То е хубаво човек да е чел много теории, но още по-хубаво е да може да мисли логично. Защото всички теории са написани също от хора и затова може да са непълни или дори грешни. Аз като цяло съм привърженик на официалната наука с точните формули, но в същото време не одобрявам някои схващания, които смятам за нелогични. Например твърдението, че електронът бил самата орбитала ми звучи нелогично. Орбиталата е просто мястото, където е траекторията на електрона. Атомът наподобява Слънчевата система. Имаме центростремителни сили, които са уравновесени с центробежните сили - затова електронът не пада в ядрото, така както Земята не пада на Слънцето. Траекториите са най-различни, но при атома имаме така нареченото квантуване или скокообразна промяна. Подобно квантуване може да измерим и в SEG-генератора на Searl. Примерно поставяме два периферни магнита и те веднага заемат срещуположни позиции като разстоянието между тях е 1/2 от окръжността на големия централен магнит. Поставяме трети периферен магнит и веднага със скок трите магнита променят разстоянието помежду си на 1/3 от окръжността. Слагаме четвърти магнит и разстоянията вече са 1/4. Слагаме пети магнит и отново със скок разстоянията между магнитите се променят на 1/5 от окръжността. Това е онагледяване на квантуването. При атома положението е подобно - когато един електрон промени местоположението си, това води до промяна на местоположението на всички други електрони. А всички атоми на едно вещество в основно състояние си приличат, защото поради силите на привличане на електроните към ядрото и на отблъскване на електроните помежду им, ги позиционира на точно определени места. Тези места можем да наречем "потенциални ями". В тях всички действащи сили са в равновесие и се неутрализират напълно. Това състояние на електроните е все едно, че на тях не им действа никаква сила, която да ги ускорява или забавя. Затова можем да речем, че така атомите са вечни ако върху тях не се приложи някакво външно въздействие. А ако по някаква причина избием един електрон от атома, то тогава местата на потенциалните ями на останалите електрони се променят и тези електрони заемат новите за тях потенциални ями или нови орбити. Същото можем да видим в SEG-генератора, когато махнем един от периферните магнити. Другите периферни магнити веднага заемат новите си места, в които силите се уравновесяват. С други думи, електронните орбитали са просто "потенциалните ями", в които електроните обикалят. По същия начин можем да търкулнем топче в улей и то ще се стреми да се движи по най-ниската част на улея (в потенциалната яма). Може да има леки отклонения, но траекторията му ще бъде точно определена в рамките на улея освен ако на топчето не бъде въздействано с достатъчно голяма сила.
А що се отнася до високата температура на топене на волфрама. Малко извън темата - мисля да направя материал с подобни характеристики, но да не гори във въздушна среда. Електродът ще се ползва за плазмена резачка. Сега използваните електроди за тази цел изгарят с времето и трябва да се подменят. Температурите на плазмата са високи и материалът за електрода трябва да има висока температура на топене и да е окис за да не може да изгаря повече. Трябва и да е проводим, по всяка вероятност ще е полупроводник, който при нагряването ще стане много проводим. Ето дадох ви идея с практическо приложение.
п.п. А по повод на понятието квант - това е минималната енергия, която е нужна за да може частицата да напусне "потенциалната яма", в която се намира. Един вид, частицата така скача от една яма в друга.
