Автор Тема: Tesla Turbine  (Прочетена 263901 пъти)

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Tesla Turbine
« Отговор #90 -: Март 02, 2018, 12:14:55 am »
Границата която съм посочил не трябва да се гледа като някакво оптимално разстояние, ако изобщо има (точно) такова, понеже между дисковото пространство ще зависи (в по-голяма или по-малка степен) от, фактори като, налягане и температура на подавания флуид ( парата ), както и мекост на дисковия материал (при изтъняване от центробежните сили). Това което съм написал е дадено на база на разстояния които са споменати в приложените от мен документи ( от преди 100-110 години ). На стр. 94 има снимка ( която съм приложил в един от най-ранните коментари ), на отворена турбина със всичките дискове, така може да се добие и визуална представа за разстоянията между дисковете както и за тяхната дебелини  или казано по друг начин, плътността на роторната конструкция. Даденото разстояние между дисковете е ориентировъчно като в крайна сметка това ще трябва да бъде практически оптимизирано, за това дисковете трябва да имат възможност да бъдат лесно премествани по-плътно един към друг или отдалечавани.

Относно циркулационните помпи, мисля че човека прави пробване (тип симулация) на системата със вода (възможно ли е друго обяснение?), само така мога да си обясня тяхното присъствие. Както се вижда, той няма нагревателни елементи за водата, и следователно през системата не циркулира пара, особено като се вземе предвид температурните равнища отчитани на уредите. Но имайки в предвид, че първите му документирани опити са от преди 6 години и последния е от преди 1, се вижда систематично оптимизиране на  конструкциите на турбината както и започналото и интегриране в цялостна система. Тоест това не е крайната система, а определено ниво на оптимизация до което в момента е стигнал.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Tesla Turbine
« Отговор #91 -: Март 02, 2018, 01:10:12 am »
epwpixieq-1, поставяй си риторичните въпроси на някой митинг, от тебе май става политик но не и практик. И не се опитвай да ме убеждаваш че системата е проста, проста е щото мисленето ти е на ниво Youtube. И тези клипове в тубата са някакви недовършени смешни макети. Фактът че ти и всички експериментатори от тубата пропускате изхода на системата, говори за липсата на професионализъм и оттам правенето на смешни детски играчки, които изглеждат прости.

За политиката, хайде да не се обиждаме. Може да имам даденост да се изразявам по-обстойно но тази способност няма инверсна корелация с практичността. За съжаление (от този ви коментар личи че) явно не сте чели в оригинал трудовете на Ампер, Фарадей, Лорд Келвин или Хевисайд ( да ме извиняват другите физични светила на които не споменавам името ). Изброените господа имат стила, който ще сравни моето изразяване с това на неграмотно циганче ( да ме извинява циганчето за сравнението). Когато се четат техните оригни трудове, се усеща силата на стила им на изразяване и той е буквално запленяващ. Предполагам няма да възразите, че тези хора са имали много силна практическа насоченост, но ако сте на друго мнение може да направите справки в историческите документи за приноса им към техническия прогрес. За да съм по-точен трябва да отбележа подобен стил на изразяване присъства в голяма част от научните публикации от тази епоха.
 
И тази регулация трябва да бъде почти мигновена за да няма дискотеки и изгорели уреди. Обясни ми как ще постигнеш този контрол при тази турбина, при която конструктивно не е заложен никакъв контрол на оборотите.

Относно регулацията споменах, че турбината има интересно свойство да се саморегулира, чрез центробежната сила на флуида която динамика се проявява като ефект подобен на обратната електродвижеща сила при ел. моторите.
Но от друга страна имате право за „дискотеките“.  Предполагам че няма да възразите, че при солидарни инсталации нямаме такъв проблем. Със подобна логика може да се постави един енергиен буфер, като акумулаторна система, например който да бъде между генераторната  и консумативната част на системата и така даже няма да има нужда генераторната част да работи постоянно а само да се пуска за да зареди акумулаторната банка.
Както знаем може да се задълбочим и в тази насока, но както вече споменах, целта на тази тема не е обсъждането на цялостната система, а по-скоро ТТ. Като аз се надявах да има дискусия строго върху динамиката на процеса по начин по-които е обяснен в оригинално приложените документи, но някак си не се получава понеже явно няма заинтересованост (или възможност) те да бъдат прочетени.

Неактивен krasias

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 238
Re: Tesla Turbine
« Отговор #92 -: Март 02, 2018, 05:21:18 pm »
epwpixieq-1, Господин Преводач, който чете всичко в оригинал. Трябва да ви поясня че науката има свой универсален език, и този език не е нито английски нито немски нито френски. Езикът на науката това е Езикът на Логиката. За да заработи качествено езикът на логиката се нуждае от един минимален пакет от знания, чрез които човек може спокойно да продължи напред и без нуждата от изучаване на всички писания. В случая с електрониката и електротехниката просто човек трябва да знае накъде и защо ще тръгне тока и свойствата на отделните елементи. След изучаването на тези минимални но задължителни знания, вече всичко се подрежда само посредством логиката. Съжалявам че така лошо сте се заблудили и сте хвърлили толкова труд, време и усилия, за да прочетете в оригинал че крушката светва само при затворена верига. Виждам че вашата система на учене не ви води до никъде след като ви е необходимо толкова много време и усилен труд за да разберете действието на една супер елементарна турбина съставена от няколко диска. Също така много добре ви разбирам защо не искате да се коментира ТТ в цялостна система, защото тя само ще създава проблеми в системата. Сама по себе си тази турбина може и да има някой предимства, но за съжаление сама не може да работи.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Tesla Turbine
« Отговор #93 -: Март 02, 2018, 08:37:02 pm »
Цитат
Границата която съм посочил не трябва да се гледа като някакво оптимално разстояние, ако изобщо има (точно) такова, понеже между дисковото пространство ще зависи (в по-голяма или по-малка степен) от, фактори като, налягане и температура на подавания флуид ( парата ), както и мекост на дисковия материал (при изтъняване от центробежните сили).
Температурното разширение на стоманата е αt = 0,012 тоест желязо с дължина един мтър си увеличава дължината с 0,012 мм за всеки градус загряване или 1,2 мм на метър за всеки сто градуса. Ако диска е с посочената от теб дебелина от 0,7 мм или 0,0007 метра той ще се удебели със 0,00084мм за всеки сто градуса загряване. Дали една такава стойност ще е от значение за режима на работата на турбината. Ако да, това означава, че единственото място под слънцето на което могат да построят Тсла-турбина е "завод-12" на "AMD"  Та в този случтай, след тия изчисления демек; взех да се чудя дали да задам следващият въпрос който ме терзае.
А той е:
Понеже дисковете трябва да са гладки "мисля, че тази дума използваш"  защото това също е не по малко разтегливо понятие. Шкурка със номер 200 минава за гладка в сравнение със номер 24 примерно. Номер 4000 пък да не говориме. В недалечното минало имаше класове на грапавост като най съвършенно полираната повърхност се означаваше с четиринайсти клас на грапавост.
Сега гледам, че ползват някакви буквени индекси. та каква е нужно да бъде грапавостта. Крилете и корпусите на самолетите ги боядисват със специална боя за да станат с някаква определена грапавост"като шкурка" и така реализират около 50% икономия на гориво. Ефекта е взаимствн от кожата на акулите. За сега спирам с въпросите, другите после.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Tesla Turbine
« Отговор #94 -: Март 03, 2018, 12:34:47 am »
Температурното разширение на стоманата е αt = 0,012 тоест желязо с дължина един мтър си увеличава дължината с 0,012 мм за всеки градус загряване или 1,2 мм на метър за всеки сто градуса. Ако диска е с посочената от теб дебелина от 0,7 мм или 0,0007 метра той ще се удебели със 0,00084мм за всеки сто градуса загряване. Дали една такава стойност ще е от значение за режима на работата на турбината. Ако да, това означава, че единственото място под слънцето на което могат да построят Тсла-турбина е "завод-12" на "AMD"

Забелязвам първо че прескачате от милиметри в метри, което при показването на нулите си губи смисъла освен не се следи и прехвърлянето на мерната единица. За дискусията вземам мащаба в милиметри. Второ, разширението на стоманата зависи от въглеродното съдържание както и наличието на други примеси ( ето документ от бюрото по стандартизация на САЩ: стр. 6 има чудесна таблица https://nvlpubs.nist.gov/nistpubs/ScientificPapers/nbsscientificpaper433vol17p611_A2b.pdf ), но за анализа който следва може да се приеме и груба цифра, и затова ще продължа с това което вие сте дали.
Както отбелязвате при всеки 100 цезии и при  7x10^(-1) мм ще има удебеляване от 8.4x10^(-4).  Сега дали това играе роля е много условен въпрос, защото всяка промяна играе някаква роля, но въпроса който предполагам искате да поставите е не дали играе роля (защо е ясно че ще играе) а това дали тази промяна ще засегне измеримо динамиката на процесите. Според мен няма, освен ако разбира се не измервате КПД до 2-рата цифра след десетичната запетая (понеже промяната е приблизително три порядъка по малка). Разбира се има, вероятност самата промяна да има нелинейна зависимост с динамиката на флуида и даже ако такова пренебрежимо малко разширение с допринесе за силна нелинейност, ако приемем за такава 10 пъти по-висока промяна, даже и при такъв вариант, промяната на КПД е пак сведена до 1-вата цифра след десетичната запетая. В допълнение на така посоченото не трябва да се забавя че имаме центробежна сила, и така (както juliang много правилно отбелязва, че представата за динамиката на процеса е много важна) на база на динамиката в системата центробежна сила която всъщност изтънява дисковете, като съответно техният диаметър нараства. Затова в предишен коментар споменах, че при разстоянието което се оставя от края на диска корпуса това трябва да се вземе под внимание, въпреки че само по себе си това е лесно коригираща се променлива ( в посока отнемане на материал от периферията на диска разбира се ). Абсолютно същата логика, така изложена може да се разглежда и относно процеса на увеличаване на разстоянието между дисковете, на база разтягане/изтъняване от центробежната сила, което според мен ще е по-осезаемо от потенциално намаляване (надебеляване на дисковете с увеличаване на температурния градиент).

Та в този случтай, след тия изчисления демек; взех да се чудя дали да задам следващият въпрос който ме терзае.
А той е:
Понеже дисковете трябва да са гладки "мисля, че тази дума използваш"  защото това също е не по малко разтегливо понятие. Шкурка със номер 200 минава за гладка в сравнение със номер 24 примерно. Номер 4000 пък да не говориме. В недалечното минало имаше класове на грапавост като най съвършенно полираната повърхност се означаваше с четиринайсти клас на грапавост.
Сега гледам, че ползват някакви буквени индекси. та каква е нужно да бъде грапавостта. Крилете и корпусите на самолетите ги боядисват със специална боя за да станат с някаква определена грапавост"като шкурка" и така реализират около 50% икономия на гориво.

Тук опредено навлизаме в това което е една от основните точки на тезата за работа на турбината.
Искам да отбележа че не съм запознат (или чел) за боята за която споменавате. Мога само да спекулирам, че ако това е така ( ще трябва да проуча допълнително ), при по висока грапавост се увеличава площта на крилото, но от друга страна и турболенцията (обтичането близко до порърхността), което само по себе си е нежелано явление, тоест такова едно покритие би било добре да се нанася под крилото на летателния апарат за да се увеличи подемната сила.

От друга страна, това за което имам информация е че при плавателните съдове боядисването се прилага за да се увеличи хидрофобността на корпуса (както и защита от корозия). Тоест водата да има по-лесно обтичане върху повърхността и по този начин движещата се повърхност да "завлича" по-малко от околния флуид със себе си и съответно по-малко съпротивление за движещата се маса.

Сега каква да е повърхността на дисковете. Искам да спомена че следващите разсъждения са лично мой, понеже в приложените документи не съм забелязал "задълбаване" по този въпрос, освен споменаването на това че дисковете са гладки. Но отново идваме до степенните на гладкост.
Логично е да се предположи, че както и при самолетното крило, чиято основна функция е да създава подеман сила на база обтичането флуид, то грапавостта при дисковете играе същата роля, тоест създава по-голяма площ където молекулите на парата могат да имат адхижън, тоест активната площ на активната част на турбината нараства.  Но ако има висока грапавост (разбира се тук "висока" е много относително понятие) това ще създава вихри, така че движението на паровия поток може да не е така изчистено спираловидно, с въвможност за образуване на вихри и това може да доведе до неефективност. Както при първия ви въпрос дали нещо ще помогне или ще пречи за ефективността на турбината, ще зависи как тази променлива влияе върху другите променливи влияещи на динамиката.
В допълнение, а може би и по важно е, че грапавостта на диска влияе върху хидрофилията и хидрофобията на дисковете. По друг начин казано върху контактния ъгъл на парата към повърхността на дисковете. При висока грапавост контактния ъгъл нараства повърхността и става хидрофобна, което намалява на овлажняването на повърхността, водещо от своя страна до намаляване на силата породена от капилярните ефекти, която всъщност е силата "задираща" (или "контрираща") парата по повърхността (нормална) на дисковете. Замисляйки се осъзнавам, че високото налягане може да "натиска" парните молекули по една силно грапава повърхност и така да увеличава тази сила на задиране, като преодолява до някаква степен хидрофобността, но от друга страна няма как да не се получават вихрови елементи, и при скорости от 200-400 м/с, по-периферните части на дисковете тези вихри би трябвало да имат негативен характер в някаква степен.

Както виждате анализа на динамиката е доста сложена, особено когато се вникне в действителните физични процеси контролиращи динамиката на система. Затова и всички теоретични изследвания (и CFD модели) са страшно опростени ( да не кажа безсмислени ) или просто не вземащи молекулярните процеди под внимание, и затова единствения смислен начин да се анализира ТТ е да се конструират реални устройства, на база на основни съотношения оставени по историческите документи, или практически конструктивно мислене, и така да се получат реални познания.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Tesla Turbine
« Отговор #95 -: Март 03, 2018, 02:48:34 pm »
Цитат
Не аз прескачам от милиметри в метри а така е прието в практиката да се дават тези стойности:
милиметри разширение за метър дължина при 1 градус промяна дори някаде ги дават и така:
10.6 μm/m °C (20 – 100°C) кото ще рече че матриала за който става дума се разширява от 1 метър на метър и 10 микрона при повишаванто на темпратурата му с един градус.  Както и да е мисля че постигнахме динодушие по въпроса, че тези промени са пренебрежимо малки. Аз съм 90% убеден, че тази турбина е несъстоятелна поне в оригиналният си вид, но с някой подобрения мисля, че има някакъв малък шанс да се получи устройство с праметри близки до класическата турбина и несравнимо по ниска себестойност. Както споменах говориме само за 10% вероятност, но струва си да опита човек. защото и едни мизерни на пръв поглед 30%  ефективност са двойно повече от ефективността на солрните панели.

Неактивен krasias

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 238
Re: Tesla Turbine
« Отговор #96 -: Март 04, 2018, 10:20:40 am »
Както споменах говориме само за 10% вероятност, но струва си да опита човек. защото и едни мизерни на пръв поглед 30%  ефективност са двойно повече от ефективността на солрните панели.
Радико, относно това твое твърдение не мога да се съглася с теб, защото ще ти трябват повече от 300% ефективност на турбината само за да нулираш загубите в системата и най вече в котела за пара. Факт е че в тецовете производството на електроенергия е странично производство а не основно което само по себе си говори много. Особено тежко е положението в тецовете на въглища, в ТЕЦ Република в Перник 60% от произведената електроенергия се връща обратно за собствени нужди. Вярно е че там съоръженията са доста стари но дори и да се приложат най нови технологии пак е невъзможно да падне вътрешната консумация под 30% от произведеното електричество. И за да не звучи странно ще изброя по големите вътрешни консуматори. Това са гумено транспортни ленти за въглищата, сушилни, мелници в които въглищата се смилат на фин прах, компресори за въздух които със сгъстения въздух вкарват въглищния прах в горелки, охладителни кули, електрофилтри, водни помпи и още много други по малки консуматори. И накрая който някога е влизал в ТЕЦ на въглища и е видял с очите си каква е мръсотията и мизерията там надали повече ще се върне. Що се отнася до слънчевите панели независимо че са с малка ефективност, при тях правиш еднократна инвестиция и после ако си на OF grid система имаш да сменяваш едни акумулатори на 4-5 години, което за пакет 48V 230Ah за момента е 2000 лева. Много силно се съмнявам че на теб ще ти стигат тия 2000 лева за гориво на месец за да си захранваш турбината с пара. Да не стане така че с разходите за гориво за една година да си направиш соларна електроцентрала 30kW че и да ти остане някой лев да почерпиш за идеята ;D.
« Последна редакция: Март 04, 2018, 05:00:03 pm от atos »

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Tesla Turbine
« Отговор #97 -: Март 04, 2018, 11:33:13 am »
krasias
Правиш си погрешна интерпретация на идеята ми "то вярно че аз изобщо не съм я обявил а само съм загатнал" Предполагам, че следващите редове може и да не променят мнението ти, но поне ще те накарат доста да се замислиш.
Значи първо отварям малка скоба:
Ако не си се досетил от написаното по горе имал съм възможност да се запозная с доста тецове отвътре Дори и с посочният от теб "Република"  85 или 86 година бях командирован там за да пусна в експлоатация една помпена станция.
затварям скобата.
Значи за какво иде реч:
първо идеята е да се добива топлина директно от слънчевото нагряване. Мисля, че има в този Форум клипове как го правя доста успешно.
Второ:
 Водата въобще не е най подходящият флуид за тази работа. В по горните постове съм посочил защо въпрки, че на теб ти е ясно не по малко от колкото на мен. Прикачам тук дин документ с извдка от сайт в който сравняват латентната топлина на изпарение на различни вещества. Смятам да избера някое от посочените там.
Саита:
https://www.engineeringtoolbox.com/fluids-evaporation-latent-heat-d_147.html
Долу в докумеента е таблицата преведена на български.
И накрая спирам се на тесла-турбина заради простата конструкция.

Неактивен krasias

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 238
Re: Tesla Turbine
« Отговор #98 -: Март 04, 2018, 05:28:21 pm »
Радико, така звучи по добре, но въпреки всичко има доста проблеми за решаване.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Tesla Turbine
« Отговор #99 -: Март 04, 2018, 05:57:25 pm »
Ми те проблемите са за това за да се ршават сега в този момент мисля, че е дошло времето да попитам кой би се включил в решаването им. Не на думи. със дела. Предполагам, че някои от колегите занимаващи се с CNC биха били много от полза.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Tesla Turbine
« Отговор #100 -: Март 04, 2018, 09:36:20 pm »
Ми те проблемите са за това за да се ршават сега в този момент мисля, че е дошло времето да попитам кой би се включил в решаването им. Не на думи. със дела. Предполагам, че някои от колегите занимаващи се с CNC биха били много от полза.

Колеги със CNC не знам но колеги със стругове сигурно.
Радико, извинявай за контрирането (аз съм според някой мой познати натурално песимист човек),  не съм сигурен дали "съвместен", поне по начина по който аз го разбирам, проект би било оптимално начинание, но може и да греша. Според мен хората имат различни разбирания, а и на страниците на тази тема виждаме, как имаме разни виждания по доста основни въпроси.  От друга страна взаимопомощ разбира се винаги ще е добре дошла когато се отнася за такава работа, но може тя да бъде във практическо решаване на опредени трудности и/или споделяне на опита.
От друга страна за да започне работа в това направление, първо трябва да се знае, че целта е да се направи термично затворена система и това важи не само за движението на работния флуид но и за излъчваната топлина, от цялостната повърхност на системата. Като основната цел е да се трансформира колкото се може топлина във въртеливо (роторно) движение, без тази топлина да се разсейва навън от системата.

В допълнение на това което до момента съм изследвал за конструкцията на една такава установка на основен план излизат два важни (допълнителни) детайла. Единият е това на което е възвръщателния инжектор на пара  "Live Steam Injector" . Ето тук основно третиране на механизма с добър исторически нюанс и схеми: http://www.catskillarchive.com/rrextra/chapt11.Html  (колегите с опит по ТЕЦ-ове, или парни локомотиви, които сигурно имат богат опит с устройството, предполагам ще споделят). Интересно е, че когато е започнало внедряването на механизма в индустрията имало е учени и механици които са го считали за устройство което може доближи направата на "вечен двигател". Ще отбележа тук, че доста от изобретенията на Тесла имат подобен "усет" за динамиката на флуида. Идеален пример за това е неговата отворена вакумна тръба (https://teslaresearch.jimdo.com/death-ray/research-on-the-tesla-s-death-ray/research-on-the-open-vacuum-tube-ventury-vacuum-generator-pump/) . Другият детайл е (важен) нюанс при направата на турбината, и в основата си е уплътнението на вала, на който са дисковете, излизащ от вътрешната камера на турбината, където е варящия се спираловидно флуид под налягане, при прехода му навън към(/коаксиален с)  ел. генератора. Може би при начални експерименти е добре да се вземе дискова помпа и се преработи в стила на ТТ, като това направление поне за мен е вариант в началото.

Неактивен ndm

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 712
  • и има и ш извади ако трее - че даже ш и работи
Re: Tesla Turbine
« Отговор #101 -: Март 04, 2018, 09:49:50 pm »

В допълнение на това което до момента съм изследвал за конструкцията на една такава установка на основен план излизат два важни (допълнителни) детайла. Единият е това на което е възвръщателния инжектор на пара  "Live Steam Injector" . Ето тук основно третиране на механизма с добър исторически нюанс и схеми:

Нищо не си изследвал, даже търкането на клавиатурата, което е очевадно, ако си направиш труда ти самия да си изчетеш "величайшия" пост.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Tesla Turbine
« Отговор #102 -: Март 04, 2018, 10:14:12 pm »
epwpixieq-1
Съвсем директно:
Последната ти публикаця ме накара много да се замисля та за това съвсем директно:
Ти българин ли си в същност? Вече имам много сериозни съмнения по въпроса.
Както и да е.
Честно казано  не мога да си представя ролята на един инжектор в тази постановка. Използвал съм доста различни по конструкция и прдназначение инжектори  Даже имам една неуспешна машина която трябваше да използва този ефект но не се получи. Във такъв един генратор обаче не виждам къде ще влезе в работа. Относно дисковете, вече имам осигурени дваисетина триисет заготовки от месинг.


Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Tesla Turbine
« Отговор #103 -: Март 05, 2018, 02:30:28 am »
epwpixieq-1
Съвсем директно:
Последната ти публикаця ме накара много да се замисля та за това съвсем директно:
Ти българин ли си в същност? Вече имам много сериозни съмнения по въпроса.
Както и да е.
Честно казано  не мога да си представя ролята на един инжектор в тази постановка. Използвал съм доста различни по конструкция и прдназначение инжектори  Даже имам една неуспешна машина която трябваше да използва този ефект но не се получи. Във такъв един генратор обаче не виждам къде ще влезе в работа. Относно дисковете, вече имам осигурени дваисетина триисет заготовки от месинг.

Българин съм, разбира се не знам защо това може да се яви като съмнение, но както и да е, важното е темата.

Възможно е да има и друг начин да се получи затворен цикъл без такъв инжектор на флуида, и може би аз да не съм запознат, но аз както вас, само от другата страна, не мога да си представя "завъртането" ( в затворен кръг) на флуида без тази част.

За да си представите как го виждам погледнете това обяснение, няма значение английският (макар че би било добре да се разбере), понеже за човек запознат с такъв тип инжектори схемата говори повече колкото думите. При показания цикъл на флуида, представете си че горната хоризонтална ( в червено ) тръба е разполовена, и ТТ е вмъкната там като елемент. Разбира се схемата е много опростена, и инжектора е представен като диспропорционално огромен елемент ( разбира се само за целта обяснението ), но в основни линии дава представа за завършеност ( затвореност ) на движението на флуида, поне по начина по който аз си го представям.

https://www.youtube.com/watch?v=4wsiXPgfdlI

Неактивен sorrry

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 145
Re: Tesla Turbine
« Отговор #104 -: Март 05, 2018, 05:15:23 am »
https://www.youtube.com/watch?v=VK6_tjizu_g  Ей това е най точното сравнение на дискусиите по темата, а и по доста други. Явно съвместно нищо не става. От една страна за това сме на това дередже. От друга страна всеки според багажа. Малко са темите за обмен на познания и опит. Повечето са за перчене и заяждане.Така че, няма на какво да разчитам за компетентно мнение. Все пак благодарение на точно тази дискусия има описан в предните постове газо-турбинен двигател. Това за мен е достатъчно на първо време като информация. За сведение, огромен брой нови разработки са добре забравени стари, но  постоянно усъвършенствани. Смятам,че не е нужен парен котел. единия вариант е плазмено горене на вода в газовата камера (но температурата ще е проблем), втория и според мен по- удачен вариант е горене на смесено гориво от Браун Газ и студена водна пара. Така за кратко се получава мощен тягов импулс и обратно всичко се връща във вода. Вярно остава само опитно да се провери изходната мощност спрямо входната за електролиза, която на теория е по-малка