Автор Тема: Алдо Коста - Работещ гравитационен дисбалансен двигател  (Прочетена 42054 пъти)

plam40

  • Гост
Към улавянето на свободно съществуващата енергия от гравитацията са се стремили много много много хора. Аз лично ще ви споделя името само на един който има в задния си двор действащо устройство !
Алдо Коста прекарва почти половината от живота си в проектиране и изграждане на " Колелото на Алдо ". Човека е инвестирал всички спестявания които е имал, стигнал е до там, че семейството му да наложи запор на малкото остнали средства ! Устройството му наподобява виенско колело, размерите му са доста внушителни и работи на принципа който ти си описал ! Колелото е факт, то се върти не престанно, ежедневно ! Алдо е посещаван не веднъж от какви ли не "ЕКСПЕРТИ", но така и не получава признание че е направил перпето мобиле ! Човечеца е още жив, но не се знае за колко дълго, всички ние истинските търсачи на СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ знаем каква е съдбата на почти всеки добрал се прекалено близо до нея!
Да се върнем на колелото на Алдо,

Изображение по цялата му периферия са разположени тежести с маса от 1кг, всяка от тези тежести е захваната към колелото посредством специален механизъм подобен на механизма на щракаща химикалка. когато дадена тежест преминава през най-долната точка механизма се задеиства и тежеста бива изместена с определно разстояние(10см-20см) по-близо до центъра на колелото. Подобна е ситуацията и когато тежеста достигне горна мъртва точка там тежеста се връща в изходното си положени посредством пружина която я избутва обратно ! Така се получава следното във всеки един момент едната от страните на колелото е много по тежка от другата ( дисбаланс) и тогава се получава чудото колелото се завърта само и се опитва да коригира дисбаланса, но това не може да се случи тъй като механизмите постояно изместват тежестите ... и остава само да закачите динамото от велосипед балкан :)!!!

Всичко това в много по подробен вариант на сайта на самия изобретател :

http://nseo.com/aldocosta за съжаление е на френски

А тук във филма "A machine to die for" (Машина заради която си заслужава да умреш) има специално посветена част на Алдо ( около 24-та минута )

<a href="http://www.youtube.com/v/c6UgV3gVmd0?version=3&amp;amp;hl=en_US" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/c6UgV3gVmd0?version=3&amp;amp;hl=en_US</a>

Радвам се ако съм успял да бъда полезен!

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 046
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Обяснението за действието на това перпетуум мобиле на Алдо Коста е съвсем елементарно. Просто ако тежестите в дясната полуокръжност са по-далеч от центъра на въртене, в сравнение с тежестите в лявата полуокръжност, те (десните) ще създават по-голям въртящ момент и това "виенско колело" ще се върти по часовата стрелка. По същия начин ако две еднакво тежки деца се люлеят на люлка и едното седне по-далеч от центъра, то ще наклони своята част на люлката към земята. Алдо Коста повдига тежестите нагоре с десетина сантиметра точно в момента, когато преминават през най-горната и най-долната точка при въртенето си. Затова е необходима входна енергия Евх, която образно казано се внася в системата от вън. Разликата във въртящите моменти на лявата и дясната полуокръжности води до създаване на изходна енергия Еизх. Лесно е да се съобрази, че при постоянна периферна скорост V имаме постоянна входяща мощност Рвх=const. Изходящата мощност Ризх обаче (при периферна V=const) зависи от броя на тежестите, в което не съм много сигурен. Така в зависимост от броя на тежестите могат да се получат три случая:
   1.   Рвх > Pизх
   2.   Рвх = Pизх
   3.   Рвх < Pизх

   За да имаме перпетуум мобиле, трябва да направим третия случай, който може би изисква по-големи размери с повече на брой тежести. Същото казва и Михаил Дмитриев за неговото "виенско колелце".
   А самата възможност за гореспоменатите три случая говори за несъстоятелността на закона за запазване на енергията (ЗЗЕ).
   Затова ако искате да не се проваляте в опитите си, правете по-големи конструкции, но е добре първо нещата да се сметнат на теория.
« Последна редакция: Август 04, 2011, 01:23:24 pm от Иван Димов »

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 046
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Аз знам, че обикновено гравитационните перпетуум мобилета се подценяват и затова прилагам малко образна информация с цел по-добро обяснение. В науката има един метод, чрез който се добива ново знание. Това е сравнителният анализ. Правят се два почти еднакви експеримента, различаващи се само по определен параметър и така се вижда как влияе този параметър върху крайния резултат. Затова в приложения по-долу файл съм начертал две гравитационни колела, които се движат с еднакви периферни скорости Vл=Vд. Разстоянието на окачването на тежестите също е едно и също за двете колела - 30cm. Тежестите са еднакво тежки - 5kg и са закачени на еднакво дълги рамена. Разликата е само, че лявото колело има 8 тежести, а дясното 16. Така, поради еднаквите периферни скорости и едно и също разстояние 30cm, се получава еднаква входяща мощност и за двете колела (лРвх=дРвх). Ако периферната скорост V=30cm/s, то всяка секунда една тежест в най-горната точка на колелото ще се завърта на 180 градуса като за това ще се изразходва определена входна мощност, еднаква и за двете колела. Застопоряващ механизъм задържа тежестите в радиално направление и така се получава въртящия момент. Най-долу този механизъм се изключва и тежестите си висят по обичайния начин. В задачата се пита дали дясното колело с повече на брой тежести ще дава по-голяма изходяща мощност от лявото. Ако е така, то тогава могат да се правят все по-големи колела със съответно по-големи изходни мощности Ризх, докато входните мощности Рвх ще остават все същите (повдигане на една тежест за секунда при V=30cm/s). Не е много сигурно, че над определен брой тежести ще се получи Ризх > Pвх, което е перпетуум мобиле. Според теорията, мощността е въртящ момент по ъглова скорост или P = M.w и при моите две колела се получава теоретично еднаква изходна мощност по груби сметки наум. Единствено експеримент може да покаже дали ще има разлика в изходните мощности при двете колела.
   Забележка:
   В най-горната точка, когато тежестта се завърта на 180 градуса, има известна обратна реакция, но тя се компенсира от центробежните сили (виж полуокръжността), които спомагат въртенето. Така имаме само малка флуктуация, която е незабележима при голямата инертност на цялото колело.
« Последна редакция: Август 04, 2011, 01:29:41 pm от Иван Димов »

emilvtc

  • Гост
Май аз нещо не съм доразбрал, но какво имаш в предвид под входна мощност и защо тя при колело с 8 тежести ще е същата както при колело с 16 тежести и то при едни и същи обороти на въртене за двете колела? Според това не е вярно и при колелото с 16 тежести тя ще е 2 пъти по-голяма поради факта, че за единица време трябва да бъдат "завъртени" 2 пъти повече тежести ...

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 046
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Оборотите на въртене не са едни и същи. Една и съща е периферната скорост V=w.r, а ъгловата скорост w[rad/s] на голямото колело е два пъти по-малка. В най-горната точка и при двете колела тежестите пристигат като на конвейр - всяка секунда по една. И движението е еднакво ако гледаме само зоната най-горе и за двете колела. Работата е там, че голямото колело има да речем два пъти по-голям въртящ момент M, но два пъти по-малка ъглова скорост w и като ги умножим ще получим една и съща за двете колела изходна мощност Ризх = M.w, това е грубо сметнато теоретично. Явно има нещо, което теорията не отчита, щом голямото колело на Алдо Коста се върти. Може би въртящият момент на моето голямо колело да е повече от два пъти по-голям от въртящия момент на малкото, но това с гадаене не става. Аз тук не съм правил подробни сметки и затова не съм много сигурен. Просто давам насока за размисъл. Иначе имам подробни сметки за друга механична машина, даваща на теория около 2kW свободна мощност.
« Последна редакция: Август 04, 2011, 02:25:19 pm от Иван Димов »

emilvtc

  • Гост
Не бях разбрал, че диаметрите на колелата са различни.

Според руснаците "Колесо с рычагами, складывающимися внутрь" (http://khd2.narod.ru/mechanic/levers.htm#COLLAPS_CALC ) това е по-переспективния вариант. Даже твърдят, че се получава и "положителна" работа ...



Неактивен Радeв

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 640
  • Пол: Мъж
  • Скайп: Radoslav_Debian
Снощи зяпайки магнитни двигатели в ютуб случайно попаднах на това:
http://www.youtube.com/watch?v=7bSMh3c-mCU
http://www.youtube.com/watch?v=hgzaQayqi6M

Доста е просто, и нагледно. Даже съм се запалил да си спредна едно макетче да си ми цъка на секцията. :)

emilvtc

  • Гост
eng. Radoslav,
Преди да го правиш разгледай линка от предишният ми пост.

Там има анализ на тази конструкция и твърдят, че НЕ работи ...

plam40

  • Гост
Обърнете специално внимание, че при колелото на Алдо, тежестите с изместен център по периферията са точно половината от обиколката на колелото. Това дава максимален дисбаланс и моментум. Още нещо - интересно ми е, някой замислял ли се е, колко е въртящия момент на тежест от 10кг поставена в края на рамо дълго 5м - обзалагам се, че ще ахнете от резултата сравнен с един средно мощен автомобил. Ако това колело се доусъвършенства енергията, която може да отдаде е в невероятно голям размер.

Поздрави на всички.
Пламен

Неактивен Радeв

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 640
  • Пол: Мъж
  • Скайп: Radoslav_Debian
kilogram-force metre = 9.80665Nm

9,81*5*10кг=490,5Nm....
Яко и ако е по-аеродинамично или във вакуум направо отлита.... :)
Наистина това е най-добрия модел!

По принцип не харесвам чукащи и хлопащи машини, най-добре би станала такава система с живак и тръби.
« Последна редакция: Август 04, 2011, 07:25:50 pm от eng. Radoslav »

jhonjhon

  • Гост
" Ну, работает там..."
« Отговор #10 -: Август 04, 2011, 07:59:34 pm »
Ето го колелото на по-добро качество и със звук

http://warnet.ws/news/18293

emilvtc

  • Гост
Видеото на колелото е добро, само дето на него не се вижда работещия вентилатор, който с въздушната си струя върти колелото :-)

Според мен точно това чудо няма да работи.

plam40

  • Гост
Благодаря на Радо, за сметките !

Тук спретнах едно малко чертежче, на което съм показал нагледно как ще се сумира крайния въртящ момент.

 Σnp = 2*Npos1+2*Npos2+2Npos3+Npos4
 Σnn = 2*Nneg1+2*Nneg2+2Nneg3+Nneg4

N total = Σnp - Σnn

Поздрави!



The Phantom

  • Гост
Ако ще правите такива конструкции, аз мисля, че по-добър е вариантът с нечетен брой "тежести".

plam40

  • Гост
Phantom-e, изказването ти е копие на псевдонима ти :). Ти "мислиш", а ние гадаем ... Да не ти таксуват нета на написан текст, или пишеш през мобилен ?