Автор Тема: Класически SG тр-р на Тесла  (Прочетена 50059 пъти)

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Класически SG тр-р на Тесла
« -: Март 02, 2013, 10:30:18 am »
Привет,
От доста време съм заинтересован от постиженията на великия изобретател Никола Тесла и най-вече от дискутираното тук устройство - бобината на Тесла (Tesla coil или TC накратко). Спомням си през 2007-ма, когато случайно попаднах на снимки от устройството и от тогава ме завладя, казах си - това непременно трябва да се опита :) Изчел съм доста неща за TC-тата къде от книги и списания, къде от интернет (тук ще спомена и може би най-добрия чужд форум за тези неща и въобще всякакви HV устройства - http://www.4hv.org). В България малцина се занимават с койлинг, познавам едно момче от Димитровград, който е страшно навътре в материята и влага много труд и старание (и средства) в това хоби. Има няколко страхотни TC-а, включително и от по-съвременния тип - DRSSTC. Едва ли има някой по-добър от него в България в това отношение. Помагал ми е много в HV проектите ми както със знания, така и с материали.
Тук ще вмъкна основните видове TC-та: SGTC (spark gap tesla coil), SSTC (solid state...), VTTC (vacuum tube...) и споменатата вече DRSSTC (double resonant solid state...), която е най-ефективна от всички.
Аз в началото започнах с разни маломощни HV разработки - най-вече ползвайки бобина от автомобил, ТХО-та и TV каскади, подкарвани от прости схеми с транзистор или реле. По-късно навих и първата си вторична намотка за SGTC-то ми, като първоначално ползвах неефективни бутилкови кондензатори със солен воден разтвор и в последствие си спретнах доста по-добри ролкови (държат към 50kV на около 3,5nF). Сега съм си взел няколко бройки 2,2nF/15kV DC и се справят още по-добре.
Текущия ми сетъп включва: вторична намотка от малко над 700 навивки, навити на PVC тръба с диаметър 4 см. и височина около 18 см. и лакирана с два слоя яхтен лак; първична намотка от 8 навивки дебел изолиран проводник, навит около картонена тръба; искрова междина (spark gap), съставена от няколко къси медни тръбички; тороид от два броя тежести от дъмбел :) Захранването ми представлява т. нар. ZVS (zero voltage switch) драйвер - схема, разработена от Владимиро Мазили, която е идеална за захранване на ТХО-та и е способна на високи мощности. От своя страна ТХО-то ми захранва първичната намотка. Захранвам с вариак между 30 и 40V до около 2A.
Ето я схемичката на драйвера:




Ето няколко снимки с пълна резолюция. Тогава ползвах три по-малки тежести за тороид:




Получават се някои доста красиви експерименти примерно с крушки с различен "пълнеж" (тази на снимките е живачна и свети в розово), лум. лампи, както и поставяне на оголени жици по тороида... Някои дори успяват да генерират рентгенови лъчи чрез поставяне на подходяща електронна лампа върху тороида и дори правят снимки чрез фосфоресциращи екрани. Явно електроните получават достатъчно силен kick и блъскайки се в анода генерират X-rays.

На следващата снимка вече ползвам по-големите тежести и резултата е още по-добър с напълно удовлетворяващите за такава малка намотка 23 см. светкавици :):




Сега експериментирам с нова първична намотка - конична с ъгъл 45 гр., от оголен проводник, но засега не върви много добре, производителността падна и ми изгоряха два от кондензаторите. Ще тествам още някои неща и ако не стане ще си върна старата цилиндрична. Нямам осцилоскоп и настройвам резонанса с промяна в броя на кондензаторите, броя на първичните навивки, промяна разстоянието м/у искровите междини, както и капацитета на тороида до постигане на максимални резултати.
Опитвам и някои неща с wireless предаване на енергия, сега спрятам две малки вторични намотки-близнаци за тестове, като може да комбинирам и по-голямата да видим какво ще се получи.

Имам и една доста по-голяма вторична, която е способна на над метър светкавици, но все още събира прах поради това, че нямам нужните кондензатори за нея (ще ми трябват около 50nF на 10-на kV). Нея смятам да захранвам с три MOT-а (microwave oven transformer). Може би ще стане с домашни ролкови, но с малко по-различен дизайн и ще трябват доста бройки.
Ето ги сравнени двете вторични:


« Последна редакция: Март 02, 2013, 11:31:16 am от Maistora52 »

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 505
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #1 -: Март 02, 2013, 05:15:25 pm »
Поздрави hyparh !
Много добри разработки според мен .
И аз смятам да се занимавам с Тесла генератори.
Имам въпроси: измервал ли си честотата на генерациите?
Пробвал ли си да пускаш първичната заедно с кондензатора на обикновен генератор с последователно съпротивление, и мерейки напрежението върху първичната, да  намериш резонансната честота?
Не разбрах за кои високоволтови кондензатори говориш(на кV)?

« Последна редакция: Март 03, 2013, 05:05:04 am от Maistora52 »

Неактивен Радeв

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 640
  • Пол: Мъж
  • Скайп: Radoslav_Debian
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #2 -: Март 02, 2013, 06:18:38 pm »
Добре дошъл и  БРАВО!
Аз толкова големи дъги не съм постигал! :)
Добра идея е трафа от микровълнова, разполагам с един. Но аз продължавам да си зареждам кондензатора от автомобилна бобина.
Кондензаторите наистина са проблем, загряват и пробиват от заряда. Ползвам 2бр. от рентгенова тръба, по 10nF. Но най-лесно е сякаш да си изработиш сам от стъкло и алуминиево фолио. При липтотриптерите и дефибрилаторите се използват маслени високоволтови кондензатори.
Тесла уайърлес-а в малки мащаби не работи, но това не ти пречи да се убедиш сам. Според мен за да трябват огромни кули - може би това ще са соларните централи на бъдещето.
За да имаш добро предаване трябва да направиш идеални торороси, идеално обли за да нямаш загуби от разряд.
Скоро ще реализирам TC с две вторични  работещи в противофаза и работещи на 180°, при обща първична и искрище разположено във фокуса им. Мисля, че ще се наблюдават интересни ефекти при разполагането на целия спектър от вълни и частици на искрището в среда на електромагнитен вакуум.
« Последна редакция: Март 03, 2013, 05:08:46 am от Maistora52 »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #3 -: Март 02, 2013, 10:14:16 pm »
Мерси на всички, добре заварил! :)

@valex, не съм много навътре в резонансните замервания, ще ми е интересно и полезно, ако има някакви формулки за пресмятане поне горе-долу да се определи. Предполагам ще трябва да се знае стойността и на L, обаче пустия мултицет не може да замерва индуктивност... Общо взето действам по усет и както е най-добре така го оставям. Иначе кондензаторите, които ползвам са от този вид (ТХО-то е правотоково):



@Радев, действително кондензаторите се товарят страшно много, вече доста бройки ми заминаха, а съм им сложил въздушно охлаждане. Твърде е възможно и да превишавам определените им 15 kV и охлаждането едва ли помага в случая.

Тесла уайърлес-а в малки мащаби не работи, но това не ти пречи убедиш сам. Според мен за да трябват огромни кули - можеби това ще са соларните централи на бъдещето.

В такъв случай ще трябва да спрятам едрата :P Когато и тя влезе в играта ще тествам всякакви варианти с предаване/приемане.
Стъклени кондензатори никога не съм пробвал да изработвам, предполагам за 40-50nF ще стане доста обемист?

Ето и едно клипче на TC-то в действие:

http://www.youtube.com/watch?v=TEM5h1nSHGE

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #4 -: Март 07, 2013, 09:15:36 pm »
Скоро ще реализирам TC с две вторични  работещи в противофаза и работещи на 180°, при обща първична и искрище разположено във фокуса им. Мисля, че ще се наблюдават интересни ефекти при разполагането на целия спектър от вълни и частици на искрището в среда на електромагнитен вакуум.

На мен ми хрумна една още по-интересна идея за наблюдаване на интересни ефекти и дори възможност за получаване на кълбовидна мълния. Понеже съм и метеоролог-любител наскоро се сдобих с един учебник (или по-скоро книга-учебник) по метеорология, където вниманието ми прикова една статия за кълбовидните мълнии. Там отчасти се разглежда теорията на Пьотр Леонидович Капица (Pyotr Leonidovich Kapitza), която се смята за най-достоверна от съществуващите относно природата на тези загадъчни обекти. Реших да се поровя из нета и открих електронен вариант на книгата му "Experiment, theory, practice", в която подробно е представена неговата теория.
Линк (главата е "On the Nature of Ball Lightning"):

http://www.google.bg/books?id=9dRkGqAtaqYC&pg=PA53&lpg=PR7&ots=xEvAl6Bj8Z&dq=Experiment,+Theory,+Practice:+Articles+and+Addresses&lr=&hl=bg

Постарах се да я преведа, въпреки някои леки спънки. Например не успях да преведа по смисъл понятията "nodes"/"antinodes", които явно се отнасят към структурата на вълните, но така и не открих подходящи думички на български.


"Естеството на кълбовидната мълния си остава загадка. Това е така, поради факта, че явлението е твърде рядък феномен и до сега никой не е успявал да го пресъздаде с достатъчно убедителност в лабораторни условия. Има множество хипотези за естеството на кълбовидната мълния, но нашите виждания по въпроса не са били публикувани до момента. Те заслужават внимание, защото предлагат добре дефиниран метод за експериментални изследвания.
Според нас съществуващите хипотези за естеството на кълбовидната мълния (КМ) са неприемливи, защото противоречат на закона за запазване на енергията. Излъчването на светлина от КМ обикновено се приписва на освободената енергия, получена чрез някакъв вид молекулярна или химическа трансформация; с други думи е прието, че източникът на енергия нужен за светенето на КМ е свързан с обикновената светкавица. Това твърдение среща някои пречки.
От фундаменталните концепции на съвременната физика следва, че потенциалната енергия на даден газ, във всякакъв вид химическо или активно състояние, е по-малко от енергията, нужна за дисоциация и йонизация на молекулите. Оттук става възможно да се определи количествено горен праг на енергията, която може да бъде съхранена в сфера от газ във въздушна среда, отговаряща на размера на КМ.
От друга страна интензивността на излъчване от повърхността на КМ може да се определи количествено. Грубите сметки показват, че горния праг на продължителността на светене излиза много по-нисък, отколкото всъщност се наблюдава. Този извод е потвърден експериментално от съществуващите данни за продължителността на светене на ядрена гъба, формирана от атомна експлозия. Непосредствено след експлозията, този облак несъмнено представлява напълно йонизирана газова маса, което означава, че може да се разглежда като съдържащ максимално количество потенциална енергия. Тук някой ще каже, че според тези наблюдения, ядрената гъба ще излъчва светлина по-дълго и от най-дългоживущата КМ с подобен размер. Всъщност не това е случая.
След като енергията, съхраненена в ядрената гъба, е пропорционална на обема (d^3), а излъчването е пропорционално на площта (приблизително d^2), следва, че продължителността на освобождаване на енергия на топка ще бъде пропорционален на d. Ядрена гъба с диаметър d = 150 м. ще освободи енергията си напълно за по-малко от 10 секунди, следователно топка с диаметър 10 см. ще го направи за по-малко от 0,01 сек. Според описаните случаи всъщност знаем, че  КМ с такива размери обикновено живее няколко секунди, а често и около минута.
В такъв случай, освен ако не съществува някакъв непознат за нас източник на енергия, от закона за запазване на енергията следва, че енергията постоянно бива “инжектирана” по време на светене на КМ. Поради това трябва да потърсим източникът й извън самата КМ. След като КМ обикновено “виси” във въздуха без директен контакт с проводник, то най-естествения и всъщност единствен механизъм за енергийно доставяне е поглъщането на интензивни радиовълни.
Нека разгледаме това предположение като работеща хипотеза и да проверим дали се съгласува с типичните черти на КМ.
Сравнението на КМ с ядрена гъба всъщност разкрива голямо разминаване. Веднъж формиран, ядреният облак расте постепенно, след което тихо се разпада. От друга страна КМ остава с едни и същи размери по време на съществуването си и често загива с експлозия. Ядрената гъба е съставена от горещи газове с ниска плътност, поради което е по-лека от въздуха и съответно се издига нагоре. От друга страна КМ понякога “увисва” неподвижно във въздуха, в други случаи се движи хаотично и не се влияе от вятъра. Сега ще покажем, че тази разлика напълно може да бъде обяснена от нашата хипотеза.
Известно е, че ефективното поглъщане на електромагнитни вълни от йонизиран газ (плазма), може да се осъществи единствено при резонанс, което ще рече периода на осцилациите (трептенията) на плазмата да съвпадне с периода на трептене на погълнатото ел.магнитно излъчване. При ниво на йонизация, достатъчно за излъчването на светлина, резонансните условия се определят изцяло от размерите на топката.
Ако приемем, че абсорбираната честота отговаря на собствените трептения на сферата, то следва, че дължината Ламбда на погълнатата честота трябва да е грубо четири пъти по-голяма от диаметъра на КМ и по-точно: Ламбда = 3,65d. Ако газът в такъв обем е слабо йонизиран, то собствената честота на плазмата зависи основно от степента на йонизация. В този случай съответната честота на поглъщане винаги ще превишава дължината на вълната, определена от размера на йонизирания обем газ, което отговаря на 3,65d, както вече отбелязахме.
Абсорбиращият механизъм, способстващ формирането на КМ, може да бъде обобщен по следния начин:
Първо имаме малък обем от плазма в корелация с (Пи/6)d^3. Ако обаче йонизацията е слаба, резонанс с дължина на вълната Ламбда = 3,65d ще бъде възможен и ще имаме ефективно поглъщане на радиовълни. Това от своя страна ще увеличи степента на йонизация и сферата ще започне да нараства, докато достигне диаметър d. Тогава резонансното поглъщане ще зависи изцяло от формата на КМ така, че последната да бъде със стабилни размери.
Нека да разгледаме случай, в който силата на поглъщаните вълни нараства. Тогава температурата на йонизирания газ ще се увеличи и сферата ще се разшири. Това увеличаване ще я изкара вън от резонанс; следва намаляване поглъщането на вълни, сферата ще се охлади и ще намали размера си дотам, че да отговаря на резонанса – получава се самоподдържане на размера. Това обяснява защо наблюдаваните диаметри на КМ остават непроменени докато светят.
Наблюдаваните КМ варират по размери с диаметър от 1 до 27 см. Според нашата теория тези размери, умножени по четири, водят до получаване на честотния спектър, отговорен за формирането на КМ в природата. Следователно най-често срещаните размери КМ (10-20 см.) отговарят на дължина на вълната 35-70 см.
Най-благоприятните зони за образуването на КМ ще бъдат тези, в които имаме най-интензивни радио вълни. Такива зони ще отговарят на електрически потенциални противовъзли (antinodes), получени от различни интерференции. Поради по-голямата сила на електическото поле в противовъзлите, именно там може да се очаква възникване на КМ. Уповавайки се на този механизъм КМ ще се движи по тези противовъзли, независимо от посоката на вятъра и конвективните потоци.
Като възможен пример за такава зона ще разгледаме случай, в който радиовълните падат върху земната повърхност и се отразяват от нея. Интерференцията ще предизвика стоящи вълни на разстояния равни на дължината на вълната Ламбда, умножена по 0,25; 0,75; 1,25; 1,75 и т.н., ще се образуват противовъзли с електрическо поле два пъти магнитуда на инцидентна вълна. Високият потенциал, преобладаващ в тези области, ще създаде подходящи условия за възникване на пробив, както и по-нататъшно развитие и поддръжка на йонизацията на газа. По този начин поглъщането на ел.магнитното трептене от йонизирания газ може да стане само на определени места, паралелни на локалния терен. Тези фактори определят пространственото разположение на КМ.
Този механизъм обяснява защо КМ обикновено възникват на относително близки до земята разстояния и най-често се придвижват по хоризонтала. Във всеки случай минималното разстояние между центъра на КМ и проводящата повърхност ще бъде равно на 1/4 дължина на вълната така, че разстоянието между отразяващата повърхност и ръба на КМ ще бъде приблизително равно на диаметъра на топката.
В случаи на интензивно излъчване може да възникнат поредица от КМ в противовъзлите на разстояние 1/2 от дължината на вълната една от друга. Такива редици от КМ са документирани и се наричат “мъниста от кълбовидни мълнии”.
Хипотезата ни също обяснява защо КМ се взривява без да нанесе поражения. Когато източникът на захранване внезапно прекъсне, КМ изстива толкова бързо, че се превръща в сфера разреден въздух и бързото й запълване (нормализиране на налягането) създава малка ударна вълна. От друга страна постепенното намаляване силата на енергийния източник се асоциира със спокойно и безшумно погасяване на КМ.
Хипотезата ни предлага приемливо обяснение на може би най-мистериозната черта на КМ – възможността й да прониква в сгради през прозорци, процепи и дори комини. Прониквайки в стаята обикновено се рее няколко секунди или се движи по проводими материали. Множеството такива документирани случаи говори за високата им достоверност.
Много интересен случай представлява влизането на КМ в самолет, преминаващ през гръмотевична буря на височина  2800 м. Оповавайки се на хипотезата ни, всички тези случаи произлизат от факта, че КМ проникват в затворени помещения като следват пътя на късовълновите ел.магнитни трептения, които проникват през различни отверстия, комини или тръбопроводи. Обикновено диаметъра на отвора на комина отговаря на фаворитна дължина на вълната и по-точно дължините от обхвата 30-40 см., които преминават свободно. Тези размери се вписват също и с получения размер на КМ, наблюдавани в сградите.
Оттук следва, че концепцията за КМ като феномен, генериран от късовълнови ел.магнитни трептения, хвърля светлина не само върху обикновено наблюдаваното поведение, но и на параметри като постоянен размер, бавно придвижване, формиране на мъниста (или верига) от КМ и експлозията..."


За съжаление липсват страница и половина (поне при мен Гугъл не ги изкарва) и не можах да си довърша превода. Интересното е, че преди два дни поне последната половина присъстваше, а именно там се обясняваше и как може да се извърши експериментален опит. Доколкото си спомням съветите бяха да се постави силен източник на радиовълни в дециметровия диапазон, които да се концентрират на малка площ, чрез интерференция да се получат стоящи вълни и в близост да има подходящ източник на високо напрежение. Замислих се, че второто може да бъде чудесно изпълнено от Теслов траф, а за първото идеално се вписва уред, който повечето имат вкъщи - магнетрон от микровълнова фурна. Така ще имаме мощни дециметрови вълни, с възможност за концентриране, както и много напрежение от ТС-то. Един приятел скоро ще си сменя микровълновата и мисля да приватизирам чарковете от старата :) Магнетрона работи, сменя я заради проблеми с двигателчето, въртящо тавичката. Наясно съм каква опасност представляват оголени магнетрони и ще взема нужните мерки за защита чрез екраниране, увеличено разстояние, а най-добре и двете. Като гледах някои в youtube как стоят на няма и метър от тях без никаква защита... :-X Може да предложите само как най-добре да концентрирам вълните, че за там не съм много сигурен. Гледах им слагат метална фуния, но се чудя коя форма/големина би била най-ефективна.
Иначе търсих доста да проверя дали някой е опитвал комбинация от магнетрон и източник на високо напрежение (в частност тр-р на Тесла), но изглежда няма нищо документирано било то като статия или видео. Интересно ми е дали някой от Вас е пробвал нещо подобно?

Пускам и най-доброто съществуващо клипче със заснети кълбовидни мълнии, като на места се виждат точно тези "мъниста от кълбовидни мълнии", описани в статията на Капица:

http://www.youtube.com/watch?v=D4vV3KxQ16c&list=FL418o19cNgUEqTLjyyqc9EQ&index=1
« Последна редакция: Март 07, 2013, 09:29:43 pm от hyparh »

Неактивен x_name41

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 940
  • מוזיקה מאריכה את החיים
    • https://www.sanmina.com/
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #5 -: Март 07, 2013, 09:54:24 pm »
колега hyparh, кълбовидната мълния вече не е загадка, природата и същноста и е разгадана от българския изобретател Кирил Чуканов, има и тема тук където можете да прочетете Кирил Чуканов - свободна енергия от плазмата.
 
 
p.s. Ето и стария ми тесла трансформатор :)

Seeker

  • Гост
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #6 -: Март 07, 2013, 11:00:03 pm »
колега hyparh, кълбовидната мълния вече не е загадка, природата и същността и е разгадана от българския изобретател Кирил Чуканов, има и тема тук където можете да прочетете Кирил Чуканов - свободна енергия от плазмата.
Опа-а, по-леко! Кълбовидната мълния ще престане да е загадка, когато започнем да я генерираме по желание. Все още положението е на ниво хипотези и случайни появявания. Чуканов изказва едно  предположение, експериментите му са с плазма, а не с кълбовидни мълнии. 
« Последна редакция: Март 09, 2013, 04:19:17 pm от Maistora52 »

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #7 -: Март 08, 2013, 12:42:18 am »
Здравейте.

За кълбовидните мълнии - по въпроса са работили едни типове с фамилията Corum, които са похарчили малко пари на военните в игра с различни т-ри на Тесла. Предлагам следните два линка:

https://sites.google.com/site/searlmachine/antigravitacia/sarovye-molnii
http://www.ussdiscovery.com/corum/corum/corum.htm

В общи линии идеята е да има две вторични намотки с различна дължина. Двете вторични имат различни собствени резонансни честоти. Явно интерференцията на разряди с различна честота създават подобни ефекти.

Въпрос към hyparh: имаш ли някакъв модел за изчисление на капацитета и индуктивноста на вторичната намотка? Ясно е, че вторичната намотка не е със съсредоточени параметри и изчислението става малко трудно. Намерих някои материали по въпроса и бих желал да ги сверя с опитни резултати. Моите бобини навих доста хаотично и пропорциите им не позволяват да сверя точно измерената честота с изчислената.

ПС: в патент на Тесла 1119732, стр. 2, ред 19 четем:

I have shown that it is practicable to produce in a resonating circuit as E A B B' D immense electrical activities, measured by tens and even hundred of thousands of horsepower, and in such a case, if the points of maximum pressure should be shifted below the terminal D, along coil B, a ball of fire might break out and destroy the support F or anything else in the way.

И т.н., от което става ясно, че ако възбуждането на вторичната е с по-висока честота от 1/4, отразените вълни интерферират на различно от върха на вторичната (сфера, тороид) място.
« Последна редакция: Март 08, 2013, 01:00:09 am от mzk »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #8 -: Март 08, 2013, 01:52:37 am »
Mzk, хубави линкове, бях попадал на английския вариант преди време. Когато съумея да направя всичките ми необходими кондензатори ще опитам и подобие на този вариант, а защо не и с три различни вторични в първичната и с "малко" помощ от магнетрон ще стане пълна какафония от честоти... :D Но точно това е и интересното, че има голям мегдан за експерименти... макар, че от тях никога не може да си сигурен какво ще се получи и може да стане опасно, но любопитството определено е по-силно. Джон Хътчисън така случайно е открил кръстените на него ефекти.
Вторичната не съм изчислявал, просто изрязах част от ПВЦ тръба и я навих с тънък проводник от стар траф (проводника ще е 0,2 или 0,3 мм., не съм сигурен) и всичко останало е нагодено според нея, тя ми е водещия елемент. На мен също би ми било интересно да се науча да ги изчислявам.

Размишлявайки върху кълбовидните мълнии, се сетих за един случай, който може да е интересен на читателите. Един бивш колега (на около 38-39 години е сега) от старата работа ми го разправя преди няколко години. Аз го виждах, че като загърми навън и той застава като на "тръни", доста неспокоен, стои далеч от прозорците и гледа да отиде във възможно най-затънтеното помещение. При поредната буря аз както винаги се кефех, защото обожавам гр. бурите, а той пак стана неспокоен и най-накрая го попитах защо толкова се страхува, та ние сме на закрито. Тогава ми разказа историята си. Било е преди доста години, като ученик. През един нормален учебен ден всички били в час, а навън приближавала буря. Било е доста топло, един от прозорците е бил отворен. Докато навън си прогърмявало от време на време, в стаята през прозореца внезапно влетяла жълта топка с големина на портокал и се зареяла из въздуха. Учителката е реагирала много добре, като е казала на учениците да не мърдат. Всички били като замръзнали, колегата разправя, че и да искал да помръдне няма да успее, бил е абсолютно скован от страх и направо е помислил, че може да си загинат там, въобще не знаели какво е това нещо. Мълнията се повъртяла известно време с ясен звук на съскане и жужене, след което излязла през прозореца и се стрелнала някъде надолу (доколкото си спомням били на втория етаж). Чул се оглушителен гръм като от експлозия (явно така си е заминала мълнията). Та това преживяване явно стабилно е травмирало тогава детската му психика и все още очаква срещи с кълбовидни мълнии. Надявам се съм му помогнал като му казах, че това са страшно редки явления и се случват веднъж в живота.

Неактивен ndm

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 712
  • и има и ш извади ако трее - че даже ш и работи
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #9 -: Март 08, 2013, 09:50:51 pm »
Подарявам книгата "Кълбовидната мълния", С.Сингър(на български).

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #10 -: Август 20, 2013, 11:16:29 pm »
Първи глътки въздух за големия ми трансформатор :) Тези дни довърших кондензаторната батерия (50nF/45kV) и днес си поиграх с първичната намотка и по-точно колко навивки са необходими за доближаване до резонанс. Оказаха се само около 3,5 навивки. Първоначалните тестове са с доста ниска производителност - само 17 см. искри, които са малко за такава голяма намотка. Целта е 1MV (около метър светкавица) или поне 80-90 см. Опитах различни захранвания - 3 МОТ-а, както и запалителен трансформатор 10kV, но и двата източника някак не успяват да заредят както трябва кондензаторите, не съм сигурен точно защо. Вместо звучни и ярки искри на разрядника получавам доста слаби такива. ZVS схемата за момента влиза най-добре в ролята на захранване, явно високочестотното напрежение успява да зареди кондензаторите както трябва и при разрядника се получават мощни импулси. Минусът е, че схемичката загрява сравнително бързо, може би ще сменя резисторите с по-големи или ще сложа някое охлаждащо вентилаторче. Самите мосфети загряват слабо. Входящото напрежение е до 50V на 2-3A, демек вкарвам само между 100 и 150 вата. Една от следващите стъпки ще бъде подмяната на статичния разрядник с въртящ се такъв, което би трябвало да повиши производителността. Ще трябва да измисля нещо високооборотно.
Ето как изглежда установката в момента:




Пускам снимки и на самоделната ми кондензаторна батерия:








Тези самоделки са доста подходящи за работа в импулсен режим, а потопени в масло стават безспорно най-добрата алтернатива на фабрични кондензатори от този род.
Относно целите на проекта... като за начало искам да постигна възможно най-високо напрежение, след което ще се заема с по-сериозни експерименти като например тестове за получаване на кълбовидна мълния с облъчване на полето с магнетрон (който между другото наскоро подкарах), а може би и с два магнетрона за по-лесно постигане на стоящи вълни чрез интерференция. Прицелил съм се и към някои още по-екзотични неща от рода на Хътчисън ефектите и по-точно експериментите, за които пуснах превод тук: http://mazeto.net/index.php/topic,8535.msg54542/topicseen.html#msg54542

Ето и клип на трафа в действие: http://www.youtube.com/watch?v=RMOtbY5gNj8

Неактивен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 972
  • Life is a DIY project!
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #11 -: Август 21, 2013, 05:00:58 am »
Абе, човек, ти си луд! (в добрия смисъл...) Гранде респект за ентусиазма и постиженията!
Би ли споделил подробности за кондензаторната ти батерия? На мен ми трябват ~50kV 200nF и захранване към него за друг експеримент.

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #12 -: Август 21, 2013, 08:26:34 am »
Мерси PyroVeso! :) За кондензаторите следвам това ръководство: http://wiki.4hv.org/index.php/Rolled_foil_capacitor_-_60_kV,_3.5_nF
Един прозрачен лист за лазерен принтер издържа 15kV (може би и малко повече, но не е сигурно). За всичките ми бройки взех 2 кутии по 100 листа всяка - излизат по около 24 лв., общо ми излязоха към 55 лв. с доставката. Това е и скъпата част. Другото е алуминиево фолио, кабелчета и тиксо. Изразходвайки по 9 листа на кондензатор (3 отдолу, 3 между "плочите" и 3 отгоре), успях да направя 22 броя, всеки по около 3.5-3.7nF или общо към 87nF (при предвидени 80nF), макар и за момента да не ползвам всички. Имайки предвид, че ще ги потапям в масло, реших да пусна алуминиевите листове малко по-големи, също така, когато маслото запълни хубаво въздушните междини, капацитета им се качва още малко.
Общо взето можеш да си ги конструираш според нуждите, в зависимост от желания волтаж да ползваш съответната бройка листа. Примерно за 50kV бих ти препоръчал по 5 листа между плочите. От друга страна пък капацитета ще падне донякъде, което означава много бройки... Пада си доста занимавка, аз след петия-шестия кондензатор се предавам и продължавам на другия ден :D Но според мен си заслужава, ако трябва да се купуват фабрични с такива стойности, трябва доста да се изръси човек.


« Последна редакция: Август 21, 2013, 12:39:51 pm от Maistora52 »

Неактивен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 972
  • Life is a DIY project!
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #13 -: Август 21, 2013, 09:51:35 am »
Здравей hyparh!

Твърде много благодаря за линка. Бях гледал подобно нещо някога, някъде, но съм го забравил.

Имам идея(и):
1) след като ще топиш всичко в масло, защо не мазваш по малко върху листите/фолиото докато изглаждаш? Така и много по-лесно ще гониш въздуха, и изолацията ще е много по-добра, и контактната повърхност/здравината - също?

2) вместо да навиваш кондензаторите на руло, защо не ги "трупаш" направо като листи един върху друг, като всеки следващ алуминиев лист е срещуположен електрически полюс и му пускаш жицата ту отляво, ту отдясно. После запаралеляваш жиците от всяка от страните и имаш стекче от паралелни кондензатори. Вярно, че ще прилича на кубче, но какво от това... така и така си ги наслагал в кутия с масло, сега можеш да направиш същото и то по-лесно, а и пространство и масло ще се пести, понеже няма да имаш въздух вътре в тръбите... Като се замисля - и фолио и листи ще се спестят, понеже ще използваш и двете страни на всеки лист... А ако се опасяваш, че натрупаните жици от едната страна ще се явят много и ще надигат фолиото, ще те успокоя, че при такива напрежения и капацитети трябват съвсе-е-ем тънки жички, тънки почти колкото човешки косъм.
И не на последно място - полученият кондензатор няма да има почти никаква паразитна индуктивност!

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Класически SG тр-р на Тесла
« Отговор #14 -: Август 21, 2013, 10:13:42 am »
Капването на масло между листите действително ще подобри доста характеристиките. Когато ги навивах обаче не разполагах с тр-рно масло, инак можеше да пробвам. А за свободния стек си мисля, че ще се изгуби ценен капацитет поради липса на силно притискане, което е от голямо значение (въпреки маслото). Ще трябва да се добави тежка плоскост. Ролките съм ги стегнал максимално здраво, до степен преди скъсване на тиксото/изолирбанда и това си оказва доста положително влияние.
А ако трябва да ги "изстискаме" максимално, може да се ползва само един лист между плочите, намазан с бариев титанат :) Тази смес е зверски диелектрик, но, поне доколкото съм гледал, е доста скъпа.
« Последна редакция: Август 21, 2013, 10:35:44 am от hyparh »