Опити с резонанс на emm

[emm]

Здравейте оптимисти. Искам да изкажа моето становище по въпроса, което доста се различава от вашите.
Експериментите ми показват, че всеки един трансформатор независимо дали е с ферит, с ламели, или е въздушен изпада в резонанс което води до свръх производство на енергия. Резонанса доста трудно се прави и е почти невъзможно да се настрои без осцилоскоп. Почти всички схеми за свободна енергия са на този принцип, недейте да бъркате като се опитвате да настроите някоя схема на точната честота която е дадена като параметри. За да се подкара всяка една схема трябва много внимателно да я настроите, резонанса се изразява в това че изходната характеристика на трафа отговаря като честота на входната обаче тя е абсолютна СИНУСОИДА. Резонанса е това!!!!!
Тука не става въпрос за брой намотки и какви ли не глупости каквито ги пишат по нета.
Всички се опитват да заблудят тези които искат да направят нещо по въпроса.
Не казвам че е лесно но защо се крие цялата тази информация. Аз лично съм прекарал доста време в експерименти и не говоря глупости. Що се отнася до самите схеми за свободна енергия всички са подобни, Капанадзето също.
Ако някой си мисли че ще налепи една платка и ще навие един траф по схема която е дадена и тя ще тръгне това са пълни глупости.
Който няма осцилоскоп и доста нерви и знание,нека да забрави за свободната енергия.
Успех, по късно ще кача снимки на графики да ви стане ясно къде е ключа от бараката.

[EDM electronics]

.............. Резонанса доста трудно се прави и е почти невъзможно да се настрои без осцилоскоп. Почти всички схеми за свободна енергия са на този принцип, недейте да бъркате като се опитвате да настроите някоя схема на точната честота която е дадена като параметри. За да се подкара всяка една схема трябва много внимателно да я настроите, резонанса се изразява в това че изходната характеристика на трафа отговаря като честота на входната обаче тя е абсолютна СИНУСОИДА. Резонанса е това!!!!!
Тука не става въпрос за брой намотки и какви ли не глупости каквито ги пишат по нета.

Колега, съгласен, и аз съм на това мнение, за всичко което казваш!

Я обаче, ако обичаш дай по-точно какво е резонанса при трафовете и как го постигаш ?

[emm]

При резонанса се получава свободно трептене на бобината, енергията която влагаш за да я разклатиш е много малка, а изходните трептения са големи.
Първо трябва да схванете как се постига, от затихваща камбана (графика) трябва да преминете в синусоида, когато това стане консумацията пада а изходната характеристика се вдига.
Успех

[emm]

Това са графики за пълен и не пълен резонанс.

[EDM electronics]

  Здравей emm !

Демек искаш да кажеш, че на входа подаваш правоъгълник /тесен/ и едва когато в изхода се появи перфектен синус имаме резонанс ?

Тези опити с товар ли са или без, и ако има товар то какъв е характера му, т.е. има ли значение ?

[emm]

Абе хора какво чакате бе, борете се че зимата дойде.....Ако чакаме да ни дадът схема на тези устройства доста ще почакаме.
Тази графика е с товар, лампа на 220 60вата стрелков уред отчита 280в но лампата свети по мои наблюдения с около 100в цифров уред направо се побърква. Честотата на ген. е около 180кх.  Без товар ще бастисам осцилоскопа но графиката се запазва.
Въздушни бобини 3 на брой .
1-на около 50 нав многожилен кабел 2мм
2-на около 150нав ---II------------------без товар над 1000в С-то е високоволтов
3-на 16 нав. от медна тръба 6мм  халогенна лампа 60вата
Това за което говоря е паралелен резонанс.
За последователен резонанс товара трябва да е доста голям за да го подкарате може би над 2 К вата...

[mzk]

Ето моите резултати за сега:

Тороидален ферит на кашке, к2006 материал,  R80.
12 навивки първична, 12 навивки вторична, една до друга плътно.
657 микрохенри (ако може да се вярва на уреда) са и двете.

Резонанса на осцилоскоп най- добре се вижда, може да има малки разлики от изчислената резонансна честота по формулата

f_res = 1 / [2 * pi * sqrt(L/C)]

но според мен се дължи на грешката в отчетените стойности на уреда ми.

Забелязвам, че при по- високи честоти синусоидата е по- хубава. Прикачената снимка е направена при кондензатор 10 нанофарада. По формулата резонансната честота е 62 кХз. На практика не се различаваше много, но не запомних честотомера.

Първичната се клати с напрежение 7.5В, при тази честота съпротивлението й е 256 ома.
На вторичната няма товар. С товар резонансната честота леко се изменя (според мен всеки товар има някаква малка индуктивност и капацитет).

При мен товара не свети  но това е защото използвам доста ниси напрежения и този на първичната, а вторичната е 1:1.

Направих различни опити, при които товарът е свързан последователно, като се намира между два кондензатора:

Бобина (първи край) - кондензатор - товар - кондензатор - бобина (втори край).

[mzk]

Здравейте колеги!

Позанимавах се още малко в желанието ми да изучавам резонансните ефекти. В следващите прикачени снимки установката е първична и вторична еднакъв брой навивки и дължина, същия ферит и няколко различни ситуации. Паралелен резонанс без товар във всеки един случай.





Индуктивност: 657 микрохенри и на двете намотки.

Случай 1 - осцилограма на импулсите от сигнал генератора и поведението на първичната намотка в резонанс.
Острите импулси са от управлението на мосфета, синусоидата е от първичната намотка. Кондензатор - 10 нано.



f_res = 54.6 kHz

Случай 2 - първична и вторична, всяка с кондензатор 10 нано, паралелен трептящ кръг.



f_res = 36.5 kHz

Случай 3 - първична - 10 нано, вторична - 3.9 пико



f_res = 55.2 kHz

Случай 4 - първична - без кондензатор (не мога да измеря капацитет на бобината); вторична - 3.9



f_res = 181.4 kHz

--------------

Изводи: за мен бе интересно да разбера, че независимо от капацитета на първичната и на вторичната, при определени честоти се получава прилична синусоида и на двете намотки. Всички осцилограми показват точно това.

[mzk]

Здравейте пак. Нещата не са такива каквито са. Когато на първичната няма капацитет, а на вторичната има малък капацитет резултатът е-не мога да кажа още, защото нещо ми е каша в главата, но това на последната осцилограма става и без да има затворена верига на вторичната. Въпреки това формата на сигнала пак е идентична. Може би в случая играе роля не толкова какъв е кондензатора на вторичната (пробвах и с 10 мКф и пак честотата трябваше да е доста висока за да е резонанс на вторичната). След това опит с 10 мкф на вторичната и ниска честота - показа се някаква що- горе приличаща на синусоида графика.

Явно става въпрос за много големи разлики в резонансните честоти на двата трептящи кръга. Следващият ми опит ще бъде да направя високочестотен резонанс на първичната, а на вторичната да следя положението. Според мен резултатът ще е същият като нискочестотния резонанс на вторичната - някаква синусоида, въпросът е каква амплитуда и разни други неща.

ПС: при последния опит пробвах през диод да върна към първичната, интересно е че амперметърът отчита по- голям ток в това положение, въпреки диода 

ПС2: по- интересно е дали ще може да се осъществи едновременно два различни резонанса на първичната и на вторичната, защото до сега винаги има огромно влияние между тях, може би вторичната принудително трябва да се клати на нейната си резонансна честота, но каква файда