Реших да направя един превод на тази статия, защото поне за мен материята е доста интересна. Очаквам специално колегата mi68 да се включи с негова теза по тези въпроси, понеже някъде мернах негово мнение за обединяване на електромагнетизма и гравитацията (на което и аз съм привърженик), а това е пряко засегнато тук
Естествено всеки е добре дошъл за коментар.
Преводът:
"Тук ще преминете един ускорен курс относно някои основни принципи, свързани с ефектите невидимост, антигравитация, пътуване във времето и телепортация. Тази статия цели да обясни тези ефекти, постигнати и прикрити от определени военни звена. Тези излизащи сякаш от научната фантастика технологии, са приложени в придобилия популярност с времето “Експеримент Филаделфия”, който завършва трагично.Обобщение на “Експеримента Филаделфия”Експериментът Филаделфия е част от по-голям проект, наречен “Проект Дъга”, чиято цел е била постигане на радарна невидимост на кораби от военноморския флот. Експериментът е бил приложен върху американския военен кораб “Елдридж”.
Проучването сочи за големи електрически намотки, опасващи кораба между вертикалните прегради, стени и на палубата, като всяка намотка е ориентиана по едно от трите измерения - всяка под прав ъгъл на останалите. Допълнителна четвърта намотка осигурявала модулацията на полето. Когато на трите основни намотки били подадени токове с определена честота, фаза и амплитуда, корабът внезапно изгубил физическа кохеренция до степен на пълна невидимост. След това се телепортирал на стотици километри северно от текущата си локация и се върнал след няколко минути.
След огледа на “Елдридж” е установено, че някои от моряците били “вградени” в стените на кораба, други тичали по палубата очевидно с изгубен разсъдък, а трети дори избухвали в пламъци или направо се изпарявали, когато бивали докоснати от страничен човек.
Малцина на борда оцелели в добро състояние; близък мой приятел познаваше един от тях и свидетелства за достоверността на историята. Този приятел ми сподели важна информация, отнасяща се до начина по който е проведен “Експериментът Филаделфия”. На тази информация е базирана и част от следната теория.
Основният принципНека започнем с разглеждането на някои основни принципи на физическата реалност, които са важни за разбирането и манипулирането й. Конвенционалните учени не са стигнали до тези принципи, защото обучението им е ограничена версия, част от по-грандиозна теория, където съществуват тези феномени. Поради това може и да не разпознаете някои от принципите от това, което сте учили в часовете по физика в гимназията. Но, ако ги прочетете, ще придобият смисъл. Ще се придържам към основната теория, без технически термини и математика, така, че всеки да вникне в смисъла и да догради от своите знания при нужда.
Аксиомата “всичко е вибрация” е научно вярна, след като материята е изградена от електромагнитни вълни. Противно на нашето зрение, материята всъщност е четириизмерна. Тя съществува в петизмерна матрица от етер, която предоставя среда за разпространение на електромагнитните вълни. Тази матрица действително е петизмерна, а трите измерения, които виждаме, са само тънък отрязък от нея.
Всяко море от етер представлява отделна вселена или времева ос, а паралелните вселени са долепени една до друга като палачинки, за да формират шестизмерен “пакет”, който всъщност представлява реалността.
Начинът за постигане на невидимост, пращането на материя през пространство-времето или постигане на безтегловност, е да се приложи вибрация в едно от тези измерения. В 3D пространството може да разтърсите нещо напред-назад, нагоре-надолу, наляво или надясно с някои интересни ефекти. Но реалността е съставена от повече от три измерения и чрез прилагане на електрическо или магнитно поле към даден предмет, плюс прилагане на вибрация в по-високо измерение, става възможна промяна на характеристиките на материята. Тази промяна зависи от това в кое измерение е приложена вибрацията.
Конвенционалната наука работи в познатата ни 3D рамка, поради което се произвежда лимитираната технология, с която сме запознати днес. Създаването на хиперпространствени полета се постига чрез намотки със специална геометрия и наелектризиране на материята.
В следната таблица са представени методите, които ще бъдат дискутирани до края на тази статия.
НевидимостЗа да стане един обект невидим, светлината трябва да премине през него или да се изкриви около него. В този раздел ще се съсредоточим върху изкривяването. Светлината може да премине през обекта, ако последния се завърти в някое от по-висшите измерения, но няма да разглеждаме този метод тук.
Светлината не може да бъде огъната само от електрическо или магнитно поле, защото фотоните нямат заряд. Обаче е добре известно, че гравитацията може да го направи. При случаите на пълно слънчево затъмнение, звездната светлина от звездите зад Слънцето може да достигне Земята, защото силното му гравитационното поле действа като леща, отклонявайки звездната светлина към нас. Но продуцирането на такъв гравитационен интензитет в лабораторни условия би било катастрофално, ако не и невъзможно.
Земното гравитационно поле влияе на светлината много слабо, защото не е във фаза с нея. Да вземем пример с оперна певица и кристална чаша - докато певицата не уцели точната звукова честота, ще има слаб трансфер на енергия към чашата и тя няма да се счупи. Подобно на това, земната гравитация е статична спрямо светлината. За да си взаимодействат активно, трябва да бъде постигнат резонанс между тях. Когато модулирате (или вибрирате) гравитацията, може да огънете светлината много лесно. Колкото по-близо сте до резонанс, толкова по-малко енергия ще е необходима за изкривяването.
Сигурно се питате как гравитацията може да бъде модулирана. Когато електрическо и магнитно поле се пресекат под прав ъгъл, се полчава гравитационен вектор, перпендикулярен на останалите два (Фиг. 1). Чрез модулиране на електрическото или магнитното поле, автоматично ще приложите вибрация със същата честота и на гравитационното поле. Модулцията се постига лесно с прилагане на променлив ток, който захранва намотка или наелектризира даден обект.
Нужно е постигането на осцилиращо въртящо се гравитационно поле така, че когато светлината попадне в него, да го следва чак до противоположната страна на обекта, след което го напуска и продължава пътя си. Нека разгледаме един такъв метод по-подробно.
Да вземем за пример заредена сфера, поставена в магнитно поле (Фиг. 2). Ако нанесем гравитационния вектор, знаейки, че е перпендикулярен на електрическото и магнитното поле, ще видим, че гравитацията се върти около обекта като вихър (Фиг. 3). За да модулираме това поле е по-добре да се приложи модулация на електрическата компонента с използване на трансформатор на Тесла, тъй като високите волтаж/честота, които произвежда, осигуряват достатъчна сила на полето, както и близост на заряда към обекта. Тази близост се поражда от т.нар. “скин ефект”, при който високочестотното електричество се движи по повърхността на обекта, а не преминава през него. Магнитното поле може да се създаде с намотка на Хелмхолц (Фиг. 4) или просто с една навивка проводник.
Нека проследим какво се случва с фотон, попаднал в такава постановка с модулирано гравитационно поле. Попадайки в полето, фотонът моментално бива отклонен от серия гравитационни вектори, които го “плъзгат” около обекта. Вследствие закона за запазване на импулса, фотонът трябва да излезе от другата страна точно под същия ъгъл, под който е влязъл (Фиг. 5). За външен наблюдател ще изглежда сякаш светлината въобще не се е отклонявала, след като обектът вече не блокира пътя й. Постигнали сме невидимост.
АнтигравитацияЗа да разберем антигравитацията, трябва първо да познаваме гравитацията. Гравитацията е бутателна, а не дърпателна сила. Елементарните частици, съставящи материята, засмукват етер, както прахосмукачката засмуква въздух или умивалника вода. Когато махнете запушалката на мивката, водата се оттича в канала, което в случая с нашата планета представлява прииждащ етер и всичо, попаднало на пътя на този поток, ще бъде бутано към Земята.
В такъв случай номерът ще бъде по някакъв начин да канализираме етера около себе си така, че да не бъдем засегнати от него. Един интересен вид вълна или въртоп, наречен “солитон”, притежава уникалното свойство да се придвижва ефективо през флуиди, канализирайки ги около себе си. Ако сте виждали кръгчета цигарен дим, трябва да сте забелязали колко запазени остават с придвижването си във въздуха, в сравнение с обикновения дим. Тези вълни с форма на поничка канализират въздуха около себе си, сякаш са изградени от множество търкалящи се колелца. Те се “търкалят” през флуида с минимално съпротивление, както колело се търкаля по земята.
За получаването на такъв солитон, способен да канализира етера около себе си (Фиг. 6), може да започнем с магнитен дипол. Магнитният дипол представлява поле с формата на ябълка, чието магнитно поле излиза от горната част и се влива в долната. Този тип поле може да бъде видяно на картинките с правоъгълни магнити, обсипани с метални стружки или на диаграми на планетата Земя, изобразяващи геомагнитното поле. Обикновена намотка от проводник, захранена с електричество, би свършила същата работа. Всъщност разглеждайки магнитното поле на един дипол виждаме, че то е солитон.
За да направим магнитното поле на солитона във фаза с етерния поток, трябва да го модулираме в същата посока чрез осцилиращо гравитационно поле. Такова вибриращо гравитационно поле разгледахме в главата “Невидимост” и може да използваме същия метод, но в случая да произведем солитонна форма, вместо обикновен вихър като от Фиг. 3. Ако обърнем този вихър настрани и го огънем във формата на геврек, то той се превръща в солитон. За да пресъздадем този принцип от гледна точка на електромагнетизма, можем да започнем с една навивка проводник, който ще използваме за получаване на ябълковидното магнитно поле. По дължината на този проводник коаксиално навиваме втора намотка. Захранваме двете намотки с променлив ток (постояннотоковото захранване от схемата изисква допълнителна модулация), за да получим нужното магнитно поле, след което свързваме двата противоположни края на намотките към източник на високо напрежение, за да създадем електрическото поле (Фиг. 7).
Ако се постигне достатъчно канализиране на етерния поток, то така полученото устройство защитава всички предмети поставени в него от земната гравитация. Ако полето на диполът е много силно, ще имаме интензивно канализиране на етер в посока надолу, и устройството ще се издигне във въздуха. Очевидно този принцип може да се използва за създаване на антигравитационен двигател.
ТелепортацияТелепортацията представлява преместването на обект от 3D в четвъртото пространствено измерение, последвано от повторно появяване в 3D, но вече на ново място. Докато обектът се намира в четвъртото измерение, пространството лесно може да бъде огънато, задавайки направление на новата дестинация на появяване на предмета. За да бъде изкривено пространството в трите ни познати измерения, са необходими невъобразими количества енергия и мощни гравитационни полета, но в четвъртото измерение тази задача е детска игра. В този раздел ще разгледаме как може да се достигне четвъртото пространствено измерение.
В конвенционалната физика съществува математическа операция, наречена “кръстосан продукт”. Когато два вектора (стрелки, обозначаващи посоката и силата на полето) се “кръстосат” един с друг, се получава трети, който е перпендикулярен на останалите два. Очевидно гравитационният вектор е пропорционален на кръстосания продукт на електрическия и магнитен вектори. Обаче, когато се кръстосат три вектора под прав ъгъл, се получава четвърти, който е перпендикулярен на останалите три. Този нов вектор сочи в четвъртото измерение.
X-Y-Z намотка (Фиг. 8 ) постига тази геометрия чудесно. Всяка от трите намотки произвежда диполно магнитно поле, като в центровете си всички са взаимно перпендикулярни. Създава се четириизмерен магнитен поток (или хиперпоток), концентриран най-вече в центъра на установката. Оттук нататък е въпрос само на “фазиране” на обекта с този хиперпоток, за да прескочи в 4D.
Но хиперпотокът сам по себе си не е достатъчен. Ние и цялата материя, която виждаме, се придържаме към трите измерения от еластична сила, която може да бъде преодоляна или с прилагане на много енергия към X-Y-Z намотката, или чрез прилагане на честота към намотката, съвпадаща с резонансната честота на четириизмерното пространство. Нека си представим пространството като плоска гумена мембрана. За да задържим опъната дадена част от нея навътре или навън, трябва да приложим значително усилие. Другият вариант е да приложим вибрация така, че мембраната да затрепти нагоре-надолу. Ако се приложи правилният набор честоти, може да създадем стояща вълна, при която се постига максимално огъване на мембраната с минимално количество енергия.
Резонансната честота на пространството е някъде между радио- и микровълновия диапазон. Когато към X-Y-Z намотката се приложат такива честоти, се създава не само силно вибриращо магнитно поле, но и електрическо поле. Това става вследствие на прост физичен принцип, свързан с уравненията на Максуел, който гласи, че променливо магнитно поле генерира електричество. В случая електрическото поле се явява като бонус като се индуцира в обекта за телепортиране и автоматично го привежда във фаза с трептящия хиперпоток.
Ако стоящата вълна (в примера с гумената мембрана), приложена към мембраната е достатъчно интензивна, тази вълна се откъсва от мембраната и се превръща в гумен балон. В случая с магнитното поле на X-Y-Z намотката този балон всъщност ще бъде хиперсфера. Ако се уцели резонансната честота, полето колабира до магнитна хиперсфера, която ще пренесе всички обекти в обсега й в хиперпространството. Обектът ще бъде обгърнат в мехур от пространство, носещ се някъде из четвъртото измерение, откъснат от нашата 3D реалност.
Първо изграждаме X-Y-Z намотката за постигане на въртящо се магнитно поле. Улучването на резонансната честота може да бъде доста трудно, затова полето може да бъде модулирано с бял шум. Въртящото се поле се постига, когато намотките работят с отместени фази (фаза е началната точка на вълната) така, че кръстосаният продукт на всеки от магнитните вектори да сочат в различни посоки. Основната цел на ротацията е индуциране на електрически полета в обекта, без да се тревожим за модулацията на резонансната честота на пространството - тя се извършва от четвърта намотка. Можем да разглеждаме тази установка като ъпгрейднат вариант на машината за невидимост - ротацията “заглажда” допълнително изкривяването на светлината, също така увеличава обема на изкривеното поле и светлината се изкривява по-отдалеч.
Това въртящо се поле накрая се модулира с бял шум от четвърта намотка. Белият шум съдържа всички честоти в даден обхват и ако този шум обхваща радио-микровълновия диапазон, резонансната честота на пространството със сигурност ще бъде уцелена. С тези условия налице си отваряме път към хиперпространството.
Пътуване във времетоПроцесът за пътуване във времето е много сходен с този за телепортацията. И двата включват пътуване през пространство-времето без да се следва триизмерен път. Единствената разлика е в посоката на приложената честота. При телепортацията посоката беше перпендикулярна на триизмерното пространство. Тук посоката на вибрация се прилага към шестото измерение.
Шестото измерение разделя паралелните вселени, както първото измерение (ляво-дясно) разделя две успоредни влакови релси. Чрез прилагане на правилната честота в правилното измерение, става възможно даден обект да се освободи от петизмерното пространство, от времевата линия и да прескочи към друга времева линия.
Получаването на поле, което резонира в шестото измерение изисква разглеждането на една интересна теория. Просто казано всички електромагнитни вълни имат многоизмерни компоненти, които могат да бъдат достъпени само ако триизмерните им компоненти се подтиснат (погасят).
Просто е необходимо да слеем всички електрически, магнитни и електромагнитни полета. Фазовото сливане (phase conjugation) е специфичен термин, описващ процеса на наслагване на поле или вълна върху нейното огледално изображение така, че да се погасят взаимно. Нека разясним повече природата на вълните, за да разберем по-добре процеса.
Всеки вид вълна съдържа енергия, осцилираща между въобръжаемо и реално състояние. С други думи в един момент имаме реална и видима под формата на движение енергия (вълна, пътуваща в някаква среда), а в следващия имаме въобръжаема или потенциална енергия, съхраняваща се като напрежение в средата.
Да вземем за пример вибрираща струна. Реалната компонента на вълната е видима като вибрация на самата струна, докато въобръжаемата се съдържа във върховете на амплитудата на трептене, където цялата енергия се съхранява в опънатостта (напрежението) на струната. В този случай опънатостта се разпростира по дължината на струната (надлъжно), докато посоката на вибрацията или физическото движение, е перпендикулярно (напречно).
При случай с махало имаме кинетична енергия, когато махалото се движи с максимална скорост в най-долно положение, и съответно потенциална енергия (съхранена в гравитационното поле), когато се издигне до максимална точка. Точно както потенциалната (въобръжаема) енергия на струната е перпендикулярна на кинетичната (реалната), така и при махалото гравитационната потенциална енергия е перпендикулярна на кинетичната. Единствената разлика е, че при случая със струната потенциалната енергия е с едно измерение по-ниска от кинетичната, а при махалото е с измерение по-висока.
При електромагнитните вълни въобръжаемата компонента сочи към петото измерение. При фазовото сливане и съответно погасяване на реалната компонента, енергията се пренася изцяло във въобръжаемата. Въпреки това тази видимо погасена вълна трябва да осцилира някакси. Но след като не може да го направи между реалната и въобръжаема компоненти (защото реалната вече е елиминирана), тя трябва да осцилира между въобръжаемата компонента и нещо по-висше.
След като въобръжаемата сочи към петото измерение, това “нещо по-висше” трябва да сочи към шестото. По този начин фазовото сливане и съответно погасяване на електромагнитни вълни, позволява прилагане на вибрация към шестото измерение.
От триизмерна гледна точка всичко, което вижда наблюдателя, е скаларно поле, при което силата на полето е еднаква навсякъде, но “подскача” (осцилира) нагоре-надолу във времето. Това “подскачане” във времето (а не в пространството) е видимо доказателство, че е приложена директна модулация в шестото измерение, след като то се пада самото време. Айнщайн казва, че времето е четвъртото измерение, но съществуват още поне две допълнителни пространствени измерения, съответстващи на някои по-различни физически принципи, които няма да разглеждаме подробно.
Намотката, която ще използваме за получаване на скаларно поле, е тип Кадуцеус (Фиг. 9). Представлява пръстен от проводник, който е огънат и навит противоположно на себе си, създавайки две примки с противоположни токове и магнитни полета. Захранена с променлив ток, тази намотка осигурява взаимно погасяване на всички генерирани полета и превръщането им в скаларни такива. Сдвояването на обект с такава намотка е препоръчително да стане чрез наелектризирането му с високоволтов DC източник като Ван Де Грааф генератор или AC източник като трансформатор на Тесла, ако имате куража.
ЗаключениеВъпреки, че не са предоставени подробни детайли, схващането на основните принципи ще позволи да бъдат проведени нови експерименти. Просто мислете за нещата като етерен поток, резонансно сдвояване (фазиране) и скаларни полета, след това определете геометрията на необходимата намотка и видът на сигнала, който ще бъде подаден.
Все пак бъдете внимателни. Тези техники отварят врати към неизвестното. Съзнанието може да бъде афектирано по странни начини чрез прилагане на тези методи. Експериментът Филаделфия е оставил множество полудели моряци на борда, защото тяхното собствено време е било изместено от времевата ос на нашата вселена.
Живот съществува не само в нашите измерения. Той се разпростира из различни времена, измерения и нива на възприятие. Експериментирането със скаларни вълни, особено под формата на лазери, работещи с фазово сливане, и модулирани с аудио сигнали, имат потенциала да отворят портали, през който е възможно проникването на зли сили в нашата реалност, които да афектират върху експериментатора.
Факт е, че успешно са постигани невидимост, телепортация, пътуване във времето и антигравитация. Множество свитетелски описания, правителствени документи и физически доказателства свидетелстват за това. Въпросът е как и защо работят тези методи.
Описаните тук принципи до някаква степен отговарят на въпроса, но в никакъв случай не са завършени, а са само началото. Базирани на тях експерименти ще имат резултат и зависи от вас да ги провеждате с внимание, прозорливост и изобретателност."
