Алтернативни енергоизточници > Вашите експерименти
Електрогравитационни експерименти по Thomas Townsend Brown
hyparh:
Реших да пусна една тема по тази интересна тематика, не открих подобни проведени експерименти във форума.
--- Цитат на: Discorder в Септември 12, 2013, 10:17:18 am ---Сега се сетих и за "гравитаторите" на Т. Браун. Досега Никъде не видях реплика на тези негови устройства така както са описани в "Изгубените открития" Може би с тях ще започна, не знам още.
--- Край на цитат ---
В "Изгубените открития" са описани предимно ранните версии на гравитаторите - с двете метални кълба със стъклена пръчка между тях и този с масивно диелектрично тяло с множество проводящи плочи в него. В книгата "Secrets of Antigravity Propulsion: Tesla, UFOs, and Classified Aerospace Technology" разработките на Браун са описани много по-подробно - от първоначалните тежки гравитатори до летящите дискове, при които, освен DC се прилага и AC осцилация, както и облъчване с микровълни за постигане на много по-силна тяга.
Аз наскоро си спретнах един асиметричен кондензатор по свое усмотрение. Съставен е от два алуминиеви диска с различен диаметър, раздалечени на определено разстояние, като цялото нещо е покрито с бариев титанат, смесен с лак.
Видео:
http://www.youtube.com/watch?v=FjYtsLnTrx0&feature=c4-overview&list=UU418o19cNgUEqTLjyyqc9EQ
Тук съм го окачил да виси на тънки проводници, захранвам със самоделен Cockroft-Walton умножител с възможност до около 100kV DC отрицателен волтаж. Вижда се как при първоначалното включване кондензатора потрепва и се премества леко напред (с движеща голямата положително заредена плоча). След това ползвам инерцията и подавам около 70kV DC на "тласъци" за постигане ефекта на люлката. Като за първоначален тест съм доволен от резултата, предстоят още някои опити с тази "гъбка", след което мисля да изработя по-ефективна версия, без изтичане на напрежение. Ако два или повече такива гравитатора се разположат радиално спрямо централна ос и последователно един на друг (на някакво колело например), ще получим ротор. Там ефекта се демонстрира най-нагледно. Четох, че двигатели, изработени на този принцип имат възможността да се самозахранват, макар и да не е описан точния процес.
Discorder:
Много ти благодаря, hyparh и искам само да вметна нещо, което или е моя заблуда, или е изключително важно: От всичко което съм изровил около Т.Т. Браун оставам с впечатление че има кумулативно наслагване на два ефекта, от които само единият е официално признат и около него се шуми повече. Става въпрос за т.нар. Лифтер Технология, където тягата се дължи на йонния вятър вследствие коронен разряд. Тeofilius има доста интересни успехи в тази посока, не помня кога точно ги гледах и има ли ги още тези теми тук. Сега намерих това: http://www.teosfera.piczo.com/
Надявам се и той да сподели нещо прясно. Има обаче и втори феномен във връзка с Браун и той се отнася до промяна на теглото на обекти поставени въм вакуум. Т.е не може да се говори за йонен вятър и въпреки това ефекта е измерим. Като намеря пак клипчетата с експериментите и обосновката ще ги кача.
hyparh:
В последните няколко месеца и аз проучих задълбочено всичко, което успях да намеря за този ефект, понеже и аз в началото бях малко объркан. Направо си е детективска работа :) Моето заключение: тягата при този вид устройства НЕ е причинена от йонен вятър. Точно обратното - йонният вятър е следствие, вторичен процес, причинен от основния действащ. Този "бриз" съставя само една малка част от тягата, нужна за повдигане/преместване на устройството, в нормални атмосферни условия. А основният процес действително се "бъзика" с гравитацията по начин, който конвенционалната наука отхвърля/не разбира. Официално се смята, че именно йонният вятър е причинител на тягата, защото просто няма с какво друго да го обяснят. Факт е, че успешни опити са провеждани във вакуум, като учените скалъпват обяснения от сорта: "Сигурно стените на камерата се наелектризират и оттам действат сили на привличане/отблъскване между кондензатора и камерата...". За провеждане на свръхсекретни експерименти и проучвания (black projects) от военните, е изградена нова теория, която обяснява задоволително много повече неща, отколкото конвенционалната наука. От времето на Браун (или още по-ранен период - Тесла) до сега можем да си представим какъв напредък имат тези проекти - за тях научната фантастиката отдавна е реалност.
За мен обяснението се крие в разглеждането на вселената като етерна. Материята тежи, защото положителния заряд взема превес над отрицателния; оттам имаме етерна реакция, която редуцира концентрацията на G-етероните (отговарящи за гравиационната сила) и се получава гравитационна "долина", привличаща околната материя. Създава се неравновесно състояние. Някъде из космоса, където има минимална концентрация на материя, ще имаме висока G-он концентация и там имаме равновесно състояние.
От тази гледна точка йонният вятър е просто продукт на неравновесното състояние и реакции между X, Y и G етероните (които обединяват електромагнетизма с гравитацията), създават се локален "хълм" и "долина", които избутват йоните. А общо погледнато гравитационния градиент създава нещо като безкрайна "пързалка", затворена в самата себе си около устройството и то се плъзга по нея. Получаваме кинетична тяга без ответно противодействие.
@praktik:
--- Цитат ---Факт е, че успешни опити са провеждани във вакуум, като учените скалъпват обяснения от сорта: "Сигурно стените на камерата се наелектризират и оттам действат сили на привличане/отблъскване между кондензатора и камерата...".
--- Край на цитат ---
Ами ако е наистина така, такъв експеримент трябва да се проведе в космоса, за да сме сигурни в електрогравитацията, като закон, свойство и реалност .
Discorder:
Все си мисля че гравитаторите по стария дизайн на Браун няма да страдат от подобен недостатък, просто защото не са асиметрични. След някоя и друга седмица се надявам да мога да спретна един тест.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия