Автор Тема: Фактор на мощността  (Прочетена 15461 пъти)

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 626
  • Рейтинг: 233
  • Thoughts become things!
Re: Фактор на мощността
« Отговор #30 -: Юли 23, 2017, 05:02:57 am »
Михаил Кузмов, грешиш в това, че реактивната енергия товари генераторите. Представи си един DC мотор/генератор на 12 волта. Когато му подадеш 12 волта, той се развърта до тогава, докато генераторния му ефект достигне 12 волта, защото генераторния ефект е в опозиция на движещия ток. Така той достига равновесие и оборотите си на празен ход.
Сега си представи, че ще го ползваш като генератор, а на изхода си сложил кондензатор (реактивен товар). Когато развъртиш генератора до същите онези обороти на празен ход, кондензатора ще се зареди до 12 волта и познай какво, ако ти спреш да въртиш, кондензатора ще поеме въртенето, защото се явява вече източник на ЕДН и ще ти помогне. Ако ти въртиш в тая зона на 12 волта, генератора дава 12 волта, кондензатора ги подпира с 12 волта и реално няма ленц който да товари генератора, защото никакъв ток не тече. Виж при синус е малко по специфично, там ти въртиш до тези обороти за достигане на 12 волта и ако спреш да въртиш, кондензатора ще върти генератора като мотор, докато се изхаби енергията. Т.е. ти ще вложиш единица енергия за развъртане, кондензатора ще ти я върне тази енергия като моторен ефект, а това което се товари е само линията, защото тя вижда енергията 2 пъти, един път при заряда, след това при изразходването и. В случай, че поддържаш обороти, то товарната намотка ще е все едно отворена, защото тя произвежда 12 волта, но и е подпряна с 12 волта и генератора ще е като един маховик на който преодоляваш само загуби от триене.
При синус, може да приемеш, че в първа 1/4 от синуса, генератора зарежда кондензатора, а във 2/4 кондензатора развърта генератора, при 3/4 и 4/4 същото с обратен поляритет. Единственото което се товари е линията и естествено на производителите на ток им е важно това товарене на линията, защото линията все пак е активен товар и както ние не плащаме реактив, то този нагрев е за сметка на производителя.

Неактивен valex

  • Специалист
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 139
  • Рейтинг: 156
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: Фактор на мощността
« Отговор #31 -: Юли 23, 2017, 08:31:29 am »
1992 пробвах как се отразява поставянето на кондензатор допълнително в домашната  мрежа. На старите и единствени тогава елктромери се повишаваше отчета на енергията. Носеха се слухове  (по които не съм пробвал) че голям индуктивен товар смъква показанието на електромера. Нещо от рода на електрожен.
Има някъде в  учебниците по електроизмерване формулата по която работят старите електромери. Имаше cos или sin в нея.

Активен Михаил Кузмов

  • Успешен Експериментатор
  • Сериозен
  • *****
  • Публикации: 1 042
  • Рейтинг: 208
  • Или не опитвай,или карай до край ! ОВИДИЙ
Re: Фактор на мощността
« Отговор #32 -: Юли 23, 2017, 09:21:14 am »
nizo, зарежи мисленето по DC и мисли само AC. PF се отнася само до АС мрежи. Виж какво е написал valex!
Върни се на #8 и прочети внимателно, концентрирай се на графиките. Защото според написаното от теб, излиза че ако в дома всички консуматори са с лош PF, електромера няма да отчете това. Има ли някъде още от стар тип електромери?
Те са по неспособни да реагират особено на хармониците, но аз съм прекарвал енергия с умишлено лош PF през стар електромер. И познай, горкият започва да ръмжи и вибрира, докато другият мълчи и цъка импулси!!

Неактивен epwpixieq-1

  • Активен
  • **
  • Публикации: 299
  • Рейтинг: 81
  • Пол: Мъж
Re: Фактор на мощността
« Отговор #33 -: Юли 23, 2017, 10:42:44 am »

Пример 1:
Активен товар лампа има работен ток 1А при 220В напрежение.
Токът и напрежението са във фаза:

S=P=220*1=220 вата.
PF = P/S = 220/220 = 1


Пример 2:

Реактивен товар пералня има работен ток 1А при 220В напрежение и фазова разлика 45 градуса.

S=220*1=220 W.
P=220*1*cos(45)=220*0.707=155.5 W.

PF=P/S=155.5/220=0.71




Въпреки, че са индукринирано използвани в техническата литература, тези графики опитват да обрисуват само част от физиката  на процеса. Проблема е, че те представят ъгловото изместване между напрежението и (по)тока в двумерното пространство (един фазов ъгъл, ако така може да бъде наречен) а в реалността ние имаме два такива ъгъла, които показват изместване в тримерното пространство. Това може да бъде представено като две спирали линейно измествани, и в определени моменти съвпадащи (0 изместване и на двата ъгъла), по повърхността на цилиндър, металната (цилиндрична или не), структура наречена проводник.
За по нагледно разбиране може да се каже, че графиките, така представени, може да се разглеждат като разрез на така посочената триизмерна структура на движението на двете спирали, на напрежението и (по)тока, по повърхността на метала.

Това произлиза от динамиката, че както движението на диелектричната вълна е по повърхността на проводника така и (по)токовата вълна, която всъщност в началото (в момента на зараждането си) е реактивна на диелектричната, се разпространяват в тримерната структура на пространството, ограничавана от физиката на прилепналостта и концентрацията на диелектрическото поле по повърхността на метала.  На темата за движението на диелектричната вълна по повърхността на метала (а не както широко се разпространява като водно налягане в тръба) съм писал и преди и съм посочвал трудовете на Хевисайд като аналитична аргументация, понеже той е писал много на тази тема, следвайки педантично Максуел, както и опитите на Тесла и неговите практически наблюдения върху ефективността за енергийно пренасяне при използването на еднопосочните високоволтови импулсни напрежения.   
« Последна редакция: Юли 23, 2017, 11:17:19 am от epwpixieq-1 »

Неактивен krasias

  • Специалист
  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 496
  • Рейтинг: 105
Re: Фактор на мощността
« Отговор #34 -: Август 01, 2017, 09:30:45 pm »
Бат Мишо, ето ти регулатор на реактивна мощност  http://energysave.biz/regulator-na-reaktivna-moshtnost-fcr05.html.