Автор Тема: Чесънът убива микроби  (Прочетена 8612 пъти)

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 617
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Чесънът убива микроби
« -: Септември 20, 2009, 12:39:53 am »
Чесънът съдържа в себе си седем естествени антибиотика и летливи химични съединения, наречени фитонциди.

Експеримент в Русия на известен учен показал колко е полезен той. В две чаши той сложил две глави от него, а в друга 80 болестотворни микроорганизма. Похлупил ги заедно, без да ги излива едни в други. След един час проверил какво се случва и установил, че от микроорганизмите не била останала и следа. Това се получило именно заради фитонцидите, които отделя чесънът.
Те имат силно лечебно действие и се отделят още от лука, боровете, дъбовете, елхите или орехите. Именно заради това е и толкова полезно да се правят разходки в планината и гората. Там се унищожават всички вредни микроорганизми, въздухът се изчиства от микроби и вируси.
в. Телеграф

http://www.zoohit.bg/page.php?n=71981&SiteID=538

Айде да видим кой сега ще се сети за старата балканска рецепта с чесъна   ;D
« Последна редакция: Октомври 21, 2018, 02:41:52 am от atos »

Неактивен emil33

  • Неактивен
  • Публикации: 4
  • Еците откъм Америка се виждат като дюшеш ;)
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #1 -: Юли 08, 2014, 05:10:44 pm »
Чесънът убива (и) мозъчни клетки. Чесънът може да убие и човек, ако директно попадне в кръвоносната система. Войниците през двете световни войни са го знаели и са мазали куршумите си с чесън.
Google it!
https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0CB0QtwIwAA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3D14aZbjs0mIY&ei=Dfq7U5K0N-OgigLXqYGQBw&usg=AFQjCNG38325zufppXzpNex7ywlJ2hwdLA&sig2=AndlYt3egpFnOtSv5INquw&bvm=bv.70138588,d.cGE

Неактивен Maistora52

  • I'm first Omnologist in World
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 755
  • Пол: Мъж
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #2 -: Юли 08, 2014, 07:45:53 pm »
Аз знам една със спиртен екстракт от счукан чесън, седи 20 дни, и почва да се взима с мляко от 1 до 25 капки и после обратно до нула - всеки ден. Не знам обаче дали е балканска тази рецепта.
Иначе чесънът го ям яко а ла натюр. Правил съм комбинация дори на чесън с мед - след йогийски пост - жестоко е! Обаче най-го обичам в "таратор" и в "печени чушки с доматен сос".
Почти същият ефект се постига и с люти чушки и лют пипер - но там схемата е друга - просто лютото активизира имунната защита, мозъкът отделя ендорфини и пр.
Тези от линка са забравили да добавят и Брезата - и тя е супер фитонцидна!

Неактивен edin

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 287
  • Пол: Мъж
  • Гениалното, винаги е просто
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #3 -: Юли 08, 2014, 09:25:52 pm »
Чесънът е единственото растение, което съдържа Германий и точно затова има способността, да възстановява кръвоносната система. Човек е толкова млад, колкото млада е кръвоносната му система.

Неактивен Maistora52

  • I'm first Omnologist in World
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 755
  • Пол: Мъж
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #4 -: Юли 09, 2014, 08:19:33 am »
Ура! - значи давайте да "ма,аме" и чесън, "яко божията амброзия и нектар"!
Само не се престаравайте, защото ако е торен чесъна с разни изкуствени измишльотини - първо започва да вони ужасно, и второ прави дупки по "пътя си" - пример: "китайският" чесън - едър, хубав, обаче и вреден поради някои от всмуканите вещества - незнайно какви!!!
Ако не ви се удържа мерака - взимате два-три легена, пълните ги с пръст и садите - на балкона, но не на припек. Има два основни вида чесън - зимен и летен - първият се сади наесен, вторият напролет - не по-късно от края на април.
И не забравяйте дупки отдолу на легените - чесънът не обича да плува!
« Последна редакция: Юли 09, 2014, 08:23:32 am от Maistora52 »

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 398
  • Пол: Мъж
  • Без пари толкова. Промоцията свърши
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #5 -: Април 29, 2015, 01:12:50 pm »
Наскоро се появи информация за едни англичани дето решили да изследват средновековни рецепти за лекарства. Едната била смес от чесън, лук и сокове от телешка жлъчка. Оказало се, че тази смес избива множество микроби включително и такива, които не се повлияват от почти никакви антибиотици.   
« Последна редакция: Април 29, 2015, 05:40:00 pm от atos »

Неактивен juliang

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 086
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #6 -: Април 29, 2015, 10:20:25 pm »
Абе той чесъна вампири убива, вие за едни микроби се съмнявате че ще ги гътне ... :)

Неактивен Lolla

  • Неактивен
  • Публикации: 2
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #7 -: Септември 07, 2016, 11:03:08 am »
А някой ползвал ли е чесън на капсули на марката Bulgaricus ?

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 398
  • Пол: Мъж
  • Без пари толкова. Промоцията свърши
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #8 -: Септември 07, 2016, 01:03:26 pm »
Аз лично предпочитам едни големи капсули в които е смесен с Н2О, CnH2nOn и C2H4O2 Добавени са и още няколко растения със силно биологично активно действие. Има поразителен ефект.

Неактивен rumen21

  • Наблюдаващ
  • Публикации: 27
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #9 -: Октомври 20, 2018, 10:26:15 pm »
Как се казват тези капсули

Неактивен rumen21

  • Наблюдаващ
  • Публикации: 27
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #10 -: Октомври 24, 2018, 09:26:24 pm »
Още една информация по темата !!! Дали има някаква истина в твърдението ?

ВЕЛИКИЯТ ГОСПОДИН ЧЕСНОВ

            На прага на огромната, лъскава, яркоосветена зала застана плахо един сив и доста притеснен човечец. Той не се отличаваше с нищо от категорията "обикновен", поне що се отнася до външния му вид. Беше на неопределима с точност възраст, на която често отговаря едно характерно, частично оплешивяване. Косицата му беше напълно традиционно кестенява, очите му не притежаваха нито някаква специфична форма, нито се отклоняваха от функционалния, пъстрокафяв цвят. Беше съвсем среден на ръст и съвсем нормално закръглен. Носеше тъмнокафяв костюм и бежова риза - традиционна конфекция. Само може би вратовръзката и обувките му говореха за някакво индивидуално предпочитание съответно към бледозеления цвят и огромните грайфери. Той носеше малко куфарче за документи, такова каквото трилиони средностатистически човешки същества идползват по време на работа.  Но въпреки напълно обикновеният си вид, заставайки на прага на необятната Зала на Водата, той прикова към своята особа погледите на всички присъстващи. А те не бяха хиляди. Бяха точно два милиона, четиристотин хиляди, деветстотин седемдесет и шест души (ако не броим децата под една година, чиито родители незнайно защо държаха да ги заставят да присъстват не само телом на този исторически момент и не им позволяваха да заспиват). Може би точно за това човечецът се притесни ужасно много и леко се препъна в ръба на изящния синтетичен килим. После заприпка с леко крива походка към огромната, сякаш произведена за великани трибуна, зад която върху огромна, хоризонтална плоскост се ширеше и мотаеше стократно уголеменият му холографски образ. Той се огледа наоколо, огледа се и огромният му двойник от светлина, когото виждаха дори зретилите насядали в най-отдалечените (почти на километър) балкони на тази грандиозна, амфитеатрална постройка. Това още повече го смути. Той потърка една в друга ръцете си и леко се попрегърби, сякаш се опитваше да се скрие между раменете си. След това заговори:
- Скъпи мои дами и господа, тази вечер съм упълномощен от правителството, тържествено да предам в ръцете на многобройния народ на Системно Слънчевата Република формулата на човешкото безсмъртие:
Той спря и сащисано загледа гръмналото, безкрайно море от човешки тела, които изправени на крака го аплодираха. Когато шумът започна да утихва, той продължи с треперлив глас, който постепенно се усилваше:
- Както вече сигурно знаете, от много години провеждам заедно с група приближени ме специалисте, многобройни опити в областта на стареенето. След дълги усилия и много безсънни нощи и напрегнати дни: След много напрегнати дни и нощи ние: Ние успяхме да постигнем резултат! Открихме митичното "Цвете на Живота", което ще дари на хората стократно по-дълъг живот, чиято продължителност в нашите представи граничи с безсмъртие! Вие сигурно си мислите, че сме открили някакво лекарство, химично съединение, което изкуствено сме успели да синтезираме в нашите лаборатории. Само, че изобщо не е така: Тайната на вечния живот и дълголетието се криеше точно под носа ни. На Земята. Във Земята! В едно малко, забравено от цивилизацията кътче: Там, съвсем забравен от нас и нашето време, открихме да живее сам, сред дивите поля, един човек! Когато го открихме, той ни посрещна сърдечно. Покани ни на гости в първобитната си ферма и ни разказа за живота си. Парадоксалното обаче беше, че спомените му са на поне триста години, като той сам ни увери, че е роден на двадесет и пети декември двехиляди и трета година. Това означаваше, че той е на възраст точно четиристотин шейсет и седем години, което беше не само налудничаво за нас, но и направо парадоксално.  Помислихме го за луд. Проведохме многобройни психотестове и не открихме никакви отклонения в стабилността на личността му. Съответно установихме, че не е лъжец. Но проблемът беше как може да еживял толкова дълго. Та той дори не беше стар, дами и господа! Започнахме да изследваме тялото му. То определено беше в прекрасна форма и не показваше никакве признаци на стареене. Решихме, че за да проверим историята му трябва да го наблюдаваме няколко години. Ако е изпечен лъжец, то тялото му щеше да го издаде. За това се заредихме с търпение и зачакахме. Той с удоволствие ни съдействаше при условия, че не го караме да се мести от своята ферма сред дивата природа. Това се случи преди двадесет години. За това време аз и моите колеги видимо остаряхме. Косата ми, виждате, започна да опада, на други побеля. Тук-таме изскочиха бръчиците на старостта. Органите ни започваха да се амортизират, както става, когато навлезеш във втората половина на четиридесетте. А нашият приятел си остана такъв, какъвто беше и в първия ден, когат го срещнахме - изглеждаше на по-малко от тридесет, нямаше и един бял косъм. Тялото му беше здраво и в прекрасна форма, въпреки че не тренираше нищо особено освен ръчен, земеделски труд. Нашите изследвания показаха, че тялото му от биологична гледна точка не е остаряло дори с час, камо ли с година. Беше съвсем в разцвета на силите си. Дори и да ни лъжеше за своята вековна възраст, то вече трябваше да е на петдесет по наши изчисления. Това стана преди няколко месеца. Разкриването на тайната имам предвид: Вече бяхме повярвали на твърдението, че е на над четиристотин години. Но не можехме да си обясним феномена на вечната му младост. Признавам, че го подложихме на ужасно много неприятни изследвания и тестове. Той ги посрещаше с усмивка и мисля, че му беше интересно. Открихме, че в тялото му има нещо подобно на неуловим ензим, който помага на клетките бързо да регенерират и да подмладяват всяка частица от това тяло, която излезеше от форма. Установихме, че това вещество, което така и не успяхме да извлечем от организма му помага за подмладяването и дори подновяването!!! на нервните му клетки!!! Веществото сякаш беше слято в структурата на собствените му клетки: Сигурно щяхме още да се въртим в омагьосания кръг от безуспешни опити да извлечем веществото от тялото на този човек, ако самият той не ни даде сам ключа към отговора на загадката. Веднъж, по време на едно изследване той каза: "Ей, лошо е, че няма дъжд, чесънът ще стане лош тази година!" Ние го попитахме какво е "чесън".  Той започна да обяснява: "О-о-о, чесънът е много хубаво нещо", каза той, "вкусен е и пресен, вкусен е и стар! И в манджа и суров, пак е вкусен! На каквото и да го сложиш - върви! Козите го обичат много, но после млякото им мирише: Но когато яретата са съвсем малки е много хубаво да храниш козите с пресен чесън. После козлетата стават силни и здрави. Мен никой не ме души в пустошта. Пък и вие не се оплаквате, че ви мирише! Ако ви пречи, ще си мия устата след ядене!"
Представяте ли си как реагира целият екип на тази така поднесена информация. Наистина всички бяхме забелязали чеждата, специфична миризма, която той винаги "носеше" със себе си. Но ние си я обяснявахме с навика му да спи на открито и да използва за баня един водоем, в който плуваха всякакви животинки. Помолихме го да ни покаже растението. То ни се видя напълно невзрачно и обикновено. Приличаше на стрък миризлива трева. Той ни показа и луковиците на растението, като обясни, че те били още по-вкусни и миризливи. Изследвахме състава на растението, но сами по себе си веществата, които съдържаше не бяха нищо особено. Растителни аминокиселини, няколко витамина, други киселини, целилоза и ароматни масла със сложен строеж. Не открихме и следа от ензима, който подмладяваше тялото на нашия дълголетник. Тъкмо започнахме да се отчайваме, когато един млад учен от нашата група предложи да изследваме и козите, които нашият приятел отглеждаше. Открихме и в тяхните тела същия ензим, но видоизменен, сякаш слят с генетичната им структера. Накрая решихме да направим последен експеримент, който включваше странното, миризливо растение. Решихме да изпробваме действието му върху самите нас. Ядохме и стръковете и луковиците. През първите три седмици в телата ни нямаше и следа от ензима, който търсехме. Но за сметка на това всички споделяхме едно и също мнение - чувствахме се добре, по-добре от обикновено и естествено миришехме. Вярно, че отдавахме отчасти това усещане на самовнушението, на към края на четвъртата седмица ензима се появи и в нашите тела. Бяхме успели!!! През времето на този експеримент потърсихме в архивите информация за растението "чесън". Оказа се, че преди около четиристотин години, то е било на почит в кулинарната сфера, като подправка към ястието, но е било избягвано в големи количества и като основно ястие заради специфичната си силно и трудно отстранима миризма. В още по-стари времена и епохи чесънът е почитан като свещено растение, което прогонвало злите сили и същества само с миризмата си. Носело се в джоба за късмет и се кичело на вратата против зли сили и вампири. Това растение винаги е било измествано в кулинарията от своя по-слабо ароматен събрат - лукът, който макар  също миризлив е считан може би за "по-изтънчен". В началото на третото хилядолетие, с навлизането на дрождевата технология за производство на белтъчни храни, чесънът е загубил своето кулинарно значение на подправка и е бил забравен от човешкия род. Сега, когато хората не се хранят нито с растения, нито с животни и консумират чист белтък или друго вещество синтезирано в огромни  контейнери със специфични едноклетъчни бактерии, ароматите на чесънът, лукът и други такива растения са напълно забравени, поради съществуването на милиарди изкуствени аромати. Свикнали сме да се храним с вкусните блокчета, без да сеинтересуваме какво точно от естествената природа имитират. Така, че за нас, когато опитахме чесъна, това си беше направо екстремно преживяване - ние се хранехме с живо, току що извадено от Земята растение. За нашият дълголетник това не беше нещо особено, той се хранеше с растения, които сам отгреждаше и пиеше мляко току - що издоено от козичките му. Месо не ядеше, защото му било жал да убива животинките и ние го разбирахме напълно. Как беше попаднал в тази местност той смътно си спомняше. Било е в ранната му младост, още преди революцията на Съзнанието и заселването на Слънчевата система. Той живеел на това място със семейството си и отглеждали кози и земеделски култури. Но когато родителите му починали, той не напуснал мястото, което и преди било отдалечено от цивилизацията - дълбоко в дебрите на Балканските Родопи. Останал там дълго и скоро изгубил връзка със света. Пропуснал петдесет години от развитието му. Пред това време той живеел на козе мляко, зеленчуци и чесън. Бил изгубил представа за времето. Един ден решил просто ей така, да слезе до най-блезкея град и да продаде малко продукция. Представяте ли си какво е било учудването му като видял огромните, чисти и щадящи природата концерни за дрождеви храни и генераторите, които преработвали безопасно слънчеви и космически лъчи за електроенергия. Ясно било, че няма да продаде нищо. Но още по-учуден бил от това, че въпреки, че нямал никакви пари в себе си (пари е аналогична на работочас дума) хората му предлажили храна, жилище и образование. Той приел само последното и бил включен в Мрежата. Така вече можел да следи световните събития от своето, скътано сред природата кътче. Никой не го питал откъде идва и къде отива, защото по това време странниците от този сорт са били многто на Земята. Така той преживял още триста и петдесет години, докато го открием ние. Не знаел защо е дълголетник. Мислеше се за стар, въпреки че тялото му говореше обратното. Обясняваше си частично своята вечна младост с живота сред природата и животните. Но ние разгадахме неговата тайна! Чесънът! Това е "Цветето на Живота!!!" В него има някаква мистична и необяснима енергия, която прави човека почти безсмъртен. Тя се крие в самата комбинация на веществата, които го изграждат и които сами по себе си са съвсем обикновени. Но тази комбинация, дами и господа, не може да се синтезира изкуствено. Тя трябва да се роди от семенце, което да поникне в топлата пролетна почва, да "пие" течности и вещества от Земята и да черпи сили от Слънцето, да израстне във висока и стройна тревичка, да цъфне с миризливо зелено цветче, да се опраши с друго такова и през цялото време да трупа силата на Живота във своята луковица, която е способна да даде живот не само на едно ново растение. С други думи, дами и господа, чесънът е природно чудо, което човекът не може да повтори и никаква наука не може да обясни тайнственото образуване на ензима на Живота в телата на тези, които се хранят с чесън.
Събрахме се всички тук, за да ви дам това чудо! Да го върна на човечеството заедно със знанието за великата му сила! Но преди това ще ви представя човекът, който сам откри това чудо, без да осъзнава какво е то за него и за целият човешки род:
Дами и господа, пред вас е първият, почти безсмъртен човек, който на шега, а сега и насериозно нарекохме:  ГОСПОДИН ЧЕСНОООВ!!!!
Залата гръмна в бясна еуфория. Човечецът вече напълно изтощен от потене и притеснение посочи тържествено с двете си ръце към входа. Там, изправен на прага, съвсем уверен и усмихнат, Той поглади меката си, красива, тъмна брада и се отправи към трибуната. Ясно беше защо е толкова голяма тази трибуна! Той беше голям! И силен! И красив! Очите му бяха светли и чисти, зелени като тревата, върху която толкова години беше стъпвал. И добри. Усмихна се широко на милионите, които го приветстваха. Каза само:
- Ей, хора!!!
Всички се умълчаха:
- Щом като чесънът ме е направил почти безсмъртен, това е само защото съм го садил всяка година, поливал съм го и съм го ял всеки ден!
Той спря отново. Залата, пълна с множество човешки същества се разшумя. Чакаха да каже още нещо. Нещо грандиозно. Нещо нечувано досега. И той каза следното:
- Чесънът най-много върви с кисело мляко: и със зелен фасул:
Аплодисментите избухнаха като ядрен взрив. Не че някой разбра за какво им говори Той. Той не искаше да горазбират. Просто трябваше нещо да каже. Въздъхна, погледна щастливото множество, чието бъдеше беше донесъл и тихичко, така че уредите да не доловят гласа му, прошепна:
- Отче! Вече са готови и достойни да се наричат твой образ и твое подобие!
Така нареченият "Господин Чеснов", който винаги щеше да остане на по-малко от тридесет години, (с чесън или без чесън), съвсем незабележимо се измъкна от огромната зала. Никой не забеляза, че холографският му образ, докато беше там сияе някак странно, с нежна, добра светлина. Никой не Го видя да излиза. Никой, никога не го видя повече.
Хората отдавна не убиваха никого, нито себеподобните си, нито животните. Те не мразеха съседа си и не се караха за територии. Миролюбиво се разселваха из Слънчевата система и се канеха да се устремят към звездите. Сега вече имаха и тайната на почти вечния живот. Той нямаше повече работа тук. За това си отиде спокоен. Имаше още много задачи, на много други светове. Та нали е Спасител!!!
Той е на Земята и сега! И винаги е бил! Чака само да Го познаете!!!

Неактивен GreenHulk

  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 004
  • Пол: Мъж
  • Астронавигатор
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #11 -: Октомври 24, 2018, 11:11:38 pm »
Някой май мноооого е фантазирал.
« Последна редакция: Октомври 25, 2018, 12:03:38 am от atos »

Неактивен svetlio760

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 508
  • Пол: Мъж
  • винаги има начин
  • Скайп: svetlio760
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #12 -: Октомври 25, 2018, 01:23:56 am »
Господин чеснов съ е защитил от вампирите явно! Откак ям чесън и аз не съм колил вампири! ;D

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 398
  • Пол: Мъж
  • Без пари толкова. Промоцията свърши
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #13 -: Октомври 25, 2018, 04:02:50 pm »
Господин Румене
Ако вие сте написал всичко това, поздравления от мен, но ако е копи-пейст то имате много сериозна критика. За не посочване на източник, автор. Отделно израза "със или без чесън" го прави неподходящ за тази тема.
« Последна редакция: Октомври 25, 2018, 04:10:35 pm от atos »

Неактивен rumen21

  • Наблюдаващ
  • Публикации: 27
Re: Чесънът убива микроби
« Отговор #14 -: Октомври 25, 2018, 10:45:44 pm »
Радико ,

четейки за чесъна се сетих за тази статия която ми попадна преди доста години.
Ще посоча източника , но е минало много време и може да не е активен .

Даже тази статия може би трябва да се публикува в друга тема ,темата за младостта.
Поздрави !

http://anahronia.narod.ru/anahroniata.html