Автор Тема: Бифилярна намотка  (Прочетена 117986 пъти)

vitan

  • Гост
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #15 -: Септември 29, 2010, 08:37:48 pm »
И аз бих искал да разбера като обикновен потребител, защо си изгубих 15-тина минути? Под giunal пише експериментататор :)

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 347
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #16 -: Септември 29, 2010, 10:09:45 pm »
EDM electronics
Леко се отклонявам от темата, но много ми е интересно защо просто не попитахте колегата mi68 какво е имал предвид под интерференчен максимум на водата - събрахте се значи и като не вдянахте какво е, решихте да го цензурирате - браво, браво... Чета тука за бифилярната намотка например и не мога да разбера защо на мен ми е ясно като бял ден /а много вероятно и на mi68 като чета неговите разсъждения/ че това е плоско-пространствен спирален кондензатор, а не бобина, в по-преден пост казах горе-долу как действа.  Цялата технология на Тесла е основана на оргонно-електрически кондензатори от най-различен вид, включително и бобинни - какво ще кажете например за намотката върху летвички /приличаща на кафез/? Василатос е обяснил как действа изащо е така, а тука чета само за магнитни полета и прочее стандартни неща дето водят точно до никъде.
Колеги администратори, като се трият нестандартни постове само губим всички. Ако нещо е явно невярно, ОК - но ако е неясно, има голяма вероятност просто да не е разбрано поради липса на достатъчно информация различна от стандартната. Аз например имам представа какво е интерференчен максимум на водата от Девин до Горна Баня, ама не ми е работа да обяснявам, още повече че не сте ме питали. Авторът на израза е по-логично да каже, ама какво да обясни като му няма поста?  ???
Поздрави     

GMG

  • Гост
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #17 -: Септември 29, 2010, 10:30:08 pm »
  Здравейте !
Не съм изненадан от коментарите Ви, даже изобщо не съм изненадан,
но пък за сметка на това, няма нищо градивно, нали...
Искате измервания, точни схеми, професионални коментари,
обяснения, графики и т.н.
А кой от Вас е реализирал някоя от моите (непрофесионални) схемки
и да каже - това е така, това не е така, а ?
Теоретично, всеки може да осере някой, ама на практика ще Му е
трудничко (тъй си мисля)...
Така че, господа съфорумци - приканвам Ви, да коментирате
Вашите практични изяви, а не да цвъкате по мен (бедният непрофесионалист).


   Алтиум, ЕДМ и компания !
Защо винаги задавате едни и същи въпроси, на които съм отговарял ?
Дай работеща схема, дай обяснение от къде идва СЕ, дай видео, дай
не знам какво си...
Не разбрахте ли, че нямам СЕ и КПД над 1 ?
Съветвам Ви да не се правите на провокатори, каквито не сте !

  Всичко добро Ви пожелавам и бистър ум !

Неактивен EDM electronics

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 503
  • Z - Оркестър Вагнер
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #18 -: Септември 29, 2010, 11:05:27 pm »
caduceus, ако ти имаш дарбата да четеш мисли от изречения, които са лишени от логика, то не всички са като теб. Това не сме НИЕ, това го пиша аз, а пък трие друг, който не познавам и с който не поддържам връзка. Няма конспирация на тази основа, ако това си помислил. Това което си чел тук за бифилярката го е писал предимно един. Не е имало две мнения, че бифилярната е и кондензатор, освен бобина - всички кондензатори се наниват на подобен принцип.

Чел съм книгата на Василатос 3 пъти, така че съм наясно. Но и той е само теоретик, нищо на практика от това което е написал не е изпробвал. Ако аз бях толкова сигурен като него, нямаше да мога да заспя докато не си изпробвам теорията.
Прав си, че вероятно разсъждаваме стандартно, но понеже виждам ти си наясно с оргонно-електрическите кондензатори, ето питам те: Как работят те, как на практика да се направи. Какво ти предлагаш на практика - идея, как да накараме бифилярката да концетрира оргона и как на практика да го извлечем като енергия от нея. Нали именно такъв е форума, а не да си обясняваме кое е резонанс, бягаща и стояща вълна, все травиални неща.

В патента си Тесла ясно е обяснил какви са преимуществата на бифилярката, като пояснява, че геометрията на бобината не е негова, а му е позната от преди и нищо нестандартано, различно от класическата теория за бобините не е споменавал. Ти откъде черпиш информация за противното - моля те кажи, източници и т.н. Да не би Тесла да е имал ортак?

Ето на, питам те сега да обясниш и за интерферентния максимум на минералната вода от Девин до Горна баня. Ако не ти е работа, както казваш, не обяснявай, ти си знаеш, върши си работата която си е твоя.


Поздрави!!!

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #19 -: Септември 29, 2010, 11:31:05 pm »
И аз бих искал да разбера като обикновен потребител, защо си изгубих 15-тина минути? Под giunal пише експериментататор :)

giunal, какво имаш предвид под "Резултата е очевиден" и "ясно се вижда какво става когато се постигне резонанс в Тесла бифилярна намотка".

Аз като гледах клиповете не забелязах нещо съществено, неестествено.

Има ефект, който не е обратим. Т.е. Индукцията от бифилярна намотка НК-КН (безиндуктивна) индуцира много добре ток в обикновена плоска бобина. Обратният ефект е много по-слаб. Това е първото клипче. Коментарите на английски обясняват разстоянието между "електродите" на "искрището". Затова клипчето може в първия момент да се стори обикновено, но според мен опитът е интересен.

Ще се радвам да осветлите малко този въпрос.
« Последна редакция: Септември 30, 2010, 12:12:33 am от mzk »

GMG

  • Гост
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #20 -: Септември 30, 2010, 12:17:39 am »
  EDM electronics, виж на лични !
Пратил съм ти видео, за което искам да коментираш -
има ли единица, двойка или петтица КПД... ;)

Може да се разпространява свободно...

 Поздрави !

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 347
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #21 -: Септември 30, 2010, 12:38:13 am »
EDM electronics
1. Благодаря за позитивния тон, понякога малко прехвърлям границата, но mi68 ми е слабост с неговите прозрения - активира ми мисленето и има попадения при аналогиите :) Относно водата - споменатите места са с минерални извори които на са една линия в ИДСЗ - система на земни енергийни линии / някъде се наричат и лей линии/, пряко свързани със кристалния вътрешен строеж на земята. Погледнете за инфо тук - в средата има карта на Б-я и се виждалинията свързваща макар и не съвсем точно Девин със региона около София, където е Горна Баня. Допустими са леки отклонения поради релефа.
 
http://ksavchev.blogspot.com/

2. Както знаете, трудно се патентова нещо дето не е нормално прието в науката - Тесла е бил принуден да обяснява със стандартни термини. В средата на живота си среща Свами Вивекананда и се интересува живо от ведическото разбиране за вселената, прана, акаша и т.н. Няма начин такива възгледи да минат в патентното ведомство на САЩ необлечени в нормални термини и обяснения - въпреки че не са съвсем верни  :)

3. Доста се рових в живота на Тесла и стигнах до разни интересни изводи. Запитвал ли се е някой защо е направил лабораторията си точно в Колорадо Спрингс? Просто там има основна лей-линия, както и в Корал Касъл на Ед Лийдскалнин. Индианско свято място, наситено със земна енергия - позитивна зона с голямо естествено излъчване, с множество минерални извори. Направен е завод за бутилиране на вода за износ от един кореец - след като е търсил в целите щати е стигнал до извода че това е най-силната и лековита вода там. Как ли пък Тесла се е появил точно на това място? Случайно?  ???
http://findarticles.com/p/articles/mi_qn4191/is_20031031/ai_n10028192/

За бифилярката е доста писане, със доп. инфо и няма да е сега - плюс това не знам дали си заслужава да го пиша тук като май говорим да различни езици и четем различни неща /а и правим/. Ще видим. Основното съм го казал, просто трябва да се приложи в съчетание с принципите, които са едни и същи при Тестатика, клетката на Джо,магнитно-оргонната активация на флуиди и т.н. Който ми е чел постовете и е мислил - все нещо е разбрал, сигурен съмче има и готови неща дето не се показват пряко - и правилно. 

Поздрави
 

vitan

  • Гост
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #22 -: Септември 30, 2010, 08:51:02 am »
Официалната версия до колкото си спомням е, че там има голяма гръмотевична активност, която Тесла искал да използва. Естествено е, че това зависи и от скали, релеф, климат и пр. природа.

Други теории си мисля, че подлежат на повече доказателствен материал, за да бъдат приети за истина.
« Последна редакция: Септември 30, 2010, 09:46:41 am от vitan »

Неактивен EDM electronics

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 503
  • Z - Оркестър Вагнер
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #23 -: Септември 30, 2010, 10:01:27 am »
ми68, GMG, Caduceus и др.!

Колеги, нека най-напред се разберем: На първо място се извинявам, ако в последните мои постове тонът ми е бил по-остър и съм обидил някой с това, но целта ми не е да злепоставям когото и да било. Нямам нищо лично към никого. Дразнещото е това, че вече няколко участника от този форум обявиха, че са постигнали нещо, а не го показват. Ми като не искат да ги знаят, да си траят. Естествено е, щом публично обявиш подобна новина да има интерес, въпроси, най-малкото и да се иска да се покаже. Тези които разлайват кучетата да го имат предвид.

За бифилярката: Нищо свръхестествено няма у нея, нещо по-различно, което да не е характерно и за обикновената бобина. Не съм виждал или чел Тесла да е правил Тесла-траф с нея, просто защото напреженията са големи и ще има пробив между навивките, и защото се е стремил бобините да имат по-малки капацитети. За последното мога да намеря цитати от самия него.

МЗК, относно клиповете: В безиндуктивната бифилярка се образува баланс на магнитното поле, но той е нулев в определена точка, наричат го индуктивен баланс. Леко встрани балансът се нарушава и поставена бобина там ще индуктира ЕДН. Това явление е до болка познато в слаботоковата техника, това е един от принципите на които работят металдетекторите.
Вторият клип, отново показва, че няма нищо ново под слънцето. Това е лабораторно упражнение по намирането на резонансния максимум на паралелен траптящ кръг, какъвто е бифиларната намотка на Тесла. Подобен опит всеки може да направи с обикновена бобина и кондензатор, като го включи в генератор на правоъгълно напрежения /както в случая/ и свърже осцилоскоп.

GMG, не си ми изпратил нищо на лични!!! - проверено

Caduceus, отговорът ти за "минералната вода от Девин до Горна баня" не успя да задоволи моето незнание по темата, най-малкото не намерих връзката с това за което говорим и търсим. А ако знаш нещо езотерично за бифилярката, нищо че е много писане, ще се радвам да го споделиш, но нека е такова, че да има реално практическо приложение, а не да остане само в сферата на теорията. СЕ ще я ползваме на практика, не на теория.

Поздрави на всички!!!
« Последна редакция: Септември 30, 2010, 01:47:11 pm от EDM electronics »

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #24 -: Септември 30, 2010, 10:07:41 am »
@EDM electronics - мерси много. В действителност второто клипче не показва нищо особено. Правил съм опити и съм ги описал във форума: http://mazeto.net/index.php?topic=3214.0
За първият ефект, обаче, нямаше как да зная.

Поздрави!
« Последна редакция: Септември 30, 2010, 10:13:43 am от mzk »

giunal

  • Гост
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #25 -: Октомври 02, 2010, 01:35:38 pm »
Здравейте_, EDM electronics - относно клипчета ако не ти е станало ясно ще ти обясня пък и на останалите който не са го разбрали.
Първо човека от клипа показва опит с обикновенна небифилярно свързана намотка, при което демонстрира че искрата е много слаба при това растоянието електродите на разрядника е 1 или 2мм не си спомням точно(клипчето съм го гледал отдавна), което показва че акумулираната от намотката енергия е много малка ако имаш графиката на Тесла за бифилярната намотка това е долната графика(ниската).
При вторият опит където ползва бифилярна намотка тип Тесла, растоянието м/у електродите на разрядника е около два пъти или три пъти по голямо,  при което ясно се вижда мощната искра която се получава при това мисля че и при по ниско високо напрежение. Което показва, че , наистина бифилярната Тесла намотка акумулира повече енергия от обикновенната.
А второто клипче показва какво се получава при резонанс на бифилярната намотка - гледайте осцилоскопа. Именно в тази посока трябва да се работи. При това трябва освен резонанс на тока(според мен) да се  търси зоната на параметричен резонанс(Папалекси).

Колега, обръщай повече внимание на интервалите и препинателнитв знаци.
altium
« Последна редакция: Октомври 02, 2010, 03:51:02 pm от altium »

Неактивен EDM electronics

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 503
  • Z - Оркестър Вагнер
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #26 -: Октомври 02, 2010, 08:10:57 pm »
..............Първо човека от клипа показва опит с обикновенна небифилярно свързана намотка, при което демонстрира че искрата е много слаба при това растоянието електродите на разрядника е 1 или 2мм не си спомням ...........което показва че акумулираната от намотката енергия е много малка.
При вторият опит където ползва бифилярна намотка тип Тесла, растоянието м/у електродите на разрядника е около два пъти или три пъти по голямо,  при което ясно се вижда мощната искра която се получава при това мисля че и при по ниско високо напрежение. Което показва, че , наистина бифилярната Тесла намотка акумулира повече енергия от обикновенната.
А второто клипче показва какво се получава при резонанс на бифилярната намотка - гледайте осцилоскопа. Именно в тази посока трябва да се работи.


Здравей Гюнал!!!

Не може да се правят изводи по искрата, че изходната енергия е по-голяма. Дори искрата да е по-голяма, по-вероятното е изходната енергия да е по-малка. Не съм 100% сигурен как в действителност е вързал тоя намотките. При самоиндукцията се образува обратно ЕДН няколко десетки пъти по-голямо от приложеното постоянно /пулсиращо/ напрежение. Например с 12 В на изхода на бобината могат да се получат до 500-600 В в зависимост от широчината на импулса /колкото по-широк импулса, толкова по-високо обратно ЕДН/.

Веднага ти давам елементарен пример от практиката. Пак при металдетекторите, импулсните, които работят с правоъгълен  импулс, напрежението в търсещата глава /бобина/ достига до 1 000 В при захранване 24 В. Когато държиш на раЗстояние, т.е. като разрядник бобината, прехвърча голяма искра, а напрежението на захранването е много ниско. Трябва ли да правим изводи, че сме получили по-голяма енергия, демек СЕ. Хайде да не преоткриваме Америка.

Ако някой иска да докаже по-висока изходна енергия от входната, начина е друг.

Дали бифилярката акумулира повече енергия от обикновената бобина, то този критерий не показва, че имаме СЕ. Акумулирането на енергия е съхранение на енергия и като понятие е коренно различно от СЕ. По-голяма енергия се акумулира при по-голяма индуктивност. Да не забравяме, че бифилярката освен че е индуктивност е и кондензатор, т.е. две в едно. Мога да ти докажа обратното на което твърдиш, ако използвам обикновена бобина с по-голяма индуктивност.

В крайна сметка не ми се коментира повече там някакъв си клип, не го намирам за целесъобразно. Ако някой пък иска, да запрята ръкави, да се захваща с екперименти и да ме обори в обратното. Ще се чувствам по-щастлив ако не съм прав.


GMG, к'во стана, ЩЕ ли ми показваш нещо или не ЩЕ :).

« Последна редакция: Октомври 02, 2010, 09:26:05 pm от EDM electronics »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #27 -: Октомври 02, 2010, 09:18:15 pm »
Клипът е интересен показва индукция от безиндуктивна бифилярка към обикновенна индуктивна бобина спирално навити. Но това не e патентованата бифилярка на Тесла. От първия клип се вижда асиметрията на право и обратно включване:
- право включване: индуктивна към безиндуктивна бобина искрата е слаба между краищата но е силна спрямо земя. Това говори за особен тип кондензатор, динамичен тип.
- обратно включване: безиндуктивна към индуктивна бобина искрата е силна между краищата но спрямо земя я няма.
Извод: Може да се направи нов тип трансформатор не разработен в електротехниката. В електротехниката се разглежда само идуктивна към индуктина бобина и Ленц ефект.
Във вторият клип се показва резонансните свойства на тесловата бифилярка. При резонанс трептящата система има повече енергия. Правих опити но не ги доведох до края. Сега имам нова идеята ползвам усукани бифилярки. Практически резултати нямам.
« Последна редакция: Октомври 02, 2010, 10:40:39 pm от mi68 »

giunal

  • Гост
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #28 -: Октомври 05, 2010, 10:11:52 am »
Здравей , EDM electronics
Ако някой иска да докаже по-висока изходна енергия от входната, начина е друг.

Знам че, начина е друг. Но това е възможно най - елементарното и (нагледно) представяне на резултатите от работа на бифилярната  намотка. А дали има СЕ в нея или няма все още не може да се каже. Според мен има.(не искам да се задълбочавам в теорията)
Също така не съм съвсем съгласен с твърдението.

- Акумулирането на енергия е съхранение на енергия и като понятие е коренно различно от СЕ.

 За мен акумулирането на енергия е и събиране(интегриране) на енергия.
Мисля че, различията идват от това. Ти разглеждаш нещата като единица действие(един импулс), а аз като сумиращо действие(един импулс х честота). Искам да кажа че, не отчиташ ролята на честотата. Защото именно от там идва СЕ.  Така си мисля.

dest

  • Гост
Re: Бифилярна намотка
« Отговор #29 -: Декември 26, 2011, 02:21:26 pm »
Сега това което разбрах от тук е, че говорите за бифилярна бобина  конфигурация в индукционен баланс. В този случай единственото, за което служи е кондензатор или резистор(нисък капацитет и ниско съпротивление(в зависимост от честотата)), т.е. 2 часа труд за нещо, което може да се купи за 2ст. Когато е в индукционен баланс не може да създава практически значимо ел.магнитно поле  и не може да индуцира едн в себе си, за самоиндукция да не говорим. Преди малко си начертах 2-рата конфигурация на бифилярната намотка и единствената разлика, която виждам с обикновенна намотка е че ... всъщност не мога да я намеря. Поне като гледам потенциалната разлика между 2 намотки е константа на всякъде.по-точно ми изглежда, че зависи от броя на двойните намотки на бобина. Всичко се крепи на основни закони от електротехниката. А избраната форма на бобината да е навита в една равнина т.е. палачинка по скоро е избрана за да има минимален собствен капацитет, т.е. имаме бобина с по-добри характерстики отколкото ако е ако е навита на редове. А колегата ми68 който е измерил биене между 2 близки честоти, вероятно се далжи на ниския капацитет. Някой знае ли детайли на какъв принцип работи модела на Бенини?