Алтернативни енергоизточници > NEG, импулсни, трансформаторни и резонансни генератори, скаларни вълни
Повишаващ обратен преoбразувател
emm:
Здравейте маниаци.
Искам да споделя с вас една схема на повишаващ обратен преобразувател, по която работя от доста време.
Напрежението, което се комутира от бобината, практически няма ограничения, въпроса е как да я консумираме максимално. Всеки един двигател или реле, които работят в ключов режим, са генератори на свободна енергия. Енергията, която възпроизвеждат техните бобини е за нас!
Колкото по-голяма е бобината на резонансният кръг, толкова са по-големи токовете в него.
Реално погледнато, схемата на MEG i TPU ако ги разгледате внимателно използват точно тази енергия, която е натрупана в намотката.
Разгледана от тази гледна точка, Стенли Маер използва този резонанс за водната клетка, при моите опити се получава разкъсване на молекулата при 12в/500мА, а разстоянието на електродите е 4см. съплощ 3кв.см. и напрежението върху тях е 150в.
При относително ясният ми принцип, започнах да виждам във всяка една схема възможност са консумиране на свободна енергия. Всеки един шунт на бобина или дросел, който се погасява с обратен диод е свободна енергия, която разработчиците на схемата се чудят какво да я правят..... :o
Ами дайте я на сам, ние ще си я използваме ;D
Реално схемата няма загуби за индуктивна трансформация.
Проблемът които ме мъчи е, че за момента не мога да върна напрежение обратно в захранването. Ако схемите са две и имат отделни захранвания се самозахранват до голяма степен. Енергията която се вкарва в преобразувателя е нищо в сравнение с изходните показатели.
Само си представете фенерче което работи с 1,5в, а светят 50 бр. свето диода а консумира 5мА..... :o
Погледнете нещата от друг ъгъл и ще видите колко енергия има за събиране.....
Енергията е около нас, само трябва да си я вземем.......Н. Тесла и Емм
Успех на всички ;D
teofilius:
Здравей Емм! Принцпа ми е пределно познат и още повече че е заложен , при двигател на Бедини, Нюман, Качера на Бровин и др. Това е и основният принцип на зарядното на Бедини- тоест , зарежддане и възстановяване на акумулатори със радиантно електричество(енергия). Можем даже да кажем че енергията на самоиндукцията е радиантна, скаларна, свободна, лъчиста... Това е електрически потенциал който е радиален(или перпендникулярен) натрупващ се в двата края на индуктивност при която имаш стръмни фронтове на протичащия ток. Абсолютно същата схема която си представил я приложих при направята на вятърен генератор на един приятел, така че дори и при много ниски постъпващи напрежения от порядъка на ~ 4-5 волта, също да има генерация на енергия която да зарежда акумулатор...
При някои от експериментите ми с Бедини , имах режим на автогенерация и радиантен енергиен потенциал над 1000 волта, който буквално разтопи електродите в една глим-лампа и пръсна стъклото и.
Не съм правил достатъчно опити за самозахранване на акумулатора на входа , но все пак постигнах значително допълнително намаляване на входния , консумиран ток. Бих ти предложил захранването което отива към бобината да не го взимаш директно от батерията а от кондензатор който се захранва от батерията през две индуктивни съпротивления. Тогава захрани батерията с радиантната енергия през два диода. Това последното не съм го пробвал но е добре да се опита. Другото! За да провериш дали наистина енергията генерираща се от устройството ти е повече от входящата използвай два еднакви кондензатора с голям капацитет. Например около 5 000 мФ. Единия го зареди и го пусни през устройството ти. Другия нека е на изхода и да се зарежда с радиантната енергия. Виж дали ще придобие по голям потенциал от кондензатора на входа. Важно е да се с еднакакъв капацитет и двата кондензатора.
emm:
Здравей teofilius.
Опита с кондензаторите, единият да зареди другият, не съм го пробвал.
Проблема е че компонентите които използваме не са с такива параметри каквито ни трябват.
Ако схемата работи изцяло в кючов режим ,ще има много добри параметри демек с контакти.Естествено за малки дросели!
За големи намотки от порядъка на 6кв.мм. и на горе параметрите направо са ужасни.
Ключовите трнзистори не могът да възпроизведът такъв краткотраен импулс с максимално отпушване и въпреки това са задоволителни.
Сега използвам тиристири които са в състояние да удволетворят моите изисквания,но схемата много се утежнява заради правото напрежение с което трябва да работят тиристорите и коефициента на запълване.
http://mazeto.net/index.php?topic=1113.0
Варянта който предлагаш за кондензаторен заряд и разряд според мен не е много ефективен защото след разряда С1 изчерпва максимална стойност от захранването въпреки дроселите ,а платката го консумира в честотен режим с максимален и кратък пик.
Генераторът на импулсите трябва да има момент на изчакване за разряда на бобината.Ако се вгледате внимателно в магнитният поток на МЕГ-а ще видите ,че след работата на бобините има празен ход за нагнитното поле на магнита.
Във този ред на мисли, генератора трябва да се допълва с резонанса на бобината .
:)
teofilius:
Варианта с кондензаторите е за да провериш дали вторият кондензатор ще се зареди с по-голям потенциал от първоначалния потенциал на първия кондензатор. Естройството с кондензотори ще работи няколко секунди но е достатъчно за да се види колко енергия ще придобие зареждания кондензатор в сравнение с този на входа. разбира се - знаеш че ще мериш само напрежението в последствие на кондензаторите защото те са с еднакъв капацитет... :)
emm:
Здравей teofilius! Разбрах за какво ми говориш.Ще направя опита с С1. и ще споделя какво е станало.Ще се наложи да се подбере бобина за капацитивен товар ,защото индуктивното съпротивление се променя мн.ряско.
Ето и някои други схемни решения:
http://www.ometeo.net/edu/html/1010302.htm
"Квази резонансни преобразуватели
При квазирезонансните преобразуватели напреженията и токовете са със синусоидална форма. Ако превключването се извършва в подходящ момент, резултата е липса на загуби от него и контролирана скорост на изменение на напреженията и токовете.
Квазирезонансните пребразуватели използват трептящ кръг, в който възникват затихващи трептения при подаване на скокообразно изменящисе напрежения или токове. Този кръг се свързва между мощния ключ и трансфо-рматора и/или изходния филтар. Периода на трептенията практически е неизменен, а периода на работата на мощния ключ го следва. За промяна на енргията постъпваща в товара се изменя броя на периодите.
Понастоящем преобразувателите с превключване в нулата на тока са подходящи за големи входни напрежения, но не се препоръчват за големи мощности върху товара. За тези с превключване в нулата на напрежнието обратно, за голяма изходна мощност и за по-малки входни напрежения.
На Фиг.5 е показан квазирезонансен преобразувател с превключване в нулата на тока. Схемата е с паралелен резонанс тъй като товара е свързан паралелно на кондензатора на треотящия кръг.
Фиг.5
Чрез промяната на броя на включванията на ключа за една секунда се изменя мощността отделяна върху товара. Това означава, че схемата трябва да работи с фиксирано време на затворения ключ и изменящо се време на отворения ключ.
От квазирезоннансните преобразуватели най-разпространени са тези с превключването при нулата на напрежението, главно поради две причини. Първата е, че при промяна на входното напрежение типичните изменения на честотата са четири пъти, докато при другия вид (превключващи в нулата на тока) те са десет пъти. Втората причина са по-добрите им параметри при голям изходен ток. На Фиг.6 е показана схемата на понижаващ квазирезонансен преобразувател с превключване в нулата на напрежението.
Мощния ключ е затворен през по-голямата част от времето и за увеличаване на изходната мощност се увеличава продължителноста на отвореното му състояние.
Фиг.6
1. 3. Избор на ключов елемент и начини за подобряване на комутационните им свойства
1. 3. 1. Избор на ключов елемент
Транзисторите са едни от използваните ключови елементи в преобразувателната техника.
С развитието на технологиите за изработването на мощни транзистори стана възможна направата на ключови захранващи източници, работещи с напрежение, получено от директното изправяне на мрежовото напрежение. Пражилният избор на типа на транзистора и режима му на работа при голяма комутирана мощност определя основните показатели на захранващия източник – надежност, КПД, маса и обем."
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия