват в науката, но научното общество все още не си дава сметка и няма разбиране за истинската природа на магнетизма и за приложенията й в нашия съвременен свят, както в здравеопазването, така и в индустрията.

Продължавайки с проекта за магнитните червеи, нямаше съмнение, че поставянето на червеите в условия на различна магнитна полярност, водеше до тотално различни резултати върху тях. Всеки следващ тест ставаше по-техничен и времето за добиването на резултатите беше удължавано или скъсявано. Силата на първия прилаган магнит беше 3000 гаус. Близките отношения между двата полюса на подковообразните магнити не спомагаха за по-акуратното добиване на резултати, за да се подчертаят разликите в различните ефекти от S и N енергиите. Въпреки това, експериментите бяха многозначителни.

В по-късните ни изследвания използвахме дълги магнити с формата на квадратна или цилиндрична призма и това спомогна за по-доброто отделяне на полюсите един от друг и доведе до много по-добри резултати. Сега във всичките си тестове и експерименти в лабораториите си използваме такива магнити. Първа глава от тази книга описва как се разделят енергиите при магнитите с различни форми и се дават някои графично онагледени разлики.

През последните няколко години научните публикации обявиха известен брои открития, направени от американски учени, във връзка с магнитните полета. Една такава статия отчасти разкриваше, че доктори А. Боу (A. Boe) и Д. Салунке (D. Salunkhe), градирани от щатския университет в Юта, поставили зелени домати в магнитно поле и открили, че те узрявали 4 пъти по-бързо, когато били поставени в поле на S полюса на магнит, или от страната на отворената част на подковообразен магнит (между двата полюса на подковообразния магнит, бел.прев). Не се споменаваше за ефектите, проявени от доматите, когато са поставени в N полето на магнита, защото приетите в момента концепции за магнитните полета все още се основават на схващането за хомогенност, именно онова схващане, което е погрешно.

[june1900]

Химическия и биологичния анализ на облъчените червеи и резултатите

Изучаването на биологичните ефекти върху червеите, облъчени с двете полярности на магнита, се подпомагаше от факта, че протеинът, който съставлява 90% от системата на земните червеи, съдържа много видове аминокиселини. Те отбелязаха остро повишаване на наличните количества, и освен това наблюдавахме, как определени недостъпни протеини станаха по-достъпни за системата на червеите. Сборният резултат от горните наблюдения индикираше, че в системата на земните червеи се случваше почти тотален протеинов обмен.

Тези протеинови аминокиселини бяха индикатор, че беше налице едно насърчаване на животоподдържащата обмяна на веществата в системата, тялото и физическото развитие на червеите.

Магнитите енергии на S полюса бяха повлияли острото покачване на развитието на аминокиселините и на активния трансфер на физическа сила и развитие. Червеите, облъчени с N полярност, демонстрираха, че за разлика от S полюсните червеи, бяха повлияни в посока да намалят приема си на храна, което намаляше обмяната на аминокиселини, отслабваше храносмилането на и без това заниженото поемане на храна, и това водеше до занижена сила и/или развитие.

Контролните червеи, които не бяха облъчени, показваха същите нормални нива на протеините - много по-високи от тези на N-червеите и много по-ниски от тези на S-червеите. Кривата на тази индиксация следваше кривата на силата на приложените магнини енергии, измерени в гауси на магнитното поле. Когато целяхме занижени ефекти, беше нужно да облъчваме червеите бавно и за по-дълго време. Открихме, че най-ниско ефективните енергии бяха между 100 и 300 гауса. Това отново и отново водеше до едни и същи резултати и подкрепяше както това, така и други научни открития.

Най-силната магнитна енергия, която открихме, че има ефект, беше между 3500 и 4500 гауса. Над тези стойности ефектите се променяха и дори забавяхе проявлението си. Тези експерименти и по-нататъшното изследване показаха една крива на ефективната сила, която водеше до най-високата степен на промените на всички жизнени системи, поставени под облъчването на тези различни полета.

Също така трябва да се отбележи, че отходната маса, изходена от телата на червеите, съдържаше остро покачване на съдържанието на масла и мазнини, както и на определени протеини, като резултат от облъчването на червеите с S полюса или с положителните енергии.
Когато магнитната енергия беше по-ниска от 100 гауса, и при нива по-ниски от настоящия Земен магнетизъм (0.5 гауса), се наблюдаваха много лоши и нездравословни ефекти върху субектите.




Магнитното облъчване на семена

Проведохме стотици експерименти върху магнитното облъчване на семена в лабораторията ни във Флорида, намираща се в "Грийн Коув Спрингс". Резултатите ни представляват друга изключителна серия от биологични открития. Семената, облъчени преди засяване, реагираха по същия начин, както червеите - по-големи растения като резултат от облъчването на семената с S полюс и по-малки растения, като резултат от облъчването с N полюс. Контролата, необлъчените семена, се ползваха като ориентир между противоположните ефекти.

Биологичното и аналитично тестване на семената в различни етапи от покълването и развитието, както и растежа на растенията, ни дадоха дори още по-голямо рабиране на резултатите, например по отношение на показателите на кислорода, и други неща.

Излагането на семената на магнитните сили на S полюса и N полюса за период между 8 до 10 часа, и между 80 до 100 и до 280 часа, ни даде редица различни ефекти. По-кратките периоди на облъчване, от 1 до 4 часа, не водеше до толкова големи промени, колкото облъчването за по-дълъг период. Бързото облъчване, само за няколко секунди до няколко минути или до един час, показа известни подобрения, когато облъчването беше правено с S полюс. Тук открихме същото намаляне на силата и енергията, когато семената бяха облъчвани с N полюс. Цялостната крива на документираните ефекти не се различава твърде много, когато същото време и сила се използва за облъчването на семената с кой да е магнитен полюс. Ефектите във всеки един случай следват една и съща резултатна крива.

В тези експерименти семената бяха поставяни в малки опаковки, с точно същия размер, колкото е диаметъра на магнитния полюс, като при това всички семена бяха легнали с плоската си страна в плика. Опаковката беше залепена с тиксо върху полюса на магнита, със съответната му маркировка за разпознаване. Контролните опаковки се пазеха в контролна стая, много далеч от всякакви възможни ефекти от енергиите на магнита.

Открихме, че имаше остри разлики, когато една група семена беше облъчвана 7 часа, и друга група, от същите семена, за 8 часа. Продължителността на облъчването е от най-важно и ключово значение при експериментите. За първата група експерименти бяхме избрали семена на репички, кръгли, червени видове, тъй като репичките покълват и образуват продукт по-бързо от други видове семена, които произвеждат растителни и зеленчукови продукти.

При различни етапи на покълването, растежа и развитието, внимателно следяхме за лабораторните условия, атмосферните и другите природни контролни фактори, за да сме сигурни в акуратността на резултата, който да може да се повтори при контролиран експеримент.



Увеличение на важните протеини, захари, масла, открити след развитието на семената, изложени на облъчване от S полюса

Лабораторният анализ разкри следното. Когато семената са изложени на енергиите на S полюса, развитието на семената до крайния продукт, зеленчуковите, плодовите, кореновите растения като например захарните цвекла, и всички други посадени, проверени и отново посадени и многократно набрани растения показваха, че растенията произвеждаха забележителни резултати в следствие облъчването с положителни енергии. S-облъчените растения показваха повишение в температурите. Освобождаваха кислород над приетите норми. Беше увеличен приемът на въглероден диоксид. Беше завишено поемането на органична материя, торове и кореновата маса и продукти бяха увеличени. Дължината и размерът на корените бяха по-големи, достигаха по-надалеч в развитието на кореновата мрежа под земята, и демонстрираха цикли, при които растежът се ускоряваше и забавяше, тази цикличност ги различаваше от другите посадени растения, ползвани като контролни групи от същите видове растения, но необлъчвани.

Захарните цвекла даваха повече захар. Фъстъците даваха изключително увеличение на сдържанието на масла. Протеините в аминокиселините също бяха увеличени над нормите, съответно за различните видове и типове растения. Това беше заключението в следствие стотици облъчвания, засявания и беритби.

Обратните резултати бяха налице, когато ползвахме N полярните енергии, за да облъчваме семената. Това водеше до спънати форми на растеж (изменена физическа форма на порастващото растение, бел.прев), продукти със занижени норми и по всички черти бяха в контраст на ефектите от S полярните енергии.

Следователно, имаме два вида енергия - една, която спъва живота, растежа и/или развитието, и една, която увеличава живота, растежа и радвитието.

Ефектите от S полюса или положителните енергии върху семената показват, че съществуват по-дълбоки и доста забележими цикли на растежа и на развитието на растенията. При посяване има период на рязко покълване, след това период на почивка, в който не е налице никакво развитие. При проверка на кореновото развитие се оказва, че има значително покачване на образуването на корени. Горното, или повърхностното развитие на растението се забавя, след това се засилва с много забележителен ритъм - което въобще не е налице при семената, които не са облъчени, нищо подобно не се случва след техните циклични промени в развитието.

Отново откриваме сходни ефекти, когато семената са облъчени с двата полюса едновременно (между два полюса, бел.прев). Добивът от продукцията зависи от времето и заобикалящата околна среда по време на растежа и развитието на растенията. Изследването на доматите показа един изключителен факт - ние можем да произведем домати с по-малко киселина в тях, които следователно могат да се консумират от хора, които не могат да ядат домати, заради силната им киселинност. Този ефект на занижена киселинност не се дължи на занижаването на другото им витално химическо съдържание, а е резултат от генетическа промяна в биохимическото развитие на самите домати. Експериментите, споменати по-горе, отново бяха извършени с облъчване с S полярността.

S магнитните енергии, когато се ползват за облъчването на доматени семена, водят до образуване на домати с още по-завишена киселинност, отколкото необлъчените контролни домати. Когато върху доматените семена се приложи N полюсът, преди сеитбата, в последствие се получават по-некисели домати. Що се отнася до съдържанието на растенията като биохимични константи, в следствие на облъчването на семената, семената в редица случаи дават обратните резултати в сравнение с това, което се очаква като приета норма. (Тоест, в конкретния пример, ако доматите са известни като едни от най-киселинните плодове, след облъчване с N полюс, семената произвеждат домати, които са едни от най-некиселинните плодове, бел.прев)

[june1900]

Ефектите на двата полюса върху малките животни, змиите и птиците

Като въведение в тази глава искаме да разкажем в общи линии за едиk експеримент, при който един магнит стана майка на група пиленца.

Ние смятаме, че това е изключително откритие, което е свързано с вродената интелигентност на малките животни, птици и в този случай - на новоизлюпените пиленца, все още мокри от яйцето. Вродената завишена чувствителност и психологическите реакции бяха много неочаквани и ни връхлетяха изневиделица, но това се оказа една много важна и полезна серия открития.

След като преминахме през червеи и семена, лабораторните ни проучвания се фокусираха върху изменението на всякакви черти при малките животни, защото това щеше да бъде още едно доказателство за факта на разликите между двата магнитни полюса, което щяхме да предоставим на човечеството. Избрахме яйцата на обикновените пилета от вид Бял легхорн. Взехме две дузини оплодени яйца и ги облъчвахме на групи по 8. Една група беше облъчена с N полюс, друга група беше облъчена с енергии от S полюса, а необлъчената група държахме настрана от магнитните полета. Всички яйца бяха пазени в лабораторни условия. Необлъчената група беше контролата.

При S-групата, всяко едно яйце в групата от 8 яйца беше поставено пред S полюса на магнит със сила 2500 гауса, като ползвахме отделен магнит за всяко яйце. Обръжахме яйцата на всеки 3 часа. Същата беше процедурата при N-групата яйца, а третата група беше настрана от всички влияние на магнитните полета. Ползвахме прави и дълги цилиндрични магнити. Температурата по време на облъчването беше постоянна 26 градуса Целзий. Използвахме три малки, електронно управляеми инкубатора - по един за всяка група, с което осигурявахме облъчването по едно и също време и при едни и същи условия, освен при третата група, която не беше изложена на магнитни полета.

 Инкубационният период беше по-кратък с два-три дни при S-групата, в сравнение с контролата. N-групата яйца бяха по-бавни с излюпването, което им отне един-два дни повече. Но по-голямата важност на този експеримент тепърва предстоеше; когато премахнахме пилетата от облъчването с магнитни енергии и ги поставихме в подходящи клетки, всяка група беше поставена в отделна клетка под еднакви условия на средата, във всяка клетка имаше един магнит с формата на подкова, голям горе-долу 12-15 см с разстояние между полюсите около 7.5 см. Също така, във всяка клетка имаше и един фалшив магнит, направен от дърво в същия размер и боядисан по същия начин като истинския магнит. Още мокрите пилета, които тъкмо напускаха яйцата, бяха премествани в клетките с магнитите. Всяка една клетка имаше вода, храна за бебета, и подът й беше покрит с мека бяла хартия.

Пилетата от група S в тяхната си клетка, веднага щом вече бяха наполовина изсъхнали от от яйцето, се редуваха и всяко по веднъж преминаваше между двата полюса на истинския магнит. Всяко пиле оставаше между полюсите на истинския магнит за две минути, след това се отдалечаваше в най-далечния край, колкото е възможно по-далеч от магнита. След него друго пиле се наместваше между полюсите и разиграваше същото поведение. Това продължи, докато всяко едно от пилетата не беше полежало между двата полюса на магнита за две минути, и после се беше отдалечило. Нито едно пиле не отиде близо до дървения "магнит". Това ни послужи като урок, показващ ни вродената интелигентност на малките бебета пилета. Този експеримент беше повторен много пъти, като използвахме други видове пилета. Действията им бяха съвсем идентични всеки път. Вродената им интелигентност ги привличаше към магнита така, както всяко новородено пиле търси майка си за топлина и комфорт. Тази психологическа интелигентност не се дължеше на опит или на предварително оттрениране. Беше съвсем ясно, че естествените инстинктивни реакции на пилетата ги караха да търсят и ги насочваха към източник на сила и комфорт. Само че, стриктно отчитайки точното време, за което всяко пиле седеше в полюсите на магнита, ни позволява да видим, че всяко пиле осъзнаваше интензитета, силата, енергията на магнита, и вроденото му усещане го караше да реагира спрямо облъчването, след което да напусне този енергиен източник и да се насочи към възможно най-далечната точка в пределите на клетката. Това показваше времето, за което вродения часовник на всяко пиле му казваше, че енергията е достатъчно. Тази серия експерименти я нарекохме "Магнитната майка". Ясно беше, че пилетата разпознаваха енергиите на истинския магнит като осигуряващи комфорт, като подсилващ ги източник, много подобно на начина, по който биха търсили и останали в зоната на защита, топлина и енергия, осигурявани от естествената им майка.

Пилетата, облъчени с N полюс, оставаха в полето малко по-дълго, до три минути, тъй като явно отразяваха спъващото, ограничаващо влияние на облъчването с N полюса точно преди инкубацията.

Контролната група изчакваше, докато не изсъхнеше напълно от яйцето, преди да влязат в магнитните енергии. Времето, което прекарваха там, беше по-дълго от това на S групата. Пилетата от контролната група явно имаха нужда от повече енергия. Те оставаха между полюсите на магнита от 2.5 до 3.5 минути, преди да напуснат магнита и да се отдалечат в далечен край на клетката.

Експериментите с пилетата представляваха важни лабораторни открития в употребата на малки новородени животни, за да се наблюдават изменения на нормалното им поведение, предпочитания, интелект, психологическо поведение, умствени дадености и развитие. В онзи момент, и като резултат от множество последователни експерименти, лабораторните открития посочваха, че вече беше възможно да се програмират определени степени на интелигентност не само в животните, но също и в човека, чрез контролирана употреба на регулирани магнитни енергийни полета. Някои от лабораторните ни открития в това отношение ще бъдат обсъдени по-натам в тази книга.





Растежът и развитието на облъчените пилета до кокошки и петли

Наблюдаването и записването с голяма старателност развитието на пилетата в кокошки и петли показа много нови и важни развития и открития. Развитието на S групата онагледи тези факти. Те порастваха по-бързо и ставаха по-силни, отколкото N групите. Те ядяха повече и приближавайки зрелостта си поемаха един маниер на поведение с отявлен канибализъм. Тяхната интелигентност беше по-ниска във всички отношения, в сравнение с интелигентността на другите две групи.

N групите се хранеха леко. Те се развиха по-бавно от контролната група. Те бяха чувствителни към всички заобикалящи ги звуци, топлина, студ, вятър, слънце, време. Това беше в контраст на смелостта, тъпото мислене и реакциите на свръх-силните птици от S групата. Птиците от S групата бяха безразлични към каквото и да ги заобикаляше, в сравнение с поведението на N групата. Контролната група птици беше нормална във всички отношения, доколкото се очаква от едни кокошки и петли. Огромните разлики, които демонстрираха пилетата, всъщност бяха изключителни. Както и в експериментите със земните червеи и семената, налице бяха сходни открития, но все пак различни развития.

Птиците бяха изучавани от излюпване, до съзряване и до смърт. По време на последните етапи от съзряването си, петлите от S групата нападаха и изяждаха плътта на птиците от собствения си вид. Беше необходимо да ги премахваме и да ги поставяме в техни самостоятелни клетки. Размерите им бяха много по-големи от контролната група птици. Птиците от N групата бяха хилави, нервни, много чувствителни, много чисти и се хранеха пестеливо. Тази група беше напълно различна от контролната група, която беше активна, птиците от контролната група дращеха и се бореха за храната си, и пиеха най-малко вода и от двете облъчени групи. Техният размер беше във всички отношения по-голям от размерите на N групата и бяха далеч по-малки по размер, в сравнение с S групата. Облъчената с S полюс група беше лидерът в канибалистичното поведение. На няколко пъти птиците случайно бягаха от клетките си, когато грижеките се за тях забравяха да заключат кафезите. Те бяха хващани да преследват кучета, котки и в един от случаите нападнаха крава, която пасеше в едно поле наблизо. При внимателно изследване и наблюдение атаката се повтори. Петлите от S групата се мятаха на гърбовете на другите птици, след което кълвяха, деряха и се вкопаваха централно в гърбовете на другите птици, оголвайки вътрешните им органи, след което настъпваше смърт в следствие кръвозагуба и нараняване на органите.

По време на последния стадий на развитието си, N групата започваха да пият по-малко вода и да ядат повече храна. Това не се отразяваше на теглото им, което демонстрираше контролирания ефект върху развитието им в следствие облъчването при зачеването и точно преди зачеването. Тези ефекти след това се проявяваха в етапите от развитието им от ембрион нататък. Беше съвсем ясно, че определени генетични промени, касаещи растежа, развитието, поведението, физическото развитие, умственото поведение и психологическото поведение, бяха повлияни или променени от облъчването на яйцата с отделните полярни енергии.

Сега продължаваме с нова серия тестове, в които става дума за употребата на мишки и плъхове, в които бяха видни като цяло същите ефекти, въпреки че тези експерименти ни предоставиха нови факти, свързани с ненормалните сексуално-полови подбуди...






С превода спирам дотук. Идеята ми беше просто да спомена в темата, че електрокултурата е приложима и в животновъдството, не само в земеделието.

Очевидни са обаче и други неща. Ако някой ме пита, цялата тази тема сама по себе си е част от моста между науката и окултизма.

Освен това, тези отдавна известни експерименти - тотално пренебрегвани в който и да е отрасъл, дори и по отношение на човешкия социум - обхващащи далечния период между 1930 и 1980г, се срещат и при групата Бедини-Биърден-Линдеман.



Ето какво разгласиха в едно от писмата си от преди няколко месеца, като част от информационния им бюлетин:

http://emediapress.com/2016/11/03/primeval-code/



"Като част от лабораторни експерименти изследователите д-р Ебнър и Шурх подложили житни семена и рибен хайвер на "електростатично поле" - с други думи, изложили на високоволтово поле, при което не протича ток.

Неочаквано, от тези семена и хайвер се развили древни оргаизми: папрат, която нито един ботанист не успял да разпознае; първобитна царевица с по 12 царевици на стебло; пшеница готова за жътва само след 4 до 6 седмици. И гигантска пъстърва, изчезнала от Европа преди 130 години, с така наречените "сьомгови куки". Сякаш тези организми навлезли в собствените си генетични спомени под командата на електрическото поле..."



Патент: US5048458A

"Резюме: Разкрива се уникален метод, който на база краткото излагане на електрично поле, индуцира у рибите трайни и полезни качества, които качества по никой начин не могат иначе да бъдат придадени или само на цената на много вложени усилия и средства..."



Патент: NZ229689A

"Заглавие: Увеличаване скоростта на излюпване и усилване на развитието на рибите чрез електростатично поле"





И всякаква информация за електрокултура при рибите е важна, защото рибите са един от известните в момента начини за постигане на био-кръговрат със Свръхединство на жизнената енергия в земеделието. Ключът е, че за да се затвори такъв цикъл на Свръхединство в земедилието, е нужна обратна връзка с консуматора. Тоест - нужен е животински (или човешки) елемент, който да консумира продукцията, и да произвежда тор, което да доведе до повече продукция, отколкото може да бъде изконсумирана.

Един от най-удобните консуматори (с който е най-лесно да се осъществи контролирана обратна връзка), са рибите.

Човека произвежда 500 000 кила храна годишно, върху 12 декара, като гледа по 10 000 риби и голямо количество червейова тор (червеите са друг от най-удобните контролирани консуматори за обратна връзка):

https://www.youtube.com/watch?v=jV9CCxdkOng



По този начин, с помощта на електрокултурата, пермакултурата, вермикултурата и рибовъдството, когато се комбинират в единна система, може да се получи едно много малко по площ стопанство, което да храни голяма общност изцяло на икономическия търговски принцип (ако това е целта).