Автор Тема: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)  (Прочетена 297810 пъти)

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #285 -: Декември 25, 2010, 06:06:05 pm »
Честита Коледа на всички, живи и здрави... :) Намаляването на управляващия ток при устройството на В.Иванов се дължи на друг ефект, по неговите думи. Друг е въпросът дали това не е дезинформация. Писано и говорено е много  по въпроса в нашия и други форуми.
Разликата между МЕГ-а на Т.Бардън и генератора на В.Иванов на база ИНКОМП е, че при българският "Генератор ИНКОМП" всъщност имаме два паралелно включени генератора на напрежение, работещи във фаза - източника на упр. импулси и генератора, към които е подвключен товара, като нормалното синусоидално напрежение се формира от "Генератор ИНКОМП", който използва за тази цел не повече от 15% от общия ефективен входен ток.  И така, първият генератор, управляващият, подава 1/2 или 1/4 от синусоидалният сигнал, а "Генератор ИНКОМП", с помоща на комутираният магнитен поток на постоянният магнит "добавя" липсващите 1/2 или 3/4 от пълният период!  ;)
Просто, нали?
 ::) :-\ :)
Резонансният кръг на изхода се използва за да "заглади" синусоидата и за нищо друго. Ако е необходимо изх. напрежение да е постоянно, то от него (резонансния кръг) няма особена нужда.
Според това писание изходът на ИНКОМП работи в режим на сумиране и ако потокът има някаква определена стойност, то е ясно, че при поставяне на ПМ би трябвало да намалее драстично управляващия, като част от общата сума. Това обаче може да стане само при подходяща схемотехника и регулировка на режимите. В допълнение при вътрешно КПД~0.5-0.6 излиза, че 40-50% от енергията за управление отива в графата "Загуби", което при вход 600Вт, да речем е около 200-300Вт. Това си е сериозна стойност и трудно ще се осигури нормален топлинен режим на генератора за продължително време, не че е невъзможно. При по-големи изходни мощности ще стане страшно, освен ако не се върже чудото към отоплителна система някаква... ;)
Относно шунта и потоците в него, кое му е толкоз сложното, колега varvarin ?.. Другия квадрант съм го показал мисля, виж работата в динамичен режим е проблем за смятане, но пък има шанс да го нагласим емпирично, с опити, де... ;)
Ако гледаме по диаграмите, Раб.т.1 е фиксирана и се задава от силата на полето на ПМ. Раб.т.2 обаче ще се мени при реален режим на работа, когато шунтът участвува във външна магнитна верига и на изхода има товар. В неговата сърцевина ще се сумират векторите на полетата от ПМ, управлението и реакцията на товара. Тук ще бъде важно как се снема енергията, дали по време на правия ход на магнитния поток или обратният му ход. Първият случай е аналог на нормален траф, а при втория имаме натрупване на енергията в изходната сърцевина и може да се стигне до насищането й при неправилна настройка. Когато се работи с правия ход на потока, реакцията на товара може да изкара шунта от зоната на дълбоко насищане, затова Валери споменава за пъти по-малък ток на изхода от управляващия.

Моето виждане за постигане на успех в търсенето на СЕ е следното:
  - Подбор на сърцевини с подходящи характеристики и геометрия;
  - Правилна настройка на работните точки - потоци, маждини, товар;
  - Успешно връщане на по-голямата част от енергията за управление в  захранването (товара);
  - Допълнителни мерки за увеличаване на ефективността като нелинеен товар, намаляване на загубите, обратни връзки и т.н...


По някои от горните позиции вече има напредък, но трябва още работа и осмисляне на процесите.

Весели празници на всички !.. :)
« Последна редакция: Декември 27, 2010, 10:37:37 am от getca »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #286 -: Декември 27, 2010, 10:27:41 pm »
Честита Коледа на всички!

Цитат
И така, първият генератор, управляващият, подава 1/2 или 1/4 от синусоидалният сигнал, а "Генератор ИНКОМП", с помоща на комутираният магнитен поток на постоянният магнит "добавя" липсващите 1/2 или 3/4 от пълният период!

Ако имамв два генератора както е описано, наистина консумацията от всеки ще е наполовина. Валери споменава за спадане на управляващия ток от 16 на 5 ампрера и то под товар. По принцип поставянето на магнита води до индукция и в управляващата намотка така че мисля че става дума за едно и също нещо казано с различни думи.
 Сега за работната точка - това което не ми е ясно е как след като магнита е докарал сърцевината в т.1 ще достигнем до т.2? Ако използваме кръгов поток в шунта едното рамо ще премине в т.2 а другото ще се намагнити в обратна посока изхвърляйки потока на магнита, независимо от полярността на импулса. Ако използваме паралелен поток тогава според полярността на импулса има 2 варианта
  1. Ако импулса създава поле съпосочно с магнита отиваме в т.2 потока на магнита не се отклонява даже и да стопим намотките, просто тази част която е в повече се разсейва около магнитопровода на шунта, на изхода има блуждаещо напрежение;
  2. Ако импулса създава поле противопосочно на магнита от т.1 се връщаме обратно и през хистерезисната крива отиваме в отрицателния квадрант, на изхода потока на магнита и намотката индуктират напрежение в изходната.

 На тези разсъждения се базира моята идея магнита да ни докара до т.2 а намотката да ни връща до т.1. Може да не е вярна но ми изглежда правдоподбна, трябва да се изпробва на практика. В този случай загубите в намотката са I^2*R и наистина се преобразуват в топлина, но не мисля че това е половината от входната мощност. Твърде дълго мери на клипа за да има 300 вата топлина в намотките, щеше да има димна завеса за това време ;) Според мен топлинните загуби са управляващия ток на квадрат по съпротивлението на намотката. При добре оразмерена намотка това са да кажем 20 - 50 вата. Аз мисля че нашата обща грешка се състои в това че се връщаме по назад от т.1 където вече режима на работа е трансформаторен. Набрал съм материали за изходната намотка ако има време тези дни ще я скроя. Писах по назад за конструкцията ако има питане ще дам подробности. И снимка ще има като я направя :) По принцип съм се старал да спазя онова което е написано в описанието на Валери относно примерния генератор. Относно управлението с тиристора се двоумя дали има значение момента в който се подава управляващия импулс. По осцилограмите на демото изглежда че става в максимума на мрежата, но това не е сигурно. Ако подадем импулса в началото на полупериода може да се направи така че когато потока се отклони тиристора да се запуши. Възможно е Валери да казва умишлено че се запушва при връщане на потока, но е по логично да се запуши когато потока се отклони, тъй като след като потока е отклонен няма нужда повече от управляващ импулс. На мен това ми изглежда като най-логичната обратна връзка. Ами това е, скоро ще е готова постановката остава да има достатъчно идеи за експериментиране. Съгласен съм да направя съответните промени според някоя идея доколкото ми позволяват възможностите разбира се.

Весело изкарване на новата година!

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #287 -: Януари 04, 2011, 10:12:53 pm »
Честита нова година на всички! Нека ни донесе успехи във всички начинания!
Предлагам малко материали за размисъл относно ИНКОМП. Постановката вече е завършена - BigMeg6.jpg.

Снех няколко осцилограми на изходното напрежение  и входния ток при различни степени на насищане на шунта (горе е напрежението, долу тока):
Out_VSSatur1.jpg - това е изходното напрежение при голям управляващ ток
Out_VSSatur2.jpg е същото при по малки стойности на тока
Out_VSSatur3.jpg e случая, когато само се доближаваме до дълбоко насищане, поне така изглежда за мен

Постановката, въпреки размерите си показва подобни недостатъци на предишните.
При установяване на резонанс в изхода, изходната намотка загрява порядъчно въпреки диаметъра от 1,8мм. Без резонанс в изхода имаме ниско напрежение, по-ниско от теоретично определеното за това сечение на магнитопровода. При установяване на резонанс в изхода и входа, изходното напрежение се покачва до стойности, по-високи от теоретичните. Управляващите намотки загряват доста при резонанс. Освен това импулсния ток е доста голям заради кондензатора в паралел. Размишлявам върху идеята за частично включване на входния кръг към мрежата и тиристора.

Поздрави!
« Последна редакция: Януари 05, 2011, 11:39:30 am от altium »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #288 -: Януари 05, 2011, 01:14:31 pm »
Здрасти, varvarin...

Хвала за труда, внушителна постановка си направил  :). Добро начало на годината, като материал за мозъчна гимнастика. Е, снощи малко гимнастика направих и аз с една дебела книга, че тия осцилограми ме озадачиха. Само не ме критикувай, че вярвам на всичко в учебниците, просто мисля, че много неща са обяснени преди нас и незнанието не ни оправдава.

Тъй, по същество сега, веднага ми се наби в очите фазата между двете криви или моментът на възникване на изходно е.д.н. Управляващият ток има полегат участък в началото и края на импулса и на изхода се появява е.д.н. точно тогава. В средната си част импулсът е стръмен поради насищането на сърцевината, но там на изхода няма никой. Това значи само едно, липса на комутация на потока на ПМ и трансформаторен режим на работа.
Има подобни пик-трансформатори, описани в литературата, но там няма подмагнитване, а насищането на едното рамо на сърцевината става благодарение на намаленото сечение и характеристиките на материала. Трансформаторният ефект личи най-добре на последната грама, където шунтът изобщо не влиза в областта на насищане, а индукцията си я има. Фактически индукция има само при промяна на магнитния поток или dФ/dt, а това става само при ненаситена сърцевина.

При моите опити имаше добре изразен праг на поява на изходно напрежение с плюс и минус пикове, които се появяват след прекратяване на управляващия импулс. Значи алгоритъмът е следния:
насищане на шунта - преходно време - индукционен пик на изхода - възстановяване на проницаемостта на шунта - индукционен пик на изхода
Това е с товар, иначе има затихващи нелинейно пикове, вследствие паразитни индуктивности и капацитети, подобно на ненатоварен резонансен кръг. На това разбирачите му викат звънене.  ;)

Да се върнем пак на въпросната конструкция, причините да не работи правилно може да са комплексни - механична конструкция, магнитни потоци на управлението и ПМ, работна точка на сърцевините и т.н... За да установим причините ще трябват повече данни за магнитната схема, ПМ, сечения на сърцевините, дължини на силова линия и др. подобни. Ако се включат още хора и смятаме и мислим заедно може и да стигнем до истината, но като гледам осцилограмите май плашат народа, та не знам... ;)

Поздрави...
« Последна редакция: Януари 05, 2011, 01:25:09 pm от altium »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #289 -: Януари 06, 2011, 01:19:37 am »
Първо да дам малко подробности по цялата постановка. Сърцевината на шунта е направена от ламели Е150 като са отрязани двете рамена за да стане Г и се глобява като П. NewShunt1.jpg - така изглежда шунта. Намотките са от фабричен магнитен усилвател и нямам представа точно колко са на брой (около 250 на макара) но е изчислен за мрежово напрежение 220 волта. Средната дължина на силовата линия на така получения магнитопровод е 420мм. Височината на магнитопровода - 175мм. Сечение - 13 кв.см. Останалата част от магнитопровода е изработена от пакет ламели образуващи сечение 25 кв.см. Дължината на силовата линия - 780мм(с височината на шунта). Полюсната площ на магнита е 49 кв.см (по точно на железата над и под магнититею). Магнитите са 20 на брой. Изходната намотка е навита със проводник 1.8мм диаметър и има 224 навивки, като за 220 волта са необходими около 400 - 440 но не стигна телта така че ще донавия по натаък като намеря тел. Затова в момента на изхода се очаква да се получи около 120 волта. Осцилограмите са снети при работа на шунта с кръгов поток (НК-КН). Няма резонанси никъде, няма и товар на изхода. Това е най-интересното, че при насищане няма индукция в изхода. Така е било при мен винаги когато работя с кръгов поток на шунта. Когато започнах с феритите първите ми шунтове бяха с много къса линия и там напрежението се появява по късно на изхода но тогава магнитите бяха също феритни и насищането от тях не пълно. Тука имам въпроси към getca:
  • На коя част от кривата на мю съответства пика на тока в моите осцилограми?
  • При твоята осцилограма двата пика не се ли дължат на използването на резонанс в управлението?

Когато използвам резонанс в управляващите намотки получавам подобна на твоята осцилограма.
Не мога да преценя дали има комутация на потока в случая, при кръгов поток в шунта ако няма комутация би трябвало да няма никой в изхода. Амплитудата на тази осцилограма е 100-тина волта. Може би не е оптимална ми се струва. Аз мисля че при тази конструкция имаме отклонение предизвикано от два фактора - магнитовъзбудително напрежение или потенциал и насищане. Първия дава трансформаторен облик на нещата а втория е желания. На скопа според мен е трудно да се различи кой от двата преобладава, но аз мисля че за постигане на резултат е необходимо да преобладава втория. С други думи казано е необходимо да постигнем насищане с възможно най-ниско магнитовъзбудително напрежение. Това май става при по къса линия при едно и също сечение ако не се лъжа. Предполагам това е имал предвид Валери като казва че понякога комутацията не се осъществява в пълен обем. Няма да е зле ако направим нещо като модел на магнитната верига и да променяме параметрите за да разберем няки основни моменти. Мисля че даже с проста екселска таблица ще стане. Това около магнитната верига. Другото което ме гложди е дали има значение момента на подаване на управляващия импулс - в максимума на синуса или в минимума. Засега работя само в максимума.
На третата осцилограма няма насищане има само доближаване. Няма насищане от управлението. А дали има от магнита? Аз мисля че да. И защо при наситена сърцевина да няма dФ/dt (индукция)? Нали отместването на потока на магнита е dФ/dt. Това отместване индуктира напрежение както в изходната така и в тази на шунта. Поне такова е моето виждане. Голямото ми желание е да направим елементарна симулация, ако трябва ще измеря до какви стойности достига мю при насищане на конкретния магнитопровод.

Успехи на всички!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #290 -: Януари 06, 2011, 02:01:18 pm »
Цитат
На коя част от кривата на мю съответства пика на тока в моите осцилограми?
Би трябвало да е около максимума на проницаемостта, защото след това идва чупката на тока или зоната на насищане и спадане на u.
Цитат
При твоята осцилограма двата пика не се ли дължат на използването на резонанс в управлението?
Двата пика на изхода нямат нищо общо с резонанса в управлението, той служи само за връщане на част от енергията. Ако си забелязал говоря за праг на поява на изходно напрежение, което значи минимална индукция под този праг. Увеличавам плавно Кзап на управляващите импулси и в един момент лампата на изхода светва. Това го няма при трансформаторния ефект, там си е като при нормален импулсен преобразувател, плавно. Има едно понятие, магнитен вискозитет, което обяснява закъснението в появата на индукционния пик на изхода. На магнитните домени им трябва време за ориентация по потока, затова пиковете са малко след управляващия импулс. Същите пикове се получават без никакви резонанси с паралелно вързан диод и лампа за товар на управлаващата намотка.
Да продължа с умуването - наличието на полегат участък в токовата осцилограма показва, че си далече от зоната на насищане. Аз нагласям така работната точка, зададена от ПМ, че да бъда ва началото на тази зона или да избегна полегатия участък. Това зависи само от силата на полето на ПМ и ако го постигнеш трябва да се получат нещата. Вържи некъв мижав товар на изхода и пробвай да изкараш звънене или затихващи двуполярни трептения след управляващия импулс, това е ориентир за правилна работа на чудесията. Това е показано и в писанията на г-н Иванов, аз реално от там тръгнах и беше голям кеф като видях картината на екрана на осцилото. При натоварване остават само два разнополярни пика, които са с различна амплитуда, поради различните dФ/dt на идване и оттегляне на ПМ потока.
Струва ми се, че тоя огромен шунт изобщо не се насища достатъчно за да отклони потока на ПМ. За пример давам моя феритен шунт, който се насища с 7-8а/24в или 168-192Вт импулсна мощност, а масата му е смешна спрямо въпросното желязо.
В зоната на насищане няма промяна на потока или тя е много малка за да предизвика забележима индукция. Идеята ми беше, че ако ПМ потока не се отклонява, но шунтът се насища в някаква степен, ще се получи точно картината от твоите осцилограме или индукция на изхода предизвикана от част на управляващия магнитен поток и то по време на ненаситена сърцевина(полегатия участък на тока). Така работят пик-трафовете, които дават напрежителни импулси около нулата на синуса, а през останалото време част от сърцевината е наситена и Uизх~0.
Модел на магнитната верига не е лошо да се направи, чисто изчислително като начало. Има някаква програма за Windows, която показва визуално нещата, но не съм работил. Отделно не вярвам много на такива симулации, не че не са полезни понякога.

Поздрави... :)

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #291 -: Януари 07, 2011, 01:39:40 am »
Здравей,
Дали ти се намира някоя осцилограма без резонанс в управлението мисля че така ще ми е по лесно да си представя нещата. Аз разсъждавам така че при резонанс тока от еднополярен става двуполярен, което предизвиква появата на изходни импулси и при двата полупериода макар че през единия ключа не се отпушва. Когато управляваш шунта с еднополярен ток нещата са различни общо взето наистина при резонанс шунта работи по добре поради двуполярния ток същото се получава ако шунтовата намотка се управлява през двата полупериода така че потока в шунта да си сменя посоката. Това беше писано и от други колеги тука.
По въпроса за насищането мисля че се получава, защо иначе би се получила чупка в тока? А и аз работя на 220 волта с тази постановка импулса на тока е 5-6 ампера мисля. Честичко пада предпазителя на входа като сработи грешно тиристора. Мисля обаче че еднополярния ток подмагнитва шунта и това не му позволява да се размагнити напълно и да пусне потока на магнита обратно. Както казваш на домените им трябва време за преориентация. Прилагам едно клипче да видиш как се държи с резонанс на входа. Долната грама е тока на входа а горната напрежението на изхода.
Може ли да ми кажеш как определяш магнитите така че да докараш работната точка в началото на стръмния участък? По принцип има още и по ячки така че може да се подменят, притеснявам се да не напълним изходния магнитопровод. По въпроса за звънтенето как да ти кажа, моите наблюдения са че се получава на по високи честоти и с феритни магнитопроводи. То по принцип си го има и при ниски честоти но не може да го видиш понеже самото звънтене е с доста по висока честота. Мисля че без резонансен кръг на тази постановка няма да получим звънтене. Иначе съм виждал писанието на Валери, но съм си мислел че става дума за резонансен кръг (поне когато говорим за 50 херца). Полегатия участък в моята грама мисля се дължи на отместването на потока на магнита и после на връщането но може и да не е така. Във всеки случай без магнита на изхода няма нищо. Понеже тиристора се отпушва в максимума или около него имаме меко тръгване (сещаш се за преходния процес на трафовете където се ошашавих) и тока расте с по малка скорост. Ако отпуша тиристора в началото на синуса няма да е така и би трябвало да се получи бързо насищане както става и при обикновения траф. Затова питах мислиш ли че е така? Освен това мисля че отмествайки се потока на магнита ще индуктира едс която да запуши тиристора и по този начин ще получим идеалната обратна връзка - отместен поток запушен ключ. А той за да се върне извършва работа нали така каза Валери :) Това скоро ще го пробвам, жалко че пак трябва да кроя управлението на тиристора.
Идеята ми за модел на веригата е да си го направим сами а не да ползваме симулатор. След като е готово просто се сменят стойностите за магнитно съпротивление и се вижда при какви съотношения на параметрите на магнитопровода имаме максимална промяна на потока в изхода.

Поздрави!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #292 -: Януари 07, 2011, 02:07:28 pm »
Имам осцилограма от старото руско осцило с един канал, прикачвам я. Няма никакви резонанси, изходът е натоварен с някакви мощни резистори, а и тогава комутацията беше мижава. Съжалявам, че не съм снимал звъненето с малък товар или въобще без. Токът през шунта е еднополярен, грамите не са синхронизирани, но се вижда, че периодът е еднакъв. На всеки токов импулс отговарят два изходни с различна полярност. При резонанс в управлението се получава насищане в двете посоки и съответно 4бр. изходни импулси, като вторите два са по-слабички поради енергиините загуби.
Работната точка на шунта я докарвам с различни ПМ, като гледам осцилограмата на тока или пробвам силата на привличане между изходната и основната сърцевини да е минимална. Това последното при теб няма как да стане, затова осцилото трябва да е мерилото. В допълнение може да се регулира въздушна междина или да се окъси част от потока на ПМ. Прав си, че трябва да се внимава за насищане на основната сърцевина.
Опитвам се да си обясня защо при тебе има индукция с ПМ без насищане на шунта и си мисля, че ПМ потока при минаването си през шунтовата сърцевина избутва(???) част от управляващия поток към изхода, като при липса на магнити той се затваря само през шунтовата сърцевина(най-късия възможен път). Може би повлича, увлича, знам ли... ::)...флуидна аналогия някаква. Факт е обаче, че джаджата работи точно като пик-трансформатор, за който прикачвам картинка. Прикачвам и рисунка на Валери за управлението и звъненето на изхода, която не е точна, но демонстрира принципа.

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #293 -: Януари 07, 2011, 10:43:26 pm »
Благодаря за осцилограмката и при тебе е така както си го представям. Според моите разбирания и твоята и моята отразяват един и същ процес. Ти управляваш с ключов транзистор и затова преминаването от положителния към отрицателния импулс е със скок. На практика при тебе потока на ПМ се връща много бързо поради внезапното прекъсване на тока. Аз управлявам с тиристор (в момента) и прехода е плавен понеже при отпушване в максимума следва спадане на синуса от мрежата. Тиристора се запушва когато тока стане нула, тока намалява плавно, на практика полегатата част вдясно съответства на връщане на енергия в мрежата. Ако управлявам с транзистор ще се получи същото както при тебе. При работата с феритни имах същите грами като тази която си пуснал даже в по предни постове където коментирахме момента на насищане съм рисувал по една такава. На твоята в момента ми се вижда че няма пълно насищане откъм захранване но нали ти така и каза че е в начален етап :) Ако настъпиш още малко с тока ще получиш същото разминаване което се получава и при мен то наистина прилича на работата на пик трансформатора за който не бях чувал в интерес на истината и ми стана интересно. С резонанса се получават 4 бр точно както казваш, то си е логично. Аз мисля че при мен този шунт се насища защото има два показатела за това - чупката в тока и спада на изходното напрежение. Когато шунта се насити напълно той няма какво повече да отклони и напрежението на изхода спада тъй като няма промяна в потока. Обаче съм съгласен че нещо не е както трябва. Може би има голяма дължина на силовата линия. Има огромна разлика дали тока през шунта е еднополярен или двуполярен. При еднополярен ток въпреки резонанса в изхода напрежението лесно се срива с товара. Ако тока е двуполярен натоварването не влияе толкова много върху изхода. Валери беше писал някъде за размагнитващи импулси май. А бе честно казано имам чувството че потока на магнита си седи а индукцията се дължи на управляващата намотка. При резонанс на входа обаче като че ли потока оживява. Ще направя опит с двуполярен ток без да използвам резонанс за да видя ефекта. Сега относно звъненето честно казано нямам идея как да стане на 50 херца без да има кондензатор някъде. Това е процес във верига с разпределени параметри, а бобината на изхода има доста по висока резонансна честота от 50 херца. По принцип този процес се получава при внезапно прекъсване на тока и на празен ход (без товар). Товара убива звънтенето и остава само индукцията. Иначе рисунката на Валери съм я гледал много пъти. Червеното идва от мрежата а синьото от магнитите :) Другия генератор на напрежение. А с кондензатор на изхода няма проблем става си точно така както е нарисувано ако честотата на резонанс е по висока от управляващата.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #294 -: Януари 10, 2011, 07:31:54 pm »
Дотук добре, имаме някакъв консенсус, затова продължавам с размишленията кое-как-защо. Върху прикачената осцилограма от мои опити съм се опитал да нарисувам кривата на магнитния поток в изходната сърцевина в идеализиран вид. Това е важно за да се разбере как работи или би трябвало да работи чудото. Ориентир ми е била индукцията на изхода и по обратния път съм пробвал да възстановя как би се изменял магнитния поток, който я предизвиква. Светло-пурпурно оцветената площ е изменението на потока по време  на управляващия импулс, а синята площ е изменението му по време на самоиндукцията. Нещата могат да се обобщят сбито така:

  - Шунтът плавно увеличава магнитното си съпротивление по време на управляващия импулс, като изтласква потока на ПМ към изхода. Скоростта на изменението му dФ/dt обаче е ниска и затова индукцията на изхода е слаба;
  - След прекратяване на управляващия импулс шунтът бързо възстановява проводимостта си, потокът на ПМ се връща обратно през него, dФ/dt е високо и съответно пикът на Uизх е по-голям;
  - Поради високата скорост на прекъсване на товарния ток, предизвикан от изходния индукционен пик се появява втори такъв или протича процес на самоиндукция, вследствие рязкото свиване на полето на изходната намотка. Това е подобно на прекъсването на тока в обратните импулсни преобразуватели.


Оттук могат да се направят интересни изводи за управлението и снемането на енергията. Засега спирам с писането, че може и да греша някъде.

Поздрави...
« Последна редакция: Януари 10, 2011, 09:32:40 pm от getca »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #295 -: Януари 14, 2011, 11:37:43 pm »
Да колега getca потока в изхода се изменя така, както си го нанесъл. В тази грама обаче май използваш резонанс в управлението и тока през шунтовата намотка не е едно полярен, а външния ток е едно полярен. Може ли някак да видим тока през намотките на шунта, за да разберем какво точно става? Мисля, че този, високия пик, се получава след запушване на транзистора, но е резултат на отместване на потока. При резонанс в управлението, тока не може да спадне така внезапно поради включения паралелно кондензатор.

Поздрави!
« Последна редакция: Ноември 03, 2012, 09:02:37 am от Maistora52 »

Неактивен Радeв

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 640
  • Пол: Мъж
  • Скайп: Radoslav_Debian
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #296 -: Ноември 03, 2012, 12:52:05 am »
Снощи се заиграх нещо, но не се замозахрани, просто имаше плавно изгасване.... :D
Пробвах с междина и без. С междина очаквано имах по-добра ефективност и липсва пищене.
Ако се направи двутактна сигурно ще е доста по-ефективно, пък майтап и да се самозахрани ...  8)

П.С. Феритът е от ТХО а магнитите са неодимови.
« Последна редакция: Ноември 05, 2012, 07:46:36 am от Maistora52 »

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 332
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #297 -: Ноември 08, 2012, 09:47:34 pm »
След направените опити беше изчислена реалната индукция на постоянния магнит с размери 50х25х120 мм -  Br = 0.88 T. Пробата е съставена от 12 броя постоянни магнити с размери 50х25х10 мм от материал NFB38 (ниодим-бор-желязо). Според каталога на „Прамиз” тези магнити би трябвало да имат остатъчна индукция – 1,26 Т. Измерването е извършено на база допълнително внесена електроиндукция до достигане на точка на насищане на материала.
Подобни стойности на магнитното поле бяха регистрирани чрез измерване с китайски тесламетър „HT 20”. Пробата беше съставена от 14 броя постоянни магнити с размери 15х20х5 мм от същия материал и процеп за измерване 2 мм (измерено - В = 0,71 Т). Според изчисленията такава стойност на магнитната индукция в процепа би се получила при постоянни магнити с остатъчна индукция Br = 0.85 T.
При добавяне на още 8 броя магнити със същите размери не беше отчетено увеличение на магнитната индукция в процепа. Не очаквайте по-висока индукция при последователно свързване на постоянни магнити от тази на един.
Не се доверявайте на каталожните данни за различните материали!!!
Успех!

Seeker

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #298 -: Ноември 09, 2012, 10:44:26 am »
............. Не очаквайте по-висока индукция при последователно свързване на постоянни магнити от тази на един..........


Ами да, това е известно. При последователно свързване на магнити се увеличава само дължината на средната магнитна линия, а при паралелно свързване се увеличава индукцията, но е добре  да се постави магнитен концентратор.  Горе долу е като при батериите, едното свързване вдига напрежението, а другото тока.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 332
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #299 -: Ноември 09, 2012, 02:11:07 pm »
Да, това като факт е известно (по скоро се увеличава коерцитивната сила на магнита т.е. съпротивлението му на размагнитване). Известно е също, че пропорционалното увеличаване на броя последователно свързани магнити - увеличава пропорционално силата на привличане. Също така е известно, че силата на привличане на магнита е пропорционална на индуктивността на квадрат. Защо тогава при свързване на повече магнити индукцията се запазва същата, а силата на привличане се увеличава? Някой може ли да обясни това несъответствие?
Успех!