Автор Тема: Tesla Turbine  (Прочетена 44028 пъти)

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 392
  • Пол: Мъж
Re: Tesla Turbine
« Отговор #165 -: Октомври 10, 2018, 07:33:57 am »
Така е, няма да е леко.

Ето ви една 3D картинка, отново крайно опростена (центробежната е по подразбиране), на която съм означил само най-важните сили.
F3 и F4 са силите, които ви накарах да сумирате, но така се надявам да е по-нагледно какво ще бъде "подпомагането" за изтласкване на флуида.

Интересно е че тази ви схема показва по-различно разпределение на силите. Поне според първата ви схема на силите F1 и -F1, би трябвало да съответстват F1 и F2 при втората, поне когато първата се вземе като получена при вертикално сечение по диаметъра на дисковете. Явно вие го виждате по друг начин. За да няма недоразумение, сложете една равнина на сечение на втората си схема така че да представя разреза, който явно искате да изразите при първата.

Забелязвам че отново наблягате на "изтласкването" като при схемата ви давате "посока на флуида". За да няма недоразумение приемем че, посоката на флуида е създадена от завъртането на ротора от външна сила, както при ТП. Така, при ТП, в началото, докато флуида няма инерция в посоката F3, или когато разликата в релативните скорости на ротора и работния флуид е висока, може да се каже че  F4 е силата на инерцията, но с времето тя намалява, но разбира се не изчезва напълно, като нейното намаляване се пренася в увеличаване на инерционния момент, и намаляване на релативните скорости, на ротора и на флуида съответно. При положение че изхода, при ТП, се явява перпендикулярно нагоре, не знам защо е трудно да си представите как работния флуид бива "изтласкван" през отвора, навън, от центробежната сила, F3 и инерционния момент на флуида, понеже отвора се явява единственото място по периферията където флуида може да се разпространи.
 
Сега ще третирам схемата ви като ТТ, като "посоката на флуида" е посоката в която парата навлиза и започва, спираловидното си движение в междудисковото пространство, към централните отвори.  Предполагам, че няма да възразите че F1 и F2 получават от нарастването на налягането при "флуидната (парната) възглавница" с нарастването на центробежната и центростремителната сила. Това го посочих ясно в предишния коментар. Относно  F3 и F4. Отново F4 може да се каже, че се проявява като, инерция но този път повече при ротора и съответно при се предава към флуида, поне докато техните относителни скорости не се доближат. В работен режим, поне както аз си представям динамиката,  F4 нараства само при натоварване на оста на ротора с работен ( спирателен ) момент, като няма товар на ротора, F4 съществува но е много по малка от F3. Оставям настрана евентуалното задиряне на флуида по корпуса, за което споменавам по-долу.

Тук ще отбележа, нещо което схемите пропускат. Отново отбелязвам че е важно да се представим динамиката на процесите и силите които те пораждат във времето. Например при ТТ, това което вие показвате с вектори, F4 равна по-големина и обратна на посока на  F3, може да се каже че съществува само в началните части от секундата когато парата започва да се  допуска в кухината. В този момент F1 и F2 са малки, понеже още нямаме изградена центробежна сила, и съответно създадена компресирана "флуидна (парна) възглавница", и парата под компресия навлиза в кухина с атмосферно налягане. С развъртането на ротора и нарастването на оборотите F3 намалява, като тази енергия се прехвърля в инерционната енергия на ротора и парата. Същевременно  центробежната сила нараства и започва компресирането на "флуидната възглавница", и така  F1 и  F2 започват да нарастват. Това, според мен е по-реалистична картина на векторните сили, не претендирам че е пълна, но мисля че прави картинката близка до реалността.

Незнайно за мен е, защо процесите в едно и също устройство ги делите на помпа и турбина, като принципа е преобразуване на праволинейно движение във въртеливо и обратното. Тоест, векторите на силите са с еднакви направления, но с обратна посока за съответните определения.

Разделям устройството на ТТ и ТП понеже работния флуид на ТТ е пара (под определено налягане), поне това е работния флуид с които Тесла е експериментирал в продължение на десетилетие, и е постигал резултатите които описва, докато при ТП може да са всякакви флуидни смеси. Вие споменавате на шега, как може да си представим че се използва мед, така е, но си представете как меда ще "минава" през разстоянието от 0.7 - 0.8 мм, което е характеристично за турбината. И така имайки този, хумористичен поглед,  да си представим по същия начин как меда може да се пусне като работен флуид при стандартните турбини.  Въпреки, че   предполагаемо ще удря лопатките с доста повече маса от парата, лесно е да си представим колко безсмислено би било това.
 
Съгласен съм че преобразуването на праволинейно движение във въртеливо и обратно, при един и същи тип флуид има ще има сходни и обратни, но не еднакви характеристики, освен ако не се променят някои конструктивни параметри. Например ако вземем работния флуид които искаме да компресираме да е пара (практически би било безсмислено, но това е единствения флуид които бива работен за ТТ и ТП едновременно), тогава на изхода при ТП, за да имаме подробност на спиралите на флуида както при ТТ, трябва да имаме постоянни 12 атмосфери (Тесла е експериментирал с 10-12, като в някои случаи е отивал до 16). Което означава че нашият отвор на изхода, трябва да е оразмерен така, че да позволява при всмукването на парата, през централните отвори и оборотите които развива помпата да поддържа постоянно налягане по периферията 12 атмосфери, на парната "флуидна възглавница".
 
Второ непонятно за мен е, какво значение има броя на "зъбите"(дисковете) за центробежната сила? При ТП тази сила е еднаква, независимо от посоката на въртене и остава да е доста интелигентна за да решава накъде да помага.
Разбира се че броя на "зъбите" няма значение за величината на центробежната сила. Тук съвсем се обърквам за това какво сте разбрали, посочете точно къде сте го прочели в коментара за да се опитам да доизясня.

Нека да видим и от какво се поражда тя в определението ТТ.
Праволинейната посока на флуида се отклонява от охлюва(корпуса) на турбината създавайки центростремителна сила и в противовес на нея се получава и центробежна сила. Тяхната големина ще е в пряка зависимост от радиуса на този корпус, който е константа (константа за целия цикъл, а не за отделни точки от него). Иначе казано, без него, флуида ще премине почти праволинейно между и покрай дисковете и няма да има никаква центробежна сила. Оттук следва, че с два, пет, или без дискове, ние вече сме породили тази сила и вече имаме въртеливо движение на флуида със съответните загуби. Сега остава да свалим кинетичната енергия на въпросният флуид чрез n-брой дискове, но малко по-нататък.   

Според това което изразявате, ако съм ви разбрал правилно, центробежната сила се явява в противовес на центростремителната. Ако е така то тогава мисля че имаме различно виждане.
Ето моето виждане на процеса. В началото когато ТТ се запусна, неимоверно парата, под налягане, започва да се плъзга по кривината на корпуса, и понеже е под компресия, започва да се разширява надолу към централните отвори, поради инерцията си и адхизията, към дисковете, започва да ги върти. Според мен в този интервал от време, нямаме центростремителна сила а имаме а сила, насочена към центъра, породена от процеса на разширение ( и декомресирането ) на парата, като от едната страна имаме кривината на корпуса а от другата пространство за разширение към централните отвори. В следващите моменти имаме допълнително набиране на инерция от ротора ( с дисковете ), и след  кратко време ( 3-5, секунди според изказвания на Тесла, макар че това явно зависи от масата на ротора и съответно физическите размери на ТТ), турбината минава в свободен (не натоварен) режим. В тези моменти, с нарастване на оборотите, се заражда центробежната сила, като съответно парата започва да бъде "изтласквана" по периферията, където тя се натиска по корпуса, и точно това натискане създава обратната центростремителна сила, и така този процес продължава до образуването на така вече определената "флуидна (парна) възглавница", която може да има максимум налягане, на свободен ход, не много по-малко от налягането на входящата пара ( за да позволява навлизането на пара за компенсация на загубите, каквито и да са те, при свободен режим). Динамиката на режима на натовареност го обясних  първия си коментар, по които вие изразихте негативно отношение така че не мисля да го повтарям, понеже ако имате интерес можете да го прочетете отново.

F1 и F2 са отчасти за сцеплението, както казах и тук ще направя едно уточнение, тъй като вие го поставихте в кавички и използвахте термина "адхизва".
Тук отново съм объркан, какво означава „F1 и F2 са отчасти за сцеплението“, ако доизясните ще е добре.

Адхезията е величина, която е константна за два вида материя и не зависи от приложената сила на натиск между тях (налягане). При един и същ флуид и налягане, от значение ще бъде материалът за дисковете, от където вече може да се каже, дали има ниска или висока адхезия между техните повърхности.

Принципно съм съгласен с това, но не забравяйте все пак че непрекъснато говорим за компресия на флуид. Когато парата е под компресия, мисля че няма спор, че броя на молекулите на единица обем нарастват, като същото важи и за молекулите по повърхността на тази образна единица обем и, в крайна сметка те са пакетирани по-плътно една до друга на същата единица площ, следователно, адхизивната сила, на единица площ, също нараства.

Сега ме напира и един такъв въпрос: А какво става с "адхизването" към корпуса, особено ако са от еднакъв материал? Или какво ще възпрепятства напускането на флуида, ако блокираме дисковете? - адхезията?

Разбира се ще, има адхизване, в това няма спор. Тесла не с поменавал това да е проблемно при практическите изпитания. Все пак ако се вземе съотношението на работната площ на дисковете към задиращата площ на корпуса, при това което Тесла цитира,  се получава съотношение приблизително 1/25, като с увеличаване на броя на дискове това съотношение разбираемо намалява.

Ми да използваме тогава пчелен мед за флуид, той има отлична адхезия. Той пък ще се "адхизва" прекомерно и няма да иска да напусне турбината...
Не го приемайте като заяждане, просто минавам в крайности за да наблегна, че това не е ефективен метод за превръщане на енергия.

Не го приемем, а го оценявам, човек винаги трябва да може да си представи различна картина, колкото по-нестандартна толкова по-добре. В това отношение обаче, мисля че вече изразих отношение по примера за меда като флуид по-горе.

За да се свали цялата кинетична енергия на флуида, то той трябва на изхода да е със скорост клоняща > 0 и да се окапва, ако мога така да се изразя от собствената си тежест. При ТТ такова нещо не се наблюдава, от което може да се съди и за твърде ниското КПД.

Може би ще е добре да прочетете приложения документ (файл), от няколко страници по-напред. Там Тесла споменава че на изхода на турбината парата излиза с (приблизително) атмосферно налягане. Сега за окапването, което е вероятно, но единственото което Тесла казва в това отношение е, че турбината няма проблем да прави кондензация на парата и даже че на изхода може да се "върже" вакум, за допълнително да се подобри характеристиката и. В допълнение той посочва че за извличане на максимална ефективност могат да се вържат 2 ( ако е необходимо и повече ) турбини последователно, на общ вал.
Ще спомена отново, че Тесла неколкократно заявява че, ТТ е термодинамичен трансформатор. В това което дискутираме до сега ние само обрисуваме динамиката на флуида, без да вземаме под внимание термодинамиката, или температурните градиенти които се формират в системата, но за тях е доста по-трудно да се види как влияят върху динамиката и затова ги оставям на страна. Както може да си представим комплектността нараства, и затова мисля че не теорията а практиката ще бъде най-добрия водач за разбирането на ТТ.

Относно КПД-то, нека да не правим съждения лековато.
Това което знам, от лични изследвания, за Тесла е че той-конструира системите си много стриктно, така че най-високата им ефективност е постига в ограничен диапазон на работни параметри. Не че те няма да работят при по-широките диапазони, но при такова разширение на параметрите, системите губят ефективността за която Тесла специфично е направил конструкцията им. Не знам дали сте чели негови, лекции или патенти но, ако владеете Английски, силно ги препоръчвам. Забележете, че той е единственият изобретател, който е мислил при всяко свое изобретение за максимално възможна ефективност, и минимален разход на енергия, докато всички други по негово време, а много и сега, само мислят как да направят нещо да работи. Не случайно той е конструирал и итарирал многократно върху дизайна на своите изобретения, точно с цел ефективност.
 
Въпреки това, дали като помпа или като турбина, си има своите две предимства пред останалите. Едното е дълготрзаайност, а другото е възможност за работа със силно замърсени флуиди.

Да добавим, относно чертите с които се съгласяваме, сравнително не трудна за изработка, даже и в домашна работилница. И да се замислим, колко са "лесните" дизайни при които можем да си направим мини термодинамичен трансформатор която има висока дълготрайност.

Неактивен GreenHulk

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 976
  • Пол: Мъж
  • Астронавигатор
Re: Tesla Turbine
« Отговор #166 -: Октомври 10, 2018, 06:53:47 pm »

Вектора на центробежната и центростремителната сила са перпендикулярно на посоката на движение и както знаем от учебника за 5-ти клас - работата А = 0, що се отнася за твърди тела. 
Малко встрани от темата, но има начин да се използва центробежната сила за вършене на работа. Ако това е така, това CE ли е?

Неактивен технократ

  • Активен
  • **
  • Публикации: 253
  • Пол: Мъж
Re: Tesla Turbine
« Отговор #167 -: Октомври 10, 2018, 07:16:24 pm »
Малко встрани от темата, но има начин да се използва центробежната сила за вършене на работа. Ако това е така, това CE ли е?

Пример за извършване на механична работа от центробежна сила, е центрофугирането в перални и др уреди. Трябва ли да смятаме това за проява на СЕ, след като се изразходва енергия за този процес.

Неактивен GreenHulk

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 976
  • Пол: Мъж
  • Астронавигатор
Re: Tesla Turbine
« Отговор #168 -: Октомври 10, 2018, 09:54:36 pm »
Пример за извършване на механична работа от центробежна сила, е центрофугирането в перални и др уреди. Трябва ли да смятаме това за проява на СЕ, след като се изразходва енергия за този процес.

определено нямах това предвид. 8)
Но за предпочитане е да има прототип доказващ идеята:)

Неактивен mind

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 119
Re: Tesla Turbine
« Отговор #169 -: Октомври 11, 2018, 12:21:15 pm »
Така е, няма да е леко.

Повярвайте, полагам неимоверни усилия да обработя информацията ви, особено когато е пълна с противоречия.

При положение че изхода, при ТП, се явява перпендикулярно нагоре, не знам защо е трудно да си представите как работния флуид бива "изтласкван" през отвора, навън, от центробежната сила

Какво значи "нагоре"? Центробежната "работи" във всеки градус от 360. Що пък не е "надолу", поне гравитацията ще помага вместо да пречи?

 
Според мен в този интервал от време, нямаме центростремителна сила а имаме а сила, насочена към центъра, породена от процеса на разширение ( и декомресирането ) на парата, като от едната страна имаме кривината на корпуса...

Тук не знам какво да кажа!? Ако нямаше кривината на корпуса, накъде щеше да се разширява парата?

Тук отново съм объркан, какво означава „F1 и F2 са отчасти за сцеплението“, ако доизясните ще е добре.

Може да си доизясните, като вземете един пожарогасител и го насочите към плоскост/стена, за да видите в какви посоки се отклонява и защо е "отчасти".

Там Тесла споменава че на изхода на турбината парата излиза с (приблизително) атмосферно налягане. В допълнение той посочва че за извличане на максимална ефективност могат да се вържат 2 турбини последователно, на общ вал.

И какво ще прави пара с атмосферно налягане във втората турбина? Ще ви кажа - едно голямо НИЩО!
Още повече, вързани на един вал, втората ще почне да работи като помпа, тъй като скоростта на дисковете ще е по-голяма от скоростта на постъпващата пара.

Едва ли има какво повече да кажа по темата...

Активен dmitarp

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 502
  • Пол: Мъж
Re: Tesla Turbine
« Отговор #170 -: Октомври 11, 2018, 12:48:20 pm »
Флуида между дисковете се движи по спирала, така че силите които действат не са чисто тагенциални, а има и радиална компонента, освен това аксиалната компонента спокойно може да се приеме че е нула, тя не оказва изобщо никакво влияние, първо защото е много малка, второ защото е насочена по оста на въртене. Както и при другите турбини и тази може да бъде направена в два чисти варианта: 1. Активна турбина, парата напълно се разширява в дюзата, а турбината единствено преобразува кинетичната енергия на парата в кинетична енергия на въртене на ротора. 2. Реактивна, парата се разширява вътре в самата турбина, излиза през нея с голяма скорост и създава реактивно движение на ротора, подобно на ракета. Вторият вариант е за предпочитане, но труден за реализация. При ниско технологично производство, първият вариант е за предпочитане. Оригиналния вариант е активна турбина, максимална ефективност се получава когато относителната скорост на парата спрямо ротора е около 2 пъти по-малка от тази на парата след дюзата. Дори и при едни сравнително ниски налягния в бойлера, скоростта на парата след дюзата е от порядъка на 1000 м/с, това означава че турбината трябва да има такива параметри, обороти и диаметър, че периферната и скорост да бъде от порядъка на 500 м/с. За малки турбини това са десетки, хиляди, дори стотици хиляди оборота в минута, при все че е проста ТТ, балансирането пак е проблем. Това е общ недостатък на всички малки турбини, за да имат голяма ефективност са необходими много-голями обороти. Затова за малки мощности, се правят друг тип двигатели, а не турбини, другото е компромис. 

Неактивен tobo1

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 305
Re: Tesla Turbine
« Отговор #171 -: Октомври 11, 2018, 01:57:03 pm »
Повечето от вас говорят за класическа турбина и прилагат автомотично своиствата и към ТТ. Мисля, че ако беше просто някаква разновидност на традиционната турбина, Тесла не би я причислил към най-големите си постижения.
 
Тоест, получените милиарди миниатюрни лопатки след изработката на дисковете ще имат определена площ на контакт с преминаващия флуид, от което следва, че колкото по-полирани са те, толкова по-ниско КПД ще има турбината.
Логиката в този цитат е абсолютно вярна (на пръв поглед).
Но е известно, че идеално полирани корпуси на лодки имат много по-голямо съпротивление отколкото ако са облепени с микроканали, това е технология която е изкопирана от кожата на делфините.
Искам да кажа, че е възможно малките размери, съчетани с определена скорост, да водят до (не напълно изследвани) ефекти, които Тесла е успял да приложи.

Неактивен mind

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 119
Re: Tesla Turbine
« Отговор #172 -: Октомври 11, 2018, 03:48:55 pm »
Искам да кажа, че е възможно малките размери, съчетани с определена скорост, да водят до (не напълно изследвани) ефекти, които Тесла е успял да приложи.

 Не, не е възможно, защото дори коефицента на триене в граничния слой да е > 1, то вътрешното съпротивление (вискозитета) на флуида е известна стойност, от която лесно може да сметнем максималната кинетична енергия, отдавана на единица площ от турбината. Не смятам, че ще е повече от 25% за пара. 

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 277
Re: Tesla Turbine
« Отговор #173 -: Октомври 11, 2018, 05:34:55 pm »
Много неща са възможни, от които вие хабер си нямате - а коментирате ТТ. Свръхтечливост, отделяне на флуида от повърхността при центростремително движение, динамични промени във вискозитета, турбулентно активиране на граничния слой с последваща радикална промяна във обемното съпротивление и т.н.
Експерименталната механика на дозвуково движещи се флуиди не е мръднала на йота от времето на Ludwig Prandtl насам, вече доста над сто години. За официално признатата става въпрос - иначе има и Шаубергер, разбира се  :)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB

Също така теорията на крилото и обтичането му при дозвукови скорости /включително частният случай на витло като движител/.
Много сте далеч от истината.... просто чета и се смея, скъпи папуаси - и коментирате чак Тесла, егати нахалството и самочувствието!!! А никой вероятно не е пипал ТТ на живо, или изследвал ефектите при нея практически. Що не пробвате? Макар и със сгъстен въздух. Може да усетите нещо странно около нея след като се ускори, дето не ви се връзва с нормалната физика :) И пак ще говорим.

ПП
И да, при правилно построена със съответните материали ТТ, трябва да има значително по количество СЕ във вид на добавен механичен импулс на ротора. Само вметка.
« Последна редакция: Октомври 11, 2018, 05:52:46 pm от caduceus »

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 277
Re: Tesla Turbine
« Отговор #174 -: Октомври 11, 2018, 09:51:43 pm »
И за да не съм голословен :
https://www.youtube.com/watch?v=tRXOsqwOuYk
/месингово изпълнение на ротора и др. части/
и
https://www.youtube.com/watch?v=ioOivnmlRUI
/стомана/

Открийте разликите, макар да изглеждат идентични по конструкция - и двете в дадения случай работят на сгъстен въздух.
Малък жокер - при развъртането на месинговата има определени ефекти, които се усещат дори през екрана  :) Това е пряко свързано с усилването на механичния импулс - макар че конкретния пример не е такъв, защото има още неща които не са направени както в оригиналните ТТ от времето на Тесла.

Поздрави!

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 277
Re: Tesla Turbine
« Отговор #175 -: Октомври 12, 2018, 07:39:03 pm »
Нека продължа с изложението, тъй като явно никой не иска да коментира.
Спрете на стоп кадър клиповете - този с месинговата ТТ на 1,18 мин, а със стоманената на 3,30 мин. Това са кадрите със най-високата скорост на роторите. Няма особено значение че скоростите са доста различни в двата клипа - сега гоним друго разбиране, не механистичното  :)
При двете ТТ изходите в средата на турбините са подобни, там излиза центростремително движещия се работен поток. Сега лееко да навлезем в зоната на здрача  ;D  имайки предвид факта, че Тесла е виждал и усещал енергетиката на явления, предмети и машини доста по-ясно от нормалните хора.
Пипнете екрана на компа с леко с възглавничката на показалеца на лявата си ръка, другите пръсти свити към дланта, ръката отпусната. Дръжте десетина секунди - нищо особено няма да усетите в който и да е район на снимката с работещата ТТ от стомана. Нищо което си заслужава, никакъв информационен отпечатък който да се почувства явно!
Направете същото със снимката на месинговата ТТ. Там в повечето места също няма значително поле - обаче в района на изхода на въздуха от ротора, в средата на ТТ нещата стават интересни  :) Почти веднага, най-много след десетина-петнадесет секунди /зависи от човека и чистотата на каналите му/ ще усетите изтръпване, вибрация, топлина и т.н. подобни неща, които НЕ СА ИЛЮЗИЯ, а най-чисто проявление на излъчвана позитивна енергетика от реалното устройство. Информационен отпечатък, който макар и сравнително слаб, ни дава представа че става нещо странно.
Центростремително движещи се флуиди и потоци от всякакъв вид /вкл. електрически/ създават натрупване на оргонен позитивен заряд в областта на центъра на движение, до "окото" на вихъра. При използване на стомана това се стопира поради негативното влияние на материала, но при медсъдържащи сплави нещата са съвсем други...
Медта се явява диамагнитен катализатор по терминологията на Шаубергер /не в стандартното разбиране/, а примерно сплавена двойка метали като мед и сребро вкарват във биодинамично движещ се поток, контактуващ с тях катализираща съставляваща, която провокира т.нар. падащ температурен градиент. Тази диамагнитна двойка мед-сребро е само една от няколкото възможни /има далеч по-мощно действащи, които са същинската тайна не само на ТТ/, но действа като "гравицапа" :-)  - т.е. нещо което прави нещата възможни и без него не става.
Надявам се, че вече ви стана по-ясно защо при месинговата ТТ има плюс оргонно поле в центъра /и съответно информационен отпечатък/, а при стоманената - не. Материалите са много важни, катализиращите агенти - още повече. Оригиналната ТТ от времената на Тесла НЕ Е като съвременните такива, само прилича външно :)
А процесът на добавяне на механична енергия към ротора на ПРАВИЛНО построената ТТ е типично СЕ проявление на трансформацията на високовибрационна оргонна енергия в по-низша форма. Нещо като ядрен разпад, но в позитивен смисъл  ;)
Поздрави!

Неактивен tobo1

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 305
Re: Tesla Turbine
« Отговор #176 -: Октомври 12, 2018, 11:05:36 pm »
...
А процесът на добавяне на механична енергия към ротора на ПРАВИЛНО построената ТТ е типично СЕ проявление на трансформацията на високовибрационна оргонна енергия в по-низша форма. Нещо като ядрен разпад, но в позитивен смисъл  ;)
Поздрави!
И какво е количественото измерение на тази механична енергия?
Или съотношението входяща/изходяща механична енергия?

Неактивен GreenHulk

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 976
  • Пол: Мъж
  • Астронавигатор
Re: Tesla Turbine
« Отговор #177 -: Октомври 12, 2018, 11:34:34 pm »
И какво е количественото измерение на тази механична енергия?
Или съотношението входяща/изходяща механична енергия?

Ако "науката" няма уред за мерене на оргонна енергия, значи ли че тази енергия я няма? Ако нещо не се учи в университет, значи ли, че то не същесттвува?

Неактивен tobo1

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 305
Re: Tesla Turbine
« Отговор #178 -: Октомври 12, 2018, 11:56:45 pm »
Аз питах за механичната (даже го подчертах) във връзка с цитата.
Ето го отново:
...А процесът на добавяне на механична енергия към ротора на ПРАВИЛНО построената ТТ е ...
Нали това ни интересува в една турбина ?!?

Неактивен GreenHulk

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 976
  • Пол: Мъж
  • Астронавигатор
Re: Tesla Turbine
« Отговор #179 -: Октомври 13, 2018, 12:40:52 am »
Може да се пробва в режим на помпа - с колко енергия TT ще източи 100 литра вода и колко обикновена помпа на ток?