Автор Тема: Най-евтината схема за получаване на свободна енергия?  (Прочетена 34474 пъти)

ppankov

  • Гост
Браво !!!
На прав път си колега Buoyancy,
до тук вече си представям схемата - соларен панел /да събира фотонната енергия/,
може би и буферна батерия с капацитета на панела /не е задължително/ и стабилизатор на
ток и напрежение. :)
Искам да проверя още две - три неща и ще представя принципна схема /не е кой знае колко сложна/, а с повече късмет до десетина дни и реплика по въпросната схема.
В интерес на истината, схемата за която говоря, се предлага готова, в порядъка на 28 - 38 лева, със безброй адпатери, за различните марки мобилни телефони.
Е, аз искам да си събера една такава схемичка и сам да си я вкарам в режим на работа,
с оглед на това да може да се свалят параметри от нея :)
Поздрави

ppankov

  • Гост
В продължение на гореказаното, ще се опитам графично да предам функцията на процеса на соларната батерия, със сигурност много от вас знаят теорията, просто искам да е по ясно за по широката аудитория.

На графиката:
Фотоволтаика е изграден сандвич от два типа силициеви подложки, N-тип (негативен) и P-тип (позитивен).
При излагане на слънчева светлина, фотоните попадат върху N и P подложката, във N се възбуждат достатъчно количество електрони, които да се отправят към P подложката през металните контакти и товара.

Съответно, насоченото движение на електроните, създава електрически ток, а потенциалната разлика между подложките - напрежение.

Генерално, кристалните подложки биват два вида - монокристални и поликристални.
Масова практика е да се ползват поликристални подложки, с оглед на ефективността на
фотоволтаика.

И най после открих символа за фотоволтаична батерия :)

Използвани материали от :
http://www.explorepvsolar.com/ElectricityforPV/index5.html
« Последна редакция: Ноември 15, 2009, 11:50:04 pm от rebel »

Неактивен teofilius

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 712
  • Пол: Мъж
    • Teosfera - free energy - antigravity
Освен металните(алуминиеви) подложки(лепенки) върху N слоя , в някои случаи се използва  електропроводим прозрачен лак и доколкото си спомням е свърх-тънък слой(филм) сребро. И може би тук емястото да питам, някой дали има идея как може да си направя или набавя електропроводим прорачен лак?

ppankov

  • Гост
teofilus,
ако намеря някъде такъв лак ще ти взема, и на мен ми трябва за Кирлианов адаптер.

Колега  Buoyancy,
ето какво си представям - схемата по долу.
Фотоволтаик пет вата, гледах го някъде по сайтовете с хоби китове,
параметрите на R1, L1, D1 се подбират по методиката от прозводителя,
предоставена в pdf-a.
Батерията G1 е сложена условно, за буфер, може и без нея, ако не се ползва, може и без D2, на който
не съм сигурен дали му е там мястото :) и се подбира според батерията която ще се зарежда.

Накратко - PV1 като се постави на слънчева светлина и започне да генерира електричество, интегралната схема ще влезе в режим на заряд, определен от L1 и R1,
ценера D1 определя референтната стойност на заряд на батерията G1, на която при достигане на максимален заряд, ще се повдигне потенциала на плюса й, като същия потенциал ще позапушва D1 и интегралния стабилизатор през извода си SENSE ще спре процеса на заряд, кондензатора C1 е филтърен.
При свързване на на втора батерия на mini-usb порта, заедно с консуматор,
ще започне да консумира ток от G1, като максималната референтна стойност трябва да зависи от D2, а и се предполага, че батерията в консуматора ще е с по малък капацитет
от 1500mAh.

Изхода го проектирах за mini-usb женски, защото повечето ми джаджи се зареждат
през такъв конектор.
Само, моля да си кажете мнението, дали мястото на D2  е там.
« Последна редакция: Ноември 16, 2009, 03:47:39 am от rebel »

GMG

  • Гост
    Здравей rebel !
 Този D1, не е ценер, а
трябва да е бързодействащ Шотки-диод !
D2, също трябва да е бърз...
Схемата тествана ли е, или следва да е ?

ppankov

  • Гост
Следва да се тества,
интересното е, че производителите на LT1073 предписват D1 да е ценер, за втория диод
съм напълно съгласен - примерно някъкъв от серията BYxxx.
Също предстои да тествам с колко ще се качи капацитета на батерията при заряд, заедно със товара и това генерално ще покаже, има ли смисъл от D2.

GMG

  • Гост
Цитат
интересното е, че производителите на LT1073 предписват D1 да е ценер

   Сигурно е така, за да не ти се скапе порта ;)
Но, по принцип, D1 трябва да е такъв, даже и
високоволтов, а след него едно R, и после ценер,
/по-добре интегр. стаб. тип-7805/

   П.П. Да не си се заблудил....
В PDF-а пише, че диода е 1N5818, а той е Шотки...
« Последна редакция: Ноември 16, 2009, 05:14:01 am от GMG »

dedofire

  • Гост
Ехооо преди да е съберете тая схемичка най напред хубаво прочетете що е то ФОТОВОЛТАИЧЕН ПРЕОБРАЗОВАТЕЛ и тогава мушкайте към РС то че ще стане дум та прас.
Хехе не се обиждайте но наистина ме радвате.
Първо по схемата бих ви препоръчал да не махате диодите а дори да добавите още 1 диодче шотки е добро решение. Къде ще го сложите вие ще решите. А по добре Д1 да е с няколко пъти по голям ток, волтажа да е над максималния на ФВПанел. Че ви трябва бързодействие за да не се случи да изпраска нещо по РС то или  батерията.
Второ това не е лак а е тънкослойно метално покритие, среброто се избягва първо щото е скъпо второ има някои други свойства неподходящи за полупроводниците. А метални покрития от окиси на силиции и калай, преди това волфрам и други метали. Тия работи като лепенки изобщо ги забравете. Това са метални проводящи слоеви нанесени по различни технологии ама не и със залепване на фолиото не и със разни лакове. Върху оптичната повърхност на фотоволтаичния преобразовател се нанасят тънкослойни метални съгласуващи и филтриращи покритие. С дебелина няколко микрона или нанометра.
Сега вие зарядно ли ще правите или ще мерите Слънчевата радиация (енергия) която пада върху земната повърхност?
Питам че нещо взех да ви губя връзката.
Ако ще мерите слънчевата енергия която пада върху земната повърхност фотоволтаичния преобразовател не е много подходящ за тази цел. А допълнително с тази схема направо нищо няма да измерите хихи може и флуктоациите на интегралната схема да измерете и ще се чудете какво става или не става. А забравих да кажа да вземете на предвид и околната Т и Т на полупроводника и напрегнатостта на електромагнитните полета около тази схема.
Ако ще зареждате батерия от 1.5 Ампер/часа си е ваш проблем.
За тия дето не знаят поликристалните ФВПреобразователи са с по ниско КПД от монокристалните почти 2 пъти.
Масова практика е да се ползват поликристални подложки, с оглед на ефективността на фотоволтаика. има много да взимате хехехе драги ми rebel . Вземете и прочетете хубаво технологиите и букварите що е то полупроводник.
За днес стига толкова.
« Последна редакция: Май 17, 2015, 11:49:56 am от atos »

ppankov

  • Гост
  П.П. Да не си се заблудил....
В PDF-а пише, че диода е 1N5818, а той е Шотки...

Така е GMG, но защо са го дали този диод в спецификацията със символ на ценер?
За останалите елементи наистина R,L ще трябва да се смятат според товара и напрежението от методиката
Промених диодите в схемата.

@dedofire,
нека първо изясним, че дадените материали до тук са на реално работещи макети и са представени основни принципи, с образователна цел, какво не Ви стана ясно, че се заяждате на тема полупроводници?

Това е схема на зарядно със интегрален преобразувател тип dc/dc, със основен източник на заряд - малък фотоволтаик, батерията G1 е буфер.
Mini-usb порта е сложен заради стандарта на консуматорите, ползват се два пина за заряд
на батерията, другите пинове са висящи и са описани според функцията си.
Ако искам мога да проектирам дигитален мултимер със малък процесор във схемата и в реално време да следим процеса на заряд, но не ми се задълбава чак до там.

Да не съм се занимавал досега с фотоволтаици, всичко, което съм представил дотук е по
информация от нета.
Просто ми стана интересна концепцията на колегата Buoyancy и я доразвих, нищо лошо :)

Поздрави

П.П.
Ако имате да добавите нещо, или коментирате нещо невярно, моля заповядайте.
« Последна редакция: Ноември 16, 2009, 05:42:11 pm от rebel »