Автор Тема: Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?  (Прочетена 106799 пъти)

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Обаждаш се само колкото да покажеш че не разбираш нищо и обвиняваш в това опонента си. С тебе ползотворен диалог не може да има.
А може да има стига някой да не се опитва да ми доказва чрез формули, че не са верни факти които аз съм доказал експериментално.

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
А може да има стига някой да не се опитва да ми доказва чрез формули, че не са верни факти които аз съм доказал експериментално.

И какво си доказал експериментално?

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
к'о рече?, m в дименсията  на константата означава метър, а не маса.

Добре, не знаех дали е метър или маса, и двете се изписват с латинско m . Значи кубически метър по килограм на минус първа по секунда на минус втора. интересно какво изразява тази дименсия?

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
И какво си доказал експериментално?
Че има вещества които при равно тегло имат различна инертност.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Добре, не знаех дали е метър или маса, и двете се изписват с латинско m . Значи кубически метър по килограм на минус първа по секунда на минус втора. интересно какво изразява тази дименсия?
Тепърва ти предстои да си изясняваш :D

Малки големи всички тела имат гравитация. Технократ не можеш да поставиш две тела с различна маса в еднаква гравитация защото тя е присъща на самите тела.
https://www.kaldata.com/it-новини/роувърите-на-hayabusa-2-успешно-кацнаха-на-аст-294319.html
От тук е видно колко е гравитацията на малките тела.
Да, имат, но е с твърде голяма разлика, ако приемем, че са спазени пропорциите! Тя не е тяхна собствена!
Те са "награвитизирани", понеже са в обсега на много по-големи тела - тела със собствена гравитация!!
По същия начин, по който се намагнетизира стрелката на компаса от земното магнитно поле!
Затова, самата стрелка няма собствено магнитно поле, въпреки, че може да привлече прашинки от желязо. Но ако поставиш в близост магнит (тяло със собствено поле) до компаса...познай?
Разбира ли изобщо някой какво искам да кажа?


Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
Сега...не знам дали нарочно се превземаш, но че го правиш е явно! Тук не се разглежда простото геометрично приближаване от разликите в ъгъла на падане, а евентуалното взаимно "привличане" от собствените гравитации на телата, което липсва!

Не се превземам, просто наистина, трябва малко по-научно и сериозно да гледаш на нещата. Това на което ти му викаш простото геометрично приближаване e обяснението на Айнщайн, че гравитацията не е свойство на материята, а на пространството. Слагаш 2 тежести да висят на рамка, а те не висят точно на 90 градуса надолу, а са леко изместени навътре. От тук привидното "привличане" между тях, но реално няма привличане, те просто висят и сочат центъра на Земята. Забележи също така, няма абсолютно никакво значение какви предмети висят, по повод шокиращата демонстрация с перо и чук.

Пишейки поста осъзнавам, че начина по който се мери гравитационната константа е грешен. Ползва се експеримента на Кавендиш, който мисля, води до грешни изводи. Кавендиш ползва висящи маси, много прецизно закачени на нишка, като според нужното усукване на нишката се прави извод за привличането на масите. Добре, но аз пишейки за тази рамка осъзнавам, че всъщност ако масите висят на рамка, то независимо колко увеличаваме масите, то промяна в ъгъла няма да има, следователно тази "сила" няма да се изменя. Силата която измерва Кавендиш е породена от желанието на масите да отидат в по-ниска потенциална точка. Прилагам рисунка. В ляво съм нарисувал, че разстояние А е малко по-голямо от разстояние B, следователно масите имат причина да се придвижат в точка B, макар и балансирани, което е странно. Излиза, че масите имат по-голяма потенциална енергия в точките с разстояние А и търсят по-ниската точка на потенциална енергия, което е центъра с разстояние B. Дясната рисунка показва 2 топки поставени на равна повърхност. Тук много ясно се вижда, че топките са на определено разстояние от Земята, т.е. имат по-голяма потенциална енергия спрямо централната точка. Възниква резонен въпрос, вярна ли е тази гравитационна константа, ако Кавендиш всъщност измерва тази разлика в потенциалната енергия?!?!

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Да, в тази връзка е, понеже и това взаимодействие трябва да се има предвид при агломерацията на материя - все пак всичко започва именно от такива миниатюрни струпвания и постепенно нараства и се уплътнява във формата на звезда или планета.
Само да уточня, че във видеото тези пликчета са пълни с въздух, а не с вода.
Съгласен съм че така започва, с електростатичните и магнитните полета на частиците, и след определена агрегираност, или критична маса, започва да се забелязва гравитационното привличане. Само не мисля че в началото, гравитационната сила играе някаква роля имайки в предвид нейната огромна слабост ( при такива малки структура ) в сравнение с електростатичната и магнитната.

Все пак е интересно, че при агломерацията на частици в различни хим. утайки, се наблюдават различни степени за "желание за слепване". Някои частици (дори изключително фини) въобще не образуват клъстери, а се утаяват самостоятелно в съд с вода. Други пък лесно образуват "парцалива" субстанция и чак тогава се утаяват при това запазвайки някакво разстояние помежду си, което пък води до голям обем. Може тези разлики да се дължат на различната сила в електростатичните полета на частиците на даденото вещество/съединение, но не съм сигурен дали само това е причината.
Имайки в предвид че дестилираната вода е добър диелектрик, всякакви частици с определени електропроводими свойства биха образували различни обемни структури във водата, в зависимост от тяхната способност да взаимодействат с силовите линии на електростатичното поле.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Да, имат, но е с твърде голяма разлика, ако приемем, че са спазени пропорциите! Тя не е тяхна собствена!
Те са "награвитизирани", понеже са в обсега на много по-големи тела - тела със собствена гравитация!!
По същия начин, по който се намагнетизира стрелката на компаса от земното магнитно поле!
Затова, самата стрелка няма собствено магнитно поле, въпреки, че може да привлече прашинки от желязо. Но ако поставиш в близост магнит (тяло със собствено поле) до компаса...познай?
Разбира ли изобщо някой какво искам да кажа?
Мисля,че вече ти посочих, че основната грешка в хипотезата ти идва от невъзможността да дефинираш граница между тела със собственна гравитация и тела без такава със калво земята е по различна от Рюгу та тя ще има собствена а той не.
Със горното не искам да кажа, че хипотезата е абсолютно несъстоятелна а че е твърде необмислена. Дефинирай първо признак за граница после бих продължил с удоволствие обсъждането.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Не се превземам, просто наистина, трябва малко по-научно и сериозно да гледаш на нещата. Това на което ти му викаш простото геометрично приближаване e обяснението на Айнщайн, че гравитацията не е свойство на материята, а на пространството.
Абсолютно съм съгласен с това твърдение! За мен пространство=етер, дори уточних, че според мен гравитацията е свойството на един конкретен вид етерна/пространствена енергия.

Слагаш 2 тежести да висят на рамка, а те не висят точно на 90 градуса надолу, а са леко изместени навътре. От тук привидното "привличане" между тях, но реално няма привличане, те просто висят и сочат центъра на Земята. Забележи също така, няма абсолютно никакво значение какви предмети висят, по повод шокиращата демонстрация с перо и чук.

Пишейки поста осъзнавам, че начина по който се мери гравитационната константа е грешен. Ползва се експеримента на Кавендиш, който мисля, води до грешни изводи. Кавендиш ползва висящи маси, много прецизно закачени на нишка, като според нужното усукване на нишката се прави извод за привличането на масите. Добре, но аз пишейки за тази рамка осъзнавам, че всъщност ако масите висят на рамка, то независимо колко увеличаваме масите, то промяна в ъгъла няма да има, следователно тази "сила" няма да се изменя.
Именно! Хайде сега да предположим, че може да увеличим двойно масите на Земята и Луната, какво би станало?
В този случай дали двойната маса няма да е редом с по-голяма гравитация между двете?
Естествено се набива на очи разликата в постановките, нали?

Силата която измерва Кавендиш е породена от желанието на масите да отидат в по-ниска потенциална точка. Прилагам рисунка. В ляво съм нарисувал, че разстояние А е малко по-голямо от разстояние B, следователно масите имат причина да се придвижат в точка B, макар и балансирани, което е странно. Излиза, че масите имат по-голяма потенциална енергия в точките с разстояние А и търсят по-ниската точка на потенциална енергия, което е центъра с разстояние B. Дясната рисунка показва 2 топки поставени на равна повърхност. Тук много ясно се вижда, че топките са на определено разстояние от Земята, т.е. имат по-голяма потенциална енергия спрямо централната точка. Възниква резонен въпрос, вярна ли е тази гравитационна константа, ако Кавендиш всъщност измерва тази разлика в потенциалната енергия?!?!
Правилно заключение! Не мога да отрека логиката ти, понеже е желязна! Добре, че имаш склонност към вникване, без приказки наизуст...

Мисля,че вече ти посочих, че основната грешка в хипотезата ти идва от невъзможността да дефинираш граница между тела със собствена гравитация и тела без такава, с какво земята е по различна от Рюгу, та тя ще има собствена а той не.
Със горното не искам да кажа, че хипотезата е абсолютно несъстоятелна а че е твърде необмислена. Дефинирай първо признак за граница после бих продължил с удоволствие обсъждането.
Не знам за каква граница говориш (поне аз не съм я споменавал)?
Ще се опитам да го обясня по-разбираемо:
Правя аналогия между  гравитацията и магнетизма. Забележи - не твърдя, че са еднакви, нито с един и същ градиент или зона на установимо действие! Сравнявам сходността на процесите само.

Ако допуснем, че теорията за наличие на енергийни сфери (които трансформират етерна енергия в гравитация) в космическите тела със сферична форма е вярна, то можем да сравним тези тела с постоянни магнити!
Нека никой да не се хваща сега за това, че магнитите имат "полюси", не знаем дали гравитацията има поляритет, който сме способни да установим, може и да няма! А ако има, не е задължително да е подчинен на магнитния принцип.

Магнитите се привличат много силно, защото имат собствено поле. Случайно попаднали в полето им железни частици, също биха създали свое поле, но доста по-слабо.
Планетите и звездите имат собствено гравитационно поле. Случайно попаднали в обсега на някое от тези полета, астероидите също ще имат своя гравитация, но много по-слаба!
Както два магнита залепват, така биха залепнали и две планети, примерно. Но телата, които сме свикнали да виждаме в ежедневието си не залепват по подобен начин едно за друго, нали?
Защото нямат собствена гравитация! Ако вземем два еднакви малки магнита, няма ли да залепнат? Без значение колко са малки!!!
Тази трактовка обяснява и сферичната форма на космическите тела със собствена гравитация! Ако от планета като Юпитер се откъсне астероид с масата на Луната, той няма да има гравитация равна на лунната, не и ако е достатъчно отдалечен от планетата си! Няма и да придобие сферична форма, колкото и да е "стар".

Пак подчертавам - това не е твърдение, това е постановка, в която разглеждам една вероятност!!! Не е мое верую или убеждение, защото няма изследван още толкова голям астероид!



Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 330
Има хора на които им се удава мисленето, но има и хора на които НЕ им се удава.
Към "мислителите" как ще обясните следното: https://modelist-konstruktor.su/svoyimy-rukamy/gravitoskop

Може да ти се отдаде жена, например, не мисленето/А/
« Последна редакция: Ноември 23, 2018, 03:06:41 pm от atos »

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 6 178
Има хора на които им се отдава мисленето, но има и хора на които НЕ им се отдава.
Към "мислителите" как ще обясните следното: https://modelist-konstruktor.su/svoyimy-rukamy/gravitoskop
Ще ти го обяснят с факта, че телата са се "награвитачили", щото са близо до Земята... Безсмислено е да спориш.
« Последна редакция: Ноември 23, 2018, 03:02:53 pm от atos »

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Че има вещества които при равно тегло имат различна инертност.
Дай да ги видим. Не карай само на декларации.

Тепърва ти предстои да си изясняваш :D


Май и на тебе не ти е ясно.
« Последна редакция: Ноември 23, 2018, 03:01:43 pm от atos »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Май и на тебе не ти е ясно.
Да, прав си!
По тази формула...ама нищо не ми е ясно!
(без сарказъм)

Ще ти го обяснят с факта, че телата са се "награвитачили", щото са близо до Земята... Безсмислено е да спориш.
Ето, правилно схващане на концепцията! В случая не е важно дали си съгласен или не, важното е, че си разбрал идеята ми :D

Неактивен технократ

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 528
  • Пол: Мъж
  • Не е важно знанието а разбирането
Не се превземам, просто наистина, трябва малко по-научно и сериозно да гледаш на нещата. Това на което ти му викаш простото геометрично приближаване e обяснението на Айнщайн, че гравитацията не е свойство на материята, а на пространството. Слагаш 2 тежести да висят на рамка, а те не висят точно на 90 градуса надолу, а са леко изместени навътре. От тук привидното "привличане" между тях, но реално няма привличане, те просто висят и сочат центъра на Земята. Забележи също така, няма абсолютно никакво значение какви предмети висят, по повод шокиращата демонстрация с перо и чук.

Пишейки поста осъзнавам, че начина по който се мери гравитационната константа е грешен. Ползва се експеримента на Кавендиш, който мисля, води до грешни изводи. Кавендиш ползва висящи маси, много прецизно закачени на нишка, като според нужното усукване на нишката се прави извод за привличането на масите. Добре, но аз пишейки за тази рамка осъзнавам, че всъщност ако масите висят на рамка, то независимо колко увеличаваме масите, то промяна в ъгъла няма да има, следователно тази "сила" няма да се изменя. Силата която измерва Кавендиш е породена от желанието на масите да отидат в по-ниска потенциална точка. Прилагам рисунка. В ляво съм нарисувал, че разстояние А е малко по-голямо от разстояние B, следователно масите имат причина да се придвижат в точка B, макар и балансирани, което е странно. Излиза, че масите имат по-голяма потенциална енергия в точките с разстояние А и търсят по-ниската точка на потенциална енергия, което е центъра с разстояние B. Дясната рисунка показва 2 топки поставени на равна повърхност. Тук много ясно се вижда, че топките са на определено разстояние от Земята, т.е. имат по-голяма потенциална енергия спрямо централната точка. Възниква резонен въпрос, вярна ли е тази гравитационна константа, ако Кавендиш всъщност измерва тази разлика в потенциалната енергия?!?!

При малък ъгъл сключен от двата радиусвектора, на действие на гравитационната сила на всеки от двете тела при опита на Кавендиш, не можеш да очакваш осезаемо отклонение от успоредността на двете нишки на които са окачени тежестите. Така че опитът на Кавендиш реално е установил приближаване на телата, окачени на нишки едно към друго, а не някакво мнимо приближаване породено от стремежа на телата към центъра на земята.
« Последна редакция: Ноември 23, 2018, 03:10:52 pm от atos »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Така че опитът на Кавендиш реално е установил приближаване на телата, окачени на нишки едно към друго...

И с каква сила е това "приближаване", съпоставено спрямо масите им и разстоянието? Ако разстоянието е един микрон, квадратът му колко ще е? Не би ли следвало да залепнат яко?