Автор Тема: Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?  (Прочетена 13903 пъти)

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 894
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Зависи колко дълбок е вакуумът. Далеч от Земната атмосфера (имам предвид наистина далеч и от най-разредените газове - на над 1000км височина) звездите и планетите като точкови източници на светлина, престават да бъдат видими, а слънчевата светлина не е толкова ярка.

За видимостта на звездите в космоса Нийл Армстронг си го казва много точно в едно интервю с него от 1970г. Използваното словосъчетание от него, е че космосът е "deep black", когато се гледа от Луната или от пространството между Земята и Луната. Той много точно отбелязва именно местата далеч от земната атмосфера. Не се виждали дори планетите като звездички, а само Слънцето и Земята.

Един от множеството експерименти с вакуумни стъкленици на Уилям Крукс също е показателен. При много дълбок вакуум престава всякакво излъчване на светлина от пространството в стъкленицата (с вградени електроди и подадено високо напрежение), като се засилват фосфоресцентните свойства на стъкло и различни кристали. При това състояние невидим катоден лъч, излечен от вдлъбната метална повърхност, престава да се влияе от положението на анода, а се фокусира в точка точно както светлината. Наблюдава силно загряване и дезинтеграция на материал поставен в тази точка.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 672
hyparh, щом във вакуума няма светлина как тогава работи космическият телескоп Хъбъл.

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 894
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Светлината се "проявява" веднага щом удари материя (в случая светлочувствителната матрицата). Освен това Хъбъл орбитира на височина 560км, където все още има разредена атмосфера.

Неактивен технократ

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 418
  • Пол: Мъж
Зависи колко дълбок е вакуумът. Далеч от Земната атмосфера (имам предвид наистина далеч и от най-разредените газове - на над 1000км височина) звездите и планетите като точкови източници на светлина, престават да бъдат видими, а слънчевата светлина не е толкова ярка.

За видимостта на звездите в космоса Нийл Армстронг си го казва много точно в едно интервю с него от 1970г. Използваното словосъчетание от него, е че космосът е "deep black", когато се гледа от Луната или от пространството между Земята и Луната. Той много точно отбелязва именно местата далеч от земната атмосфера. Не се виждали дори планетите като звездички, а само Слънцето и Земята.

Един от множеството експерименти с вакуумни стъкленици на Уилям Крукс също е показателен. При много дълбок вакуум престава всякакво излъчване на светлина от пространството в стъкленицата (с вградени електроди и подадено високо напрежение), като се засилват фосфоресцентните свойства на стъкло и различни кристали. При това състояние невидим катоден лъч, излечен от вдлъбната метална повърхност, престава да се влияе от положението на анода, а се фокусира в точка точно както светлината. Наблюдава силно загряване и дезинтеграция на материал поставен в тази точка.

Добре и така да е , но се питам защо конвенционалната физика не е забелязала тази подробност и твърди че светлината била фотони частици? и ако наистина в дълбок вакуум няма светлина, какво има тогава, все нещо трябва да пренася тази енергия, полето например съществува в дълбок вакуум, значи щом светлината е просто електромагнитна вълна, то какво я прави осезаема светлина, по различна, от тази във вакуум, когато преминава през материята. Възможно е всички частици: протони, електрони, неутрони, мюони, неутрино, фотони и т.н да са следствие от интерференция на вълни във физическият вакуум, тези максимуми на вълните при интерференцията са всъщност частиците, от квантовата механика е известно че всички частици се описват от вълновата функция- пси, на Шрьодингер а минимумите на интерференцията показват липсата на кванти, та това обяснява прекрасно вероятностната позициониране на всяка квантова частица в микромира. Частиците с голяма маса са всъщност вълни с голяма енергия и честота, а частиците с малка или нулева маса са вълни на вакуума с ниска енергия и малка честота на образуване. Още навремето Луи дьо Бройл е изказал идеята за вълни на материята . Тази хипотеза унифицира свойствата и произхода както на вещественната материя състояща се от атоми, така и свойствата и произхода на всякакви лъчения и светлината.

Неактивен технократ

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 418
  • Пол: Мъж
Светлината се "проявява" веднага щом удари материя (в случая светлочувствителната матрицата). Освен това Хъбъл орбитира на височина 560км, където все още има разредена атмосфера.
Материята е изградена от множество атоми с празно пространство между тях, това създава дифракционна и интерферационна решетка, подобно на лабораторна такава с процепите, ако приемем че светлината е чиста електромагнитна вълна във вакуум, какво би станало преминавайки през интерферационната решетка на веществото. Създава се интерференционна картина, където всеки максимум е наличието на фотон частица, а всеки минимум, липса на такъв.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 672
Светлината се "проявява" веднага щом удари материя (в случая светлочувствителната матрицата). Освен това Хъбъл орбитира на височина 560км, където все още има разредена атмосфера.
Принципно си прав, всяка елементарна частица може да бъде регистрирана едва когато се сблъска с чувствителната матрица било то на окото, фотоапарата или друга измерителна такава. Но за космическият телескоп си в грешка - телескопа Кеплер се намира на 150 млн километра от Земята и успява да регистрира толкова фино изменение на светлината, като преминаване на малка планета пред звезда. А това разстояние се равнява на разстоянието от Земята до Слънцето.

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 518
  • Мисля, следователно...мисля!
hyparh, щом във вакуума няма светлина как тогава работи космическият телескоп Хъбъл.
Мисля, че Хипарх не се доизразява докрай!
Той не казва, че я няма тази енергия, която виждаме като светлина, а че няма характеристиките на видима светлина, докато не срещне атмосферата ни!
Малко като старите кинескопи с луминофор - частиците се движат в тръбата, невидими за нас, докато не срещнат луминофора на екрана, тогава се появява видимата светлина.
Както самите радиовълни не са звук, докато не срещнат...радиоприемника.
Просто пояснявам, не се ангажирам с лично мнение в случая!
"Кеплер" улавя излъчванията, разбира се, дали ги модулира до "видимо ниво", или те са във вид "готов за гледане", могат да кажат само запознати с технологията на конструкцията му!

Неактивен технократ

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 418
  • Пол: Мъж
Радико иска да каже (мисля), че оловното топче ще придърпва по-силно Земята към себе си отколкото перцето. Земята ще се отмести повече от гравитацията на оловното топче отколкото от тази на перцето. Оттам оловното топче ще трябва да измине по-кратък път. Така че дори и перцето и топчето да се пускат в различни опити, ще има разлика.

В различни опити да, но нали галилео навремето е провел опит с перце и оловно топче които едновременно ги пуска във вакуум да падат свободно, и така да се докаже равенството на инерчната и гравитационна маси. Но ако топчето е милиони пъти по тежко от перцето, те пак ще падат заедно със едно и също ускорение във вакуум, но със друго ускорение, по голямо от земното, замислял ли си се защо  ;)

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 396
  • Пол: Мъж
  • Без пари толкова. Промоцията свърши
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Елементарно, технократ. Топчището ще привлича перото. Нещо подобно се забелязва и в клипа при падането на тежестта и бананите.
« Последна редакция: Ноември 22, 2018, 12:37:49 am от atos »

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 518
  • Мисля, следователно...мисля!
Елементарно, технократ. Топчището ще привлича перото. Нещо подобно се забелязва и в клипа при падането на тежестта и бананите.
Има и още едно теоретично предположение, Юлиан го изказа:
Ако топчето също привлича Земята, то ще я "ускорява" със собствената си гравитация в посока към себе си, което в същност ще е и...в посока към перото (ако падат заедно)!
Малко налудничаво звучи, но на теория е така!

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 396
  • Пол: Мъж
  • Без пари толкова. Промоцията свърши
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Въобще не е налудничава. Точно така си е. Това, че не личи поради големия дисбаланс не значи че не е така. Просто центровете на масите на всички участващи тела се стремят към общия център. Това би проличало по сериозно при сравнително близки по маса тела.

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 518
  • Мисля, следователно...мисля!
Както казах, на теория е така.
Обаче има нещо притеснително в твърдението, че всяка маса "притежава" собствена гравитация!
Не знам дали някой друг го е разглеждал точно в този аспект:
Ако Луната и Земята се приближат на разстояние един лунен диаметър, те безспорно ще се ударят/ще залепнат и то "със страшна сила"!
Има ли някой, който се съмнява в това?

Да вземем две твърди тела, като спазим в мащаб пропорциите на масите (Земя-Луна) - каменни или метални топчета, да ги провесим на достатъчно дълги парчета корда. Да ги приближим на разстояние, дори 10 пъти по-малко от диаметъра на по-малкото тяло. Ще се привлекат ли по същия начин? Едва ли!
Дори ако не са увесени, а падат свободно заедно на същото отстояние едно от друго, те пак няма да залепнат!
Какво следва от това?
Къде отива формулата за гравитацията? Ясно е къде - на майната си!




Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 396
  • Пол: Мъж
  • Без пари толкова. Промоцията свърши
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Приближават се приближават се. Потърси в нета за японската мисия Хаябуса 2.

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 518
  • Мисля, следователно...мисля!
Приближават се приближават се. Потърси в нета за японската мисия Хаябуса 2.

Не разбираш ли наистина за какво говоря? Ако всяко тяло с маса (с плътност, близка до земната) имаше собствена гравитация, при посочения от мен пример, двата камъка би трябвало да залепнат един за друг, почти като слаб магнит за стомана!
Всичко е в пропорция, кое би трябвало да е по-различно?
Формулата как би го обяснила? Къде отива квадратът от разстоянието?


Неактивен технократ

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 418
  • Пол: Мъж
Не разбираш ли наистина за какво говоря? Ако всяко тяло с маса (с плътност, близка до земната) имаше собствена гравитация, при посочения от мен пример, двата камъка би трябвало да залепнат един за друг, почти като слаб магнит за стомана!
Всичко е в пропорция, кое би трябвало да е по-различно?
Формулата как би го обяснила? Къде отива квадратът от разстоянието?

Там е работата че телата с малки размери до няколко стотици или хиляди километри в диаметър, нямат необходимата плътност за да се прилепят едно до друго. А не че не би могли да се прилепят. Твоята теза че масата не предизвиква гравитацията откъде следва?