Справочници, схемотехника, теория > Теория на измерванията
Заснемане хистерезисната крива на нанокристални и аморфни сплави
Bat_Vanko:
Здравейте, колеги. От известно време работя с нанокристален материал. Необходимо ми е да получа максимално правоъгълна хистерезисна крива. Пробичките съдържат по около 100 навивки нанокристален материал. Термообработката се извършва при температура над тази на кристализация на материала в среда с аргон. Надлъжното магнитно поле за термомагнитната обработка по теория трябва да бъде 800 A/m. На практика достигнах до стойности от 8000 A/m без да мога да постигна правоъгълност на характеристиката по-добра от 0.6. Започвам да мисля, че проблема не е в самата термообработка, а измерването след това. Тъй като пробичките представляват спирално навита лента, магнитните силови линии винаги се затварят през въздушна междина ( в случая около 10 - 15 um ). Реално се получава тороид с въздушна междина, а от там и наклон на хистерезисната крива. Но това предполага, че извеждането на хистерезисната крива на един материал от такава пробичка трябва да се извършва по определени математически формули или методика. В своите каталожни данни производителите мисля, че дават информация за материала, а не за пробите чрез които достигат до тези данни. Някой сблъсквал ли се е с подобен проблем? Можете ли да подскажете някакво решение?
Bat_Vanko:
Колега, altium
заснемането на хистерезисната крива го правя по всички правила:
1. Две намотки - първична за подаване на подмагнитващия ток и вторична - за определяне на индуцирания поток;
2. На двуканален осцилоскоп определям тока на подмагнитване и получената от него индукция;
3. Интегрирам получените резултати по два различни начина:
3.а) Цифрово - посредством компютърна програма като задавам отделните замерени стойности
3.б) Хардуерно - с помощта на операционен усилвател свързан като интегратор и настроен на 50 Hz.
И при двата начина на измерване резултатите са идентични. И въпреки извършената термомагнитна обработка на материала не мога да постигна параметрите давани от производителите. Или може би съм ги постигнал, но като материал, а самата изработка на тороида създава изкривяване на резултатите.
Въпроса ми е: коректно ли е да се разглежда тороид навит от лента с изолационно покритие като тороид с въздушна междина равна на дебелината на изолацията между витките, и как след това измерените характеристики на реален тороид могат да бъдат преизчислени към характеристики на материала.
Това, което ме смущава в случая е, че очаквам да получа максимална магнитна проницаемост около 1 000 000, а реално измерените стойности са около 40 000. Досега търсех проблема в термообработката на материала, но може да бъде и в методиката на измерване.
Моля, някой който е срещал подобен проблем в практиката или теорията да помогне.
getca:
Здрасти, Bat_Vanko...
Как точно навиваш лентата, дай подробности ?.. Ако е като Архимедова спирала , то имаш отворена магнитна верига с междина много по-голяма от дебелината на изолацията между две навивки. При монолитна сърцевина с тороидална форма силовите линии се затварят по периметъра. Според мен за да стане това при теб е нужно да навиваш с безконечна лента или на която са вързани началото с края. На практика ще навиваш с двойна лента, нещо като това , само че свързани и външните краища на лентата.
Е, това ми беше хрумването... ;)...давай по-бързо резултата, че МЕГа мухляса заради точно този проблем с подходяща сърцевина на магнитния комутатор... :)
Поздрави...
ПП...и още нещо, Архимедовата спирала може да работи коректно, ако силовите линии са напречни, а не надлъжни. За да стане това сърцевината трябва да участвува във външна затворена магнитна верига, подобна на тази в МЕГа. В този случай управляващата намотка трябва да бъде навита по периметъра на тороида, а не с прошиване както обикновено.
Bat_Vanko:
Здравей, Getca
радвам се че предизвиках възраждането на практическите работи по МЕГа ( :) стига локуми). Лентата е китайска модел 1K107, нетермообработена ( японски аналог "Finemet"). Дебелина 32 um (28 um според производителя), широчина 35 mm. Лентата е без изолация и се налага аз да нанеса такава за да намаля вихровите токове. Навиването става по Архимедова спирала, коефициента на запълване е около 66 - 70 % (останалото е хлабина между витките). Лентата е много крехка и не мисля, че ще бъде възможно да се навие като двойна лента. По мои предположения (подкрепени с изчисления) при наличието на въздушен процеп с дебелина 2 um максималната магнитна проницаемост на конструкцията намалява от 1 000 000 на 40 000, така че варианта с напречното разполагане на сърцевина тип Архимедова спирала не е решение.
ПП ... как става прикачването на файлове, за да изпратя файла с фабричните спецификации на материала?
getca:
Мисля, че си постигнал добър резултат за такова навиване. Проницаемостта пада рязко поради големия брой междини, които преодоляват силовите линии между отделните навивки. Също така и В-Н кривата получава по-голям наклон (по-малка стръмност).
За сравнение погледни това, материал NANOPERM на немската фирма Magnetec. Лентата е двойно по-тънка от твоята, навита по същия начин и постигат максимално u=80000-100000.
Прикачвам характеристиките му - хистерезисна крива, загуби и т.н...
За да се постигне много голяма проницаемост би трябвало тороидът да е направен от ламели, подобно на железата за 50Хц. При тази крехкост и малка дебелина обаче не виждам как ще стане.
Прикачването на файлове става като цъкнеш на Прикачени файлове и допълнително опции и после бутон Browse за избиране на файла някъде по диска.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия