Автор Тема: Теория и експерименти на mi68  (Прочетена 159539 пъти)

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #135 -: Май 05, 2010, 05:47:28 pm »
Сега идва интересният въпрос защо времето (като продължителност) е енергетичен източник?. Отговора е много лесен ако се познава радиоприемането. Имаме два сигнала:
-нискочестотен (НЧ)
-високочестотен (ВЧ)                                                                                                                                                                                                                      Обикновенно се слуша говора, а високо честотния сигнал се ползва за пренос.  Детекторният приемник преобразува дирекно, но има недостатък-ниска мощност и затова работи на слушалки. При някой модели се ползва допълнителна антена и преобразуване на ВЧ енергията за захранване на германиеви транзистори. Този приемник работи на свободна енергия т.е. докато работи предавателя. Въз основа на това в Космоса има ВЧ  (високоскоросна) среда. Имаме два основни метода за преобразуване:
 - широко спектърни (импулсни)
 - тесно спектърни (лентови) - цетробежни.
Ясно е, че по-продължителното работене води до повече енергия. За това времетето се явява енергетичен источник. Някой практични направления за преобразуване:
-инпулсните методи лесно тръгват тъй като винаги се получава синхронизиране с ВЧ но трудно се правят стабилни обратни връзки,заради инпулната енергия на преобразуване.
-лентовите по-трудно се настройват, ограничен спектър, но са по-стабилни, трудности има с постигане на високи скорости и честоти.
« Последна редакция: Май 10, 2010, 09:30:30 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #136 -: Май 06, 2010, 08:05:45 pm »
Човек е хубаво да е Тома неверни но при демострация повярва в истината. Хипотезите ,който съм писал 2-3 години са пътя, който съм извървял за да осмисля нещата. Първият проблем е как да се измери тангенциалната и радиалната скорост на вакума-дирекно не може само индирекно и от тук стават грешките и манипулацията. Друг въпрос защо възниква цетробежна (радиална) сила като се изменя тангенциалната (линейната) скорост и движението е неинерциално и нютоновата и айнщайновата механика не важат. Ще съм много благодарен да получа задоволителен отговор за отличен ще си дообработя не съм ку-ку.
На базата на различни опити се получават механични или електрични взаимодействия и преобразувания. Получавам три вида статика:
-електростатика
-магнитостатика
-гравитостатика (безтегловност)
При динамиката най-изучени са връзката между магнитостатиката и електростатиката-електромагнетизъм. Връзката между гравитостатика и електростатика е зареждане и разреждане на топче-резултати
-безпроводниково предаване на ел. енергия и усилване
-антигравитация (подемна сила)

Гравитостатика и магнитостатика нямам опити само го маркирам теоретично ; мисля, че тук е явлението резонанс.
Тези опити могат да се разглеждат и при въртене за сега толкоз при добри опити ще се похваля.
« Последна редакция: Май 06, 2010, 09:00:11 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #137 -: Май 18, 2010, 08:22:39 pm »
От някъде година и половина не се занимавам с импулсните методи поради трудната настройка. В трансформатора на Тесла има два тънки момента и ако не се спазват резултатите са отчайващи.
Първо във физиката се разглеждат вълни, а за това трябва елестична среда или квази(уж)елестична. Пример за квазиеластична сила е тежеста(гравитацията) , която люлее махало и се получава затихващи синусоидални трептения, друг пример е вълни по повърхност на езеро (гьол) с ниска скорост на разпространение заради квазиеластичната(връщаща) гравитационна сила(скоростта на механична вълна-звук-е многократно по-голяма от виждащите се повърхносни вълни). Скоростта на разпространение се приема за константа. В квазиеластична среда, при условия на взрив, скоростта на разпространение скокообразно се увеличава и зависи от силата(амплитудата) на взрива, получава се така наречената взривна вълна(закон на Хук не важи). Тесловият трансформатор се възбужда взривно индуктивно(магнитно).
Второ във вторичната намотка се получава стояща вълна(частен случей на интеференция). Тук се получават два модела резонатори,(вибратори)-полувълнов-или четвървълнов. По-разпространен е четвървълновият със заземление поради по-малкият габарит. От теорията на стоящи електромагнитни вълни е извесно, че ВЪЗЛИТЕ (върховете) на тока и напрежението са дефазирани на 90градуса или четвърт вълна т.е. във възел на тока имаме връх на напрежението. Във връх на напрежението светят неонови(луминисцентни) лампи ,а във връх на тока светят лампи с нажежаеми жички.
П.П. Стоящата вълна се образува при преход (отражение) от една среда в друга т.е. от електрическа верига към въздух(отворена верига). Заземлението  играе роля на връх на тока и при четвърт вълнов вибратор без него се привръща в полувълнов вибратор(дипол) двата края стават възли на тока , а средата  е връх обратно за напрежението краищата са върхове , а средата възел за това заземлението не трябва да се забравя. Ако възбудителя е в средата имаме полувълнов вибратор без заземление конструкцията определя заземлението повтарям се.
Прост илюстриращ пример в определени граници е въже, което се клати и имаме два случея:
-неподвижен край -имаме възел
-подвижен край -имаме връх (това е камшик)

« Последна редакция: Май 23, 2010, 10:59:51 am от altium »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #138 -: Май 22, 2010, 07:58:43 pm »
Продължавам с теорията на първичната верига на тесловия трансформатор.

Характерът и времетраенето на искрата, получена при разряд на натоварен кондензатор С през проводник L са определени от Федерсен (1862). Резултатът е, че искрата е сложно явление и е съставена от отделни искри. Оказало се, че честотата достига до 100 мХц при разряд на лайденска стъкленица.

ИЗВОД: Честотата на искрите съвпада с честотата на трептящия кръг определена по формулата на Томсън. Радиолюбителят ако разполага с осцилоскоп, може да определи броят на искрите, като измери честотата при преходния процес и съответно да получи резонас. Опитно електрически резонанс е показан най-напред от Лодж с два трептящи кръга със съответно подбрани капацитети (лайденски стъкленици) и самоиндукции. За индикатор му служела искрата, пораждана във втория трептящ кръг. От изложеното по горе, условието за резонанс  е  Т1=Т2  или   L1С1=L2С2  където 1 - първи трептящ кръг; 2 - втори трептящ кръг (лентов филтър)
Разглеждах архивни материали от белградския музей на Тесла и там има променлив кондензатор във вторичния кръг за настройка в неговия трансформатор. Сериозен момент е получаване на ударна вълна.  Разряда на кондензатор през RLC верига може да е:
-периодичен
-апериодичен
Апериодичният процес е с удължен край и трудно предизвиква ударна вълна.
Периодичният процес е кратък но променлив по посока и затова се ползва демпфер- затихващо искрище с магнити.
ПС: Стоящи вълни са наблюдавани най-напред от Лехер през 1890г. Опита е прост и повтаряем.
« Последна редакция: Май 22, 2010, 11:50:19 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #139 -: Май 26, 2010, 08:16:29 pm »
свойства на вълната                                   видове вълни
-дължина                                                    -плоски             -напречни
-отражение                                                -кръгови           -надлъжи
-пречупване                                               -сферични         -ударни
-поляризация                                                                        -стоящи
-фронт                                                                                  -бягащи
Извесно е ,че електромагнитната вълна е напречна вълна. Получаването на стояща вълна поражда надлъжна вълна. В бягащата вълна всички точки се колебаят с еднаква амплитуда, но с различни фази. Противоположно на това всички точки на стоящата вълна се колебаят с различни амплитуди, но в една и съща фаза (синфазно) т.е. получава се сгъстяване и разреждане надлъжна вълна.
 За електромагнитните вълни:при ниски честоти коефицента на пречупване е много голям и затова имаме пълно отражение от ефира. За това на практика при 50Хц рядко се работи в резонанс. При факелника с лампи на ГОГО 55 пречупването е нищожно и йонизира въздуха т.е пълно разпиляване на енергията но пък е ефекно. Честотите около 100кХц са оптимални за габарит и отражение и получаването на качествена стояща вълна. За получаване още по-качествено отражение трябва положителна обранта връзка.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #140 -: Август 02, 2010, 05:02:23 pm »
Който е чел електромагнитната теория на Дж. Максуел вижда едно понятие вихрово електрично поле, то  върши работа. Разгледан е единственият случай на получаване на вихрово електрично поле - от магнитно (по дефиниция магнитното поле е вихрово/затворено/). В този случай имаме ленц ефект и познатия трансформатор. Други методи за постигане на вихрово електрично поле: най-просто е импулсния (пулсиращ) метод - да се зарежда и  разрежда топче т.е. работа по отворена верига. Следващ метод е ползването на безиндуктивни (немагнитни) бобини - бифилярки. Реалните експерименти потвърждават написаното. Да обобщя: имаме три вида електрично поле:
-електростатично - около заредени тела (отворено)
-електрично (затворено) в затворена постояннотокова верига с намаляващ потенциал
-вихрово (затворено) електрично поле в класически вид породено от променливо (пулсиращо) магнитно поле
На теория е лесно и ясно но трябва да се решат практични проблеми за да имаме самовъзбуждащ се усилвател т.е. генератор. Искрището трябва да се замени с транзистори и напрежението да се понижи, схемата да се оразмери правилно т.е. получаване на дълготрайност.
Първичната (предавателна) част на генератора създава вихрово електрично поле - приемната (вторична) част приема магнитно поле т.е. обикновена бобина. Положителната обратна връзка (самовъзбуждането) е по електронен път чрез електрическия ток. Правете коментар на схемата как се създава вихровото елекрично поле и то се преобразува в магнитно това е СЕ,  който го направи по-грамотно има по - голямо КПД.
« Последна редакция: Август 04, 2010, 03:14:32 pm от mzk »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #141 -: Август 03, 2010, 08:10:54 pm »
Извинявам се на читателите за малка грешка в предишният ми пост - да се чете стационарно електрично поле Т.Е. трите вида електрично поле са:
- електростатично - отворени силови линии
- стационарно електрично поле - не си изменя интензитета при движение на електрически заряди/постоянен ток/-наклонени силови линии -затворено/вихрово/
- вихрово електрично поле - работата при преместване на точков заряд е положителна и имаме ЕДН.
Веригата променливо магнитно поле-вихрово електрично поле-променливо магнитно поле е познатият двунамотачен трансформатор водещ до принципа действие противодействие, Ленц ефект. Схемата е глупава защото не се спазва философията за единство и борба на противоположностите (ИН и ЯН по китайски въртящи се вечно от енергиета ЧИ/КИ). Правилният подход е вихрово електрично поле ИН преобразуващо се в променливо магнитно поле ЯН. Прекратявам с неразбираемите факти.
« Последна редакция: Август 04, 2010, 03:17:02 pm от mzk »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #142 -: Август 05, 2010, 07:44:04 pm »
Тази публикация е теоретична но е в основата на развитието.
Известен е Трети закон на Нютон за действие и противодействие т.е. F=- F. Ако се ползва противоположност (инверсия) то закона придобива вида F=2F и движението става самоускоряващо се и вечно. Това правило е навсякаде в живота и конкретно разглеждам за електрическа верига. Законът на Фарадей  за електромагнитна индукция е: Е= - dФ/dt . Ако ползваме противоположност т.е. електрично поле то закона се преобразува в: Е=2dФ/dt и самото поле ще се превърне в генератор. Убеден съм ,този принцип е използвал Капанадзе да превърне усилващия предавател на Тесла в генератор. Получаването на вихрово електрично поле става с малък капацитет около 10пФ зареден с високо пулсиращо напрежение. Твърдо знам ,че получаване на електрично поле е по-удобно да става с безиндуктивни бифилярки. Резонансните бифилярки са с разпределени параметри и са по-удачни приемници от обикновенните индуктивни приемници-бобини. Разбира се резонансните бифилярки работят в резонанс, а индуктивните бобини обикновенно в апериодичен режим. Това разбиране е благодарение на многобройни разнопосочни опити. След изложеното ще има по-смислени опити с цел разработка на работещо устройство на изложения принцип-единство и борба на противоположностите.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #143 -: Август 05, 2010, 09:22:23 pm »
Драги ми колега mi68, би ли пояснил тази странна математика, че уравнението F=2F не ми звучи нещо. Значи съкращаваме F-овете и кво става - 1=2...хммм, странно равенство. А как ще стане на практика въобще пък не е ясно. Вечното движение е без коментар засега, ако го постигнеш, хората ще ти направят паметник.
Не се заяждам, само искам да кажа, че развиваш някакви смътни, ясни само на теб теории, без никакви практически доказателства. Това си е твое право, де...мераклии да четат много, но като се дойде до сериозна работа - няма никой. Всички чакат и викат - дай схема..!
Говориш за многобройни опити, а не даваш никакви резултати. Мисля, че е крайно време да го направиш, иначе всички подобни писания са вятър и мъгла.

Поздрави и не се впрягай от критиката, тя е констуктивна, така да се каже... :)

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #144 -: Август 05, 2010, 10:25:18 pm »
Уравнението е F=2F е максимално възможната стойност. Поради загуби коефицента варира между 1 и 2 т.е. най-лошият случей е F=F. При това се спазва първи закон на Нютон тялото е в покой или се движи праволинейно равномерно ( за криволинейни движения се върти равномерно или е в покой). Коефициента на пропорционалност ако е между 1и2 ще имаме самоускорително движение. Ако имаме сила 5Н то противодействащата сила се инвертира то двете сили се сумират и правят 10Н. Ако се спазва този принцип е видно ,че света ще изчезне за части от секундата. Противодействието е жизнено важна спирачка и балансиращ фактор. При локално инвертиране имаме разрушение и добив на енергия.
Тук засягам и въпроса за творението  и сътворяването. Човек твори когато прави болт от желязо но ако го направи от някъкви елементарни частици това е сътворение. Сътворението е БОЖА работа и не се меся. Творението е човешка дейност и паметник от хора не ми трябва, захванал съм се с дейност, която трябва  да доведа докрай като лично предизвикателство.
Ако има конкретни въпроси по опитите с бифилярни бобини резултати и решения ще ги коментирам. Опитите  са нещо добро но не се връзват, сега имам смислени виждания за обединението им.
П.П.Извесно е ,че при генераторен режим имаме две условия за възникването (аналогия) :
-баланс на фазите
-баланс на амплитудите
Противоположностите обръщат фазата и настъпва условието за генериране.
« Последна редакция: Август 05, 2010, 11:17:28 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #145 -: Август 07, 2010, 09:13:58 pm »
Захващам се с импулсните методи защото цетробежните се забатачиха.
Направих анализ  на искрището и стигнах до извода:
-замяната с тиристор е неудачна-зарядният кондензатор се разрежда по експонента до 0 и токът в бобината е много малък
-замяната с транзистор(лампа) е удачна кото зарядният кондензатор не се разрежда до 0. В зависимост от параметрите (капацитет и продължителност) може да се получи приемлив коефициент на правоъгълност на напрежителния инпулс. Този прагоъгълен инпулс ще доведе до трионообразен ток в бобината. В зависимост от времеконстантата на бобината със съединителни проводници, за вренето на включване и изключване на транзистора, може да се определи процента от максималната стойност на тока тока през бобината. Друг проблем е намирането на паразитния капацитет на бобината - основно зависещ от диаметъра. Ползвах една диаграма от РТЕ на силистренските радиолюбители но на сайта липсва информацията. За това приемам стойности от10 пФ до  30 пФ.
Сега разработвам генератор с ударно възбуждане с цел да изследвам резонансните бифилярки. Според мен това е удачно решение защото бифилярката е двуполюсник и няма как да направя обратна връзка- допускам обратната връзка да стане по индуктивен начин но пак има дефазиране и проблема се решава само с лампа. Генератора с ударно възбуждане е просто обратната задача. Инпеданса на едната бифилярка се получи 5ком и да протече 0,1А ми трябва 500В  330кХц. Омичното съпротивление е 2ома и сега пускам постоянен ток 1А при 2В и рязко прекъсвам в бобината възникват свободни генерации с максимална амплитуда 5000В. Напрежението е по-малко заради паразитните капацитети. Подавах по-силен ток 2А и при прекъсване не се получи искра. Просто правя макета да изледвам затихващите трептения. Това е електронно запалване за кола.   
« Последна редакция: Август 07, 2010, 11:49:19 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #146 -: Август 14, 2010, 12:59:51 pm »
От електротехниката  е извесно, че напрежението не може да нарасне мигновенно заради капацитета обратно токът не може да нарасне мигновенно заради самоиндукцията т.е. предния фронтна инпулса се смачква. Ако се разреди кондензатор през съпротивление токът е максимален и намалява експоненциално. Зареденият кондензатор ,при Тесла, се разрежда през нискоиндуктивна първична намотка, получава се практически стръмен преден фронт на инпулсния ток. Загатка остава задния фронт на инпулса. Литературата по въпроса е спорна и затова се обръщам дали някой е на ясно с искрищата. Обобщавам моят опит. Имаме два вида искрища.
-вибратор искрище= работещо на наксимално напрежение т.е. честота на искрите 50Хц имам разработена електронна схема работеща на 25Хц.
-гасящо искрище= многоискрово честотата на искрите достига до 10-15кХц. Това искрище може да се замени с генератор тип таймер 555 и ключов транзистор или лампа за високи напрежения. Заради ниската индуктивност, нормално атмосферно налягане, нямаме пълно разреждане на кондензатора - давам пример искрището пробива при 1000 В и гасне примерно при 200 В следва инпулсите да се разглеждат като правоъгълни.
Тесла говори, че искрището се настройва на музикален тон т.е. ползвал е гасящо искрище. От гледище на Фурие вибратор искрището създава единична функция с непрекъснат спектър и всичко е в резонас (стига да има достатъчна амплитуда). При гасящо искрище имаме правоъгълни инпулси с прекъснат спектър и честотата трябва да се настройва за да имаме кратен (хармоничен) резонанс.
« Последна редакция: Август 14, 2010, 01:04:32 pm от mi68 »

Неактивен teofilius

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 712
  • Пол: Мъж
    • Teosfera - free energy - antigravity
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #147 -: Август 15, 2010, 12:31:21 am »
Здравей МИ68! Когато имаш резонанс между кондензатор и бобина, тогава имаш максимум както на тока така и на парежението от начало до край на всеки импулс. Имаш също и максимум на електромагнитното поле в един и същ момент.  Амплитудата във времето тогава зависи само от формата на импулсите.  При искрите или разрядите положението е малко по  специфично.  Дъгата или разряда гасне при ниско напрежение(примерно 200) волта защото след всеки импулс-искра имаш остатъчен йонен - проводящ канал, който остава.  В този случай , колкото по ниска е честотата , толкова по-високо е напрежението, при което дъгата ще гасне спрямо по-високото при което се получава дъга.  Когато нямаш изправяне на високото и натрупване в кондензатор преди искрището, тогава основната честота зависи от честотата на генератора или каквото и да е с което получаваш на входа на системата високо напрежение с някаква честота.  Когато имаш кондензатор, диод , и според капацитета , входната енергия, и параметрите на искрището  - от тези неща зависи и основната честота на разрядите. Има и друго - всяка искра сама по себе си дори и да е една в секунда съдържа в себе си целия честотен спектър, с което създава електромагнитен шум.  По интересното е че дори при малък ток в проводниците от двете страни на искрището, тока в самата искра е стотици пъти
по-голям.  Един вид , искрата е свърхпроводима среда с електромагнитни параметри стремящи се към огромни стойности.  На тази основа и неща, които не са ни напълно известни има нещо като възбуждане и енергетизиране на Ефира, което е и основата на генератора на Капанадзе. ..

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #148 -: Август 15, 2010, 08:37:34 pm »
Здравей Teofilius! Напълно съм съгласен, че при искрата имаме лавина и преобразуване на потенциална енергия в кинетична т.е. по-силен ток.
Разглеждах сайта на Ринат Шауморатов  и там е дал блокова схема на генератор с КПД над 1 с бифилярни намотки ала Тесла. Генератора работи на принципа LH колебателен кръг ( L-индуктивност; Н-интензитет на магнитното поле /плътност на магнитната енергия/). Енергията се колебае по уравнението - L.I^2/2 - м.H^2/2 (м да се чете мю). Този генератор се различава от класическия генератор с LC колебателен кръг. Енергията се колебае на принципа - L.I^2/2 - C.U^2/2 . Разглеждал е 4 патенти на бифилярни трансформатори и 1 патент за бифилярни електромагнити. Твърди, че бифилярен трансформатор с еднакъв брой навивки повишава напрежението над 10 пъти. Има работа за експериментиране, не съм работил с бифилярни трансформатори, но самоиндукцията (реакцията на ефира в магнитно поле ) е заветното получаване на ток. Трябва да има асиметрия така че реакцията на ефирната енергия да е повече от възбуждащата входна енергия. Това става като се увеличи параметъра мю или е т.е. материя - ферит или кристал (керамика). Принципа изключително прост но му е сложна електрониката ! Разгледайте материала на Ринат. 
« Последна редакция: Август 16, 2010, 01:52:32 am от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #149 -: Септември 06, 2010, 08:16:44 am »
Мога да кажа, че генератора на свободна енергия е прост параметричен генератор. Традиционните генератори имат постоянна реактивност ,а се изменя магнитното поле:
-механично-динамомашина
-електронно-промяна на тока с управляемо активно съпротивление-положително или отрицателно (транзистор,лампа,тунелен диод) + захранване.
Обратна задача. При постоянно магнитно поле (космически фактор) получаването на ток става с променливо реактивно съпротивление, най-добре нелинейно(инкуктивност или капацитет, а може и двете едновременно). Параметричните генератори работят в резонанс- отличен енергитичен режим, капацитета се мести с варикап или вариконд, а индуктивността с ферит или желязо чрез подмагнитване по електронен път. При ползване на варикап работната честота обикновенно е висока. Тя се определя от коефициента на модулация на същия.
Констатирах, че бифилярка  тип Тесла е отлична бобина за параметричен генератор.
Блокова схема на параметричен генератор:
-работна намотка - основна честота
-възбудителна (октавна) намотка - осигорява честота на напомпване два пъти по-висока от работната. Преобразуването на честотата става с нелинейна реактивност (варикап) с КПД над 50%. С тесвова бифилярка нещата се опростяват но изледванията са ми непълни. Правих опити между бобините да свържа форсиращ (ускоряващ) кондензатор или резистор. Не съм изследвал да се сложи забавяща (закъснителна) индуктивност както и варикапи. Целта е просто да се мести честотата и да имам удвоена честота. Размишлявам как е решил въпроса Тесла, ако е ползвал селенови стълбове във варикапен режим, хипотезата подлежи на проверка.
 
« Последна редакция: Септември 06, 2010, 12:52:41 pm от mi68 »