Автор Тема: “Industrial Heat” е придобила правата върху технологията E-Cat на Андреа Роси  (Прочетена 294147 пъти)

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
В разни високотемпературни инсталации се ползва натрий вместо вода. А що се ползва натрий ... предполагам заради големия диапазон в който той остава течен. Топи се под 400 градуса, а се изпарява над 1100.
Другия вариант е натриевия хлорид (обикновената сол). Тя се топи при 800 градуса и се изпарява над 1400. Малко й е височка температурата на топене и трудно ще загряваш директно вода с нея...
За съжаление директно в домашни условия трудно ще намериш приложение или ще изработиш този реактор. Ма то и телевизор трудно ще си направиш в къщи от транзистори, жици и стъкло за прозорци... а и едва ли ще се хванеш, при условие че готови телевизори ги има в магазина.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
ppipilica, така поставяш въпроса, все едно вече си си го направил у дома и се чудиш какво да го правиш:)
juliang е прав, ако се продава, ще има система за регулиране на силата на процеса.

Все пак, ако си постигнал нещо в къщи, идея - вграждаш този реактор в средата на куб от огнеупорни тухли, нещо като старите ТАП-ове.Може допълнително да пуснеш вентилатор да ги охлажда...ето ти калорифер за цялата къща.
Оттам нататък можеш да си "забодеш" един стърлингов в която точка на куба искаш.

Топлината е енергия! Тя се разпределя и нагрява твърдите тела в пропорция, давам пример:
Ако на тяло с маса 1kg.му трябват "N" джаула, да се нагрее до 300 градуса, същата топлина ("N" джаула) приложена към 3 килограмово тяло, би го нагряла до 100 градуса.

Числата са примерни, споменавам принципа - да не се буквализира:)

Неактивен ppipilica

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 414
  • говори на жаргон и пише на "старобългарски"
Тва взе да ми става все по интересно след като си спомних за изгорените 12 тона въглища тая зима. Въпроса с топлообменника някак все ще го измисля не е кой знае колко проблем, важното е да сглобя самия реактор и да намеря никел на прах и литиево-алуминиев хидрид.
Имам няколко въпроса та ако има запознати да помагат.
От какво да направя горивната камера, имам много ситен кварцов пясък но с какво да го забъркам и да направя форма, цимент, няква глина или нещо друго което да издържа продължителна температура от 1400-1500 градуса.
Тоя хидрат пише че се топи при 140 градуса а при 1400 сигурно вече се е разложил на съставните си части при което налягането сигурно би се повишило доста което значи че камерата трябва да е доста здрава.
Все ми се струва че и Руснака, Китаеца и Роси не казват всичко а нещо си премълчават какво е вашето мнение.
Айде да спретнем и една Българска реплика, не искам пари или материали, искам да ми помогнете с акъл, пък ако се подкваси ще кусаме дружно.
Благодаря на отзовалите се да помагат с идеи и акъл.
« Последна редакция: Юни 13, 2015, 03:12:47 am от atos »

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
Някъде мисля мернах, че водорода в тръбичката е под налягане. Ако е под налягане още при пълненето, като го загрееш до 1200 градуса ... нямам представа какво освен метал би го задържало вътре. Да не говорим за това, че водорода (по подобие на хелия) се измъква дори между молекулите на по-рехавите материали.
Иначе това което би задържало нещо при такава температура ... някои видове керамика, графит, волфрам... предполагам и някакви сплави от които правят соплата на двигателите на совалките :) ...
Предполагам някаква конструкция с метален кожух който да поеме натоварването от налягането и вътрешна керамична стена, която да предпази метала от високите температури ... би издържала. А вече самия метал може да се охлажда с вода допълнително отвън.

Неактивен ELPUNTO

  • Експериментатор
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 507
    • balkanmysteries.com/bg
ppipilica направил съм чертежите на LENR реактора (БГ версия  :) ).
Няколко размера са неуточнени, те ще се конкретизират, в зависимост от материалите
които ще се намерят.Като конструкция, реакторът е много прост.

Ако сериозно си решил да правиш експерименти, да се обединим, така по
лесно ще намерим материалите и ще го изработим.
В този случай нещата са ясни, трябва просто да се сглоби LENR реактора и
да се правят експерименти . . . докато реакторът заработи   8) 

Неактивен edin

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 283
  • Пол: Мъж
  • Гениалното, винаги е просто
Ако в тръбата има водород под ниско налягане и два електрода за газов разряд, какво ли ще стане? Защо реотан? Давайте направо, волтова дъга.  ;)

Неактивен ppipilica

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 414
  • говори на жаргон и пише на "старобългарски"
Няма по-сериозен от мен в момента, много съм надъхан за тоя реактор. То чертежите са лесни по-трудно ще е с химикалите.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 330
нека и аз да помогна с няколко съвета:
1. Електрическият нагревател се подбира според температурната разлика между неговата повърхност и околната температура. За нагреватели работещи при стайна температура е достатъчно да се подберат при 8 - 10 W/см2, докато при температури от порядъка на 1200 градуса е необходимо да бъде по малко от 2 W/см2. Тази площ е околната повърхнина на проводника на нагревателя (неговата излъчваща повърхност). При по-голямо топлинно натоварване на нагревателя, той ще прегрее и изгори по-бързо. Като нагревател може да се използва материал като "Кантал А", но също така и лента от топлоустойчива неръждаема ламарина. При нискоомен нагревател трябва да се работи при ниско напрежение и голям ток - в някой случаи това е за предпочитане от гледна точка на безопасност.
2. Високо температурен изолационен материал може да се направи като се забърка смес от кварцов пясък, магнезиев окис и топлоустойчива пръст с водно стъкло (може и топлоустойчив теракол). Но за предпочитане е топлоустойчив силикон (до 1500 гр, продава се в магазините, черен на цвят), той няма същият температурен коефициент на разширение като стоманата и затова когато се ползва в комбинация с нея, след известен брой цикли загряване-охлаждане започва да изпуска налягане. Добро решение е: да се отдалечи силно нагрятата част от зоната на уплътнението, така то може да се направи с червен силикон.
3. Никела като основен реагент трябва да има възможно най-голяма контактна повърхност - затова трябва да бъде възможно най-ситен (нанопрах). При протичане на реакцията на ядрен синтез се отделя много топлина и отделните кристалчета се спичат едно с друго, така се увеличава размера на кристала и намалява контактната повърхност. За избягване на това, може би е добро решение да се смеси никела с някакъв разделителен прах, който да не позволява спичането на материала (например "аерозил").
« Последна редакция: Юни 15, 2015, 12:43:34 pm от atos »

Неактивен piton2012

  • Специалист
  • Активен
  • ***
  • Публикации: 274
  Бях решил да не пиша повече в този форум, но...виждам, че има ентусиасти. Лошо няма, но за да не пръскат излишен труд и средства, само предупреждавам. Роси не прави никакъв студен синтез. Реакцията е известна мнооого отдавана. „Напомпва” се никелът с водород и след това той бавно се освобождава. Същото е правено през 19 век от Томас Грейъм, само, че използвали вместо никел, платина. Още по-добри резултати са постигнали с паладиева тръба, за което споменава и ПироВесо- в една друга тема:
Re: HELP!!! Имам нужда от съвет
« Отговор #21 -: Декември 05, 2011, 07:55:34 am »
С оклюзия на водород в паладий също би могло да стане (до преди време така смятаха да съхраняват водорода във водородните автомобили) - една обемна част паладий поглъща до 900 части водород-

Опитът е интересен. Правено е и следното: Тънка паладиева пластинка, закрепена върху върха на игла, се отклонява под действието на земния магнетизъм на 10 градуса от магнитния екватор. След нагряване и поглъщане на водород /около 600 обема газ /, отклонението й нараства на 48 градуса. Синтез обаче няма. И малко информация от мрежата за Роси:
Той придобива широка известност с революционното си откритие, но интересът му към алтернативната енергия датира от десетилетия. През 70-те и 80-те години на миналия век Роси регистрира в Италия патент за инсинераторна инсталация и основава компанията си „Петролдрагон”, чиято основна дейност е добиване на гориво от отпадъци. През 90-те години фирмата се срива заради обвинения, че е изхвърляла токсични отпадъци и е извършвала данъчни измами. Роси е арестуван и прекарва 4 години в затвора заради укриването на средства и екопрестъпления. Властите в Ломбардия пръсват 40 млн. евро, за да се освободят от 70 000 т токсични отпадъци, изхвърлени неправилно от „Петролдрагон”, която така и не добива дори една капка гориво от тях.
В средата на 90-те Роси се премества в САЩ, където основава консултантска фирма с идеята да оценява потенциала за производство на електроенергия от отпадна топлина чрез използване на термоелектрически генератори. Роси изпраща 27 термоелектрически уреда за оценка на американската военна лаборатория Център за инженерни проучвания и развойна дейност (ERDC). Деветнадесет от тях не произвеждат никаква електроенергия, а останалите успяват да произведат по-малко от 1 ват всеки вместо очакваните 800-1000 вата.


А също и от мурзилките:

Главная > 2014 > ШАРЛАТАНЫ В АМЕРИКЕ
ШАРЛАТАНЫ В АМЕРИКЕ
30-10-2014 №723 от 30 октября 2014 года
Е.Б.Александров, Валерий Лебедев
Председатель комиссии по борьбе со лженаукой акад. Е.Б. Александров, член комиссии В. П. Лебедев
Разница между шарлатанами в Америке и в России

Шарлатаны и обманщики есть во всех странах. Это связано с природой человека. Всегда найдутся те, кто хочет кого-то обмануть. И те, кто хочет быть обманутым. Они находят друг друга — и обман совершается. Почти как обмен. Простейший случай — это игра в наперсток. В более сложных — встреча с целителями, экстрасенсами, колдунами, разного рода финансовыми аферистами типа Мавроди с его МММ.

И есть особый вид шарлатанства который можно назвать «научным». Суть его в том, что некто (или целая группа людей) объявляет об открытии чего-то чрезвычайного, ранее неизвестного науке. И это нечто (аппарат, устройство) может быть очень полезным для здоровья. Или для экономии энергии и даже ее получения из ничего. Или для совершения космических полетов.

Наиболее распространены, конечно, устройства для укрепления здоровья и излечения от болезней. Сейчас это — зарядка воды через CD-диски, передача лекарств тем же способом или через интернет. В общем — разновидности манипуляций Чумака с его зарядкой воды по телевизору. Об этом много раз писали, и мы здесь этой темы касаться не будем.

Коснемся различия между «научными» шарлатанами в России и в Америке.

В России шарлатаны подбираются все время к бюджету, причем часто делают это в содружестве с чиновниками самого высокого ранга (иногда и под прикрытием «военной тайны» и государственных секретов для нужд министерства обороны), а в США это дело частных инвесторов. Это принципиальное различие. Ибо влезание в бюджет — это ограбление всех жителей, платящих налоги, из коих и формируется бюджет, без всякого их желания и спроса. А вот покупка агрегатов, получающих энергию из воды, или инвестирование в разработку новых «революционных» устройств, опровергающих законы науки, или приобретения акций высокорисковых компаний, обещающих бешеные дивиденды — это дело отдельных желающих. Желающих либо обогатиться на поле чудес в стране дураков, либо желающих быть обманутыми.

Иными словами, шарлатаны второго рода менее общественно опасны, чем первого (бюджетные).

Бюджетные аферисты-шарлатаны в России хорошо известны. Чемпионом здесь является, без сомнения, Петрик. Его попытки впарить свои фильтры для «третьего крана» к внедрению их по всей стране в рамках уже принятой руководством «Единой России» Федеральной программы «Чистая вода» стоимостью 500 млрд. долларов впечатляли. Хорошо, что атака на бюджет в последний момент была отбита. Там было еще много всякого рода нападений на бюджет. То Петрик продавал Министерству обороны броневую шпинель, то свою технологию получения платины из отвалов медно-никелевого комбината (которую он всегда получал после очередного вооруженного ограбления предприятий, коих всего было 4 и ни одно не раскрыто), то свой вечный двигатель второго рода, за который, по словам академика Еременко, Петрику нужно поставить золотой памятник при жизни. Лучше бы из платины, она у Петрика бесплатная.

Ранний Росси

Перейдем к американским умельцам. Тут первым, пожалуй, стал Андреа Росси. Итало-американское издание Петрика.

Он итальянец, но после бурной жизни в Италии, где отсидел 10 лет за организацию мошеннической компании по захоронению токсичных отходов и финансовые махинации, переехал в США. И вот тут в 2009 г. предложил свое устройство для низкотемпературной ядерной реакции под названием E-CAT (Energy Catalyzer).

Росси придумал (далеко не первый) получать энергию с помощью ядерных реакций синтеза. Такие реакции идут в недрах звезд и требуют многих десятков миллионов градусов. Росси решил идти в обход и получать искомое при комнатной температуре. Или немного выше. Для обозначения такого явления есть термин Холодный Ядерный Синтез (ХЯС). Хотя точнее стоило бы говорить о низкотемпературной ядерной реакции (LERN). Росси подал заявку на получение патента и получил его. Ну, патент ведь дается за новизну и ничего не говорит о том, будет ли эта «новизна» работать.

Патент назывался «Метод и аппаратура для проведения экзотермической реакции между никелем и водородом с выделением меди». В присутствии катализатора, состав которого объявлен коммерческой тайной.

На самом деле это не холодный ядерный синтез, а скорее — низкоэнергетическая ядерная реакция (LENR - Low-Energy Nuclear Reaction).

В 2012 году Росси уверял, что осенью того же года все магазины Home depot будут забиты его чудо-ядерными чемоданчиками. С тех пор прошло два года — чемоданчиков нет.

image001Вот как сам Росси два года назад излагал свою теорию:

«Мы заставляем протон или ядро атома водорода появиться при экстремально высоких давлениях, концентрируя свою массу на невероятно маленькой поверхности… На данный момент эти частицы стоят так близко друг к другу, что их квантовый статус может измениться и начать производить гамма-лучи»
Ученый Росси закончил свою речь словами: «Я сам не понял, что сказал, надеюсь, что Вы поймёте».

Услужливые помощники Росси пояснили слова своего гениального шефа:

«Водород нагревается при данной температуре простым электрокалорифером. Когда достигается температура воспламенения, начинается процесс производства энергии: атомы водорода проникают внутрь никеля и трансформируют его в медь».

Все это с точки зрения физики есть полный абсурд. Установка Росси была подключена к какому-то кабелю, который нужен был якобы для питания и первичного разогрева реактора. Однако кабель не был отсоединен во время всего продолжения опыта. Все последующие опыты проходили точно так же.
И все закончились фиаско — получили резкую оценку физиков.

«Первое, что меня смущает, это утверждение о том, что имеет место ядерный синтез при реакции никеля с водородом с образованием меди. Дело в том, что ядерный синтез приводит к выделению энергии при слиянии „лёгких“ ядер. Границей „легкости“ служит ядро железа. Ядра тяжелее железа уже, строго говоря, метастабильны и, в принципе, способны к ядерному распаду с выделением энергии — чем тяжелее ядро, тем у него больше избыточной энергии (практически эту энергию удаётся извлекать только в особых случаях очень тяжёлых ядер — уран, плутоний…). Так вот: никель тяжелее железа, а потому для его слияния с протоном (с образованием меди) нужно затратить энергию!

В принципе, процесс холодного синтеза лёгких ядер возможен, и он, без сомнения, был продемонстрирован в случае с «мюонным катализом» синтеза гелия. Другое дело, что мюонный катализ оказался нерентабельным. (Мюонный катализ — явление синтеза (слияния) ядер изотопов водорода, происходящее при существенном участии мезомолекул дейтерия, соединённых мюоном, короткоживущей частицей с зарядом электрона, но в 200 раз его тяжелей. Мюон в мезомолекуле стягивает ядра на расстояния, достаточные для туннельного протекания реакции ядерного слияния. Освобождаясь после акта реакции, мюоны могут повторять этот процесс катализа многократно, но проблема в том, что срок их жизни всего 2,2 микросекунды. За это время одному мюону удаётся содействовать не более 100 реакций слияния. Таким образом, за весь период своего существования один мюон способен высвободить энергию ~ 100 × 20 МэВ = 2 ГэВ. Но эта величина всё же меньше, чем энергетические затраты на производство самого мюона (5-10 ГэВ). Таким образом, мюонный катализ пока энергетически невыгодный процесс)».

(Академик Е. Б. Александров http://www.gazeta.ru/science/2011/01/24_a_3502102.shtml )

Зрелый Росси

Андреа Росси к 2014 г. весьма радикально изменил конструкцию своего «реактора» и столь же радикально — изотопический состав «топлива». Новый аппарат он передал группе как бы независимых исследователей из университетов Болоньи и Упсалы. Теперь в реакция участвуют одни изотопы никеля плюс литий, а в результате получаются другие изотопы никеля и лития плюс выделенная энергия.

8 октября 2014 г. закончился эксперимент, шедший 32 дня. По завершении мир был оповещен о грандиозном свершении.

Например, в этой статье: Sebastian Anthony Cold fusion reactor verified by third-party researchers, seems to have 1 million times the energy density of gasoline

«Независимые исследователи подтвердили работу реактора холодного синтеза с предполагаемым выходом энергии в миллион раз больше, чем у бензина».

www.extremetech.com/extreme/191754-cold-fusion-reactor-verified-by-third-party- researchers-seems-to-have-1-million-times-the-energy-density-of-gasoline

В заглавии уже все сказано. Независимые исследователи. Подтвердили. Ядерный синтез идет, энергии на единицу веса реагентов выделяется в миллион раз больше, чем у бензина. Сенсация.

Шестерка (не случайное число, а? — шестерки) нанятых ученых из Болонского и Упсальского университетов написала отчет. Даже два. Один стоит на сайте самого Росси (https://www.scribd.com/doc/242399623/ECAT-Test-Report-2014 ), а второй неведомо где, его и найти-то трудно. Но можно. Вот он: http://www.sifferkoll.se/sifferkoll/wp-content/uploads/2014/10/LuganoReportSubmit.pdf

Это сайт любителей холодного синтеза.

В отчете есть фото «ядерного чемоданчика» Е-сат новой конструкции Росси, некие таблицы, графики, формулы ядерных реакций, идущих в чемоданчике, и прочий антураж науки


Реакторът не е сложен и енергията е голяма- защо ли не са си го направили всички хора в мазета и гаражи?  За това пък медийте...е за тях спирка няма. Стига да има кой да плаща. А някой може би го правят и безплатно. Има администратори езотерици, които много харесват „балони” . Те могат да ”проверят „ дали наистина действа „реакторът” на  Роси. „Хайде Марти, задай годината за да видим как работи този реактор във всеки дом- каза д-р Браун”. Казах ти Атос на най-достъпен език кое е за триене, но като гледам, не си си мръднал...гумата. А иначе съм епитетствал! Дали няма защо? Карай, това си е "нормално" за някой.

Ето и още малко за водорода:
Автомобилните гиганти Texaco, Shell, BMW чрез свои собствени изследователски програми инвестират стотици милиони евро в разработването на двигател, задвижван с водород.
От 2001 г. до днес правителството на САЩ е изразходвало повече от 10 милиарда долара в търсене на методи за безопасно и ефективно използване на алтернативни енергийни източници. Президентът Буш подема инициатива за популяризирането на водорода като гориво и създава собствена програма за финансиране на научноизследователски проекти. Защо? Кое прави водорода толкова интересен?
Причините
Водородът е най-разпространеният елемент на планетата. Три пъти по-калоричен от нефтените деривати като бензин и дизел, той може да бъде получен от земен газ, нефт, въглища, биологични отпадъци и дори от вода. Това го прави значително по-евтин от нефта. Изобщо нефтът губи съревнованието - цената на водорода не се е покачила със 100% през последните години (един барел нефт през 2003 г. струва около 20, а през 2005 г. 40 долара). Също така за разлика от нефта няма изгледи водородът да свърши в близките 50-100 години. Прочее, САЩ внасят 20.7 млн. барела нефт на ден и консумират горива за около половин милиард долара на ден, което обяснява безпокойствата на американския президент.
За мнозина изследователи водородът има друго изключително предимство. При горенето му се отделя единствено вода. Липсват “ужасните” въглероден оксид и въглероден диоксид, тежки метали, азотни оксиди. Според изследване, извършено от екипа д-р Джейкъбсън от Станфордския технологичен институт, САЩ, преминаването от бензинови към хибридни двигатели (такива, които освен бензин ползват и друг източник на енергия, например електричество или водород) би имало огромен положителен ефект за околната страна. Толкова голям, че само тази мярка би спряла глобалното затопляне...
Единственият проблем
е съхранението на водорода. Например автомобилът на BMW 745h ползва 4.4l V8 водороден двигател. Мощността му е 184 конски сили, развива максимална скорост от 220 км/ч и с един резервоар изминава приблизително 960 км. Имайки предвид, че с 8 литра водород ще изминем разстояние, колкото с 24 лит¬ра бензин, резервоарът трябва да е стандартен. Колата си има и климатик... Но защо тогава не е на пазара?
Защото водородът е газ. Изключително неприятна подробност, струваща милиарди долари и много усилия от страна учените. Можем да го втечним, но това е скъпо, трудно и опасно. Течният водород е с температура минус 253°С и преди вкарване в горивната клетка трябва да се подгрее. Това обаче е икономически неизгодно. За да се избегне експлозия, се изисква съхранение в открити съдове, от които водородът бавно се изпарява. Ако компресираме умерено газа (200 атмосфери), за 4 кг водород ще ни е необходим 225-литров резервоар. Никой не иска колата му да е един гигантски резервоар, нали? Ако покачим налягането сериозно (600 атмосфери), сферичен резервоар с диаметър от около 60 см ще е достатъчен. Това не би било точно водородна бомба, но пътниците не биха направили разлика, ако резервоарът се пробие. Така че не е изненадващо, че подобни автомобили са забранени в Япония.
Решението
Водородът може да се съхранява безопасно в метални сплави, във въглерод и дори в течности. Предизвикателството пред учените е създаването на материал, съдържащ достатъчно водород, който той да приема и отдава при нормални температури и за кратко време. Погледнато под друг ъгъл, това би бил търсеният водороден резервоар.
Класическо решение са металните хидриди. Това са съединения на водорода с метали. Приложими са тези на леките достъпни метали - магнезий и алуминий. При определени условия те поемат няколко тегловни процента водород, които при нужда отдават. След години упорит труд учени от изследователския център в Геещахт, Германия, успяват да синтезират наноразмерен магнезиев хидрид, който може да съдържа до 8.3% водород. Според лидера на екипа д-р Борман процентът може да превиши единадесет, ако учените намерят начин да дестабилизират връзките между метала и водорода. Това е съвсем достатъчно, за да може сравнително лек резервоар да осигури 800 - 1000 км пробег с едно зареждане. За жалост температурата, предизвикваща освобождаването на водорода, остава висока - около 300°С.
Друг вариант са хидридите на натриево-алуминиевата сплав, които се наричат аланати. Те могат да сорбират едва 0.15% водород, но температурата на цикъла на зареждане и разреждане е едва 160°С, което може спокойно да бъде работна температура на двигателя. За да увеличи количеството наличен водород, екипът на д-р Де Йонг от университета в Утрехт, Холандия, създава натриев аланат (NaAlH4), модифициран с добавка от водородни нанотръби. Този материал приема 3.7% водород и вдъхва големи надежди за успешно приложение.
Изключително любопитно и смело решение предлага екип от Пенсилванския университет, САЩ, под ръководството на д-р Лари Снедън. Съединението аминоборан (NH3BH3) съдържа 19.6 тегловни процента водород. Освен това е течно, леко и способно да отдава 5.6% от водорода си при едва 100°С...
Дали усилията на учените ще се увенчаят с успех? Да се надяваме, защото транспортният сектор си остава най-големият замърсител в световен мащаб. Според д-р Джон Дойч от Масачузетския технологичен институт, САЩ, автомобили с хибриден електрическо-бензинов двигател като Toyota Prius са икономически по-ефективни от стандартните за миналия век бензинови и дизелови машини. Няма причина да не купите подобен модел в следващите години, ако тенденцията към уеднаквяване на цените с обикновените автомобили се запази, смята д-р Дойч.
http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2006/08/18/278130_da_suhranish_vodorod/

 А който търси литиево алуминиев хидрид, ето:
http://www.sigmaaldrich.com/catalog/product/aldrich/199877?lang=en&region=BG
Всъщност, ако някой смята, че така ще превърне никел в мед, ще му подаря няколко грама.

Неактивен edin

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 283
  • Пол: Мъж
  • Гениалното, винаги е просто
Цитат
Реакторът не е сложен и енергията е голяма- защо ли не са си го направили всички хора в мазета и гаражи?
[/b]

Е, как можа да го изръсиш, така хладнокръвно????

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 330
piton2012, благодаря за пространното изказване. Но защо ли ми се струва познато - като не можем да опровергаем процеса ще дискредитираме човека. Типично адвокатски прийом. Но тука става въпрос за наука. В изказването на посоченият от теб академик (тази титла не се ли получаваше по заслуги, а не по знания) интересно защо се споменава получаване на един изотоп на никела от друг - това никъде другаде не съм го срещал. Процеса не беше ли получаване на мед от никел - интересно грешката от незнание ли беше или нарочно! Може би трябва да изчакаме "учените на заплата при петролен магнат" да намерят достатъчно информация за да дискредитират и новите трима успешно репликирали процеса.

Неактивен piton2012

  • Специалист
  • Активен
  • ***
  • Публикации: 274
Но тука става въпрос за наука. ...... Процеса не беше ли получаване на мед от никел - интересно грешката от незнание ли беше или нарочно! Може би трябва да изчакаме "учените на заплата при петролен магнат" да намерят достатъчно информация за да дискредитират и новите трима успешно репликирали процеса.
   Bat_Vanko, коя е тази наука? И чети дакрай

Всъщност, ако някой смята, че така ще превърне никел в мед, ще му подаря няколко грама.
  Изказването ми беше кратко, другото е интернетска информация. Не защитавам и не критикувам аз, въпреки, че е в реда на нещата. Ако смяташ, че аз съм прътът в колелото на прогреса, ще ти помогна да си направиш "реактора на Роси". Но, ако не се получи, ти какво ще направиш тогава? Защо ти е да правиш бакър от никел, превърни по добре оловото в злато...при тези условия. Иначе "нещото" на Роси работи. Смятам, че бях ясен. Но получената енергия не е толкова. Ето за това никой не си го прави в къщи. Обясних принципа на действие и откъде идва "горивото". Ако има още нещо, питай. Ако търсиш помощ, казвай. Ела след обяд да го сглобим в кантората ;D.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 330
  Бях решил да не пиша повече в този форум, но...виждам, че има ентусиасти. Лошо няма, но за да не пръскат излишен труд и средства, само предупреждавам. Роси не прави никакъв студен синтез. Реакцията е известна мнооого отдавана. „Напомпва” се никелът с водород и след това той бавно се освобождава. Същото е правено през 19 век от Томас Грейъм, само, че използвали вместо никел, платина. Още по-добри резултати са постигнали с паладиева тръба, за което споменава и ПироВесо- в една друга тема:
...
Всъщност, ако някой смята, че така ще превърне никел в мед, ще му подаря няколко грама.
мда, изказването ти наистина е кратко и не срещнах опит да се обясни от къде ще дойде дойде енергията при положение че литиево-алуминиевият хидрид е само 0.1 гр. Чисто водорода ще излезе няколко микрограма, дали е достатъчно за подържане на реакцията изобщо. Ако всички правехме само това, което е вече известно - нямаше да сме слезнали от дървото още!
А защо никой не го е направил все още - много просто: трудно се разбива стената с която се е обвила "официалната наука", особено ако се оспорва очевадното постигнато до момента от трима независими репликатори. Или може би ти си привърженик на теорията за конспиративна връзка помежду им.
"Ако има още нещо, питай. Ако търсиш помощ, казвай." ами питам те, помогни - какво са постигнали Пархомов, Василенко и китаеца. Как на тях ще обясниш, че това което са сглобили в "кантората", набързо и без продължителна експериментаторска работа, всъщност не работи.

Неактивен ELPUNTO

  • Експериментатор
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 507
    • balkanmysteries.com/bg
Група руски учени Ю. Бажутов, В. Корецкий и А. Пархомов се опитва да направи физичен модел
на процесите които протичат в Rossi реактора. Те са направили опитна установка с която измерват
излъчването на неутрони от никел, берилий и LaNi5.
Металите са във вид на прах или като метално фолио.Поставени са в камера заедно с газообразна смес на
водород и 5% тежък водород (деутерий), под налягане 50 бара и Т* от 200*С до 800*С.

За измерване на неутроните е използван бързодействащ брояч СНМ - 18.
При всички опити са регистрирани неутрони, но те се излъчвани на изблици, на порции.
Отделянето на неутрони показва, че в Rossi реактора протичат ядрени реакции, които са необясними от
познанията на съвременната ортодоксалн физика.

Преди 20 години физикът Ф. Пиантелли прави опити с никел - водородна смес и доказва, че при
определени условия в сместта протича ядрена реакция. Физикът Фокарди продължава да изследва
процеса и в крайна сметка се появява реакторът Rossi - Focardi.

Причината до сега това излъчване на неутрони да не е измерено е, че е използвана неподходяща апаратура.
Тъй като неутроните се излъчват на порции, импулсно, а не постоянно те не се регистрират от обикновените броячи.

В статията подробно са описани експериментите и са дадени резултатите.

Статията на Ю. Бажутов, В. Корецкий и А. Пархомов "Проверка ефекта на Роси с метални хидриди"






Неактивен ELPUNTO

  • Експериментатор
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 507
    • balkanmysteries.com/bg
В Германия е пуснат гигантски термоядрен реактор!
Това е поредният безумен проект за овладяване на "неизчерпаемият термоядрен източник на енергия".  >:(
До сега този реактор тип СТЕЛЕР е погълнал над 1 000 000 000 евро.
Инатът и дебелоглавието на ортодоксалната наука са астрономически . . .
Алчността на термоядреното лоби е безгранична . . .

От 1951 г. до сета безумните проекти за термоядрени реактори ТОКАМАК и СТЕЛЕР са прахосали
стотици милиарди $$$  >:(
Какво е получено в замяна? Обещания за светло енергийно бъдеще, което е . . . ей там на хоризонта . . .
Десетките ТОКАМАЦИ и СТЕЛЕРИ по цял свят не са произвели дори ЕДИН КВАТчас енергия.
Прахосани са колосални материални, човешки и финансови ресурси срещу 0,000 добив на енергия.  >:(

Ако тези ресурси бяха използвани за ВЕИ, във всеки дом на Европа и САЩ щеше да има домашна система
за добив на ЧИСТА, БЕЗПЛАТНА енергия !

Ортодоксалната наука е сляпа и глуха за LENR реактора на Rossi, за домашния LENR реактор на А. Пархомов.
Тези устройства са несравнимо по прости и евтини от ТОКАМАЦИТЕ, по достъпни и в обозримо бъдеще
могат да влязат във всеки дом, да произвеждат почти безплатна енергия в комбинация с ВЕИ.

Статията на руски език, за новия мощен германски термоядрен реактор.