Автор Тема: Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?  (Прочетена 7200 пъти)

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 784
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Зависи колко дълбок е вакуумът. Далеч от Земната атмосфера (имам предвид наистина далеч и от най-разредените газове - на над 1000км височина) звездите и планетите като точкови източници на светлина, престават да бъдат видими, а слънчевата светлина не е толкова ярка.

За видимостта на звездите в космоса Нийл Армстронг си го казва много точно в едно интервю с него от 1970г. Използваното словосъчетание от него, е че космосът е "deep black", когато се гледа от Луната или от пространството между Земята и Луната. Той много точно отбелязва именно местата далеч от земната атмосфера. Не се виждали дори планетите като звездички, а само Слънцето и Земята.

Един от множеството експерименти с вакуумни стъкленици на Уилям Крукс също е показателен. При много дълбок вакуум престава всякакво излъчване на светлина от пространството в стъкленицата (с вградени електроди и подадено високо напрежение), като се засилват фосфоресцентните свойства на стъкло и различни кристали. При това състояние невидим катоден лъч, излечен от вдлъбната метална повърхност, престава да се влияе от положението на анода, а се фокусира в точка точно както светлината. Наблюдава силно загряване и дезинтеграция на материал поставен в тази точка.

Активен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 579
hyparh, щом във вакуума няма светлина как тогава работи космическият телескоп Хъбъл.

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 784
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Светлината се "проявява" веднага щом удари материя (в случая светлочувствителната матрицата). Освен това Хъбъл орбитира на височина 560км, където все още има разредена атмосфера.

Неактивен технократ

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 124
  • Пол: Мъж
Зависи колко дълбок е вакуумът. Далеч от Земната атмосфера (имам предвид наистина далеч и от най-разредените газове - на над 1000км височина) звездите и планетите като точкови източници на светлина, престават да бъдат видими, а слънчевата светлина не е толкова ярка.

За видимостта на звездите в космоса Нийл Армстронг си го казва много точно в едно интервю с него от 1970г. Използваното словосъчетание от него, е че космосът е "deep black", когато се гледа от Луната или от пространството между Земята и Луната. Той много точно отбелязва именно местата далеч от земната атмосфера. Не се виждали дори планетите като звездички, а само Слънцето и Земята.

Един от множеството експерименти с вакуумни стъкленици на Уилям Крукс също е показателен. При много дълбок вакуум престава всякакво излъчване на светлина от пространството в стъкленицата (с вградени електроди и подадено високо напрежение), като се засилват фосфоресцентните свойства на стъкло и различни кристали. При това състояние невидим катоден лъч, излечен от вдлъбната метална повърхност, престава да се влияе от положението на анода, а се фокусира в точка точно както светлината. Наблюдава силно загряване и дезинтеграция на материал поставен в тази точка.

Добре и така да е , но се питам защо конвенционалната физика не е забелязала тази подробност и твърди че светлината била фотони частици? и ако наистина в дълбок вакуум няма светлина, какво има тогава, все нещо трябва да пренася тази енергия, полето например съществува в дълбок вакуум, значи щом светлината е просто електромагнитна вълна, то какво я прави осезаема светлина, по различна, от тази във вакуум, когато преминава през материята. Възможно е всички частици: протони, електрони, неутрони, мюони, неутрино, фотони и т.н да са следствие от интерференция на вълни във физическият вакуум, тези максимуми на вълните при интерференцията са всъщност частиците, от квантовата механика е известно че всички частици се описват от вълновата функция- пси, на Шрьодингер а минимумите на интерференцията показват липсата на кванти, та това обяснява прекрасно вероятностната позициониране на всяка квантова частица в микромира. Частиците с голяма маса са всъщност вълни с голяма енергия и честота, а частиците с малка или нулева маса са вълни на вакуума с ниска енергия и малка честота на образуване. Още навремето Луи дьо Бройл е изказал идеята за вълни на материята . Тази хипотеза унифицира свойствата и произхода както на вещественната материя състояща се от атоми, така и свойствата и произхода на всякакви лъчения и светлината.

Неактивен технократ

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 124
  • Пол: Мъж
Светлината се "проявява" веднага щом удари материя (в случая светлочувствителната матрицата). Освен това Хъбъл орбитира на височина 560км, където все още има разредена атмосфера.
Материята е изградена от множество атоми с празно пространство между тях, това създава дифракционна и интерферационна решетка, подобно на лабораторна такава с процепите, ако приемем че светлината е чиста електромагнитна вълна във вакуум, какво би станало преминавайки през интерферационната решетка на веществото. Създава се интерференционна картина, където всеки максимум е наличието на фотон частица, а всеки минимум, липса на такъв.

Активен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 579
Светлината се "проявява" веднага щом удари материя (в случая светлочувствителната матрицата). Освен това Хъбъл орбитира на височина 560км, където все още има разредена атмосфера.
Принципно си прав, всяка елементарна частица може да бъде регистрирана едва когато се сблъска с чувствителната матрица било то на окото, фотоапарата или друга измерителна такава. Но за космическият телескоп си в грешка - телескопа Кеплер се намира на 150 млн километра от Земята и успява да регистрира толкова фино изменение на светлината, като преминаване на малка планета пред звезда. А това разстояние се равнява на разстоянието от Земята до Слънцето.

Неактивен atos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 3 149
  • Мисля, следователно...мисля!
hyparh, щом във вакуума няма светлина как тогава работи космическият телескоп Хъбъл.
Мисля, че Хипарх не се доизразява докрай!
Той не казва, че я няма тази енергия, която виждаме като светлина, а че няма характеристиките на видима светлина, докато не срещне атмосферата ни!
Малко като старите кинескопи с луминофор - частиците се движат в тръбата, невидими за нас, докато не срещнат луминофора на екрана, тогава се появява видимата светлина.
Както самите радиовълни не са звук, докато не срещнат...радиоприемника.
Просто пояснявам, не се ангажирам с лично мнение в случая!
"Кеплер" улавя излъчванията, разбира се, дали ги модулира до "видимо ниво", или те са във вид "готов за гледане", могат да кажат само запознати с технологията на конструкцията му!