Автор Тема: Tesla Turbine  (Прочетена 264402 пъти)

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Tesla Turbine
« Отговор #150 -: Септември 30, 2018, 01:02:15 am »

Аз не разбрах какво смислено видя PyroVeso, но едва ли е съгласен, че в ДВГ има експлозии.

Сега...дали PyroVeso е съгласен или не (а не вярвам да не е), на ДВГ ама изобщо не му пука!
Експлозиите са единствените процеси в ДВГ, които осигуряват въртящия момент!
Всичко останало в нетрансмисионния отсек на двигателя е направено само и единствено с цел оптимизиране на тези процеси (взривовете).

Неактивен mind

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 382
Re: Tesla Turbine
« Отговор #151 -: Септември 30, 2018, 10:49:52 am »
Ще отбележа че в природата няма нищо "статично", всичко е в динамично равновесие. Искам да подчертая това отново, понеже в много отношения това е фундаментален проблем при съвременната наука. Това което знаем като "статика" е моментна ( момента може да е много дълъг или много кратък ) уравновесеност на динамичните сили, влияещи върху каквото и да е, "динамиката" от друга страна изразява неуравновесеност в динамиката на силите. Използвам думата "динамика" многократно понеже хората са свикнали да мислят ( и съответно виждат ) процесите основно "статично" и когато се промени величина в системата те отбелязват промяната но започват отново да виждат новата система като статична. Това е така понеже "статичността" лесно се усвоява от мозъка, "динамичността" е трудна, не само за усвояване при мисленето но и за проследяване на развитието на силите.
Колега, няма да се впускам в това, с какво се занимава статиката. Тя си е реален дял от общата физика и не служи само за решаване на динамични задачи.
Накратко - има уравнение на Бернули, което гласи, че общия сбор на динамичното, статичното и хидростатичното налягане е равно на константа! Тоест, няма как енергията на статичното налягане да се добавя към динамичното. Ето ви цитата пак:
"При помпата, радиалното статично налягане, породено от центробежната сила, се добавя към
тангенциалното или динамично, и така увеличава ефективно напорното налягане и подпомага изтласкването на флуида"
Дали го е писал Тесла, Вие или някой инопланетянин, за мен не звучи много смислено (понеже попитахте).

... на ДВГ ама изобщо не му пука!
Експлозиите са единствените процеси в ДВГ, които осигуряват въртящия момент!
Атос, имаш навика да скъсваш нервите на потребителите с твоите умозаключения.
Абревиатурата на ДВГ - Двигател Вътрешно Горене
На мен също не ми пука ти ковач ли си, пожарникар ли си, но не правиш разлика между взрив/експлозия и горене.
В резервоара се сипва гориво, а не експлозив.

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
Re: Tesla Turbine
« Отговор #152 -: Септември 30, 2018, 11:17:31 am »
Горенето и експлозията реално са един и същ процес, разликата е във скоростта. Но по-правилното е "горене" когато се отнася до ДВГ, тъй като там има изисквания за скоростта на протичане на реакцията.

Неактивен mind

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 382
Re: Tesla Turbine
« Отговор #153 -: Септември 30, 2018, 12:15:53 pm »
juliang, тлеенето е също горене, но може ли да го наречеш експлозия, само защото са един и същ процес?
Затова се и различават думите, защото дават различна характеристика на процеса.
Вятър, ураган и полъх пак са едно и също, но дали на последното се притесняваш за прането или покрива?

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Tesla Turbine
« Отговор #154 -: Септември 30, 2018, 02:56:18 pm »
Големи сладури сте  ;D
Туба бензин значи, не можела да се взриви, понеже не е експлозив?
А тротилът, понеже си гори, като го запалиш, може би е гориво, а не експлозив?
А може би бензинът тлее в двигателя?
Когато нещо изгаря с голяма скорост и предизвиква детонация, процесът си е взрив.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Tesla Turbine
« Отговор #155 -: Септември 30, 2018, 06:09:21 pm »
Горенето и експлозията реално са един и същ процес, разликата е във скоростта. Но по-правилното е "горене" когато се отнася до ДВГ, тъй като там има изисквания за скоростта на протичане на реакцията.

juliang, благодаря за добавката, ако mind беше направил подобна забележка, веднага щях да се съглася с него.
Използвах "взрив", когато предполагах че ще бъде отъждествен с процеса на горене в двигателя, или ако трябва да сме още по точни процес на оксидиране, основно за да изразя моменталност на зараждане на векторите, активни и реактивни, на сила при и бързото горене.

Колега, няма да се впускам в това, с какво се занимава статиката. Тя си е реален дял от общата физика и не служи само за решаване на динамични задачи.
Накратко - има уравнение на Бернули, което гласи, че общия сбор на динамичното, статичното и хидростатичното налягане е равно на константа! Тоест, няма как енергията на статичното налягане да се добавя към динамичното. Ето ви цитата пак:
"При помпата, радиалното статично налягане, породено от центробежната сила, се добавя към
тангенциалното или динамично, и така увеличава ефективно напорното налягане и подпомага изтласкването на флуида"
Дали го е писал Тесла, Вие или някой инопланетянин, за мен не звучи много смислено (понеже попитахте).

Нека да оставим Бернули на страна, понеже ако стигнем до неготовите уравнения, да ни дават усет за процесите, нещата съвсем сме ги оплескали. В допълнение ме учудва, че неяснотата която имате се заражда при динамиката на ТТ като помпа, понеже динамиката като турбина, към която беше насочен целия мой-коментар, е неимоверно по-комплексна ( но за това по-долу ).
Това което Тесла изразява, и което ми е малко чудно че имате проблем да си представите, е че когато ТТ работи като помпа, се образува нещо подобно на компресирана възглавница на флуид към, и по, периферията на въртящите се дискове, до колкото разбира се въпросния флуид се компресира. Тази възглавница, се образува от два напорни вектора, единия е на центробежната сила насочен навън, към периферията на дисковете и другия, реактивен ( които се проявява от това което Тесла нарича "тангенциален"), които вашия коментар ме на кара да изясня, породен, от натиска на корпуса в посока навътре, в противовес на центробежната сила.  Така тези два противоположни вектора, притискат тази "флуидната (периферна) възглавница", отгоре и отдолу ( ако може така да се изразя ), и точно затова те се "сумират" ( а не изваждат ), и единственото място, където компресирания флуид може да избие, е при изходния отвор на помпата. И затова изтласкването се "подпомага".
Надявам се сега да е станало по-ясно, и както казах, за такъв сравнително елементарен процес, би било жалко, и даже объркващо, ако трябва  намесваме Бернули.

Споменах че ме озадачава факта, че повдигнатите въпроси са само тези, (благодаря на PyroVeso, както и други които са го прочели, разбирали логиката ) понеже, ако коментара е прочетен и разбран, аз очаквах по-силна критика относно на моето представяне на процеса при турбината, и особено в частта където правя (лични) заключения за триенето между флуидите спирално-компресирани дискове и респективно металните, поради релативните скорости, и заключението как ТТ, може да развие силен въртящ момент, особено, когато няма нещо върху което да "натиска". Което беше аргумент за недоумение или неверие (ако тази дума може да се използва изобщо в някакъв логически контекст ), и понеже всяка друга създадена от човек машина работи на този принцип, за възможността на този процес да има логично обяснение. Това, ако не се лъжа, беше споменато като аргумент в един от по-отдавна направените коментари.

Неактивен Михаил Кузмов

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 2 189
Re: Tesla Turbine
« Отговор #156 -: Септември 30, 2018, 06:19:40 pm »
atos, ти май изобщо не си на ясно с ДВГ! Това което се случва вътре е контролирано горене. Ако има спонтанно взривяване, двигателят ще се разруши твърде бързо, но видиш ли, той ти служи вярно хиляди километри. Само малко помисли, защо искрата се подава преди ГМТ? После буталото достига ГМТ и чак тогава започва бутане надолу. Какво би станало ако има взрив преди ГМТ? А кога има детонация в ДВГ?
P.S. тези коментари не са за тук

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Tesla Turbine
« Отговор #157 -: Септември 30, 2018, 06:55:09 pm »
Кой ти говори за спонтанно взривяване :o
ДВГ е "устройството" за което са хвърлени най-много средства (материални и умствени), за да се оптимизират процесите на контролирани взривове!
Детонация има при всяко изгаряне/избухване на горивната смес!
Ако нямаше - не би имало кой да изтласка буталото...и стига вече с глупости!


Неактивен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 972
  • Life is a DIY project!
Re: Tesla Turbine
« Отговор #158 -: Септември 30, 2018, 07:38:04 pm »
Сега...дали PyroVeso е съгласен или не (а не вярвам да не е), на ДВГ ама изобщо не му пука!
Експлозиите са единствените процеси в ДВГ, които осигуряват въртящия момент!
Всичко останало в нетрансмисионния отсек на двигателя е направено само и единствено с цел оптимизиране на тези процеси (взривовете).
Atos, абе хм.. не са баш "взривове", или по-точно са от по-безобидния вариант..., абе тука имам един словесен каламбур! :)

По принцип има два вида експлозии: "взривно горене" (или дефлаграция) и "детонация".

Взривното горене е процес, който протича с до-звукова скорост, и той е желаният процес в ДВГ. В пиротехниката и взривното дело, взривно горене протича обикновено в смесите (гориво + окислител), какъвто е димният барут, различните "флаш"-смеси за пиратките и т.н.

Детонацията е взривен процес, който протича със свръх-звукова скорост (от 4-5 до 11-13 км./сек.). Понеже протича толкова бързо, газът (въздухът) и въобще материалът на "средата" не успява да "отстъпи", нито да се свие, и резултатът е, че детонацията има РАЗДРОБЯВАЩО (бризантно) действие. Т.е., ако често предизвикваме детонации в ДВГ, скоро ще трябва да го изхвърлим на боклука...
Детонация протича в истинските взривни вещества, където "горивото" (въглеродът и водородът) са свързани с окислителя (кислорода) на молекулно ниво. И все пак са разделени един от друг, чрез азот, защото иначе ще се окаже, че са предварително изгорели! :)
Съответно детонация протича и в газови (в частност - газово-въздушни, парово-въздушни) смеси. Понеже там горивото и окислителят са смесени като молекули.

Точно това е целта - да държим изгарянето на бензиново-въздушната смес в такива граници (налягане при компресия), че то да не преминава в детонация ("биене"). При бензините с по-малко октаново число това налягане е по-ниско, съответно сместа допуска по-малко компресиране, и съответно - от една страна произвежда по-малка мощност, от друга - енергията от изгарянето се усвоява в по-малка степен. Ако пък "напънем" системата с идеята да подобрим тези показатели, започват детонациите и... кофти за Москвича ;)

Така че октановото число е мерило точно за това - до какво максимално налягане можем да компресираме бензиново-въздушната смес в цилиндрите на двигателя, преди да започнат детонациите.

Затова и ДВГ, дори и най-скапаните, се чувстват екстра с пропан-бутан! Неговото октаново число е 102, демек - над 100% антидетонационни свойства! :)

Неактивен Ksurnev

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 352
  • Пол: Мъж
  • Ужасно саркастичен
Re: Tesla Turbine
« Отговор #159 -: Септември 30, 2018, 07:38:49 pm »
"за да се оптимизират процесите на контролирани взривове"
Атос, няма такова понятие контролиран взрив. Може да се контролира серия от взривове. В двигателите взривовете са изключително противопоказани.
Всичките елекртоники, които се правят е да не се допусне взривен процес, а процеса да се държи на ръба преди взривяване, демек чисто горене.
Тръгне ли взривния процес - вече няма контрол. Може би имаш предвид последователното горене в двигателя, но то е горене.

Поздрави от Смолян - Коцето.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Tesla Turbine
« Отговор #160 -: Октомври 01, 2018, 11:28:09 am »
Добре де, въпрос на термини.
Много ми е странно как някой под "експлозия" си представя само и единствено взрив, който потрошава всичко наоколо...
"Взривно горене", наистина е най-точния термин.
Благодаря на Весо за подробните пояснения!
Смятам, че Юлиан е прав - скоростта на горенето е определяща, ок, детонацията е нежелан процес (тук явно съм в грешка с термините), но изгаряне със скорост 166 пъти в секунда (10 000 оборота при мотоциклетен двигател) не мога да не охарактеризирам като взрив.

П.П.Последните постове са за друга тема, дайте идея къде е подходящо да ги преместя?

Неактивен mind

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 382
Re: Tesla Turbine
« Отговор #161 -: Октомври 01, 2018, 12:57:30 pm »
Тази възглавница, се образува от два напорни вектора, единия е на центробежната сила насочен навън, към периферията на дисковете и другия, реактивен ( които се проявява от това което Тесла нарича "тангенциален"), които вашия коментар ме на кара да изясня, породен, от натиска на корпуса в посока навътре, в противовес на центробежната сила.  Така тези два противоположни вектора, притискат тази "флуидната (периферна) възглавница", отгоре и отдолу ( ако може така да се изразя ), и точно затова те се "сумират" ( а не изваждат ), и единственото място, където компресирания флуид може да избие, е при изходния отвор на помпата. И затова изтласкването се "подпомага".
epwpixieq-1, комуникацията с вас става все по-сложна. Смесването на термини, като "вектор" и "налягане" е една доста хлъзгава тема, но ще се опитам да се нагодя към вашите разбирания. Ще приложа и една опростена  картинка за по-голяма яснота.

Вектора на центробежната и центростремителната сила са перпендикулярно на посоката на движение и както знаем от учебника за 5-ти клас - работата А = 0, що се отнася за твърди тела. По-надолу ще уточним за флуиди.
Съгласно формулата за центробежната сила, при константен радиус и маса на "флуидната възглавница", тази сила ще зависи само от скоростта, тоест тя не идва даром, а зависи от входната скорост(налягане).
Като говорим вече за флуид и доколкото се допуска означение с вектор на сила, нека разгледаме 2D картинката.
Сега колега, ако може да извършите операцията "сумиране" на (F1)+(-F1)= ? , или смятате, че флуида ще хване
посоката, която искате? Това е за подпомагането за което говорите.

Ако погледнем картинката така, че посоката на флуида сочи погледа ни, силите F1 и -F1 ще сочат дисковете на турбината, от което може да заключим, че при по-голяма центробежна сила сцеплението на флуида с дисковете също ще е по-голямо. Но също така, може да заключим, че в зависимост от грапавостта на дисковете ще зависи и предавания въртящ момент. Тоест, получените милиарди миниатюрни лопатки след изработката на дисковете ще имат определена площ на контакт с преминаващия флуид, от което следва, че колкото по-полирани са те, толкова по-ниско КПД ще има турбината.


Моля четете внимателно, за да си спестим дългите литературни есета.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Re: Tesla Turbine
« Отговор #162 -: Октомври 04, 2018, 06:33:20 am »
mind, благодаря ви за коментара и за точките които повдигате, надявам се кореспонденцията да стане по-лесна поне от гледна точка за яснотата на процесите.

epwpixieq-1, комуникацията с вас става все по-сложна. Смесването на термини, като "вектор" и "налягане" е една доста хлъзгава тема, но ще се опитам да се нагодя към вашите разбирания. Ще приложа и една опростена  картинка за по-голяма яснота.

Съгласен съм че вектор и налягане е опасно да се смесва, затова ще се опитам да конкретизирам нещата точно за да няма объркване, ако вие допълнително виждате неясноти моля посочете ги. В крайна сметка мисля че всички искаме да си изясним картината на реалната динамика която се получава в системата.
Позволих си да използвам вашата картинка, като направих няколко допълнения и за по-голяма яснота, като по-надолу ще отбележа няколко неща за уточнение.

Вектора на центробежната и центростремителната сила са перпендикулярно на посоката на движение и както знаем от учебника за 5-ти клас - работата А = 0, що се отнася за твърди тела. По-надолу ще уточним за флуиди.

Нека да доразвием познанието от 5 клас като конкретизираме, че работата А = 0 при твърди тела, само до тогава докато центробежната и центростремителната сила не са достатъчно силни, че да започнат да късат молекулярните връзки на тялото.

Съгласно формулата за центробежната сила, при константен радиус и маса на "флуидната възглавница", тази сила ще зависи само от скоростта, тоест тя не идва даром, а зависи от входната скорост(налягане).

Не мисля, че някъде въобще съм и споменавал че нещо в тази система идва "даром", ако има такова виждане от ваша страна, посочете конкретно от къде идва то, за да се изчисти и няма погрешни разбирания.
Относно "константен радиус", тук нещата са малко по-сложни, и въпреки че можем да се изразим с термина "констнта" трябва да определим какво имаме в предвид. Ще направя диференциация между ТТ като помпа (ТП) и ТТ  като турбина.
Първо важното е да си представим че тази "флуидна възглавница" е като трион ( да погледнем картинката ), с основна част, между корпуса и периферията на дисковете Dk и "зъбци" в междудисковите пространства Sk. Вашата затъмнена част, представя една част от "триона" с един "зъб". Тоест ние нямаме единен радиус, въпреки че може да се каже че в тази зона има сравнелно равномерно (може би по-висока стойност към периферията, като някаква функция на радиуса от централната ос, но това  според мен би било пренебрежимо, освен в по-големи системи) налягане.  Ако хипотетично отъждествим това налягане с радиус тогава можем да кажем че имаме "константен" радиус, отново (само) за някакъв кратък интервал от време.
 Така "костантността" се определя от времето в която няма промяна в системата. При ТП, това е сравнително лесно да се види, понеже движещата сила на вала обикновено е постоянна (постоянни обороти) и флуида на изхода има сравнително постоянно налягане създадено на база на ротационната динамика, а средата в която се изтласква флуида има много по-ниско налягане.
При ТТ, нещата са по различни, ние може да имаме, "константност" даже и при динамика на променливите. Например ако имаме промяна (нарастване) на подаваното налягане на флуида ( парата ) и увеличаване на натоварването на ротора, то при определени съотношение на тези променливи, налягането на "флуидната възглавница" или "радиуса" и може да проявява константност. Разбира се малко вероятно да попаднем точно на този случай и по-практически е да се допусне че радиуса (налягането) то ще флуктоира в определени граници.

Като говорим вече за флуид и доколкото се допуска означение с вектор на сила, нека разгледаме 2D картинката.
Сега колега, ако може да извършите операцията "сумиране" на (F1)+(-F1)= ? , или смятате, че флуида ще хване
посоката, която искате? Това е за подпомагането за което говорите.

Отново да погледнем картинката.
Вашите две сили съм  ги заместил с Fk и  -Fk за съответно всеки "зъб" на "флуидната възглавница" като мисля, че това запазва вашата идея.
Посоката на флуида е по посока ( или срещу, няма значение за аргумента ) нашия поглед (вие отбелязвате това в коментара си, но не знам защо на картинката е грешно изобразено). Така най-горния вектор V е неправилен, затова на него има кръг с точка изразяващ, че посоката на движение е перпендикулярно на равнината на картинката.
Сега Fцб е вектора на центробежната и Fцс съответно центростремителната сила като Fцс се поражда в противовес на Fцб от натиска на флуида върху корпуса. Това са двете сили Fцб и Fцс които казах в моя предишен коментар че се сумират и така образуват нарасналата компресия на флуида. "флуидната възглавница",се помества между дисковата периферия и корпуса, както и в пространството между дисковете Sк (точно така както сте го изобразили вие), и така флуида, кой бива изтласкван към корпуса може само да излезе през изходния отвор, като това изтласкване се явява и бива спомагано само при използването на ТП. Процеса с турбината се различава особено когато (при турбината) приложим товар на ротора.

Ако погледнем картинката така, че посоката на флуида сочи погледа ни, силите F1 и -F1 ще сочат дисковете на турбината, от което може да заключим, че при по-голяма центробежна сила сцеплението на флуида с дисковете също ще е по-голямо. Но също така, може да заключим, че в зависимост от грапавостта на дисковете ще зависи и предавания въртящ момент. Тоест, получените милиарди миниатюрни лопатки след изработката на дисковете ще имат определена площ на контакт с преминаващия флуид, от което следва, че колкото по-полирани са те, толкова по-ниско КПД ще има турбината.

Сега за този натиск и "сцеплението" с дисковете. Тук щя си позволя да цитирам Тесла, понеже съгласни или не, той е единствения които има сериозен практически опит с тези системи. Както съм цитирал по темата, в предишни коментари, той казва че турбината използва свойствата на адхезия и кохезия на флуидите. От ваша гледна точка, вие виждате грапавостта като, (микроскопични) лопатки, но според мен тази характеристика е неправилно да се разглежда по този начин, понеже тогава започваме да мислим, отново, точно както при стандартните турбини, тоест за натиск върху твърдо тяло от движещ се флуид, което Тесла еднозначно заявява, че не е в основата на динамиката на процесите. В допълнение, ако все пак, хипотетично, допуснем да виждаме грапавините като микроскопични лопатки, тогава трябва логично да приемем, че на натиска, който флуида упражнява върху тях, има обратен (реактен) вектор които веднага трябва да се изрази в проявяване на мини туболенции, и това, само по себе си, ще намалява КПД-то на цялата система, защото турболенциите, както знаем, са загуба на енергия.
Според мен грапавостта на дисковете играе роля до толкова до колкото увеличава площта на диска, където флуида се адхизва. Като това адхизване става на ниво молекулярни сили, и моя спекулация е ,че най-вероятно има някаква връзка с електрическия потенциал на самите флуидни молекули. Разбира се тази грапавост (или може би нарастване на площта с помощта на по-груба повърхност ) не може да надхвърли определена величина, и границата се явява точно там където започва да се явява турболенция на флуида, в следствие на тази грапавост.


Моля четете внимателно, за да си спестим дългите литературни есета.

Въпреки, че има отново много написано, се надявам, нещата да се изясняват по-добре. Отдруга страна, малко отклонение, ако прочетете който и да е от гигантите на науката през 19-ти век ( Фарадей, Хевисайд, Максуел или Лорд Келвин) според мен,  ще придобиете съвсем друго виждане за значението на фразата "научни литературни есета".

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Re: Tesla Turbine
« Отговор #163 -: Октомври 04, 2018, 01:40:28 pm »
Цитат
Детонация протича в истинските взривни вещества, където "горивото" (въглеродът и водородът) са свързани с окислителя (кислорода) на молекулно ниво. И все пак са разделени един от друг, чрез азот, защото иначе ще се окаже, че са предварително изгорели!

Грешиш, смес от течен кислород и сажди, или бензин и тетраметан, детонират със много по голяма скорост отколкото пироксилин, нитроглицерин или тротил, които са химически свързани бризантни вещества. Няма значение дали компонентите на детонацията които са гориво и окислител, са фиктивно свързани чрез азотно или друго звено преди детонацията или са прости смеси. Важното е структурата, плътността и точката на топлиното въздействие при които окислителят и горивото реагират. Има и процеси на детонация които не се базират на окисление и редукция, това са детонации на оловен азид , азотен трийодид, живачен фулминат и т.н.

Неактивен mind

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 382
Re: Tesla Turbine
« Отговор #164 -: Октомври 06, 2018, 08:18:41 pm »
Посоката на флуида е по посока ( или срещу, няма значение за аргумента ) нашия поглед (вие отбелязвате това в коментара си, но не знам защо на картинката е грешно изобразено).
Знаех си, че ще става все по-трудно. Предполагах, че ще можете пространствено да си го представите, но уви.
Ето ви една 3D картинка, отново крайно опростена (центробежната е по подразбиране), на която съм означил само най-важните сили.

F3 и F4 са силите, които ви накарах да сумирате, но така се надявам да е по-нагледно какво ще бъде "подпомагането" за изтласкване на флуида.
Незнайно за мен е, защо процесите в едно и също устройство ги делите на помпа и турбина, като принципа е преобразуване на праволинейно движение във въртеливо и обратното. Тоест, векторите на силите са с еднакви направления, но с обратна посока за съответните определения.
Второ непонятно за мен е, какво значение има броя на "зъбите"(дисковете) за центробежната сила? При ТП тази сила е еднаква, независимо от посоката на въртене и остава да е доста интелигентна за да решава накъде да помага. Нека да видим и от какво се поражда тя в определението ТТ.

Праволинейната посока на флуида се отклонява от охлюва(корпуса) на турбината създавайки центростремителна сила и в противовес на нея се получава и центробежна сила. Тяхната големина ще е в пряка зависимост от радиуса на този корпус, който е константа (константа за целия цикъл, а не за отделни точки от него). Иначе казано, без него, флуида ще премине почти праволинейно между и покрай дисковете и няма да има никаква центробежна сила. Оттук следва, че с два, пет, или без дискове, ние вече сме породили тази сила и вече имаме въртеливо движение на флуида със съответните загуби. Сега остава да свалим кинетичната енергия на въпросният флуид чрез n-брой дискове, но малко по-нататък.   

F1 и F2 са отчасти за сцеплението, както казах и тук ще направя едно уточнение, тъй като вие го поставихте в кавички и използвахте термина "адхизва".
Адхезията е величина, която е константна за два вида материя и не зависи от приложената сила на натиск между тях (налягане). При един и същ флуид и налягане, от значение ще бъде материалът за дисковете, от където вече може да се каже, дали има ниска или висока адхезия между техните повърхности.
Сега ме напира и един такъв въпрос: А какво става с "адхизването" към корпуса, особено ако са от еднакъв материал? Или какво ще възпрепятства напускането на флуида, ако блокираме дисковете? - адхезията? Ми да използваме тогава пчелен мед за флуид, той има отлична адхезия. Той пък ще се "адхизва" прекомерно и няма да иска да напусне турбината...
Не го приемайте като заяждане, просто минавам в крайности за да наблегна, че това не е ефективен метод за превръщане на енергия. За да се свали цялата кинетична енергия на флуида, то той трябва на изхода да е със скорост клоняща > 0 и да се окапва, ако мога така да се изразя от собствената си тежест. При ТТ такова нещо не се наблюдава, от което може да се съди и за твърде ниското КПД.

Въпреки това, дали като помпа или като турбина, си има своите две предимства пред останалите. Едното е дълготрайност, а другото е възможност за работа със силно замърсени флуиди.