Автор Тема: Опити на Джон Хътчисън  (Прочетена 4095 пъти)

Неактивен juliang

  • Главен инквизитор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 2 319
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #15 -: Януари 03, 2019, 12:07:44 am »
Ми ползвай осцилоскоп ако ти е толкова интересно - ще ти даде повече данни...

Неактивен lz1jer

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 167
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #16 -: Януари 03, 2019, 12:11:13 am »
  Направих си труда да проверя в Гугъл и открих, че явлението е познато като "Electrovibration".

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 973
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #17 -: Януари 03, 2019, 12:17:05 am »
  Направих си труда да проверя в Гугъл и открих, че явлението е познато като "Electrovibration".

Браво, точно това е! :)

Ето инфо:

"Electrovibration is based on an effect in which touch receptors in the skin can be duped into perceiving texture. Electrical charges simulate the feeling of localized vibration and friction, mimicking shapes, textures and contours (such as the feel of a keyboard key or a button) on touchscreens on tablets and other mobile devices or product surfaces. No electrical charge passes through the skin as the charge is created through movement over a conductive surface. A periodic electrostatic force is created, which "deforms" the skin on the finger."

Неактивен juliang

  • Главен инквизитор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 2 319
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #18 -: Януари 03, 2019, 01:37:19 am »
С'я остава да рабереш какво е пробило в тоя електроуред. И е добре да го разбереш преди теча да стане доста по-осезателен, щото "електровибрациятя" от директни 220 волта е доста болезнена, особено ако те изненада :)

Неактивен технократ

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #19 -: Януари 03, 2019, 09:15:25 am »
Не мисля, че това е обяснението. При допиране не се усеща абсолютно нищо - няма разреждане към кожата. Триенето става с плътно долепени до метала пръсти и всъщност колкото по-плътно са долепени (и се плъзгат), толкова по-силен е ефекта. И още нещо важно - колкото по-бързо се плъзга ръката, толкова по-силно става съпротивлението и пуканията са по-шумни. Наподобява малко диамагнетичният ефект при движение на магнит спрямо алуминий или мед, но тук съпротивлението не е постоянно, а на импулси. Не е неприятно (много добре знам как се усеща ток, "удряли" са ме най-различни напрежения и знам как е :) ), това нещо можеш да го правиш постоянно и даже е приятно и интересно.
Следващия път ще пробвам замерване с мултицета и сигурно ще хване нещо, но в случая е интересен самия механизъм на явлението и какво точно представлява.

Защо не предположим че е някакво остатъчно магнитно поле, пробвай с компас дали ще реагира или с някакъв чувствителен сензор на магнитното поле.

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 880
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #20 -: Януари 03, 2019, 09:39:06 am »
Въпросът е защо не се усеща нищо като ръката е допряна неподвижно към метала? Само като се плъзга по него и започват пуканията и съпротивлението. Но не се усеща като ток... по-различно е. Все едно по метала има резки издатини или вдлъбнатини, които възпират пръстите, а реално е съвсем гладък. След изключване на захранването ефектът спира и металът отново се чувства гладък. При намокряне на ръката проявлението отслабва или изчезва, кожата трябва да е суха.
Предполагам, че въздухът се йонизира яко. Все пак може би има електростатика, но е генерирана изкуствено и постоянно. Затова мокренето я неутрализира. Ако опиташ движение на пръста с по-силен натиск по повърхността, нищо чудно и да го няма ефекта.
Опс...сега чак видях, че си открил евентуалното обяснение...

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 973
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #21 -: Януари 03, 2019, 12:48:17 pm »
Юлияне, осцилоскопа няма да ми каже как и защо възниква ефекта. Ще ми покаже само формата на сигнала, което в случая не е информацията, от която се нуждаем. Все едно някой да попита защо два магнита се отблъскват и ти да му кажеш "провери силата на магнитното поле" :D
Знаем, че твоите лични усещания ги пренебрегваш тотално и имаш вяра само на мултицета и осцилоскопа, което невинаги е правилно.

Моя електроуред пробива директно през въздуха. Както казах, това е йонизатор (самоделен) изграден от няколко умножителни звена, на изхода на които има 20-30kV DC. За какъв пробив на 220V може да говорим след като уреда въобще не докосва алуминиевия обков на масата (а самата тя е дървена)? В случая се получава електростатична индукция към алуминия заради високото напрежение директно през въздуха.

Ето какво е обяснението според изследващите технологията:
"Ако нечия суха кожа се прокара бавно по гладка метална повърхност, покрита с тънък изолационен слой, и металът е свързан към 110/220V, повърхността ще се усеща по специфичен начин, който изчезва след изключване на захранването.
Това специфично усещане (за триене/съпротивление) възниква заради електростатичните сили върху електрода и изолационният слой. Когато някой си прокара пръста по този слой, движението индуцира електрическо силово поле между пръста и изолацията. Заради променливия ток силовото поле също се променя и може както да привлича, така и да отблъсква пръста. Полето обикновено е твърде слабо, за да бъде усетено директно от човешката кожа, но движението по повърхността продуцира осезаема сила като от триене чрез модифициране степента, с която индивидуалните рецептори за натиск се деформират и изпращат сигнал към мозъка."

https://blog.somaticlabs.io/electrovibration-electrostatic-vibration-and-touchscreens/

Ясно е, че и тук нещата не са много ясни :) Имаме чисто и просто "силово поле". Заслужава си това силово проявление да бъде изследвано в по-големи мащаби и с повече мощност.

Неактивен технократ

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #22 -: Януари 03, 2019, 02:53:53 pm »
Юлияне, осцилоскопа няма да ми каже как и защо възниква ефекта. Ще ми покаже само формата на сигнала, което в случая не е информацията, от която се нуждаем. Все едно някой да попита защо два магнита се отблъскват и ти да му кажеш "провери силата на магнитното поле" :D
Знаем, че твоите лични усещания ги пренебрегваш тотално и имаш вяра само на мултицета и осцилоскопа, което невинаги е правилно.

Моя електроуред пробива директно през въздуха. Както казах, това е йонизатор (самоделен) изграден от няколко умножителни звена, на изхода на които има 20-30kV DC. За какъв пробив на 220V може да говорим след като уреда въобще не докосва алуминиевия обков на масата (а самата тя е дървена)? В случая се получава електростатична индукция към алуминия заради високото напрежение директно през въздуха.

Ето какво е обяснението според изследващите технологията:
"Ако нечия суха кожа се прокара бавно по гладка метална повърхност, покрита с тънък изолационен слой, и металът е свързан към 110/220V, повърхността ще се усеща по специфичен начин, който изчезва след изключване на захранването.
Това специфично усещане (за триене/съпротивление) възниква заради електростатичните сили върху електрода и изолационният слой. Когато някой си прокара пръста по този слой, движението индуцира електрическо силово поле между пръста и изолацията. Заради променливия ток силовото поле също се променя и може както да привлича, така и да отблъсква пръста. Полето обикновено е твърде слабо, за да бъде усетено директно от човешката кожа, но движението по повърхността продуцира осезаема сила като от триене чрез модифициране степента, с която индивидуалните рецептори за натиск се деформират и изпращат сигнал към мозъка."

https://blog.somaticlabs.io/electrovibration-electrostatic-vibration-and-touchscreens/

Ясно е, че и тук нещата не са много ясни :) Имаме чисто и просто "силово поле". Заслужава си това силово проявление да бъде изследвано в по-големи мащаби и с повече мощност.

Интересно как променлив ток може да създаде електростатична сила?

Когато пишеш непосредствено след поста, на който отговаряш, не е нужно да го цитираш и то целия./А/
« Последна редакция: Януари 03, 2019, 04:11:56 pm от atos »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 973
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #23 -: Януари 03, 2019, 04:04:00 pm »
По-скоро е комбинираното действие на обикновения ток и биоелектричеството от пръста, като са разделени от диелектрик. Получава се някакъв вид кондензаторен ефект и периодично натрупване и разреждане (чрез проявена механична енергия или вид силово поле) при плъзгане на пръста. От графиката в линка, който пуснах, излиза, че ефектът се усилва линейно с увеличаване на напрежението. Затова при мен се усеща толкова силно (като ясно осезаеми грапавини по метала, които те възпират), защото работя с високи напрежения.

Диполът човешка кожа-алуминий става кондензатор, при по-бързо движение натрупването е по-бавно, но по-мощно, сякаш загребваш по повече енергия и пукането при "преливане"/препълване е по-силно ;D

Сетих се за радионичната машина на Хиеронимус: https://en.wikipedia.org/wiki/Hieronymus_machine

"By stroking the touch plate an operator could supposedly feel a sensation of "tingling" or "stickiness" when the eloptic energy was detected."

При нея е много вероятно да се проявява същия ефект като усещане промяна в текстурата на докосвания материал и да се усети "лепкавост" или съпротивление все едно пръстът е пъхнат в желе. Доколкото съм запознат с машината, в зависимост от усещанията, се определя вида и силата на излъчваната от предмета енергия (вид лъчение на материята, което в случая наричат "eloptic energy").

What is Eloptic Energy?
https://www.youtube.com/watch?v=f0v3LITLhTc

Неактивен mind

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 126
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #24 -: Май 19, 2019, 12:55:07 pm »
С'я остава да рабереш какво е пробило в тоя електроуред. И е добре да го разбереш преди теча да стане доста по-осезателен, щото "електровибрациятя" от директни 220 волта е доста болезнена, особено ако те изненада :)
В допълнение към този пост, да кажа че всички уреди и устройства с метален корпус се захранват три-проводно, така че любителите на 'хладното" електричество да посетят магазин "1лев" и да си закупят един фазомер за 30 стинки, с който могат да направят проверката от долния клип.

Това ви гарантира, че уред включен в такъв контакт ще утрепе всякакво "хладно' и "студено" електричество.
Ако все още усещате някакви странни вибрации, то те се дължат на не добре изпълнен траф или зле реализирано импулсно захранване.

Неактивен x_name41

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 851
  • Пол: Мъж
  • "музиката удължава живота"
    • https://www.osram.bg/
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #25 -: Май 19, 2019, 06:34:38 pm »
скоро търсих схемата, чрез която е правил експерименти по левитация на предмети и т.н. и открих един документ, във които има интересно съдържание. Нека първо припомним някои основни моменти от "филаделфииският експеримент" наречен с кодово име "проект Дъга".

Цитат
Експериментът Филаделфия
Засилващият се финансов натиск на Голямата депресия принудил д-р Браун да напусне Военноморската изследователска лаборатория, да премине в запаса и да постъпи в Цивилните части за охрана в Охайо. През 1939 г. станал лейтенант от запаса и след като работил за кратко за компанията „Глен Л. Мартин“, бил насочен към Дирекцията за корабостроене. Там работел върху магнитните и акустичните аспекти на военните кораби.

През този период д-р Браун щял да участва в една авантюра, която щяла завинаги да промени живота му. Много от детайлите и фактите около нея са примесени с най-различни измислици и интриги.

Събран от няколко уважавани научни източника, инцидентът станал известен на широката публика като „Експериментът Филаделфия“. Каква поредица от събития е накарала Военноморската изследователска лаборатория да изследва възможността да направи военните кораби оптически „невидими“?

Всичко започнало, когато на неколцина учени от Военноморските сили им било поръчано да проучат любопитния феномен, тормозещ някаква секретна корабостроителница. Предприятието било секретно, защото в него се разработвали изключително издръжливи бронирани корпуси.

Използваното точково запояване изисквало изключително силни разряди с висок ампераж. Процесът приличал на заваряването на корпусите на съвременните изтребители МИГ, но се провеждал в гигантски мащаби.

Електричеството се осигурявало от огромен кондензатор с много високо напрежение. Чрез този метод на заваряване можели да се съшият заедно по няколко стоманени листа, които сякаш прониквали един в друг на мястото на заваряването.

Високото напрежение било толкова опасно, че след като всичко се подготвяло за заваряването, персоналът не се допускал в корабостроителницата. Но електричеството било най-безобидният аспект по време на заваряването се освобождавала ослепителна синьо-бяла дъга и рентгенови лъчи.

Дъгата се насочвала към металната обшивка с помощта на управлявана дистанционно силно изолирана механична ръка. Щом се подавал сигнал за безопасност, мощният разряд буквално разтърсвал корабостроителницата. Измервателните уреди отчитали излъчване на огромни количества рентгенови лъчи. Процесът бил ново технологично постижение на Военноморските сили.

Изключителните опасности, свързани с електричеството и радиацията, не попречили технологията да се наложи и в другите корабостроителници. Мерките за безопасност били изключително високи. Работниците били в безопасност извън камерата за заваряване.

В корабостроителницата обаче започнали да се проявяват други странни феномени, които нямали никакво разумно обяснение. Учените изследвали района, разпитали работниците, за да проверят разпространяващите се слухове, и лично наблюдавали процеса на заваряването от контролната кабина.

Видяното било наистина безпрецедентно. Заедно с електрическия разряд настъпило и не по-малко силно „оптично затъмнение“. Внезапният електрически импулс създавал загадъчно оптично затъмнение на наблюдаваното пространство — ефект, за който се смятало, че се случва в окото.

Предполагало се, че се дължи на интензивното и пълно обезцветяване на ретината — химична реакция на окото към силния и „моментален“ светлинен импулс. Такъв бил първоначалният конвенционален отговор. По-странният факт бил, че ефектът прониквал в контролната кабина и причинявал „загуба на зрение“ дори когато персоналът вътре се намирал зад няколко защитни стени.

Всеки ефект, който може да проникне през стени и да лиши хората от зрение по такъв начин, можел да се използва и като мощно оръжие. Това била неврологична реакция, която парализирала организма и го правела неспособен да реагира на външни дразнители.

Така поне било решено отначало. Още същия ден проучването получило още по-високо ниво на секретност. Налице бил един вероятно излъчващ феномен, който временно неутрализирал възприемането, предаването и реакцията на нервната система.

Оръжейните експерти знаели, че всяко електрическо лъчение, което може да се използва като нервнопаралитичен газ, предлага ново военно предимство. Ужасната енергия можела да се „изстреля“ накъдето и да е.

При подходящ контрол цели войскови части можели да бъдат накарани да изгубят съзнание с един-единствен „проблясък“. Жертва на подобно облъчване бил някой си Уилям Шейвър. Шейвър работел като заварчик с много по-ранна и малка ръчна версия на системата, при която се използвали повтарящи се с ниска честота мощни импулси.

След многократното си излагане на въздействието на тази енергия, Шейвър започнал да халюцинира. В резултат от пораженията върху нервната му система центровете на волята му започнали да се разпадат.

Накрая този по принцип улегнал и стабилен човек изгубил връзка с реалността и през останалите години от живота си написал стотици памфлети на стряскащата тема за „същества от долния свят“. Впоследствие се оказало, че излагането на внезапни и мощни електрически импулси с изключително ниска честота поражда силно неразположение, а в някои случаи — и поражения на нервната система, водещи до лудост.

Проучването на Военноморската изследователска лаборатория доказало, че ефектът е крайно объркващ. Първо, „заслепяването“ можело не само да се изпита, но и да се фотографира. Следователно не ставало въпрос само за неврологична реакция спрямо някакво загадъчно лъчение.

Ослепителният разряд бил свързан по някакъв начин със самото пространство. Изследователите били дълбоко заинтригувани. По разбираеми причини, интересът на военните бил не по-малък. Прегледът на публикациите по финансираните от Военноморските сили проучвания показва особено внимание към всякакви свързани с възприятията теми.

Работниците издигнали частите на корпуса и ги подредили за поредното заваряване. Прозвучала предупредителната сирена и всички работници и наблюдатели започнали да напускат мястото, като мнозина оставили инструментите си там, където стояли допреди малко.

Зареждането на кондензатора отнемало няколко минути. След това прекъсвачът бил завъртян и огромната енергия разтърсила корабостроителницата. Разрядът предизвикал ефекта на заслепяване и когато помещението било официално обявено за „чисто“, работниците започнали да се връщат по местата си.

Някои забелязали, че оставените на пода инструменти и други тежки предмети били „преместени“ по време на заваряването. Предположили, че просто били захвърлени в ъглите или запратени до стените от ударната вълна, и започнали да ги търсят из цялото помещение. Не ги открили никъдe.

Загадката вече достигала размери, изискващи пълно изучаване на феномена. Работниците били разпитани какво са видели, почувствали и усетили. Разказите им били толкова сходни, че „слуховете“ започнали да се превръщат в „лични показания“. Цялото разследване било така засекретено, че за него не знаели дори военните. Работниците казали на следователите, че инструментите им и други предмети в помещението „изчезвали“, при това „за добро“.

Майсторите им ги ругаели и им се подигравали непрекъснато заради изгубените инструменти и материали, докато сами не изпитали същото на свой гръб. Едно било ясно — когато сирената започвала да свири и заваряването започвало, предметите изчезвали. Никой нямал представа какво ставало с тях.

Направените на бързи обороти филми доказали, че ефектът е истински. На подставки недалеч от дъгата били оставени предмети. При разряда те просто се дематериализирали. Филмите го доказвали. Инструментите определено не били „издухвани“ с висока скорост, нито „забивани“ в стените от мощния взрив.

Отначало отново били предложени конвенционални обяснения. Ефектът на заслепяването се разглеждал като резултат от странна лъчиста енергия, може би вариант на рентгеновите лъчи. Те имали силата да неутрализират нервните реакции у хората и да дезинтегрират намиращата се в непосредствена близост материя. Може би ставало дума именно за „лъча на смъртта“, търсен толкова дълго от военните.

Втората световна война била в разгара си, по всяка вероятност предстояло откриване на втори „театър на военните действия“ в района на Тихия океан, а подобно фундаментално откритие притежавало огромен военен потенциал. Целта — единствената цел — била да се сложи край на войната.

Ако ефектът можел да се използва като оръжие, то щяло да се използва незабавно. Подобна оръжейна програма изисквала участието на най-видните учени в страната и най-дълбока секретност. За проучването били призовани неколцина военноморски служители. От д-р Браун се поискало да изследва „феномена“.

Познанията му върху свързаните с „диелектричния стрес“ феномени и работата му с импулсните разряди го правели идеалния кандидат. Не било лесно да бъде държан „на сляпо“ относно крайните надежди, свързани с новото откритие. Той „имал славата“ на мечтател.

Когато д-р Браун се запознал с материалите, заключенията му били коренно различни от мненията на другите учени. Докато академиците твърдо настоявали, че наблюдаваната дематериализация е резултат от „ирадиация“, последвана от изпаряване, не можели да се открият никакви доказателства за наличието на „пари“. Анализът на въздуха в помещението за заваряване се оказал отрицателен. Истинска загадка. От Военноморската изследователска лаборатория искали да знаят повече.

Д-р Браун бил напълно сигурен какво всъщност е станало. Макар че никога не е наблюдавал лично ефекта, интуицията му си казала думата. По време на собствените си експерименти той никога не е изпитвал ефекта на заслепяването, но именно на такова нещо станал свидетел сър Уилям Крукс. В пространството на неговата станала вече знаменита вакуумна лампа той наблюдавал нещо извънредно любопитно. Над катода висяло черно пространство, което всъщност излъчвало.

В някои особени случаи лъчението се простирало извън стените на лампата. Сър Уилям нямал проблем да приеме факта, че това е „изпълваща пространството“ чернота, чието лъчение имало много по-голямо значение, отколкото само като физически феномен. Крукс смятал, че лъчението е портал, връзка между нашия свят и някакво друго измерение.

Д-р Браун разпознал във феномена някои признаци, че става дума за изкривяване на пространството. Какви били границите на тези изкривявания? Какви ли други странни аномалии биха проявили те? Собствените му гравитатори работели с напрежение, което вече се смятало за „слабо“, а в сравнение с волтажите в корабостроителницата било направо нищожно.

Въпреки това експериментите му доказали наличието на малки пространствени изкривявания. Една от аномалиите била изместването на материята. С две думи, според него всяко аномално поведение на инертната материя можело да се обясни с подобни изкривявания на пространството.

При изучаването на ефекта била важна всяка отделна подробност. Д-р Браун знаел, че масивните корпуси на корабите също имали своята роля. Те по някакъв начин „разпространявали“ електрическото поле и му придавали специфична форма. Насочената към корпуса електрическа дъга била мощният източник на полето.

Но се случвало и нещо „допълнително“. На сцената се появявали и други реалности, когато разрядите бушували в помещението. Той бил единственият (може би с две изключения) в цялата страна, който можел да предположи, че феноменът е резултат от „електро гравитационно“ по своята същност взаимодействие.

както се вижда ефекта, който довел до развитието и провеждането на проекта бил открит съвсем случайно при заваряване на бронирани корабни компоненти чрез високоволтово заваряване (от там и наименованието му "проект Дъга") посредством високоволтови кондензатори свързани в банка формиращи известен капацитет. Сега нека се върнем към експериментите на Джон Хътчисън защото там също присъства подобен кондензатор високоволтов със определен капацитет, който участва в тях и по всяка вероятност нещата са свързани, конкретно що се отнася до експериментите му с огъването и изменението на структурата на солидни и масивни материали защото в последствията от експеримента Филаделфия също се споменава за подобни неща...

п.п. Хипарх интересно е споменаването на лампата на сър Уйлям Крукс и ефекта от нея, бихте могли да предоставите подробности, благодаря
« Последна редакция: Май 19, 2019, 07:00:48 pm от x_name41 »

Неактивен Tanas

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 80
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #26 -: Май 19, 2019, 06:39:55 pm »
Дрън, дрън - при Хътчисън няма ВВ и ВЧ  ;)

   Нещо си са объркал  ;)

Активен montanar

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 89
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #27 -: Май 19, 2019, 06:48:11 pm »
Или човека си е направил шоуто с големи количества галий :)
Кой знае ..... отдавна е било и е добър повод за легенди - но поне има нещо черно на бяло върху което може да се разсъждава.

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 973
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #28 -: Май 20, 2019, 12:36:45 am »
X_name41, благодаря за PDF-а, в който изглежда са включени всички схеми (или поне тези, представени публично), които е използвал Джон. Спомням си, че някои от тях показваше в едно от неговите интервюта в тубата, като разясняваше накратко принципите им на действие.

Цитатът, който предоставяш, е от "Изгубените открития" :) За този тип заваряване са използвани мощности и апаратура недостъпни за който и да е експериментатор на свободна практика. Дори Хътчисън не е работил с такива мощности. В неговите опити изпъква това, че смесва излъчвания и полета от най-различни уреди, което в крайна сметка е довело до ефектите. Теслови трафове, ВДГ генератори, магнетрони, предаватели на различни радиочестоти... Получила се е една какафония от бял шум с прилична мощност, която е започнала да влияе на материята (най-вече металите) в дълбочина, модифицирайки нейните свойства.

Чел съм някои от трудовете на Уилям Крукс в оригинал - изключителен експериментатор и търсач, с неподправен изследователски дух, което личи от неговите увлекателно представени изследвания.
Тук-там пише за това "черно пространство" във вакуумните тръби, с които се занимава, но не съм попадал на негови изказвания, свързващи това явление с окултизма (макар, че е бил пълноправен член на Теософското общество, заедно с Ледбитър, Блаватска и др.). Според мен тъмното пространство при най-прочутата стъкленица на Крукс (с кръста вътре), е просто ефект на сянка с подчертана острота на фона на зеленикавото сияние на стъклото.

Принципно колкото е по-разреден газът в тръбата, толкова по-малко светене има, а при достатъчно дълбок вакуум светенето на пространството изчезва, за сметка на засилена фосфоресценция на стъклото.
Различни минерали и скъпоценни камъни, затворени във вакуумна стъкленица и облъчени с катодни лъчи, фосфоресцират в различна степен и с характерен цвят. Крукс казва, че диамантът изпъква сред всички други камъни, фосфоресцирайки най-силно с брилянтна светлина. След него се нарежда рубинът, който излъчва в наситено червено. Ако се е беше досетил да полира до огледало две успоредни стени на тестовия камък, лазерът можеше да бъде открит още тогава :)

При много силен вакуум пък катодният лъч е изцяло невидим и по никакъв начин не се влияе от положението на анода. Т.е. катодната пластина (без отопление) става самостоятелен излъчвател на строго праволинеен невидим сноп, който може да се фокусира в малка точка, стига металната повърхност на катода да е параболична. Ако този сноп се фокусира върху стъклото, ще го прегрее и разтопи много бързо.
Едно разсъждение от гледна точка теорията на Холингшед... Колкото по-силен е вакуумът, толкова по-бързо е движението (индуцирано от катода). Всякакви атоми и молекули, внесени под формата на газ, го забавят и то започва да се трансформира в топлина и светлина.

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 880
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Опити на Джон Хътчисън
« Отговор #29 -: Май 20, 2019, 01:05:23 am »
А има ли вероятност въпросното "черно пространство" да е изкуствено синтезирана тъмна материя?
Макар и доста смели, предположенията и обясненията, цитирани в материала по-горе от "Изгубените открития" са интерпретирани през ограничено мислене!
ЕМП за...човешки мозък? Може би.

Например - Уилям Шейвър бил обявен за луд? По чий критерий? Разбира се, че по този на шаблонизираната наука!
"започнал да халюцинира"? Виждал  „същества от долния свят“ ?
А ако наистина човекът е виждал реалност, различна от нашата и все пак - съществуваща? Естествено, че ще го обявят за луд!
Всяко съществуване, всяка реалност е...пребиваване в определен честотен диапазон!
Забележете - не говоря за измерение, а за "реалност"!
Експериментът "Филаделфия" и проект "Дъга" имат своето продължение, това е "Проектът Монтоук".
Има духовни техники...има и технически "технологии"...когато двете страни на монетата се срещнат, чак тогава може да има пълно разбиране!
Дотогава...кучето, почиващо си на дъното на лодката и мидата, живееща отдолу, в подводната част на кила и никога няма да разберат, че обитават един и същи свят.