Автор Тема: Безгоривният генератор на Тесла  (Прочетена 2290 пъти)

Неактивен june1900

  • Активен
  • **
  • Публикации: 202
  • Рейтинг: 83
  • xaumana@abv.bg
  • Скайп: xaumana
Безгоривният генератор на Тесла
« -: Февруари 13, 2017, 02:12:16 pm »
Превод - мой.




Безгоривният генератор на Тесла



През 80те години на 19ти век (1880), Никола Тесла изобрети системата на променливото електричество, която използваме днес. Оттогава до 90те години (1890) той работил върху нов тип електрически генератор, който "нямало да консумира никакво гориво".

Този документ документира онези негови писания, в които се открива описание на този нов генератор, както и теория относно това как би могъл да работи един безгоривен генератор и една спекулация за това как може да е функционирало новото устройство на Тесла.




По-късният дизайн на Тесла за генериране на електричество

Оливър Никълсън
1991г

РЕЗЮМЕ

Десет години след като патентовал успешен метод за произвеждане на променлив ток, Никола Тесла обявил изобретяването на електрически генератор, който "нямало да консумира никакво гориво". Такъв генератор сам щял да задвижва себе си. Идентифицирани са две от изобретенията на Тесла, които представляват различни стадии на разработването на такъв генератор.

ВЪВЕДЕНИЕ

Докато бил в колежа, Никола Тесла твърдял, че би трябвало да е възможно електрически мотор да може да оперира без проводящи четки. Професорът му му казал, че такъв мотор би се нуждаел от постоянно движение (перпето-мобиле) и следователно бил невъзможен. През 1880-те години той патентовал генератора, мотора и трансформатора за променлив ток.

През 1890-те години той усърдно разследвал други методи за генериране на енергия, включително и колектор за заредени частици, патентован през 1901г. Когато в "Ню-Йорк Таймс" от Юни 1902г била поместена история за изобретател, който обявявал електрически генератор, неизискващ задвижване под формата на външно гориво, Тесла писал писмо на свой приятел, че вече бил изобретил такова устройство.

Безгоривното генериране на електрическа енергия повдига същото възражение за вечно движение, както и самия генератор, употребяван днес, когато бил предложен за първи път. Научното изследване, проведено от Никола Тесла във втория му творчески период и родилите се в следствие на това устройства, които били основа за твърденията му за безгоривно електрическо генериране, ще бъдат проучени в тези редове. Дали безгоривният генератор на Тесла е бил "измама за перпето-мобиле" от онзи вид, за който го предупреждавал учителят му, или творческо приложение на разпознати природни феномени, също ще бъде обсъдено.




ТВЪРДЕНИЯТА НА ТЕСЛА

В "Бруклински Орел", на 10 юни 1931г, Тесла обявил, че "Аз впрегнах космическите лъчи и ги накарах да задвижат двигателно устройство". По-късно в същата статия той казва, че "Преди повече от 25 години започнах да полагам усилия с цел впрягането на космическите лъчения и днес мога да заявя, че успях". През 1933г той отправил същото твърдение в статия за "Ню Йорк Америкън", 1 ноември, под заглавие "Устройство за черпене на космическа енергия, обявено от Тесла". Там, той казва:

Тази нова мощност за задвижване на световната машинария ще се извлича от енергията, която задвижва Вселената, космическата енергия, чиито централен източник за Земята е Слънцето и която присъства навсякъде наоколо в неограничени количества.

"Преди 25 години" от 1933г ще означава, че устройството, за което Тесла говорил, ще да е било построено преди 1908г. По-точна информация за това добиваме от кореспонденцията му, съхранявана в колекцията на библиотеката на Колумбийския университет. В писмо от 10 юни 1902г, адресирано до неговия приятел Робът У. Джонсън, редактор на списание "Век", Тесла пратил и изрязана статия от вчерашния вестник "Ню Йорк Хералд", в която се говори за някай си Клементе Фигуерас, един "лесотехнически инженер" от Лас Палмас, столица на Канарските острови, който бил изобретил устройство за генериране на електричество без

...изгарянето на гориво. Какво се е случило с Фигуерас и безгоривния му генератор не е ясно, но тази статия във вестника подтикнала Тесла, в писмото му към Джонсън, да спомене, че той вече бил разработил такова устройство и бил разкрил подлежащите физични закони.



ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА УСТРОЙСТВОТО


Устройството, което отначало изглежда най-добре пасва на това описание, се открива в патента на Тесла за "Апарат за утилизирането на лъчистата енергия", номер 685,957, внесен на 21 март 1901г и връчен на 5 ноември 1901г. Концепцията, стояща зад остарелия технически език, е проста. Изолирана метална плоча се поставя колкото е възможно по-високо във въздуха. Друга метална плоча се поставя в земята. От металната плоча се пусна жица-проводник, стигаща до единия терминал на кондензатор, и втора жица-проводник се пуска от земната плоча до другия терминал на кондензатора. Тогава:


Събирател на частици

Слънцето, както и други източници на лъчиста енергия, отдават миниатюрни частици материя, положително електрифицирани, които, удряйки се в горната плоча, продължително комуникират електрически заряд към въпросната. Противоположният терминал на кондензатора, бидейки свързан със земята, която може да се счита за огромен резервоар на отрицателно електричество, слаб електрически поток продължително се влива в кондензатора и дотолкова, доколкото частиците са... заредени до много висок потенциал, това зареждане на кондензатора може да продължи, както аз действително съм наблюдавал, почти безкрайно, дори до степен такава, че да се пробие диелектрика (да се повреди кондензатора, бел.прев).

Това прилича на много прям и разбираем дизайн и изглежда отговаря на твърдението му, че е разработил безгоривен генератор, задвижван от космическите лъчения, но през 1900г Тесла написал онова, което считал за своята най-важна статия, и в нея описва самозадвижваща се машина, която извлича мощност от заобикалящата я среда, един безгоривен двигател, който е различен от неговото Устройство за лъчиста енергия. Озаглавена "Проблемът с увеличаването на човешката енергия - чрез употр*бата на Слънцето", тя е публикувана от неговия приятел Робърт Джонсън в "Илюстрирано месечно списание Век" за месец Юни 1900г скоро след като Тесла се върнал от Колорадо Спрингс, където провел интензивна серия експерименти от Юни 1899г до януари 1900г.

Точното заглавие на главата, в която обсъжда устройството си, заслужава да се спомене в цялост:


ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ИЗВЕСТНИТЕ МЕТОДИ - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА "САМОДЕЙСТВАЩ" ДВИГАТЕЛ ИЛИ МАШИНА, НЕОДУШЕВЕНА, НО СПОСОБНА, КАКТО ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА, ДА ИЗВЛИЧА ЕНЕРГИЯ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА - ИДЕАЛНИЯТ НАЧИН ЗА СДОБИВАНЕ С ДВИГАТЕЛНА СИЛА

В нея тесла разказва, че първо започнал да си мисли за идеята, когато прочел твърденията на Лорд Келвин, който казал, че е невъзможно да се построи механизъм, способен да извлича топлина от заобикалящата среда и да функционира чрез тази топлина. Като мислен експеримент, Тесла си представил много дълъг сноп от метални пръти, забити в земята, достигащи чак до открития космос. Земята е по-топла от открития космос, така че ще се провежда топлина нагоре по прътите, и то заедно с електрически поток. В такъв случай, единственото, което ще е нужно, ще бъде един много дълъг кабел, който да свърже двата края на металните пръти към някакъв мотор. Моторът би продължил да работи, докато Земята не се охлади до температурата на открития космос. "Това би бил неодушевен двигател, който, както е видно, ще охлажда средата на незабавната си близост под температурата на околната среда, и ще функционира чрез извлечената топлина", тоест, ще произвежда енергия директно от околната среда без "да консумира какъвто и да е материал".

Тесла продължава със статията, описвайки как се е трудил върху разработването на такова енергийно устройство, и тек се налага малко детективска работа, за да стане ясно за кое свое изобретение намеква. Той писал, че първо започнал да мисли за извличане на енергия директно от околната среда, когато бил в Париж през 1883г, но че няколко години не могъл да развие много повече тази идея заради навлизането на моторите и генераторите му за променлив ток на комерсиалния пазар. Чак "през 1889г отново подех идеята за самодействащата машина".


ТУРБИНАТА

Той бързо осъзнал, че обикновена електрическа машина, като един генератор, няма да може директно да извлича енергия от космоса и преориентирал усилията си към нещо, което нарекъл "турбинен" дизайн.

Най-известната турбина, тоест, водна помпа, свързана с Тесла, е патентът му за такова устройство, номер 1,061,206, подаден през 1909г и връчен през 1913г. Уникалното нещо в тази водна помпа е, че вместо да използва някакъв вид лопатно колело, поставено в кутия, за да задвижва водата, той открил, че по-голямо количество вода можело да се предвижи по-бързо, чрез употр*бата на комплект плоски, метални дискове. Турбината е, сама по себе си, интригуваща и може тепърва да се окаже поредното важно, но пренебрегнато изобретение, но това, което е от значение за електрическия дизайн, е цялостната форма на турбината - метални дискове, поместени в поддържаща ги кутия.

Същата тази форма се появява и в друг патент, но този път относно "Динамо-електрическа машина". Този патент е подаден и връчен в същата година, когато Тесла казал, че възобновява работата си върху "самоактивиращата се" машина, през 1889г. Динамото се състои от метални дискове, които се въртят между магнити, за да произведат електрически поток.


Динамо-електрическа машина

Сравнено с неговия генератор за променлив ток, това "динамо" е нещо като любопитно връщане към дните на ранните Фарадееви експерименти с меден диск и магнит. Тесла прави някои подобрения на Фарадеевата постановка, като използва магнити, напълно покриващи въртящите се медни дискове и освен това добавя и ръб към външния периметър на дисковете, така че електрическият поток да може да се снеме от тях по-лесно - като всичко това води до един по-добър генератор от този на Фарадей. На повърхността, обаче, е трудно да се види защо Тесла е патентова такава анахронична (отживяла) машина на този етап от работата си.

Следващото парче от пъзела се открива в статия, която Тесла написал за "Електрическият инженер" през 1891г, озаглавена "Бележки върху Униполярното динамо". В нея Тесла представя задълбочен анализ на Фарадеевия дисков генератор, обяснява защо е бил неефикасен генератор, описва подобрената си вариация на Фарадеевата машина, и, в дъното на третата страница на статията, обявява, че той е разработил такъв генератор, при който "потокът, след като веднъж бъде възбуден, след това може да бъде достатъчен да поддържа сам себе си и дори да увеличи силата си". После, в заключението на статията, той констатира, че "няколко машини... бяха построени от автора преди две години...". Две години преди написването на тази статия е 1889г. Всички следи сочат, че Униполярното динамо е бил първият дизайн на Тесла за машина, която може да продължава да произвежда електричество, след като бъде разкачена от външния източник на енергия.



САМОПОДДЪРЖАЩ СЕ ПОТОК

Преди да се впуснем в подробностите на това изобретение, ще е полезно да имаме представа как един генератор по принцип, дори на теория, може да е способен да произвежда самоподдържащ се електрически поток. Това е ясно обяснено от Уолтър М. Елсасер (Walter М. Elsasser) в статия в "Сайънтифик Американ" (Май 1958г), озаглавена "Земята като динамо".


Фарадеев генератор с електромагнит

Елсасер разглежда модела на Земното динамо, удобно в контекста на това обяснение, като Фарадеев генератор с метален диск, въртящ се над магнит, поставен във външния периметър на диска. Той отбелязва, също така, че този постоянен магнит може да бъде заменен от електромагнит, който може да взима захранването си от въртящия се диск като единия край от жицата на електромагнита се свърже към външната обиколка на диска, а другия й край - към металната ос през центъра на диска.

След това Елсасер посочва, че обикновен дисков генератор "не би могъл да поддържа електрически поток за много дълго, защото потокът, индуциран в диска, е толкова слаб, че скоро би се разсеял от съпротивлението на проводника [материала на самия меден диск]". Тази конвенционална подредба не би могла да бъде отговор на въпроса "как могат да се породят електрически потоци и съществуването им да се продължи така, че да осигурят продължителното съществуване на Земното магнитно поле". Той все пак предлага три възможности в модела на динамото, които са в състояние да обяснят устойчивия Земен магнетизъм.

Ако имахме материал, който да може да провежда електричество хиляда пъти по-добре от медта, тогава системата наистина би демонстрирала самоподдържащ се електрически поток. Бихме могли да накараме динамото да проработи, също така, катко завъртим диска много бързо... трети начин, по който можем да превърнем такова динамо в самоподдържаща се машина... е като увеличим размера на системата: теорията гласи, че колкото по-голямо направим едно такова динамо, толкова по-добре ще функционира. Ако можехме да направим апарат от намотка и диск от такъв вид и мащаб от много километри, не би ни било трудно да направим електрическите потоци самоподдържащи се.

Тесла нямал под ръка материал, който да провежда електричество хиляда пъти по-добре от медта, нито пък е можел да завърти един диск до ултра-високите скорости, нужни за произвеждането на такъв саможив поток, нито пък е планирал да използва въртящо се парче метал с размер няколко километра в диаметър. Това, което направил, е че използвал енергия, която обикновено се разхищава в един генератор, и я превърнал от загуба в енергоизточник.

Неактивен june1900

  • Активен
  • **
  • Публикации: 202
  • Рейтинг: 83
  • xaumana@abv.bg
  • Скайп: xaumana
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #1 -: Февруари 13, 2017, 02:16:12 pm »
УНИПОЛЯРНОТО ДИНАМО

Дизайнът на Тесла се различавал от този на Фарадей по два основни начина. Първо, той използвал магнит, който бил по-голям от диаметър на диска, така че магнитът покривал диска. Второ, той разделил диска на отделения чрез спирални прорези, направени от центъра навън към външния ръб.



Униполярният генератор на Тесла

При Фарадеевия униполярен генератор "възбуденият поток", както отбелязва Тесла, "следователно няма изцяло да премине през външната верига... и... определено, по-значителната част от генерирания поток няма да се прояви външно...". Като направил така, че магнитът напълно да покрива диска, Тесла усвоил повърхността на целия диск за целите на електрическото генериране, вместо само онази малка част от него, директно приближена до магнита, както е при Фарадеевото устройство. Това не само, че увеличава количеството на генерираното електричество, но, като кара потока да протича от центъра към външния ръб, прави целия този поток достъпен за външната верига.

По-важното е, че тези модификации върху Фарадеевия дизайн елиминират един от най-големите проблеми във всяка физическа система - противодействието на всяко действие. Точно това противодействие работи в посока противопоставяне на всяко усилие, положено с цел възбуждане на началното действие. В една електрическа система, ако има два оборота намотана жица един до друг, и ако по жицата се пусне да протича електрически поток, токът, протичащ през първия оборот, ще възбуди магнитно поле, което ще действа против потока, протичащ във втория оборот.

Спиралните отделения на диска карат потока да изминава пълния радиус на диска или, както е при алтернативната му версия на генератора, да прави пълна обиколка по външния ръб на диска. поради това, че потокът протича в голям кръг по ръба на диска, магнитното поле, създадено от потока, не само че не работи против постоянния магнит над кръглата плоча, както е при конвенционалните генератори, но в действителност подсилва магнита. Така че, когато диска прерязва магнитните силови линии, за да произведе електрически поток, същият този поток, който идва от диска, подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток.

Както конвенционалните генератори на прав ток, униполярното динамо също функционира и като мотор, ако по диска се пусне ток, докато е под магнита, и това изглежда е последният елемент, който може да направи устройството самоподдържащо се, тоест, способно да генерира ток, след като е разкачено от външния източник на движение, като например падаща вода.

Въртенето се стартира, да кажем, от мотор, захранван с електричество от мрежата. И генератор и моторен диск са монтирани в метален корпус. Когато дискът развива скорост, се произвежда електрически поток, който на свой ред подсилва магнитите, които карат още още повече ток да се възбуди в диска. Този електрически поток, най-вероятно, първо се насочва към моторния диск, което увеличава скоростта на системата. В определен момент скоростта на двата диска е достатъчно висока, така че магнитното поле, създавано от потока, да има силата да поддържа въртенето на динамото/мотора от само себе си.

Какъв процес може да е поддържал оперирането на униполярното динамо след захраненото стартиране, е спекулация към този момент, само че са важни две характеристики на генератора. Първо, когато към веригата се прибави съпротивително натоварване, като крушка например, това намаля волтажа в центъра на диска. Този по-нисък волтаж в центъра означава, че се увеличава разликата във волтажа между центъра и външния ръб на диска, в сравнение с потенциалната разлика преди добавянето на крушката. С увеличаването на разликата между центъра и външната обиколка, динамото работи по-усилено и произвежда повече електрически поток. Второ, и още по-важно, динамото се ниждае или от много малко, или не се нуждае от никаква енергия, за да продължава да работи, защото електрическият поток, идващ от генератора, върши двойна работа. Потокът кара крушката да свети, но по пътя си от генератора до нагреваемата жичка в крушката, той изминава път, който добавя към инерцията на динамото и, следователно, консумира енергия в много малка степен. Процесът продължава, както изглежда, докато топлинните загуби в нагреваемата жичка не се изравнят с енергията на маховика на генератора.

Спрямо критериите на Елсасер за самоподдържащ се генератор, униполярното динамо на Тесла най-много се приближава до условието да по-добър електрически проводник. Не че е използван нов материал, ами е приложена нова геометрия, така че потокът да не създава собствените си опониращи сили. това е подобно, но не е равнозначно, на това да е налице по-добър проводник.

Дали динамото е действително "безгоривен" генератор или не, то определено е гениално постижение на инженерната мисъл, който взима един от основните принципи в природата, че на всяко действие има равно и обратно противодействие, и го обръща на обратно, чрез употр*бата на новаторска геометрия на проводника, и го превръща в реакция, която се добавя към оригиналното действие. Вместо обратната реакция да забавя системата, която я е създала, реакцията добавя енергия към системата.

Тесла, обаче, не го задоволявал този механичен самоподдържащ се генератор. Динамото осигурявало енергията за захранването на единична машина, но неговата визия била да осветява цели градове, и в статията на списание "Век" от 1900г той доразвил теорията за такава машина.

Представете си, предложил той, един затворен цилиндър с малка дупчица в него близо до дъното. Да кажем, че този цилиндър, добавил той, съдържа много малко енергия, но че е поставен в околна среда, която има много енергия. В този случай, енергията ще протича от околната среда, големият енергоизточник, през малкият отвор в дъното на цилиндъра и навътре в цилиндъра, където има малко енергия. Също си представете, че проникващата в цилиндъра енергия се преобразува от една форма в друга, както, например, топлината се преобразува в механична енергия при парния двигател. Ако беше възможно изкуствено да се създаде такава "мивка" за енергията на околната среда, тогава "ние бихме били в състояние да осигурим до всяка точка на земното кълбо продължително захранване с енергия, ден и нощ".

Той продължава, в статията, да описва тази енергийна помпа, но леко променя представата. На повърхността на Земята ние се намираме във високо енергийно ниво и можем да си се представим на дъното на езеро и как водата ни заобикаля точно така, както ни заобикаля енергията в околната среда. Ако в цилиндъра ще се създава "мивка" за енергията, ще трябва да заменим водата, която ще нахлуе в него, с нещо много по-леко от водата. Това може да стане, като изпомпаме водата навън от цилиндъра, но когато водата се влее обратно в него, ние ще можем да извършим същата работа при допускането на водата, каквато сме свършили при изпомпването й навън. "Следователно, нищо няма да спечелим от тази двойна операция, първо повдигайки водата, и след това оставяйки я да падне обратно долу".

Енергията, обаче, може да се преобразува в различни форми, когато преминава от по-висока към по-ниска енергийна плътност. Той казва, "представете си, че водата, когато навлиза в цилиндъра, се преобразува в нещо друго, което може да се извади от него без да се използва никаква, или много малко сила". Например, ако енергията от околната среда се приеме, че играе ролята на водата, кислородът и водородът, изграждащи водата, са другите форми на енергия, в които водата може да се превърне при навлизането си в цилиндъра.

В идеалния случай, цялата вода, вливаща се в цилиндъра, ще се разгради на кислород и водород... и резултатът ще бъде, че водата постоянно ще се влива вътре, но въпреки това цилиндърът ще остане напълно празен, защото формиралите се газове ще го напускат. По този начин ние бихме произвели, като първоначално сме изхарчили определено количество работа за създаването на мивката... в която водата да се излива, едно условие, позволяващо ни да се сдобием с каквото и да е количество енергия без повече усилия.

Тесла разбирал, че никоя система за преобразуване на енергията няма да бъде съвършена, малко вода винаги ще влезе в цилиндъра, но "ще има по-малко за изпомпване, отколкото ще има за вливане, или, с други думи, ще е нужна по-малко енергия за поддържане на първоначалното условие, отколкото количеството енергия, която ще се развива [от вливащата се вода], а това означава, че някакво количество енергия ще бъде добито от околната среда".

Той открил, че това изпомпване можело да се извърши с бутало, "което не беше свързано с нищо друго, но беше свободно да вибрира с огромна честота". това той успял да постигне с "механичния си осцилатор", парно задвижван двигател за произвеждане на високочестотни потоци. Колкото по-бързо работела помпата, толкова по-ефикасна била в извличането на енергия от космоса. ИЗследването на тази идея постигнало кулминацията си при осцилатора, демонстриран на Световния панаир в Чикаго през 1893г. Чак много по-късно, в статията от 1900г, той разкрива: "Тогава разкрих принципите на механичния осцилатор, но оригиналното предназначение на машината се обяснява тук за първи път".


Намотка за електромагнити

Също така през 1893г Тесла кандидатствал за патент върху електрическа намотка, която е най-вероятният кандидат за не-механичен наследник на енергийния му екстрактор. Това е неговата "Намотка за електромагнити", патент номер 512,340. това е друг любопитен дизайн, защото, за разлика от обикновенаната намотка, направена като се увива жица в тръбовидна форма, тази се състои от две жици, положени една до друга във форма, но края на първата е свързан с началото на втората.


Сравнение на волтажните придобивки

В патента Тесла обяснява, че тази двойна намотка ще съхранява много пъти повече енергия от конвенционалната намотка. Предварителните измервания на две спирали с еднакъв размер и с еднакъв брой обороти, едната от единичен, другата от двоен проводник, показват разлика в развивания волтаж. На фигурата, горната крива е от дизайна на Тесла, а долната е произведена от намотка с единичен проводник. Патентът, обаче, не подсказва в какво може да се състои тази необичайна способност на намотката.

В статията в списание "Век" Тесла сравнява извличането на енергия от околната среда с работата на други учени, които, по онова време, се били учели как да кондензират атмосферните газове в течно състояние. Той особено цитира работата на някакъв доктор Карл Линде (Karl Linde), който открил, както Тесла го описва, "само-охлаждащ се" метод за втечняване на въздуха. Както казва Тесла, "Това беше единственото експериментално доказателство, от което имах нужда, за това, че енергията от околната среда може да се добива по начина, който си мислех".


Втечняващият кондензатор на Линде

Втечняването на въздуха по метода на Линде <- линк

Това, което свързва работата на Линде с електромагнитната намотка на Тесла, е че и двете използват двоен път за материала, с който работят. Линде имал компресор за изпомпване на въздуха до високо налягане, оставял налягането да спадне, докато въздухът се предвижвал през тръба, след което използвал изстудения въздух, за да намали температурата на влизащия въздух, като го карал да се движи наобратно на първата тръба по втора тръба, съдържаща първата. Вече изстуденият въздух добавял към изстудителния процес на машината и бързо кондензирал газовете до течно състояние.

Намерението на Тесла било да кондензира енергията, хваната между земята и горната атмосфера и да я превърне в електрически поток. Той си представял Слънцето като огромна топка електричество, положително заредено, с потенциал от около 200 милиарда волта. Земята, от друга страна, е заредена с отрицателно електричество. Гигантската електрическа сила между тези две тела се състояла, поне отчасти, от това, което наричал космическа енергия. Тя се променяла от нощ към ден, от сезон към сезон, но винаги е налична.

Положителните частици са спирани в йоносферата и между нея и отрицателните заряди в земята, едно разстояние от около 100 км, има голяма разлика във волтажа - нещо от рода на 360 000 волта. Понеже газовете на атмосферата действат като изолатор между тези противоположни хранилища на електрически заряди, областта между земята и границата с космоса прихваща голямо количество енергия. Въпреки големия размер на планетата, електрически, тя е като кондензатор, който съхранява положителните заряди отделени от отрицателните заряди чрез непроводим материал като изолатор.

Земята има заряд 90 000 кулона. С потенциал 360 000 волта, Земята представлява кондензатор с 0.25 фарада (фарад = кулон/волта). Ако формулата за изчисляване на енергията, съхранявана в един кондензатор (E = 1/2CV2) се приложи към Земята, се оказва, че околната среда съдържа 1.6 x 1011 джаула или 4.5 мегават-часа електрическа енергия.   

За да черпи от този енергиен склад, Тесла трябвало да постигне две неща - да направи "студена мивка" в енергията от околната среда и да измисли начин, по който да направи "мивката" самоизпомпваща се. За да се обясни как може да е действал този процес, отново е нужна спекулация.

Такава "мивка" ще трябва да е била в по-ниско енергийно състояние спрямо заобикалящата я среда и, за да може енергията продължително да се излива в нея, "мивката" ще трябва да е поддържала състоянието си на ниска енергия, докато е отговаряла на подходящите изисквания на натоварването (консуматора), свързан с нея. Електрическата енергия, ват-секундите, е продукт на волтите, умножено по амперите, умножено по секундите. Тъй като периодът на осцилациите не се променя, или волтажа (напрежението, налягането), или амперата (дебита, потока) е трябвало да бъде променливата в енергийното уравнение на намотката.

При това, двойната намотка максимизира волтажната разлика между оборотите си, затова е вероятно потока е бил това, което се е минимизирало, за да се произведе ниско енергийно състояние в намотката. За да бъде намотката отначало "празна" и с ниска енергия, тя трябва да е работела с висок волтаж (налягане) и много малко количество заряд (дебит).

Намотката, тогава, ще да е била вкарвана в осцилиране на резонансната си честота, за което ще да се е ползвал външен енергоизточник. По време на част от цикъла й, спрямо земното електрическо поле намотката ще изглежда като една плоча на кондензатор. С увеличаването на волтажа през намотката, количеството заряд, което ще може да "изпере" от по-енергичното земно поле, ще се увеличи.

Енергията, поета в намотката - през "малкия отвор", който изглежда представлява атомната структура на проводника според физиката от времето на Тесла - е "кондензирана" в положителни и отрицателни компоненти на електрически поток, едно по-ниско енергийно състояние спрямо полето-източник.

Потокът е равен на водата, преобразувана в газове в Тесловото описание на самодействащия двигател. Потокът "бяга" от "мивката" към какъвто там консуматор е включен през намотката. Движението на потока към натоварването (консуматора) би произвело силно магнитно поле (констатираното намерение на патента), което, когато се срути, отново, би произвело висок потенциал, "мивка" от нисък заряд, която да се скачи с електрическото поле на Земята.

Поради това, че вливащата се енергия извършва двойна функция, подобно на униполярния генератор, подаването на поток към консуматора и спомагането на изпомпващото действие, енергийният разход на системата при предвижването на заряд би бил нисък, което би позволило на системата да се сдобие с повече енергия от околната среда, отколкото изразходва за оперирането си. Намотката не иска никаква допълнителна енергия от външен източник, за да изпомпва извлечената енергия.

Енергията би идвала директно от Слънцето.

По-модерен прочит на такова устройство, в случай че се окаже, че оперира по теоретично описания начин, би било описанието, че това е себе-осцилираща система. Веднъж след като устройството е приведено в осцилация, много малко енергия се изразходва за задвижване на консуматора. поради това, че това е електро-статично осцилираща система, само малко количество заряд се движи през консуматора всеки цикъл, кулоните за секунда = амперите са малко. Ако зарядът се използва при ниска честота, енергията, съхранявана в кондензаторната система ще се преобразува в топлина бавно, което ще позволи на осцилациите да продължават за дълъг период от време.

Предвид видната си позиция в научния свят по онова време, любопитно е защо изобретението на Тесла не е комерсиализирано или защо поне не е било обект на повече публикации. Икономиката, а не науката, явно е била основният фактор. Възприемането на променливия ток е срещнало противопоставяне от мощни за времето финансисти. Майкъл Пупин, друг водещ електрически научен изследовател в края на века, отбелязва в своята автобиография:

...капитаните на индустрията... се страхуваха, че ще трябва да хвърлят за скрап част от апаратите си за прав ток, както и плановете за произвеждането им, ако системата за променлив ток получи подкрепа... невежеството и предразсъдъците победиха в началото на 90те години, защото капитаните на индустрията обръщаха малко внимание на високо квалифицираните учени.

Патентите на Тесла за електрически генератори и мотори били връчени в края на 1880-те години. По време на 1890-те голямата енергийна индустрия, в лицето на Уестингхаус и Дженерал Електрик, дошла на власт. При десетки милиони долари, инвестирани в планове и съоръжения, индустрията нямало току-така да изостави много доходоносната технология, която била само на десет години, заради поредната нова технология.

Тесла видял, че от самодействащия генератор можело да се направят печалби, но някъде в тези мисли, той осъзнал, че устройството щяло да има негативно влияние върху света. В края на главата в списание "Век", в която описва своя нов генератор, той пише:

Работих дълго време с пълното убеждение, че практическата реализация на метода за добиване на енергия от Слънцето ще има неизчислима индустриална стойност, но по-задълбоченото изучаване на този въпрос разкри факта, че въпреки че обоснованите ми очаквания биха били комерсиално доходоносни, това няма да е в твърде голяма степен.

Години по-късно, през 1933г, той е по-остър в коментарите си за обявяването на неговия безгоривен генератор. Във филаделфския "Публик Леджър" от 2 ноември има интервя на Тесла под заглавие "Тесла "черпи" космическа енергия". В него той е "Попитан дали внезапното обявяване на неговия принцип ще обезпокои настоящата икономическа система, доктор Тесла отвърна, "Тя вече е дълбоко обезпокоена". Той добави, че сега както никога преди е назряло времето за развиване на нови ресурси".

Вече минаха почти 100 години, откакто Никола Тесла обяви радикално нов метод за произвеждане на електричество. Нуждата за развиване на нови ресурси е още по-голяма днес, отколкото в края на последното столетие. Може би тези пренебрегнати изобретения ще направят визията му за "увеличаване на човешката енергия чрез употребяване на Слънчевата енергия" реалност.



Благодарности

Благодарности на г-н Джон Рацлав от Милбре, Калифорния, за това че щедро сподели разнообразни материали относно Тесла и помогна за формирането на това издание.


Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 588
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #2 -: Февруари 13, 2017, 04:25:13 pm »
Униполярната машина на Фарадей е едно много интересно и твърде недооценено изобретение.
Рационализациите на устройството направени от Тесла се явяват нпълно безсмислени особенно прорязването на дисковете което има смисъл единствено да тушира евентуални проблеми от неравномерно магнитно поле в случай на използване на нехомогенен материал за направата на постоянните магнити.
Не е вярно, че такава машина работи без ленц ефект както това се твърди в много източници. машината е напълно обратима работи еднакво както като генератор така и като двигатл. при което има много интересни ефекти върху които съм провел някой малки експерименти резултатите от които ме накараха да спра да пиша по въпроса за сега до като намеря време и средства за по пълно експериментиране.

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 215
  • Рейтинг: 483
  • Стара върба не се превива...
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #3 -: Февруари 13, 2017, 04:38:46 pm »
Не е вярно, че такава машина работи без ленц ефект както това се твърди в много източници.
Ок, Радико, сподели с нас? Как обори и разобличи "многото източници"?
Разкажи ни за интересните ефекти и експериментите върху тях, па току-виж...се решили проблемите ти с финансирането?

Неактивен Михаил Кузмов

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 757
  • Рейтинг: 187
  • Или не опитвай,или карай до край ! ОВИДИЙ
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #4 -: Февруари 13, 2017, 04:45:49 pm »
Нека да видим какво казват братушките!
http://vitanar.narod.ru/Unipol/unipol.html
http://vitanar.narod.ru/MGD/mgd.htm
« Последна редакция: Февруари 13, 2017, 05:09:48 pm от Михаил Кузмов »

Неактивен dymelsoft

  • Administrator
  • Сериозно Активен
  • *****
  • Публикации: 413
  • Рейтинг: 213
  • специалист , не носи на пиене
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #5 -: Февруари 13, 2017, 05:16:10 pm »
june1900, униполярното динамо на Тесла е елементарно за реализация и се чудя защо към днешна дата никой търсач на СЕ, не се е хванал да го реализира. Да не говорим, че е достатъчно добре описано и документирано, като идея. Странно! Естествено не отричам логиката в обясненията на самия Тесла в описанието на процеса. Сега остава да разгледаме причината към днешна дата, защо въпросната идея не е добила популярност. И нека не намесваме тука световната икономика и глобалните финансови интереси най-вече, защото във всяка една работилница с минимални инвестиции може да се разработи и направи въпросното униполярно динамо. Дори не е необходимо този който го прави да е наясно със самия процес. Друго което ми прави впечатление, че Тесла в разсъжденията си  не говори за "етер" а за енергийна помпа (мивка) и, че основен източник на енергията за земята е слънцето.


Неактивен june1900

  • Активен
  • **
  • Публикации: 202
  • Рейтинг: 83
  • xaumana@abv.bg
  • Скайп: xaumana
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #6 -: Февруари 13, 2017, 05:32:54 pm »
dymel, аз бих казал, че се опитваш да откриеш всички важни аспекти на Свободната Енергия, разгърнати в тяхната многотомност, но побрани в лицето на две форумни публикацийки.

Аз осъзнавам на какво се дължи този стремеж у много хора, но и ти трябва да разбереш, че се раздавам колкото мога, във всички посоки. МОГА да преразкажа доста неща в споменатите от теб посоки, защото съм отделял много време и усилия в ровенето и изчитането на информацията (с желание да запомня всичко прочетено), но не ми е по силите да отговоря на така формулиран многозначен, многопосочен и изискващ коментар, без вложение на енергия от твоя лична страна.


Неактивен dymelsoft

  • Administrator
  • Сериозно Активен
  • *****
  • Публикации: 413
  • Рейтинг: 213
  • специалист , не носи на пиене
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #7 -: Февруари 13, 2017, 06:00:39 pm »
june1900, въпросът ми относно "униполярното динамо" ми е по скоро провокиращо-риторичен.

Похвални са твоите усилия в това "...че се раздавам колкото мога, във всички посоки. МОГА да преразкажа доста неща в споменатите от теб посоки, защото съм отделял много време и усилия в ровенето и изчитането на информацията (с желание да запомня всичко прочетено)" и мога да кажа, че за разлика от теб аз съм вложил не малко усилия и средства за практическа реализация на много от дискутираните установки за "добиване" на алтернативна енергия и неуспехите в тази посока докарват и моя скепсис по дискутираните теми в последно време.

Повярвай ми, желанието за успех в посока СЕ ми е безгранично, лошото е че темите се повтарят, дискутират се и се повтарят едни и същи неща дъвкани до припадък. Честно казано ако всичките средства за тези горе-долу 15 години от първите ми харчове за СЕ (започнах с MEG :) ) ги бях вложил за една фотоволтаична централка сега щях да имам сигурно 30KW панели.  :-[ Иначе признавам си, само униполярното динамо не съм правил. Ще чакам някой друг да се напъне и да го направи, дай боже и да работи  ;) .

Поздрави и успех в търсенето на СЕ.

Неактивен Михаил Кузмов

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 757
  • Рейтинг: 187
  • Или не опитвай,или карай до край ! ОВИДИЙ
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #8 -: Февруари 13, 2017, 06:16:47 pm »
В по горният линк над рис.9 достатъчно ясно е написано защо!

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 588
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #9 -: Февруари 13, 2017, 10:47:49 pm »
Цитат
Ок, Радико, сподели с нас? Как обори и разобличи "многото източници"?
Ами той Кузмов вече го направи. Ако не знаеш руски да ти го преведа, Но то и без превод първата картинка от първият линк е много показателна това е двигател ако не си разбрал.
както казах напълно обратима машина. Това би трябвало да е достатъчно доказателство за неизбежността на "Ленц ефекта"
Цитат
Разкажи ни за интересните ефекти и експериментите върху тях, па току-виж...се решили проблемите ти с финансирането?

Точно това на този етап не бих направил за нищо на света, дори и като се сетя нещо и реша да го запиш го правя на хартия а не в компютъра.

Неактивен epwpixieq-1

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 128
  • Рейтинг: 32
Re: Безгоривният генератор на Тесла
« Отговор #10 -: Февруари 17, 2017, 10:12:06 pm »
но и ти трябва да разбереш, че се раздавам колкото мога, във всички посоки.
Привет june1900,

Похвално е за преводите които правиш и честно казано се надявам да си намерил някакъв полу или напълно автоматизиран начин за тези преводи понеже от личен опит знам колко са трудоемки.
Моята препоръка, базирана на дългогодишни проучвания, когато правиш такива усилия е, оптимално, да ги насочиш към преводи на оригиналните изказвания на Тесла както и много от неговите патенти.  Така (предполагаемо) неговата мисъл и виждания биват представени без (или с минимални) изкривявания. Има огромна разлика от това да се четат нещата в оригинал или преминали през 2-ра, 3-та или N-та ръка преписи. Това мога да го кажа от дългогодишен личен опит.
Много от нещата от това, което безразборно, и в огромен процент от случаите погрешно насочващо, се пише по нета започват да стават ясни, и да се стиковат, само когато започнат да се четат неговите писания по (особения, и в някои случаи поетичен) начин по който Тесла ги представя.

Всичко останало наподобява играта на развален телефон, разликата е, че в единия случай имаме проста дума а в другия комплексна идея. Всеки може да си представи какво става на изхода на една такава верига.

Поздрави,

Наблегни сериозно на правописа! Пиеш се "случАй", и "чесТно", а "нещТата"-без червеното.
Имаш 27 грешки само в този кратък пост/А/
« Последна редакция: Февруари 18, 2017, 02:08:27 am от atos »