Автор Тема: Бъдещето вече е тук. Над Радомир  (Прочетена 2119 пъти)

hristolocco

  • Гост
Бъдещето вече е тук. Над Радомир
« -: Януари 07, 2016, 06:55:10 pm »
Бъдещето вече е тук. Над Радомир
Иван Бедров

Свободата от доставчика на ток е реално постижима. Не струва много пари, а ще струва и все по-малко

Иво Генчев показва "свободната" си къща. Снимка Веселин Боришев

 „В небето имаме един услужлив реактор – слънцето. То просто си работи и ние нищо не трябва да правим. Показва се всеки ден и предлага достатъчно енергия“.

Американският изобретател и милиардер Илон Мъск произнесе тези думи, когато представяше новия продукт на компанията си Tesla – домашните батерии Powerwall. Шоуто му привлече внимание от цял свят, а присъстващите в залата ръкопляскаха най-силно, когато Мъск реши да провери колко ток „харчи“ точно в този момент оборудването.

    „Нека да проверим електромера. Той показва консумация нула. Цялата вечер беше захранвана от батерии“.

Разбира се, че въпросът, който много хора си зададоха след тази вечер, е колко далеч е денят, когато всяко домакинство ще има реалната възможност да се освободи от доставчика си на ток. Натрупаното през годините недоверие към „енергото“ прави въпроса още по-актуален и в България. И сега на много места хора са принудени да използват агрегати, които обаче се захранват с петрол и високата цена на този ток поставя „салама“ в по-добра позиция спрямо свободата. Развитието на технологиите, които позволиха ток да се произвежда лесно от слънце или вятър, се сблъскват редовно с въпроса какво правим, когато не грее и не духа, и какво правим с излишния ток, когато много грее и много духа. Складираме го, но как? Точно тук се позиционира Илон Мъск с масовото производство на добре изглеждащи батерии с достатъчно голям капацитет.

    „Тесла в момента казват, че са открили акумулатора. (през смях – б.а.) Нищо ново! Елате, открихме акумулатора! И вижте - за първи път в света можем да ползваме акумулатор.“

След малко ще научите на кого са тези думи и защо може да се вярва на автора им.

    „Енергото ли е? И на вас да...“

Всеки може да разкаже поне по десетина вица, които описват изконната вражда между българина и доставчика му на ток. Един-единствен – и преди, и сега. Тази история започнала през 2008 година. Тогава Иво Генчев е горд собственик на нова сглобяема къщичка на баира над Радомир в посока Кюстендил. Мястото е високо, разкрива прекрасна гледка, тихо е и отдалечено от най-близкото село. Точно тук е завръзката.

    „И ЧЕЗ ми казаха „Дай 2000 лева, за да те закачим“.

Процедурата е стандартна – Иво Генчев трябвало да си купи кабелите, стълбовете, токът да стигне до къщата му за негова сметка, а доставчикът после да му приспада от сметките инвестициите. „На тази къщичка какви да са сметките? Сигурно след 50 години щяха да ми се изплатят“.

Така идва решението за живот без Енергото. Иво купува ветрогенератор за около 600 лева. Малко електроника, както казва той, един акумулатор, който е бетониран под земята зад къщата. Перката се върти, инверторът преобразува тока от 28 на 220 волта и цялата къща разчита на това – осветление, телевизор, компютри, дори и отопление.

    „Когато капацитетът на акумулатора се запълни, се включва една джаджа, която грее къщата. През зимата винаги е топло вътре. То си е като духалка, която си работи. И на минус 20 градуса пристигаме тук и къщата е топла“.

Иво Генчев показва с удоволствие какво е направил сам. Прави го с усмивка, в която има и малко хитрост, и много от онзи полезния инат. Не изпуска перката от очи и само чака да задуха малко по-силно вятърът.

    „Гледай, гледай, ей сега ще започне да се прави на чайка“.

Влизаме вътре и между едно малко шкафче и легло, на стената има тъмна кутия. До нея една по-малка кутия със светещи лампички – това е цялата електроника на домашната мрежа. Най-отдолу на земята има кутия с реотани – аха, онази „джаджа“, която топли през зимата. А през лятото? Тогава токът тръгва в друга посока и захранва бойлера. Отпред на верандата са подпрени два фотоволтаични панела с размерите на блокче за рисуване №4 – те пък отговарят за по-леките консуматори – лаптоп, таблет.

Цената на свободата

Сметката след осем години е 2000 лева. Толкова струват всички „джаджи“, с които Иво си е извоювал независимост от доставчика на ток. Батерията му позволява да живее две седмици дори и при липса на вятър. Е, късметът е, че на този баир няма такива две седмици. Другият вариант е да беше дал наведнъж тази сума и да зависи завинаги от енергото.

    „Инвестицията в това нещо е предимно четене и търсене. Когато имаш правилната информация, тогава нещата са по-лесни. Ако искаш да не си купуваш нещата от нашите фирми, които им слагат 200-300-500 процента печалба, а си ги поръчваш по интернет“.

Предположих, че е инженер, който дълги години е учил за всички тези машинки, че енергетиката му е специалност, че как така човек изведнъж побеждава системата...

    „Става с четене. Интернет е голям, гугъл е голям. Просто четеш. А и тия неща не се преподават, няма кой да те научи“.

Днес казва, че изобщо не става дума за пари, а за свобода. Не е правил опити да смята колко би му била сметката за ток за тези години.

    „Не знам колко щеше да бъде и това ме радва. Наистина не знам. Това е най-хубавото“.

Има и друго хубаво. Когато през зимата снегът затрупа баира, а силният вятър откъсне кабелите, най-близките къщи в района остават без ток.

    „Вечерта сме си седнали, гледаме телевизия. В един момент забелязвам, че наоколо е пълен мрак. Хм, никой ли не живее в това село? То тъмно, ама тъмно. Тогава видях съседа отдолу със свещички. А-ха!“

Същото е и с водата. Често спира. В двора на Иво обаче има сонда. А къде я включва? В акумулатора, разбира се. И това е най-сериозният консуматор на ток.

„Имам стотина дървета и всичките да ги полееш по 20 минути на дърво, цял ден отива. И ако няма вятър, да се зарежда, акумулаторът започва да се сърди.“

А може ли всеки?

Всеки може, но не всеки е готов да отдели толкова време и ентусиазъм като Иво. До момента, когато бизнесът успее да предложи на потребителите готови пакети, които да включват и апаратурата за производство на ток, и за съхранение, и за управление на системата. И всичко това да бъде достатъчно достъпно като цена, компактно като обем и лесно за употреба.

А сега отново за Tesla. Изречените през смях думи, че компанията на Илон Мъск се държи все едно те сега са изобретили акумулатора, са на Иво Генчев. И все пак шумът около представянето на Powerwall е реалност. Американската фирма предложи на пазара първите „готини“ батерии, различни от познатите огромни чернии кутии. Плоските батерии на Tesla могат да бъдат монтирани на стената като картина, човек може да си избира различен цвят, освен това носят името на фирма, която е символ на иновации и смелост. Така към продукта бе залепен израза за “coolness” ефекта, т.е. просто е яко – както казват най-младите, да имаш в дома си такова нещо.

“Батерията Powerwall, както и други подобни батерии, които са вече в оборот, макар и с много по-малко медиен шум, ще имат сериозно отражение върху енергийния сектор. Те ще ни дадат възможност да използваме много по-гъвкаво възобновяемите енергийни източници, чийто цени ще продължат да падат, а употребата им да нарства“. Прогнозата е на експерта по възобновяеми източници и бивш министър на околната среда Юлиан Попов. Според него точно батериите ще помогнат на хората да станат независими от централизираната електроразпределителна мрежа.

„Да се откачим от мрежата е технически възможно и днес. В някои от развитите индустриални държави слънчевият ток от покрива вече е по-евтин спрямо този от „мрежата“. Tоест, вече има чисто икономическа логика да си независим малък производител и консуматор на електроенергия – това се нарича prosumer (от producer и consumer – б.а.)”, обяснява Никола Газдов. Той е млад предприемач, чиято фирма е специализирана в технологични решения за т.нар. възобновяеми енергийни източници. Т.е. ток от слънце и вятър. Газдов е основател и първи председател на Българската фотоволтаична асоциация.

Каква ще бъде енергетиката утре?

Технологичните промени и посоката към либерализация на правилата ще направят енергетиката много по-различна от днешната. Прогнозата и на Попов, и на Газдов обаче е малко по-различна от концепцията на Иво Генчев. Свободата от мрежата е привлекателна възможност, но икономическата логика предполага друг вариант – не „откачане“, а промяна на самата мрежа.

    „Надали много индивидуални домакинства ще се отделят напълно. По-скоро сградите ще станат активни играчи както в захранването и балансирането на енергийната система, така и в енергийния пазар“, според Юлиан Попов.

Традиционно този сектор е най-недемократичният. Няколко големи играчи, често в монополно положение, силна държавна регулация и вечното недоволство на потребителите. А за да влезеш на този пазар ти трябват или много пари, или много политическа протекция, а най-често и двете. Прогнозата е в полза на демокрацията.

    „Енергетиката ще се демократизира. Както по отношение на собствеността – ще има милиони малки производители на ток, така и по отношение на търговията с електроенергия – ще има милиони малки производители и търговци“.

Никола Газдов описва това като нещо, което предстои още утре. Не като мечтател, а като убеден човек, който не само е видял посоката, но е открил и новите възможности. При една „демократична енергетика“ бизнесът ще има много повече възможности как да управлява консумацията си на ток, това ще намали разходите, а от там и себестойността на продукцията. Не звучи зле, нали?

„Ще изградим нов тип електропреносни мрежи, които наподобяват квартален интернет. Тези мрежи ще се свържат помежду си и ще влязат в нов тип взаимодействие с големите производители, чийто дял в електропроизводството значително ще намалее“. Така описва близкото бъдеще Юлиан Попов. „Това се случва с бързи темпове в Германия и в други страни, няма причина да не се случи и у нас“.

И тук опираме отново до държавата. Защото и правото да продаваш тока от покрива си на някого, и правото да избираш точно от кой производител да използваш ток, а и различното данъчно облагане зависят изцяло от регулациите, т.е. държавата. „Много е важно както съществуващите електрически компании, така и правителството, енергийният регулатор и системният оператор бързо да се подготвят за тази промяна, която вече се случва“, предупреждава Попов.

Промяната, разбира се, се отразява и на големите играчи в бизнеса. Наличието на милиони „просуматори“ би поставило под въпрос бизнес модела на големите мрежови корпорации.

„Но предстоящата смърт на „мрежата“ е силно преувеличена. Дори след 5-10 години да е технически възможно преминаването към изцяло децентрален модел на производство и консумация, не е сигурно, че „енергийният преход“ ще бъде подкрепен политически. Големите корпорации имат възможност да въздействат върху регулаторната среда. И не бих се изненадал, ако след време собствениците на малки слънчеви централи се сблъскат с идеи за налагане на „слънчев данък“, или нещо подобно. Вече виждаме примери за такива инициативи в Испания, САЩ, Австралия“, допълва Газдов.

А това звучи много познато в България. По света бумът в поръчките за новите батерии на Tesla доведе до познатото ни „записване“ - ако сега поръчате, ще получите „бижуто“ в средата на следващата година. Изправен пред къщата си на баира над Радомир Иво Генчев не дава знак, че има намерение да чака някого и нещо. Не го интересува нито регулацията в България, нито модната истерия по Tesla. Следващата точка в плана му е да си построи водонапорна кула, за да изхвърли акумулаторите. Когато има ток в излишък, ще помпа водата нагоре, а когато няма – водата ще върти турбината и отново ще прави ток. И това не е всичко. Докато се чудел какво да прави с окосената трева от двора, прочел за малките газ-генератори, които превръщат всеки органичен отпадък в метан. „И ще си имам и газ за готвене“. А когато не готвиш?

„Ще си пусна едно пламъче тук отпред, да ми гори като в рафинерия“.

...

Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юни 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

Източник: http://clubz.bg/FullArticleView/32447