Автор Тема: Химията с прости думи - въпроси и отговори  (Прочетена 13236 пъти)

Активен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 753
  • Рейтинг: 233
  • Life is a DIY project!
Що е то РЕД НА ОТНОСИТЕЛНА АКТИВНОСТ НА МЕТАЛИТЕ?
« Отговор #15 -: Януари 16, 2016, 09:11:21 am »
РЕД НА ОТНОСИТЕЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЕТАЛИТЕ

Редът на относителната активност на металите представлява редът от стандартните им електродни потенциали. В него металите и йоните им са разположени по реда на нарастване на стандартните електродни потенциали, измерени спрямо стандартния водороден електрод, потенциалът на който е приет за нула. Поради това в дадения ред се включва и водородът като своеобразна начална точка.

Такъв ред за най-разпространените метали е представен по-долу.

Редът на стандартните електродни потенциали характеризира химичните свойства на металите. Той се използува при разглеждане на общите им свойства и на последователността на неутрализиране на йоните при електролиза. Стойностите на стандартните електродни потенциали дават количествена характеристика на редукционната способност на металите и на окислителната способност на йоните им. Колкото по-малка е алгебричната стойност на потенциала, толкова по-голяма е редукционната способност на този метал и толкова по-ниска е окислителната способност на неговите йони. Така металният литий е най-силният редуктор, а златото - най-слабият. И обратно: йонът на златото Аu3+ е най-силният окислител, а йонът на лития Li+ - най-слабият (на фигурата нарастването на тези свойства е показано със стрелки).

Всеки метал от реда има способността да измества всички метали след него от разтворите на техните соли.


Ред на относителната активност на металите




Накрая всички метали с отрицателни стандартни електродни потенциали изместват водорода от разредените киселини (от типа на НСl или H2SO4) и при това се разтварят в тях.

Приведеният ред е съставен за водни разтвори (при температура 298 К, налягане 98 066,5 Ра и активност на йоните 1 mol/l). Обаче, ако се променят условията или се вземе друг разтворител, последователността в разположението на металите в реда на стандартните електродни потенциали може да бъде друга.

Неактивен ELPUNTO

  • Експериментатор
  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 331
  • Рейтинг: 167
    • balkanmysteries.com/bg
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #16 -: Януари 21, 2016, 05:45:59 pm »
PyroVeso имаш дълбоки, академични познания по химия, поздравления !
Моля те кажи къде мога да намеря инфо за натриев сулфид и др. подобни вещества ?  ::)

Питам те във връзка с идеята на HristoDimovHristov да се използва натриев сулфид като акумулатор на топлина.

. . . .  А химическото вещество, което се използува – натриев сулфид, – е твърде евтино и след зареждането с него то нито се подменя, нито се нуждае от някакво по-нататъшно внимание. Тази обикновена сол е основно звено за „складиране” на енергията в системата. Натриевият сулфид е хигроскопична сол – щом поеме влага, тя се нагрява. Също това става например, когато смесите сода каустик с вода, за да почистите запушена тръба в канализацията – водните молекули се съединяват със солта, образуват хидрид и освобождават топлина. Натриевият сулфид има и още едно предимство – ако само се навлажни с водни пари, той не се разтваря. Така че контейнер с влажна сол може да се превърне в акумулатор на топлина, с която да се отоплява къщата и да се нагрява водата.  . . .   

Ще ми се да проуча въпроса, може идеята да се окаже печеливша . . .  ???
Ако ти се включиш и дадеш едно рамо, ще стигнем до конкретно решение с практическо приложение . . . може би   ::)



Активен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 753
  • Рейтинг: 233
  • Life is a DIY project!
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #17 -: Януари 22, 2016, 12:59:59 pm »
То не само ти трябва като реактив (което се намира сравнително лесно), но ти трябва и в индустриални количества! :)
Гледам тези пловдивски юнаци търгуват с тази стока, и понеже продават за рудодобива, предполагам, че работят с тонове...
http://17440.bg.all.biz/

То тука по ирония много хубаво е показано със снимки какво представляват натриевият сулфиД и натриевия сулфиТ, та да се ориентират колегите, за които двете са едно и също нещо...

Съдовете, в които ще запечаташ това безумие, обаче, трябва да са най-малкото от ПЕВН или ППВН. Най-добре би било тефлон, но той е доста по-скъп. С цел добра аерация/вентилация на обема сулфид трябва да се отсеят само едрите плочки и/или в обема му да се набучат тръби с множество прорези по стените, така че откритата му повърхност да е максимална (все именно пак през нея се абсорбират/десорбират водните пари). Друг вариант е да се насипе на тънки слоеве върху система от хоризонтални сита/решетки, но това ми се струва по-трудно за реализация.
В проекта трябва да влиза и добра топлоизолация на съдовете (поне 15-20 см фибран), понеже в противен случай само ще топлим мазето...

И отново напомням - струва си човек да се замисли по въпроса: след като пилотните инсталации са реализирани преди 30 години, по каква причина не са получили разпространение до ден днешен? Дори като любителски проекти? Изглежда има още нерешени проблеми, и то сериозни.
« Последна редакция: Януари 22, 2016, 07:41:16 pm от atos »

Активен dmitarp

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 425
  • Рейтинг: 44
  • Пол: Мъж
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #18 -: Януари 22, 2016, 02:09:24 pm »
За добра вентилация е необходимо натривият сулфид да бъде в подходящ носител, например стъклена вата или нещо подобно. Също така не трябва да има никакъв допир до метални части, в присъствието на влага, реагира с тях и се отделя водород, който намалява ефективността.

Активен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 753
  • Рейтинг: 233
  • Life is a DIY project!
Строеж на атома (основи)
« Отговор #19 -: Август 09, 2018, 11:25:10 pm »
Имаме атомно ядро. То се състои от протони и неутрони. Протоните са положително заредени частици, а неутроните са електронеутрални.
В атомното ядро е съсредоточена почти цялата маса на атома.
Ако напълним един напръстник само с атомни ядра, плътно подредени едно до друго, то той ще тежи... 10 000 тона!

Около атомното ядро са разположени електроните - толкова на брой, колкото протони има в ядрото (неутроните в случая не ги броим).
Електронът има отрицателен електричен заряд, равен на този на протона и обратен по знак. Обаче електронът като маса е около 1470 пъти по-лек от протона.
Електроните са разположени около ядрото в атомни електронни орбитали, които имат точно определена енергия, оттам и размер и форма. Електроните могат да преминават от една орбитала на друга по-висока или по-ниска (ако съответната е свободна) само чрез квантов скок, при което се поглъща или съответно изпуска фотон с точно определена енергия (длжина на вълната, честота).

Атомните електронни орбитали са групирани в слоеве. Слоевете се обозначават с латинските букви K, L, M, N.... (или 1, 2, 3, 4...). Поредният номер на слоя представялява първото от 4 квантови числа, които определят еднозначно енергитичното състояние (или "адреса") на електрона в атома. Според принципът на Паули, в един атом не може да има два (или повече) електрона с едни и същи 4 квантови числа.
Та значи квантовите числа са 4: n, l, m и ms.
Както казахме: главното от тях е "n" (главно квантово число) и определя електронния слой (K, L, M, N.. или 1, 2, 3, 4...) в който се намира електрона.
Числото "l" се нарича орбитално квантово число и определя вида орбитала (като пространствена форма и насока в пространството), на която се намира електрона. Видовете орбитали, които съществуват се означават с буквите s, p, d, f... "S"-орбиталата е сферична и е само една във всеки слой, "p"-орбиталите са 3 на брой и представляват пространствени осморки, разположени перпендикулярно една на друга по осите x, y и z.
"d"-орбиталите са 5 на брой. Представляват пространствени (4-листни) детелини, а петата от тях е малко по-странна. "f"-орбиталите са 7 на брой и са още по-странни като форма... Коя точно от 7-те f-орбитали (или d, или p) обитава електрона пък е значението на магнитното квантово число "m".

Съществуват следните ограничения:
1) Видовете орбитали, който могат да съществуват в един слой, се определят еднозначно от номера на слоя.
Така в K-слоя (най-близкия до ядрото) може да има само един вид орбитала, и това е единствената сферичната s-орбитала.
В следващия слой L (по отдалеченият от ядрото) вече освен s-орбиталата, можем да имаме и следващия вид - p-орбиталите, които са 3 на брой.
В трeтия слой M, вече можем да имаме освен s и p, още и d-орбитали (които са 5 на брой).
В четвъртия слой N, освен s, p, d, можем вече да имаме и f-орбитали (7 на брой).
Какво излиза до тук?
n - главното квантово число се мени 1, 2, 3, 4...
l - орбиталното квантово число се мени от 0 до n-1 (т.е. за n=1 може да бъде само l=0, за n=2 l може да бъде 0 и 1, за n=3 l може да бъде 0, 1 и 2, и т.н.). Като конвенцията е: 0 = s-орбитала, 1 = p-орбитала, 2 = d-орбитала, 3 = f-орбитала
m - магнитното квантово число, определящо коя точно орбитала от съответния вид (s, p, d, f...) имаме, може да се мени като стойност от -l през нулата до +l. Т.е., както вече отбелязахме, при l=0 (s-орбитала) m може да бъде само 0, демек s-орбиталата е единствена. При l=1 (съответстващо на p-орбитала) m приема стойности -1, 0 и 1, което отговаря на трите p-орбитали, разположени по x, по y и по z.
При l=2 (d-орбитала) m се мени -2, -1, 0, 1 и 2, отговарящи на 4-те пространствени детелини, плюс петата "странна" d-орбитала.
И т.н.

Та значи с 3-те квантови числа n, m и l можем еднозначно да определим: в кой електронен слой се намира електрона, на какъв вид орбитала се намира, и на коя точно орбитала от съответния вид се намира! Адресът за доставка е разпознат от пощальона :)

За какво обаче ни служи четвъртото квантово число ms? Ами следвайки аналогията с адреса и пощальона, можем да кажем, че ms отговаря за ПОЛА на електрона! :) За разлика от джендър-идеологията, горките електрони могат да бъдат само мъжки или женски... За това на една атомна орбитала (адрес) могат да живеят най-много 2 електрона (мъж и жена). Може да живее и самотен електрон (ерген), но само ако къщата му е на края на селото (в най-външния електронен слой). В научните среди този пол се нарича "спин" и съответно ms може да заема само две стойности -1/2 и +1/2.

За да добиете представа - вижте приложената картинка. На нея са изобразени: s-орбиталата (синя), 3-те p-орбитали (жълти), 5-те d-орбитали (зелени) и 7-те f-орбитали (виолетови)...

Как се запълват атомните орбитали?

При водорода имаме само едно елетронче. Съответно имаме само един електронен слой (n = K или 1), на него само един вид орбитала (l = 0 или s), и понеже s-орбиталата е единствена от своя вид, m може да заема само една стойност - в случая 0.
Т.е. електронната конфигурация на единствения електрон в атома на водорода са отбелязва като 1s1.

При хелия вече имаме 2 протона в ядрото, съответно 2 електрона около атома. Но какво казахме? "на всяка орбитала може да има най-много 2 електрона (мъж и жена)" - е, честито на пича-електрон - той си е намерил булка.
Електронната конфигурация на хелиевия атом е 1s2
И край! Първият слой (K-слоя) е изцяло запълнен! При него няма p-орбитали, на които да заселваме нови семейства... Край! За това и хелият е инертен, благороден и т.н. газ - той нито приема, нито предава електрони. Електронната му конфигурация е симетрична в пространството, изцяло запълнена, устойчива като скала... Поради което първият период от периодичната система завършва тук - с хелия.

Отиваме на следващия атом - лития, който вече има 3 протона в ядрото, и съответно 3 електрона около него. С два от електроните вече знаем какво се е случило - те заемат изцяло първия (K) електронен слой и единствената му сферична s-орбитала. Третият електрон обаче няма да свети на щастливото хармонично семейство и отива... на следващия, втори електронен слой (L, n=2). Там, както вече видяхме, може да имаме s, но можем да имаме и p-орбитали (и то 3 на брой p-орбитали). Къде ще отиде нашият ерген? Естествено на s-орбиталата, понеже тя е по-ниско енергитична (наемът на къщата е по-нисък).
Електронната конфигурация на лития става 1s22s1. Това означава, че имаме една изцяло запълнена (с 2 електрона) s-орбитала на първия електронен слой, и една полузапълнена (с един електрон) s-орбитала на втория електронен слой.

При берилия вече имаме 4 електрона. Съответно се запълва и 2s-орбиталата. Конфигурацията става 1s22s2.

ОБАЧЕ! Тъй като сме вече на втория слой (L), тука можем да имаме вече освен s, също и p-орбитали, и то цели 3 p-орбитали. Т.е. можем да настаним още 3 брачни двойки... Да видим какво става:

Следващият елемент след берилия е бора. Имаме 5 електрона. 2 от тях са на 1s орбиталата. Другите 2 са на 2s-орбиталата. И петият е на една от 3-те p-орбитали. Конфигурацията става: 1s22s22p1.

И така изреждаме следващите елементи: въглерод - ...2p2, азот - ...2p3, кислород - ...2p4 и т.н., докато стигнем до неона - 1s22s22p6. Опа! Неонът е благороден газ, подобен по свойства на хелия. Значи вторият период от Периодичната система трябва да е свършил. Поглеждаме - ...2p6, демек запълнили сме до откат и 3-те p-орбитали с по два електрона. Точка!

Минаваме на следващия, трети период от Периодичната система. Имаме алкален метал натрий, който по химични свойства е много подобен на лития. Защо ли? Защото имаме конфигурация 1s22s22p63s1, т.е. точно както при хелия изцяло запълнен пред-последен електронен слой, И едно свободно електронче на последния (този път трети) слой!

Надявам се оттук-нататък аналогията да е ясна - магнезият прилича на берилия (стои под него в Периодичната система) понеже има 2 електрона в най-външния електронен слой, точно като него: 1s22s22p63s2. Алуминият прилича по свойства на бора - 3 електрона в най-външния слой... И така до аргона. ХОП! Пак инертен газ. Пак изцяло запълнен 3-ти електронен слой (M).

Но почакайте малко... Нали 3-тият електронен слой (M) можеше да има освен s, p, също и d-орбитали? Не е ли време да запълним тях?
Има, разбира се, но се оказва, че те са по-високо енергитични от следващата - 4s орбиталата. Т.е. те се запълват след нея.
Така че подхващаме четвъртия период от Системата - калий, калций (които са досущ като натрия и магнезия...). И чак след това ги подхващаме - скандий, титан, ванадий, хром... При тях се запъват 3d-орбиталите (които са 5 на брой, по 2 електрона на всяка, значи) общо 10 елемента, преди да стигнем и да запълним 4p-орбиталите. Там вече са: галий, германий, арсен, селен, бром, криптон, които са родни братя съответно на алуминий, силиций, фосфор, сяра, хлор, аргон от предишния 3-ти период :)

Завършваме 4-и период пак с инертен газ - криптон, чиято електронна конфигурация е 1s22s22p63s23p64s23d104p6.

И така нататък!

Надявам се мъглата малко от малко да се е поизяснила... или пък да е станала още по-гъста... :)
« Последна редакция: Август 09, 2018, 11:54:12 pm от PyroVeso »

Неактивен merlinbg

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 70
  • Рейтинг: 15
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #20 -: Август 10, 2018, 12:10:01 am »
  Малко извън темата, но това е най-информативния пост от 1 година (а може и повече) насам. Около 80% от нещата са нови за мен и имаше какво да науча. Излиза в обяснението, че няма 5-то измерение, 7-ма чакра, вуду магия или сложни заклинания, а всичко е наука и логика.

  Със шегите до тук, имам въпрос (може да е глупав, защото съм глупав човек) към PyroVeso. Защо не се запълват 3d орбиталите, а се преминава на 4s? Ако може малко по-подробно, защото искам да разбера логиката. Ако мислиш, че обяснението ще е отегчително за по-голямата част от четящите тук може и на лично.

Неактивен ppipilica

  • Активен
  • **
  • Публикации: 266
  • Рейтинг: 37
  • говори на жаргон и пише на "старобългарски"
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #21 -: Август 10, 2018, 02:33:35 am »
Браво на Весо за добрите постове, в тая тема и в другата, интересно и добре написано.
Малко не съм съгласен с това че няма 5-то измерение, това че ние не го познаваме не значи че го няма.

Активен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 753
  • Рейтинг: 233
  • Life is a DIY project!
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #22 -: Август 10, 2018, 09:03:38 am »


Да, колеги, това че материалния свят, който познаваме - атомите и всичко по-голямо от тях се развива в 3 измерения, съвсем не е доказателство, че няма и други измерения. Просто те не са достъпни за нас при тези условия... Никой не може да каже какво става на суб-атомно ниво, или пък в черните дупки, където "нормалните" закони на физиката вече не важат... Но това е отделна и доста обширна тема! :)

Хубавото е, че точно тук - при строежа на атома, виждаме чудесна спойка между химия, физика и математика. Разбираме, че всъщност познанието е ЕДНО, но ние, хората, сме си го разделили на отделни дисциплини, понеже исторически сме го събирали емпирично късче по късче ХИЛЯДОЛЕТИЯ НАРЕД, наричайки всяко късче по различен начин, за да можем в един момент - някъде в началото на 20-и век да сглобим цялостния пъзел...
Едни са мерили разстояния, секунди, калории и ускорения, извеждали са от тях зависимости, и са нарекли този клон на познанието "физика". Други са смесвали разни неизвестни вещества, и са гледали коя смес ще ГРЪМНЕ по-силно... :) Гледали са дали ще се отдели газ, дали ще падне утайка, дали ще си промени цвета или миризмата. И са нарекли този клон "химия" (или "алхимия"). Трети са се опитвали на базата на зависимостите, известни от физиката, да направят математически модели, които да предсказват резултатите от химичните и новите физични експерименти... Така се е стигнало до съвременната квантова теория, която пък е основа на откриването и усвояването на ядрената енергия, на съвременната полупроводникова електроника, която пък е основа на компютрите, кибернетиката, информатиката и изкуствения интелект...

Пак се отплеснах... Мога да ви говоря с месеци :)

Та на въпроса на merlinbg. Много резонен въпрос, колега! Опитвам по възможно най-прост и нагледен начин:

Всичко в атома е ЕЛЕКТРОСТАТИКА и СИМЕТРИЯ. Третият важен фактор е ЕНЕРГИЯТА на отделните орбитали.

Защо ЕЛЕКТРОСТАТИКА? Защото електроните и ядрата са заредени частици, едните се привличат, другите се отблъскват, и благодарения на тези взаимодействия въобще атомът съществува като такъв.

Защо СИМЕТРИЯ? Бидейки еднозначно заредени частици, електроните се отблъскват. За да минимизират това отблъскване, т.е за да престанат да се дразнят и да се карат за глупости, те трябва да си разпределят пространството около ядрото така, че минимално да се срещат и припокриват. Точно както във всеки вход от един жилищен блок само стълбищата и етажните площадки са общи, иначе всяко семейство си има отделен апартамент. Очевидно едно такова възможно разпределение на пространството е радиалното - по слоеве (K, L, M, N...). Така всеки следващ слой включва предишните, подобно на МАТРЬОШКА, или като слоевете на лукова глава. Това обаче води до неудобството -  необходимата енергия за заемането на всеки следващ слой много бързо да нараства. Все едно да имаме жилищен блок-кула, на всеки етаж от който да имаме само по един апартамент. Така ако имаме примерно 90 апартамента в блока, нещастното семейство, което живее на последния етаж, ще трябва да качва 90 етажа пеш, ако асансьорът не работи! Точно затова електроните са се изхитрили освен радиално, да си поделят още пространството, като си измислят разни "причудливи" форми на териториите, които обитават в рамките на един слой (етаж от блока). Най-простата (и симетрична) такава форма е сферата. Ако обаче около същия център, който има сферата, и с почти същите размери опишем една пространствена осморка, чийто "витки" попадат извън диаметъра на сферата, а вътре в нея имаме съвсем тънко вретено - ето ни една област от пространството, която има почти същия обем като сферата, в определени участъци стърчи по-навън отколкото сферата, но пък в други участъци я няма никаква... Та общо-взето се сдобихме с още един апартамент на същия етаж :) С ЦЕНАТА на малко по-висока енергия (понеже витките на осморката стърчат по-навън от повърхността на сферата) И ДАЖЕ ни остана място за още два подобни апартамента (осморки по осите y и z). Та значи се сдобихме с един голям, президентски апартамент, на удобно и централно място на етажа, и с три малко по-малки и неудобни (по-високо енергетични) апартамента около него. На третия етаж обаче бригадирите, участници в социалистическото съревнование решили, че четири апартамента на етаж пак са малко, и измислили да направят 9! (Предполагам е ясно защо във всеки следващ слой от матрьошката е възможно да имаме все повече апартаменти - защото е все по-широк, и има повече пространство за поделяне!) Та електронните аналози на социалистическите бригадири тръгнали да правят още по-нагъчкана пространствена конфигурация, орбиталите в която вече не са само осморки, а детелини, чиито "листенца" се провират между витките на осморките... и могат да бъдат - ха-насам, ха-натам, между осите x-y, y-z, x-z (където няма осморки). Още една успели да набутат на чорчик между предишните три, че и една забили като вретено в единствената останала празна пролука. И ето - петилетката е изпълнена за 3 години. ОБАЧЕ, в старанието си да набутат колкото се може повече детелини между осморките, бригадирите са се попрестарали - листенцата на детелините са станали прекалено "остри" - стърчат чак през плочата на следващия 4-и етаж. На електроните, обитаващи тези орбитали им трябва още повече енергия (понеже по острите листенца на детелините трябва да ходят още по-далече от атомното ядро), отколкото тези в царския апартамент на 4-ия етаж... Затова, когато обитателите се настаняват, никой не е луд да ходи в апртаментите-детелини на третия етаж, та да трябва хем да е сгъчкан и с много на брой кофти съседи, хем в някои от стаите трябва да се качва над нивото на 4-я етаж, при положение че царският апартамент на 4-я етаж е свободен!
По подобен начин стои положението и с 4f-орбиталите, те се запълват ча-а-а-ак в 6-и период на Периодичната система, демек след като се запълнят 6s-орбиталите (и преди 5d). Това са елементите от групата на лантана (т.нар. лантаноиди, или "редкоземни елементи"), при които на практика се запълва орбитала от пред-пред-последния електронен слой. И понеже химията е игра на електроните от най-външния електронен слой, логично е всичките тези елементи да имат много, много подобни химични и физични свойства. Всички те са метали, все още не са родиоактивни (за разлика от братовчедите им актиноиди), и на практика са УЖАС за всеки химик-аналитик. Методите за отделянето им един от друг, и за установяването на всеки един от тях включват високо-селективни координационни реакции, центрофуги с нечовешки ускорения и т.н. За това и добиването, и разделянето им в чист вид е толкова скъпо и мръсно. Сред тях са любимият ни неодим, който заедно с брат си самария взема дейно участие в изработването на специални, силни магнити (неодимови и високотемпературните кобалт-самариеви). Сред тях са и церият, използван при качествените камъчета за запалки, европият, употребяван при направата на някои луминифори и т.н.

Какво става нататък в Периодичната система, с увеличаване масата на атомните ядра? Ами... става това, че атомите стават неустойчиви. Проблемът се корени във факта, че силите, които държат атомното ядро цяло, въпреки неистовото електростатично отблъскване на положително заредените протони, са много силни, но същевременно действат на много малки разстояния (от порядъка на няколко протона). Така атом, който има в ядрото си над 90 протона и неутрона, започва да става нестабилен, радиоактивен, краткоживущ... При повечето от елементите с пореден номер на 100 са синтезирани едва по няколко атома, при това в огромните ускорители на частици в Дубна и ЦЕРН, и то едва през последните няколко години (или 1-2 десетилетия). Рядко се случва да успеят да получат такова количество, което е достатъчно за установяване на някое химично свойство...

Какво става от химична гледна точка с елементите при напредване на периодите и увеличаване на атомната им маса? Ами всички те, от един момент нататък стават метали! Защо? Защото дефиницията за метал е химичен елемент, който отдава много лесно електроните си - тази способност прави съответния елемент ковък, да има метален блясък, да е електро- и топлопроводим, да влиза лесно в химични реакции, при което се окислява... От друга страна при елементите с много електронни слоеве, вътрешните слоеве (K, L, M...) ЕКРАНИРАТ външните електрони от привличащото действие на ядрото. Демек - външните електрони се отдават все по-лесно, независимо доколко е запълнен най-външният електронен слой... По тази причина дори и последните инертни газове (ксенон и радон) не са толкова инертни и при определени условия образуват химични съединения. В същият ред на мисли - най-силните метали в Периодичната система се намират долу вляво (в началото на 6-и и 7-и период). По същата логика най-силните неметали (металоиди, окислители) се намират горе вдясно (в края на втори и трети период). Периодичната система се разделя по диагонал по линията бор-астат: вляво и надолу от тази линия са металите, вдясно и нагоре от нея са неметалите (изключение правят инертните газове).

Ха сега кажете ми, колеги, къде е мястото на ЕТЕРЪТ в Периодичната система? Дали надясно от неона, като следващия като пореден номер елемент след него е натрият? Или пък преди водорода, който има само един протон в ядрото (съответно етерът би трябвало да има нула или половин протон в "ядрото" :) )?
Но такъв спор имаше преди време, и той се водеше много "сериозно"...
« Последна редакция: Август 10, 2018, 05:58:19 pm от atos »

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 934
  • Рейтинг: 624
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #23 -: Август 10, 2018, 06:17:02 pm »
ЕТЕРЪТ не е химичен елемент, просто! Той е средата, която дава енергия на всичките тези протони и електрони - да ги има и да се връткат, средата/пространството, в което съществуват. ЕТЕРЪТ е всичко това, което е между елементарните частици (бозони разни), между електрони, протони, неутрони и всякакви молекули и ххх..йони!
На фона на всички тези частици, той е "НИЩОТО" - първичната среда от енергии, от които те произлизат! Аналогията е следната - ако всяка елементарна частица е водовъртеж (торсионен енергиен вихър), то етерът е водата, в която става това и която захранва въртенето им!

Менделеев говори за "ефир", не за етер. Там вече не мога да кажа дали е имал същото в предвид, ти си спецът?

съответно етерът би трябвало да има нула или половин протон в "ядрото"

Според мен - нула протона и...няма ядро на практика :D
Но ако не е имало нищо, според него, дали е щял да го "прасне" преди водорода толкова смело?
Ако може да се вярва на самия Менделеев, таблицата му е "била спусната отвън", дали по време на сън или полусънно (предмедитативно) състояние...никой не може да каже!

П.П.Сетих се за елементарната аритметична аналогия...простата НУЛА! Никой не може да измери стойността на нулата. От нула можеш да започнеш да броиш, а поставиш ли я зад друго число - стойността нараства многократно (зависи от бройната система).



Неактивен MTM

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 159
  • Рейтинг: 17
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #24 -: Август 10, 2018, 08:05:24 pm »
Всичките тия атоми, молекули, частици, са описани в учебниците по Електротехника. Даже в учебниците преди 1960г.Идва един учен, пречи му Електронната теория, променят я. Имал 2 вида формули, приемат ги и двете формули, въпреки, че си пречат. Става дума за Дирак. Идва следващия учен с друга теория.
 И така... Нищо ново под Слънцето. Всичко по старому. То така им изнася.
 

Неактивен mind

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 102
  • Рейтинг: 22
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #25 -: Август 11, 2018, 02:48:44 pm »
Предвид наличието на необходимата апаратура, от поне 2 години насам и благодарение на българско участие, би следвало да има вече прецизни 4-измерни (3 + времето) снимки описващи случващото се на квантово ниво.

"Днес готовото компактно рентгеново устройство произвежда свръхбързи импулси без аналог в световната
практика. Нито най-модерните синхротрони, нито дори лазерите със свободни електрони могат да генерират
такива импулси – по-бързи дори от времето за създаване и разрушаване на химичните връзки на веществата,
по-бързи от най-бързите частици извън ядрото на атома – електроните.


Компресията във времето, която също става автоматично, е с времева продължителност 100 атосекунди
(1 атосекунда е равна на 1 милиардна от милиардната от една секунда) и може да се подобрява до още
по-къси времеви интервали, ако се прибавят допълнителни невидими рентгенови цветове.

Ако камерата на мобилен телефон би могла да „замрази” във времето свърхзвуков самолет, то се очаква
тези квантови рентгенови лъчи да “замразяват” във времето дори и най-бързите квантови обекти извън
ядрото на атома – електроните."


http://bulbg.cloudaccess.host/?p=1126

Винаги съм си представял следната аналогия: С въже 1 метър правиш окръжност 30см. Ако пришиеш още 20см. въже става окръжност 40см. Ето ти външен електронен слой  :)
Аз все пак, оставам на мнението, че всяка елементарна частица е сбор от различни кванти (фотони) енергия, носещи информация за крайният продукт. Както с тези два елемента / ) в микро мащаб може да се изпишат всички познати ни символи и дори да се рисува. Или както на принципа "тука има - тука нема", може да се предава и получава информация неограничено. То на практика не е задължително да са 1 и 0, а може да са 0,8 и 0,3, тоест все има, но не достатъчно.
Важното в случая е, че зад всичко това стои РАЗУМ, който арогантните, атеистични учени упорито отричат. Продължават да обясняват, че ако върху 10 кубика дъски изсипя една кофа с гвоздеи, все някога ще стане къщурка. Но то това е за хората наблягащи на бирата, фейса и гледането на предавания от типа "Шоуто Невада"  :)

Активен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 753
  • Рейтинг: 233
  • Life is a DIY project!
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #26 -: Днес в 02:24:40 pm »
Защо никога не бих погледнал сериозно на човек, който твърди, че съществува вода с молекулен състав H4O32?

Може би за едно дете или за един недоучил човек буквичките и цифричките в една молекулна формула могат да бъдат някакви произволни – защо вместо H2O или H2O2 да не е H2O16 или дори H4O32? Каква е разликата? Никаква! Все водород и кислород, и никой не може да „види“ молекулите и да каже точно кой атом как и с кого е свързан…

Да обаче… в природата съществуват някои закономерности, които не можем с толкова лека ръка да пренебрегнем. За да вникнем в тях обаче са ни необходими малко по-задълбочени знания и разбирания за нещата…

Да започнем малко по-отдалече: Кислородът има в най-външния си електронен слой 6 електрона (заради което е поставен в 6-а група на периодичната система). Тези 6 електрона са поставени на 4 орбитали, като 2 от тях са запълнени (всяка от тях с по 2 електрона), а другите 2 са полу-запълнени (с по 1 електрон на тях). Тези два несдвоени електрона определят много от химичните и физичните му свойства. Във физически смисъл примерно те правят кислорода парамагнетик (това са тези материали, като например алуминият и платината, които във външно магнитно поле се намагнитват и придобиват временни магнитни свойства). И наистина – течният кислород се привлича от силен магнит. Нещо повече – втечненият въздух може да бъде разделен на кислород и азот чрез магнитна ректификация. От химична гледна точка, 6-те електрона в най-външния електронен слой определят кислорода като ОКИСЛИТЕЛ, който може да осъществява единична или двойна ковалентна химична връзка с други химични елементи (или със себе си), образувайки съединения. Така в молекулата на кислорода имаме двойна връзка между двата атома: O=O, при която двата несдвоени електрона от единия атом образуват две запълнени молекулни орбитали с двата несдвоени електрона от другия атом. При водата, понеже водородните атоми имат само по един електрон, който могат да отдадат, получаваме структура H-O-H, при което електронната конфигурация на кислорода се запълва до стабилното число 8. Възможна е и конфигурация H-O-O-H (перхидрол, кислородна вода) – това е все едно кислородна молекула, на която обаче една от двете връзки е разкъсана, и в нейните краища е закачен по един водороден атом. Групата –O-O- се нарича ПЕРОСКИДНА, тя е високоенергитична, поради което е нестабилна и силно ЕКСПЛОЗИВНА. НЕ съществува група –O-O-O- (освен в озона, където трите атома са „зациклени“ в триъгълник). Така че структури от сорта на H-O-O-O-H или H-O-O-O-O-H са практически невъзможни (биха се разпаднали още в процеса на получаването си…). Забележете и нещо друго – поради факта, че кислородът има две „дупки“ (две полу-запълнени орбитали, на които може да дойде още по един електрон отвън), а водородът има само един електрон, който лесно може да бъде отдаден, съответно кислородът може да образува само по две връзки с други атоми, а водородът – само по една. От тук следва, че няма как да съществува съединение между водорода и кислорода, което да е с повече от два атома водород (разположени съответно в двата края на кислородната „верига“). Няма как и кислородната „верига“ да е разклонена, та да образува примерно нещо като: (виж прикачената картинка), защото кислородният атом може да образува само 2 връзки (а за да се образува такава разклонена верига трябват 3 или 4 разклонения, тръгващи от един кислороден атом…).

Да обобщим: от водород и кислород могат да се „сглобят“ само 5 вещества, които реално могат да съществуват в природата: H-H (водородна молекула), O=O (кислородна молекула), -О-О-О- (зациклени в триъгълниче – озонова молекула), H-O-H (водна молекула) и H-O-O-H (перхидрол, водороден пероксид). Толкоз! (Тук разбира се не включвам разните йони H+ и OH-, които са продукти от дисоциацията на водата. H3O+ също има в силно кисела среда.)

H-O-O-O-H е много съмнително дали изобщо би могло да бъде синтезирано (дори и да е възможно – това ще се взривява само от поглед), а H-O-O-O-O-H – това е просто абсурд…

И никакви други водородно-кислородни съединения няма как да съществуват. Изобщо да не говорим за някакви си H4O-незнам-си-колко, дето предполагат разклонена кислородна верига…

Да погледнем нещата и от друга (физична) гледна точка:
Кислородът има атомна маса ~16. Водородът има атомна маса 1. Водата е с молекулна маса 18, а прехидролът – 34 (при това изглежда мазен като олио!). Ако съществуваше съединение с молекулен състав H4O32, то би имало молекулна маса 516! Да видим какво представляват съединения с подобна молекулна маса, само че съставени от други елементи. Примерно въглеродът, който се намира на 2 кутийки преди кислорода в периодичната система, и понеже има 4 „дупки“ в най-външния електронен слой е склонен да образува дълги вериги с по 2, 3 и 4 разклонения. Та да започнем с въглерод-водородните съединения:

CH4 – метан (блатен газ, газ гризу), молекулна маса 16, газ при обикновени условия
C2H6 – етан, молекулна маса 28, също газ
C3H8 – пропан, м.м. 34 (като на перхидрола…), все още газ
C4H10 – бутан, м.м. 58, газ но много лесно втечним под невисоко налягане
C5H12 – пентан, м.м. 72, силно летлива течност, „петролеев етер“
C6H14 – хексан, м.м. 86, течност

Дотук въглеродната верига се състои само от 6 въглеродни атома (C6). Нататък следват все по-тежки течности като бензин (C6-C10), керосин (C10-C16), нафта (C14-C20), след което следват лигавите восъкообразни (клонящи към твърди) вещества като мазут, гудрон, асфалт… на практика при молекулна маса над 350-400 всичко е твърдо…

При кислородно-водородните съединения това „затвърждаване“ на агрегатното състояние е дори още по-силно изразено, отколкото при въглерод-водородните – виждате, че прехидролът, който има същата молекулна маса като пропана, представлява мазна течност, за разлика от втория, който е газ.

Така че нашата „вода“ с молекулна маса 516 би имала консистенцията в най-добрия случай на животински хрущял, ако не и на кварцов кристал…

Това са само два, сравнително лесно смилаеми аргумента ЗАЩО вода с молекулен състав H4O32 не би могла да съществува, или ако можеше да съществува какво би представлявала тя (твърдо вещество с безумно експлозивни свойства).

P.S. Любопитните от вас могат да обърнат внимание на едно друго супер-екзотично съединение, на базата на азота, което след получаването си се взривява спонтанно, дори от инфрачервения лазер, с който изследователите се опитали да измерят коефициента на пречупване на кристалите му… Нарича се „азидоазиден азид“ и има молекулен състав C2N14. Структурната му формула е на втората приложена картинка :) Съществуването на подобно съединение е възможно, понеже азотът, за разлика от кислорода, може да се свърза с до 3 други атома, да образува двойни връзки, цикли и т.н...

Активен edin

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 282
  • Рейтинг: 238
  • Пол: Мъж
  • Гениалното, винаги е просто
Re: Химията с прости думи - въпроси и отговори
« Отговор #27 -: Днес в 05:15:46 pm »
Прощавай Pyro Veso, но покажи ми къде прочете да се говори за молекули. Написани са формулите на водите, относно техните вълни.
Ще го кажа и го разберете, веднъж за винаги!

Тюрен е изследвал вълни, не молекули!!!!!!!

Ако искате да разберете физикалната радиестезия, мислете единствено за вълни.

 Pyro Veso, ползваш ли хомеопатия и ако ползваш, мислиш ли, че в препаратите има химически формули? Ако няма, защо тогава препаратите имат имена и се получават от определени вещества. Например Natrium Mur. Това е морска сол. Та питам, има ли морска сол в този препарат? Ако няма, какво има, че работи, така както е описано?

99% от хората, не са способни да разберат вълните и техните свойства. Това от лични наблюдения и аз съм озадачен.