Автор Тема: Алдо Коста - Работещ гравитационен дисбалансен двигател  (Прочетена 42055 пъти)

vtorotoAz

  • Гост
Пламен, в горе нарисуваната схема, кой трябва да повдигне топузчето, което е в ГМТ? Защо не си го вписал в уравнението със знак -? Смятам, че същият този ще трябва да повдига и тези стоящи наляво от "Npoz7"... Подозирам, че главната пречка за реализиране на този иначе така интересен проект е "Физика за 6 клас"... Даже като ученик някъде тайничко бях смятал, и открил, че силите за завъртане и за спиране аха ха... и се уравновесяват точно...  :(
Някой по-горе бе написал, че подходящ вятър (или вентилатор) ще подобрят положението. Тогава може и да тръгнат нещата.
Ма аз сигурно съм един от милиардите скептици, дето опитват да противостоят и да спират колелото, така че дерзайте!

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 046
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Трябва да коригирам леко формулата за въртящия момент, защото периферната плътност q [kg/m] е различна за лявата и дясната полуокръжности. Затова въвеждам две такива плътности q(ляво) и q(дясно) както се вижда в по-долу приложените файлове. Така като заместим q от предния пост със сегашните qл и qд, за общия въртящ момент на гравитационното колело се получава:
                          Mобщ = (1/п)Qg2.dr      [N.m]
където п=3.14
          Q [kg] - общата маса на всички тежести (във файла е ку звезда)
          g = 9.8 [m/s^2] - земно ускорение
          dr [m] - радиално изместване
   
   За изходната мощност получих:
                         Ризх = (V/r)(1/п)Qg2.dr    [W]
където V [m/s] - периферна скорост
           r [m] - радиус на колелото
           п=3.14
           Q [kg] - общата маса на всички тежести
           g - земното ускорение
           dr - радиално изместване     

   Ако за 1 секунда периферията на колелото се премества на разстояние dx, значи всички тежести намиращи се на тази отсечка dx се преместват във вертикално направление в най-горната и най-долната точка на колелото. Общата маса на тези тежести е m=q.dx и щом ще ги вдигаме вертикално, ще извършим работа А=G.2.dr, където G [N] е силата на тежестта им. Тази работа А е за най-горната точка на колелото. Долу се извършва аналогично същата работа А. Или общата работа за тази една секунда е 2А. Работа за секунда е мощност. Така като заместя в А плътността q=Q/(п.r) получавам входната мощност. Оказа се, че входната мощност на теория е точно равна на изходната както се вижда от приложените два файла.
   Така и предполагах, тук едва ли ще стане перпетуум мобиле, защото нямаме действие на инерционни сили каквито са центробежните и кориолисовите. Има известна възможност за успех ако изместването става не по вертикалата, а хоризонтално както е при Chas Campbell. Има и една смешна машина на Стефан Маринов по повод на която измислих нова дума в българския език. Става дума за машината му SPRADNIABOIA, описана в списанието му Deutsche physik. Понеже тези списания ми ги откраднаха, не мога сега да кажа в кой точно брой беше описана тази машина.
« Последна редакция: Август 05, 2011, 09:29:00 pm от Иван Димов »

plam40

  • Гост
Е ... добре ... що бе аджеба, не може да се включиш в темата с принос а все трябва да си в минус ? Съотношението  в енргиите ( тази за повдигане и тази на изхода ) е като Земя с Юпитер или като да се взема предвид колко енергия е необходима да се завърти ключа на автомобила за да запали двигателя. Надявам се отговора да е изчерпателен и на достъпно ниво за всички, които не са забелязали от пръв поглед цифрата от сметките на Радо, може пак да я погледнете. А ако не ви е проблем вместо да казвате какво не е сметнато - е много просто добавете го ...

Поздрави на мислещи и драскащи !

Неактивен Радeв

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 640
  • Пол: Мъж
  • Скайп: Radoslav_Debian
Браво за ентусиазма, ако ми бяха задали такава задача по механика щях да имам мотивация да я изуча! :)
Joule=Newton*meter
J (joule) = N·m = kg·m2/s2
Ето я енергията просто трябва да се преобразува...

http://thinkzone.wlonk.com/Units/PhysQuantities.htm
« Последна редакция: Август 05, 2011, 10:06:51 pm от eng. Radoslav »

plam40

  • Гост
Иване, други са субектите на последното ми изказване, не си ме разбрал. Нищо против сметките ти нямам! Тези които имат, или не им стигат знания да ги разберат или не им стигат знания да ги сметнат !!!

Поздрави !!!

Неактивен Радeв

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 640
  • Пол: Мъж
  • Скайп: Radoslav_Debian
Опитах се да направя нещо но нищо ... :)
Дори и при най-доброто лагеруване и баланс ме съмнява че ще проработи. Проблема идва от там че рамото с падащата тежест се отваря твърде късно.......
Но тъй и тъй съм се развхрил може да направя и руското колело... :)

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Радко,

Пробвал съм симулация на тази установка, която си направил и ти, но няма начин тя да тръгне.

Причината е, че правилото на лоста се нарушава твърде късно, 30-40 градуса (и повече) след като премине 12 часа.

Пробвах да променя минималния ъгъл в колената на всяка една от осите, но това не води до нищо положително.

Осъзнаването на правилния принцип на гравитационното колело се улеснява от представянето на лостовете като сума от два вектора:


Що се отнася до колелото на Алдо, там има нарушение на правилото на лоста, но е необходима енергия за преместването на тежестите, която никак не е малка. Въобще конструкцията е доста лоша. Много по-грамотна и вероятна да работи е тази на Михаил Дмитриев. За съжаление последният все още не е показал самозадвижващ се гравитационен мотор.
« Последна редакция: Август 07, 2011, 05:25:48 pm от mzk »

Неактивен coke2k

  • Експериментатор
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 583
  • Пол: Мъж
Възможно най-простата причина поради която това няма да тръгне да се върти е, че броя на разгънатите лостове е винаги по малък от броя на сгънатите (уравновесено е от към сила по рамо). Разделете го мислено на две по вертикалата и пребройте левите и десните лостове и колко от тях са разгънати и колко не....
Поздрави

emilvtc

  • Гост
eng. Radoslav,

Кефи ме ентусиазма ти. За нула време си спретнал опитния образец. Де да имах и аз твоя ентусиазъм ...

Относно постановката - точно за нея казах, че на клипа постнат по-рано я манипулират с вентилатор.

Виж (ако не си го разгледал де) линка от предишният ми пост:

Не бях разбрал, че диаметрите на колелата са различни.

Според руснаците "Колесо с рычагами, складывающимися внутрь" (http://khd2.narod.ru/mechanic/levers.htm#COLLAPS_CALC ) това е по-переспективния вариант. Даже твърдят, че се получава и "положителна" работа ...

Може би си струва да се експериментира с нея.

Твоята постановка можеш относително лесно да я модифицираш то тази от линк-а. (стига да ти се занимава де)

Опитах се да направя анализ на системата и установих, че съм забравил доста от теорията  :(
Не ми е ясно и как да се опише и изчисли момента на свободно падане на тежестта ...

Някой може ли да помогне с анализа на системата ?

move_heat

  • Гост
   Ако за 1 секунда периферията на колелото се премества на разстояние dx, значи всички тежести намиращи се на тази отсечка dx се преместват във вертикално направление в най-горната и най-долната точка на колелото. Общата маса на тези тежести е m=q.dx и щом ще ги вдигаме вертикално, ще извършим работа А=G.2.dr, където G [N] е силата на тежестта им. Тази работа А е за най-горната точка на колелото. Долу се извършва аналогично същата работа А. Или общата работа за тази една секунда е 2А. Работа за секунда е мощност. Така като заместя в А плътността q=Q/(п.r) получавам входната мощност. Оказа се, че входната мощност на теория е точно равна на изходната както се вижда от приложените два файла.
   

Браво г-н Димов, този резултат винаги се получава при добре направени сметки, в които все пак- силите на триене са пренебрегнати.

Неактивен Vetap

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 423
Здравейте колеги,
Искам да ви предпазя от загуба на време и пари. Преди да започнете да изработвате каквото и да е било гравитационно колело не е лошо да се направят някои елементарни сметки. Най-лесно това става като се използват графичните методи. Тогава няма много формули и всичко е пределно ясно. Така, че: изчертава се окръжност в мащаб, назначава се теглото на тежестите. След това се измерват рамената и се изчисляват моментите, които действат на колелото. За графичната симулация са нужни 2 - 3 формули от физиката за 8 клас. При това става ясно веднага дали съответната схема работи или не.

fatano

  • Гост
Отдавна следа форума, защото е интересен. Сега като че ли се престраших и аз да напиша нещо. Ако погледнем реално гравитационното поле е потенциално, което значи че енергията на тяло в него зависи само от височината: E=m*g*h.
Работата която извършва тялото зависи само от разликата на височините: A=m*g*(h1-h2), а не от пътя който тялото описва. Това значи, че енергията получена и изразходена ще е една и съща независимо дали тялото пада по права и се вдига по кръгов, спирална или някаква засукана траектория. Същото се отнася и за електричното поле. То също е потенциално, макар и описвано с по- други формули. Магнитното поле е вихрово, там вече енергията зависи и от пътя на материалната точка. На тази база мисля, че именно там може да се получи нещо конкретно.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
 Поправям колегата Fatano, магнитното поле е соленоидално и да имаме вихрово трябва да е променливо. Вихровото поле може да се превърне в потенциално по-прост геометричен път и обратно потенциалното поле да се превърне във вихрово или соленоидално. Това преобразуване е с цел да не се товари възбудителя, който работи в резонанс с минимални загуби, при черпене на енергия. Имаме и положителна обратна връзка за генераторен режим, тази връзка не е задължителна, тогава имаме усилване на енергията.
П.П. при криволинейни движения имаме допълнително центробежна сила , Кориолисова сила, следователно  движението има значение.
Решение виждам при сложни механизми за повдигане на рамената и прибирането им. Идея не шлифована да имаме две колела и да се движат в противоположни посоки, като рамената заципват. Трябва де почне от три после четири рамена де се види четен брой или нечетен брой трябва, много работа. Кой ще я свърши?
« Последна редакция: Декември 07, 2011, 10:00:40 pm от mi68 »

fatano

  • Гост
По принцип магнитното поле винаги е свързано с движение. Елементарното обяснение за магнитно поле е свързано за движението на електроните в атома по затворена траектория (колкото и странна да е тя). Това е вид ток по затворен контур който създава елементарен магнит. За обяснение на магнитните явление в физиката се използува понятието токова рамка, сиреч движение на токоносители по затворен контур. Дори и при постоянните магнити (от феромагнитни материали) се знае, че магнита се получава като сума от елементарните магнити на съответните атоми, за които пак са виновни електроните, движещи се по затворен контор (с две думи това са елементарни токове).
Относно центробежните сили, те винаги са уравновесени от центростремителните сили (затова и тялото се движи по крива траектория, и зтова когато въртиш нещо на връв в кръг се усеща дърпане). Лошото в момента е че пълната им сума по затворена крива е равна на 0 (нула). Относно кориолесовото ускорение тука пак не върши работа защото силата получена от него се стреми да противодейства на изменението  на промяната на посоката на скоростта. ЕЕЕЕЕ малко сложно го казах, но които разбират физика го знаят. С една дума то е векторно произведение от вектора на ъгловата скорост и вектора на скоростта, или това е вектор, направлението на който е перпендикулярен на плоскостта  на векторите на ъгловата скорост и скоростта (посоката му се определя според правилото на дясната ръка) и прозведението на скаларните стойностти на двата вектора умножено по синуса на ъгъла между тях. Е малко сложно го обясних, но това е физика.
Лошото във всичко това е че просто гравирацията е потенциална сила и наистина не зависи от вида траектория, движение, ускорение и тем подобни твърдения. По- горните формули дадени в предния пост навремето ги учихме в 8 клас и са водят формули за хидростатично налягане на Паскал.

fatano

  • Гост
Сега се сещам, че имам учебник по физика на Н.Иванчев, С.Петров и Л.Христов, който съм преснел с апарата си. Ако има интерес мога да го кача на някой торент. Моля за извинение ако мястото не е тука или е неправилна реклама, моля модераторите да изтрият поста. Големината му е 512 Мв. Ако има интерес обърнете се към лични.