Автор Тема: + и –...има ли фиксирана поляризация електрическият заряд?  (Прочетена 178476 пъти)

Неактивен mito_kupona

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 681
atos, внимаваи, че и с делението е същото, като с умножението и накрая можеш да получиш мачкозаици на части. Делят се клетките, когато се размножават, ето това е деление. Друго не се дели, човек, ако го разделим на 2, на 3, на 5 се получава труп на части.
  При операция умножение едното число показва, колко пъти трябва да съберем другото число. Какво умножение е това, това е събиране. На 3 места имаме по 2 пръчки по един метър, събираме 3+3 и получаваме колко общо, са пръчките 6. Пръчките, са си 6 дали, са на 3 места по 2 или на 2 места по 3. Какво сме умножили, просто сме ги събрали и вече знаем, колко е общия им брои, а не сме получили примерно 100 пръчки. За да умножим пръчките или, за да увеличим техния брои, трябва да ги нарежем на по 4 парчета, примерно по 25 см. Вече сме ги „умножили“ на брои, обаче тези 24 пръчки, са 4 пъти по-малки от първите 6, вече параметрите, на пръчките, са други и се получава, че за да увеличим броя им или, за да ги умножим, ние сме ги разделили на по 4, което нарушава първоначалната им цялост.
   И, какво се получава на края, че клетките се,умножават, размножават или техния брои става повече при операцията деление и новите получени клетки, са със същите параметри, като първата клетка, идентични. Друго не може да се дели, защото ще се получат няколко части с различни параметри от първоначалния обект. Някой ще каже, че в математиката става въпрос за числа, ама тези числа олицетворяват нещо, предмети, „електрони“, сливи круши и т.н.

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 046
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   atos, има нещо, което е установено със сигурност. Това е, че едноименните електрически заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. А някаква представа как са подредени електроните в атома може да ти даде една аналогична подредба на магнити. Това са магнитите на John Searl в неговия SEG генератор. Този генератор има конструкция наподобяваща строежа на атома. Има централен магнит, който придържа към себе си периферни магнити чрез сили на привличане. По същия начин в атома имаме централно ядро, което придържа към себе си периферни електрони чрез сили на привличане. Самите периферни магнити в генератора на Searl се отблъскват помежду си и затова заемат позиции, когато са възможно най-раздалечени помежду си. Същото е и с електроните в периферията на атома. Те се отблъскват и затова заемат възможно най-далечно положение помежду си. Още нещо важно - когато се въздейства върху един електрон, това дава отражение и на всички други електрони в атома. Това се вижда и в Searl - генератора, когато побутнем с ръка един от периферните магнити и така движението се предава на всички други магнити по цялата периферия. Аналогията която давам е само принципна. Реално в атома ядрото е далеч по-малко, а орбитите на електроните може да са най-разнообразни, но винаги са точно определени именно поради силите на привличане към ядрото и на отблъскване на електроните помежду им.
   lz1jer добре е дал формулите за да видим, че гравитационните сили между частиците в атома са далеч по-малки от електростатичните сили. По мои сметки електростатичните сили между електроните са около 4 по 10 на 42-ра степен по-големи от гравитационните сили помежду им. А ако вземем пред вид силите между ядрото и електроните степента няма да е 42, а ще е примерно от 39 до 41 в зависимост от атома. Но дори и така се вижда, че разликата между електростатичните и гравитационните сили е огромна. Гравитационните сили между електрон и ядро са пренебрежимо малки спрямо електростатичните сили помежду им. lz1jer в бързината е изтървал една двойка и още зарядът на електрона е на минус 19-та степен.

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Формулата е математически модел на някакво събитие.


Доста опростено изразяване. Формулата, която е символична формулировка на нашето разбиране за физическия процес (динамика) е винаги само приближение на реалността , това дали тя съвпада с действителната динамика на процеса и до каква степен, зависи от нашата прецизност, или делта между действителените физически стойности и тези на нашето измерване, както и от групата на зависимости ( променливи ) които сме вложили в избраната формулировка, и степента с която те влияят върху нея.

Интересно ми е по каква спирала тече тока в печатните платки. Вероятно ще се окаже че плосък провдник има по-голямо съпротивление от кръгъл със същото сечение ... (не говорим за честоти в мега- и гигахерци. Там нещата имат значение но поради други причини които надявам се всички знаем).
За скин ефекта не съм казал че няма такова нещо. Обяснението на ефекта е елементарно и всеки може да го намери в нета.

juliang, ако прочетете Хевисайд "Electrical Papers" ( том I, стр. 276, година на издаване 1893, препратки съм помествал в предишни коментари по други теми), ще видите как динамиката на процеса се базира на флуидна динамика, и така деривативно идеята  се пренася в електродинамиката, като обяснението на процеса е занчително по-фундаментално отколкото си мислите, и както се изразихте "елементарно". За ваша, както и на другите участници информация превеждам само малка част от централен пасаж на концепцията ( от където, в последствие,  преписват или взаимстват идеята, всички дебели книги които сте чели ), забележете че това в скоби са мои допълнения:
...
"Следователно, ако флуида просмуква цялото пространство ( както е присъщо за електрическия флуид ), неговото движение, каквото и да е то, не може да бъде навсякъде безротационно само по себе си. Когато обаче, флуида е ограничен, както при повърхността на потопени солидни обекти (като метали), то движението на флуида може да бъде безротационно само по себе си. Ако е така, то ротацията трябва да се търси при граничните повърхности ( на тези обекти ) и там ( тази ротация ) ще бъде проявена, като разлика между тангенциалното движение на флуида минаващ по повърхността на солидния обект ( метала ), и тази на самия обект сам по себе си."
...
« Последна редакция: Август 12, 2018, 01:27:57 am от atos »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Здравейте,
Темата едностранчива. Ако се разглежда само електростатичното поле (кулонова сила) и гравитацията (нютонова сила) то електрона да е паднал на ядрото и анихилирал. Тук се намесва магнитното поле (амперова сила). Посоката на въртене е такава (на дясно, десен спин), че магнитното поле е противоположно на електричното и гравитационото, за това имаме движение (въртене на електрона около ядрото), за свободните електрони най-вероятно не важи този модел. От тук следва зарядно-спинова (магнитна) симетрия. При смяна на спина се сменя и посоката на тока, освен ако не се промени токоносителя на позитрон, но имаме анихилация, затова  на практика се ползват йони или дупки. Йони имаме в газове и електролити-течни тела, а дупки в р-полупроводник-твърди тела.

Надлъжни вълни се разпространяват в газове, течности и твърди тела. Електромагнитните вълни са напречни. Напречни вълни се разпространяват само в твърди тела, следователно всякакви флуидни теории са пресилени (заблуждаващи и грешни), защото напречните вълни не влияят на флуидите. Те са верни само за надлъжни електромагнитни вълни, които магат да се създадат.
За стандартните електромагнитни вълни ефира е твърд, кристален, а в кристалите може да има р-n проводимост. За това в диелектрик имаме два вида токоносители, за това се казва диелектрик т.е. двоенелектрик (заряд - като знак +, - /да не се разбира удвоен /). В него се движи ток на размества (сменяване) като поле или вълна, което е правилно.

В проводник имаме моноелектрик, един вид токоносители със знак на заряда -. За това като се подаде електрическо напрежение, надлъжно протича ток. Тук може да се прави флуидна аналогия, защото надлъжните вълни влияят на флуидите.
От изложеното се вижда, че за СЕ трябват надлъжни електромагнитни вълни (радиална енергия) с моноелектрик (метален проводник) или ток с два вида токоносители (диелектрик, електролит, газ или р-n полупроводник) и традиционна напречна електромагнитна вълна. 
« Последна редакция: Август 08, 2018, 05:06:06 pm от mi68 »

Неактивен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 972
  • Life is a DIY project!
Електронът в атома движи ли се изобщо?
Автор: д-р Кристофър С. Бейрд
http://wtamu.edu/~cbaird/sq/2014/12/01/does-an-electron-in-an-atom-move-at-all/

Преди всичко, предполагам, че си задавате въпроса: "Дали електронът, който се намира в стабилно атомно състояние, извършва някакво движение?". Очевидно е, че електрон, който преминава от едно състояние в друго, извършва преход /движение/ от едното в другото състояние. Но за електрон, който стои в едно стабилно състояние в атома, така поставеният въпрос е по-интересен. Дали електронът се движи? Отговорът може да бъде "да" или "не" в зависимост от това как дефинираме понятието "движение", и коя от формите на електрона приемаме за "истинска"...

Проблемът е, че електронът не е малко твърдо топче, което ние можем да наблюдаваме да се стрелка насам-натам. Електронът е КВАНТОВ ОБЕКТ. Като такъв, той е в някаква степен частица и едновременно с това в някаква степен вълна, но със сигурност е нещо много по-сложно от просто вълна или просто частица... Електронът се описва от вероятностна квантова вълнова функция (пси-функция), която се разпростира в пространството и същевременно вибрира, но по такъв начин, че все още притежава някакви дискретни характеристики като маса, например. Когато е фиксиран в устойчиво състояние вътре в атома, вълновата функция на електрона се разпростира в някаква област от пространството с определена форма, наречена "орбитала". Орбиталата НЕ съдържа електрона, нито представлява някаква усреднена траектория, по която малко твърдо топче (електрон) обикаля около атома. Орбиталата Е самият електрон!

Когато е свързан в стабилно състояние в атома, електронът в най-голяма степен се държи като осцилираща триизмерна вълна, т.е. орбиталите вибрират. В някакво отношение това е подобно на трептяща струна от китара. Когато дръпнете с пръст струна на китарата, тя започва да вибрира, а тази вибрация от своя страна създава звука, разтрептявайки околния въздух. Казано с по-научни термини - вие възбуждате стояща вълна в струната. Струната не се движи в смисъла да отхвърчи в другия край на стаята. В този смисъл струната не се движи въобще, а си остава свързана за китарата. Но все пак, струната се движи в смисъл че започва да трепти, когато я дръпнеш. Ако вземете един малък участък от нея и го наблюдавате отблизо, той определено се движи от една точка на пространството до друга и обратно, при това многократно. Но при дърпането на струната, вие превръщате химическата енергия от мускулите на вашата ръка в еластична енергия на опъната струна. Когато пуснете опънатата струна, еластичната енергия се превръща в енергия на движението (кинетична енергия), като струната се връща назад и започва да вибрира. Общата кинетична енергия на цялата струна, усреднена по времето, е нула, тъй като самата струна не отлита на никъде по отношение на китарата. Но кинетичната енергия на всеки малък участък от струната в даден определен момент от време е различна от нула. В този смисъл струната извършва локално движение, но не и глобално такова.

Електронът, който е във вид на атомна орбитала, се държи в определен смисъл като струната от китара. Той е разпрострян в пространството под формата на триизмерна, подобна на облак вълнова функция, която вибрира. Докато струната от китара вибрира нагоре и надолу, електронът в атома, под формата на вълнова функция, вибрира подобно на туптящо сърце (от стегнато/strong до отпуснато/weak състояние). Честотата, с която вълновата функция на електрона вибрира, е правопропорционална на цялостната енергия на електрона. Електроните в атомни състояния с по-висока енергия вибрират с по-висока честота. Понеже електронът е квантов обект с вълнови свойства, той би трябвало винаги да вибрира с някаква честота. За да спре електронът да вибрира, т.е. за да стане честотата му равна на нула, той трябва да бъде унищожен. В атомът това става, например, когато електрон бива всмукан в ядрото и взема участие в ядрена реакция, известна като "електронно захващане" (протон + електрон = неутрон + неутрино, при което поредният номер на химичния елемент намалява с единица. О, чудо! "Трансмутация"! Живакът /пореден номер 80/ се превръща в злато /пореден номер 79/ !!!).

Имайки предвид всичко това, електронът в стабилно атомно състояние НЕ СЕ ДВИЖИ в смисъла на малко твърдо топче, което обикаля около ядрото, подобно на планетите около Слънцето, понеже електронът е разлат като вълна. Освен това, електронът в стабилно атомно състояние НЕ СВ ДВИЖИ и в смисъла на вълна, преминаваща през пространството (подобно на електромагнитна вълна). Електронът, под формата на атомна орбитала, се движи в смисъл на триизмерна форма, която вибрира във времето.

Но истината е доста по-сложна, отколкото такива опростени представи могат да ни подскажат... Има две неща, които описват електрона в квантовата теория: едното е квантовата вълнова функция, а другото е КВАДРАТЪТ НА АМПЛИТУДАТА на същата квантова вълнова функция. (При тази операция "повдигане на квадрат на амплитудата" просто се унищожава фазовата информация на вълновата функция и се избягват участъците, където тя има отрицателен знак. Като пример: "минус три" на квадрат е девет...). Интересното в случая е, че експериментално може да бъде измерен само квадрата на амплитудата на вълновата функция, като същевременно ние все още се нуждаем от "оригинланата" (не повдигната на квадрат) форма на вълновата функция, за да можем посредством нея да предскажем резултатите от множество ДРУГИ експерименти. Поради тази причина (че можем да измерим експериментално само квадрата), някои хора казват, че квадратът на вълновата функция е единственото реално нещо, докато оригиналната вълнова функция бил просто една математическа абстракция, която ни е нужна само защото теорията ни е недодялана...

Дали квадратът (на амплитудата) на вълновата функция е единственото нещо, което има реален физически смисъл, или И самата вълнова функция също има реален физически смисъл? Въпросът е наистина философски, но не и физически, така че няма да се занимаваме с неговото разглеждане тук. За учените, въпросът: "Кое е наистина реално?" не е от голямо значение. Те са далеч по-заинтересовани да открият такива математически уравнения, които в най-голяма степен и с най-голяма точност да описват резултатите от експериментите, които провеждат. Как можем да съотнесем всичко това към електрона в атома? Големият номер е, че оригиналната (не повдигната на квадрат) вълнова функция, описваща състоянието на електрона в атома, наистина ВИБРИРА, докато амплитудата на същата тази вълнова функция, повдигната на квадрат, вече НЕ ВИБРИРА. На практика, физиците наричат стабилните атомни състояния на електрона "стационарни състояния", понеже квадратът на вълновата им функция е константна във времето (не осцилира). Ако ние разглеждаме оригиналната вълнова функция като реална физическа характеристика, то сме длъжни да кажем, че електронът извършва движение под формата на вибрация. Ако обаче застъпим тезата, че квадратът на вълновата функция е единствената реална физическа характеристика, тогава трябва да се съгласим, че електронът в атома не вибрира, и следователно - не извършва никакво движение. Според мен, в първото твърдение (че вибрира) има повече смисъл. Математически може да бъде показано, а и физически измерено, че определени атомни състояния на електрона имат ъглов момент (т.е. ротационен момент). Трудно би било да се твърди едновременно, че електронът в атома хем притежава ъглов момент, хем не извършва абсолютно никакво движение (във всеки един смисъл на това понятие). По тази причина, предпочитам да разглеждам оригиналната вълнова функция като реална физическа характеристика, и като следствие от това, че електронът в атома извършва движение под формата на вибрация. Но отново - въпросът "Кое е наистина реално?" е философски и не е от съществено значение за теорията, която дава безупречни практически резултати. Като заключение: оригиналната вълнова функция на електрон в стабилно атомно състояние извършва движение под формата на вибрация. Дали ще разглеждате това движение като реално или не, си остава ваш избор.
« Последна редакция: Август 09, 2018, 12:47:52 pm от atos »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Здравейте,
Последната статия на PyroVeso пак е мъглява. Движи ли се електрона, изберете сами.
Какви сили същектвуват между електрон и ядро в атома?
-Електростатична (кулонова) на привличане, зариадите са с различен знак, доказано.
-Гравитационна (нютонова) на привличане, електрона има маса, доказано.
Ако е статично това се привлича анихилира и унищожава. Но ако се движи става динамично равновесие.
Ако електрона е съсредоточени параметри като топче, и се движи напречно (надлъжно не може, ще анихилира или отлети-разпадне) на силите на привличане, се получава кръгово движение. При това възниква инерция, центробежна сила, подобно на спътник на Земята, изпада в безтегловност. Центробежната сила не зависи от посоката на въртене, доказано.
Но електрона има заряд и при движение възниква магнитно поле. Магнитната (амперова) сила вече зависи от посоката на въртене, доказано и тя трябва да е в едно направление заедно с центробежната.

ОТ двете основни сили електрична и гравитационна, в динамичен режим възникват две нови сили, магнитна и инерциална (центробежна). Електронът обикаля около ядрото на стабилна орбитала. Заради огромните скорости, малките размери, наблюдаване в електромагнитния спектър се вижда като разпределен в орбитала. Описва се с (пси-функция), чудесно.

От този модел кое е практичното? Електронът се движи напречно на електричното поле, това лесно се моделира с палачинкова бобина. Същата може да е навита единична или двойна (бифилярка) със съпка или без стъпка, посоката на тока лесно се променя за различни ефекти и сили.

Просто да се наблюдава и да се репликира патента на природата, па каквото излезе! 

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Весо, къде беше досега, бе, човек, че не ги пусна тия обяснения по-рано?
Сеир ли гледа ;D
Не са много тези, които ще те разберат, но...ще помагаме, както можем :D

Когато е фиксиран в устойчиво състояние вътре в атома, вълновата функция на електрона се разпростира в някаква област от пространството с определена форма, наречена "орбитала". Орбиталата НЕ съдържа електрона, нито представлява някаква усреднена траектория, по която малко твърдо топче (електрон) обикаля около атома. Орбиталата Е самият електрон!

Трудно за представа, наистина!
Това, предполагам предопределя коренно различно проявление и различни характеристики на "стабилните" и "свободните" електрони? Дотолкова, че можем да ги оприличим на различни "частици" (или каквото са там), въпреки еднаквата им изначална същност?


Понеже електронът е квантов обект с вълнови свойства, той би трябвало винаги да вибрира с някаква честота. За да спре електронът да вибрира, т.е. за да стане честотата му равна на нула, той трябва да бъде унищожен. В атомът това става, например, когато електрон бива всмукан в ядрото и взема участие в ядрена реакция, известна като "електронно захващане" (протон + електрон = неутрон + неутрино, при което поредният номер на химичния елемент намалява с единица. О, чудо! "Трансмутация"! Живакът /пореден номер 80/ се превръща в злато /пореден номер 79/ !!!).

А енергията от "анихилирането" се явява под формата на радиация - алфа, бета и гама лъчи и топлинно излъчване - безумно много енергия...ядрена реакция!
Значи - (казано просто), всеки електрон, който е "прилапан" от протонното ядро, се анихилира с един от протоните "при което поредният номер на химичния елемент намалява с единица", доколкото го разбирам?
Това е при "ядрен разпад", предполагам...при синтеза е обратното, или греша?
Следва, че ядреният синтез би трябвало да изисква огромна енергия...

Имайки предвид всичко това, електронът в стабилно атомно състояние НЕ СЕ ДВИЖИ в смисъла на малко твърдо топче, което обикаля около ядрото, подобно на планетите около Слънцето, понеже електронът е разлат като вълна. Освен това, електронът в стабилно атомно състояние НЕ СВ ДВИЖИ и в смисъла на вълна, преминаваща през пространството (подобно на електромагнитна вълна). Електронът, под формата на атомна орбитала, се движи в смисъл на триизмерна форма, която вибрира във времето.


Това го разбирам така - въпросните най-външни "орбитали" се движат около общата 3D форма на цялата скупщина молекули, формираща дадено твърдо тяло и полето на "неприкосновеност" около него? Но това е много път за тях? По логично е, чрез това вибриране да предават вибрационното трептене на всяка следваща молекула, формирайки по този начин електростатичното поле-щит, което определя твърдостта на границите (повърхността) на твърдите тела!
Явно става нещо като верижна, самоподдържаща се реакция, която "изковава" информация за формата на тялото в пространствено-матричната тъкан (сега пък аз не съм сигурен, дали някой мен ме разбира)!

Процесът е уникално автоматичен - когато разбиете парче скала с чук (влагаме механична енергия достатъчна, за да преодолее електронните електростатични връзки), всеки отделен камък си създава собствена информация за форма, която да следват тези външни орбитали!

Правилно ли разбирам изложеното от теб?

П.П. lz1jer, нали не смяташ, че визирам в самия атом класическата гравитация "от земен тип" - "простото" привличане между маси? Щото би било малко странно...Под гравитация между електрон и ядро, имам в предвид всички сили на привличане между тях. Разбира се, че електростатичните са в порядъци по-мощни, в противен случай, атомите ще се разпадат сами (ако трябва да се доизяснявам - казвай).  Точно за да се компенсират с центробежната сила от въртенето на електрона, последният би следвало да се движи с огромна скорост, което го превръща в..."постоянна липса, но и присъствие" във всяка една точка от орбитата му. Получава се въпросният "орбитал" (Весо много добре ни вкара това понятие), който вече проявява вълнова характеристика. Можем да отчетем само вибриране/трептене. Ще дам прост пример - ако перките на един вентилатор се въртят 100 000-100 000 000 пъти по-бързо, всяка една от тях ще бъде на всяко място, което можем изобщо да си представим, или измерим, а "граничната" им зона ще има характеристика на...повърхностния слой на твърдо тяло! Хипарх беше писал точно по този въпрос.

Неактивен lz1jer

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 166
   Все ми е тая какво си визирал :)  Номера ти, че все не сме разбрали какво си искал да кажеш почна да се изтърква вече.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
  Все ми е тая какво си визирал :)  Номера ти, че все не сме разбрали какво си искал да кажеш почна да се изтърква вече.
Щом ти е "все тая", значи темата изобщо не те вълнува, а нещо друго, може би?
 lz1jer, някаква тенденциозна личностна неприязненост се долавя в постовете ти спрямо мен!
Не ме интересува на какво се дължи! Не ме и вълнува какви "чувства" питаеш към мен - тук сме не да се мразим или ухажваме, а за да обменяме мисли!
Аз, когато не разбера нещо - или питам, или се доверявам на обяснението на мислещи хора (или такива, които виждам, че са по-компетентни от мен в дадена област). Когато правя предположение за нещо - очаквам в отговор смислени обосновки, за да стане добра дискусия, не наддумване!
Когато се окаже, че съм сгрешил в нещо, признавам си го (което не може да се каже за теб).

Последният ти пост носи откровен характер на заяждане и никаква мисъл по самата тема - започваш да превръщаш нещата в лични нападки!
Съветвам те да си преразгледаш отношението - отношение към темата ли излагаш или отношение към конкретен участник в нея?
 


Неактивен lz1jer

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 166
  От началото на темата толкова глупости си написал, че нямаше как да не взема отношение, нищо лично, просто искам да се знае, че има и друга гледна точка, а именно - официалната научна теория за строежа на веществото.

 ... и какво, научи ли нещо или пак ще защитаваш позицията "Не знам как е, ма и така не е..."

Неактивен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 972
  • Life is a DIY project!
Atos, наистина квантовите обекти са нещо коренно различно от всичко, което човек може да си представи. Самият факт, че са квантови, т.е могат да обитават само точно определени енергитични състояния, и да преминават от едно в друго със скок, без да е допустимо да бъдат в никакво междинно състояние, е достатъчно неразбираем... Ние сме свикнали вискчо да се променя гладко бавно, последователно, а там... или имаш 0 волта и си мечка, или имаш 100 волта и си крокодил... не можеш да си 50 волта и да си рошав гущер :)

Ядрените реакции съвсем не се свеждат само до разпад и синтез (макар че точно тези са най-известни покрай енергетиката и атомните бомби). "Ядрена" е всяка реакция, която протича в ядрото и засяга ядрото. Споменатото "захващане на електрон" е доста по-"кротка" ядрена реакция от споменатите от теб разпад и синтез. При това тя е свързана с поглъщане на енергия и излъчване на неутрино, за разлика от разпада и синтеза, които са свързани с яко отделяне на ядрена енергия. При това реакцията на протона (от ядрото) с електрона НЕ Е анихилация, понеже едното не е античастица на другото. Те са равни като заряд, но като маса са различават над 1400 пъти (в полза на протона). Резултатът е неутрон (неутрална частица) и неутрино (също неутрална частица). Тази реакция си протича съвсем кротко при облъчване на живак в ядрен реактор, и той наистина се превръща в злато, само че... първо това не е стабилният изотоп на златото, с който си кичим дебелите вратове, и който само кадуцея може да получи чрез оргон-моргон мъмбо-джъмбо, а радиоактивен такъв, и второ - цената на това злато (получено по този начин) ще ни излезе такава, че по-добре да си го купим от някоя сергия в Дубай... И трето, понеже е радиоактивен, неустойчив изотоп на златото, то разкошният златен медал, с който сме короновали кадуця за особени заслуги към форума, и който той старателно си е скрил в дебелостенния стоманен сейф в офиса, след време ще се превърне отново в... локвичка живак! И да се надяваме, че сейфът е бил достатъчно дебелостенен, за да не го облъчи междувременно и да му скапе здравето...
Има и други интересни ядрени реакции - доказани (със съответната теоретична обосновка), показани и изучени вече повече от 100 години. За да се запознае с тях обаче човек трябва да се задълбае в ядрената и теоретична физика за поне 2-3 години, да отиде няколко месеца стаж на колайдерите в ЦЕРН или в Дубна, или най-малкото в АЕЦ-Козлодуй, за да види и измери на практика как се случват нещата, а не да залива стружки със смола, да клати махалце отгоре им и да си мисли, че прави нещо...

Точно оттам идва, според мен, и объркването на повечето колеги - че си нямат и хал-хабер коя реакция е ядрена, коя е химическа, и каква е разликата между тях. Да вземем за пример "позитроните" на alan. При една (каквато и да е) химична реакция на един атом (независимо дали водород, желязо, кислород...) се отделя или поглъща топлина, светлина или кавато и да е друга енергия от порядъка на 0,5 до 30 eV (електрон-волт). При анихилацията обаче на един единствен електрон се отделя енергия 1 MeV !!! Разликата в отделената енергия е 5 ПОРЯДЪКА, а разликата в масите е долу-горе пак толкова. Т.е. плътността на отделената енергия за единица маса е умопомрачителна! За придобиете някаква представа: ако взривите един грам тротил - най-много да ви откъсне пръста или да ви извади окото, ако обаче предизвикате ядрен разпад в един грам калифорний, със сигурност от сградата, в която се намирате, няма да остане тухла връз тухла, предполагам и съседните сгради, а вие ще се реете в атомарно състояние из въздуха...
Другият проблем е, че за да предизвикаме такава ядрена реакция, анихилация, "трансмутация" или нещо друго подобно, някак си не можем да го постигнем с подръчни средства... Трябват ни много високи енергии, и най-вече - много високи плътности/концентрации на енергията! Всичко с което сме свикнали - пламък от горелка, удар с чук, дори с куршум, дори взрив на тротил, или пък електричеството във вида, в който сме свикнали да го ползваме - всичко това е резултат на химични реакции, т.е. енергията от него е прекалено малка и прекалено неконцентрирата, за да може да предизивка ядрена реакция. Може би единствено изключение правят лазерите, но и там ни трябват бая специални лазери, доста специална оптика... Освен това висчки ядрени реакции неминуемо са свързани с радиация - трябва специални защити... Абе не е нещо, което човек може да си го сглоби на масата в работилницата и да експериментира.
Та ако някой си мисли, че просто ей-така ще произведе фотон с енергия 1 MeV, ще го запокити о дувара, като маче о дирек, и от удара ще се роди двойка електрон-позитрон, то той най-малкото и понятие си няма за какво иде реч... Доколкото ми е известно, това може да се случи в лабораторни условия, като със свръх-мощен импулсен гама-лазер се обстрелва златна мишена с дебелина 1 мм. При това в среда на много дълбок вакуум, та да може полученият позитрон да преживее поне няколко нано-секунди преди да анихилира, за да могат да се изследват явления като позитроний и тем-подобни. Също са необходими мощни магнитни полета, чрез които електроните и позитроните се отклоняват при движението си в различни посоки (според заряда).

Имам 2 филмчета по 40MB, по 2-3 минутки са, които жена ми всяка учебна година пуска на студентите "за загрявака". Едното е свързано с квантовия свят на електроните, дори е засегната ролята на съзнанието/наблюдателя в експеримента. Atos, кажи начин как да ги качим на сайта? (едно време имах FTP, ама отдавна не съм се занимавал...)
« Последна редакция: Август 09, 2018, 06:01:56 pm от PyroVeso »

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 347
 ;D ;D ;D
Искрено се забавлявах с горния пост и тоталното невежество на писалия го - както в исторически план относно студените ядрени реакции от времето на проф. Стефан Найденов и Флайшман-Понс, така и по отношение на немухлясалите теории - а живите такива, примерно на акад. Борис Болотов, доказани с реална практика. Трансмутация, постигната в сибирски наказателен лагер, чрез преработен електрожен, 10 хилядна периодична таблица на елементите - и т.н. неща, които са видени и пипнати от свидетели, а не празни приказки на очилати псевдоучени.
И то да е само Болотов... ами са много такива, за които Пировесо не е чувал май.
Тези квантови глупости показват само ограничената гледна точка на писалия ги - нищо повече. Приказката за слона и четиримата слепи мъдреци е съвсем валидна  ;D
Не може ограничен в 3D пространството ум да разбере 4 и 5 D процеси - а на т.нар. квантово ниво нещата се случват точно там - и в 3D нивото се виждат по идиотския начин, доста добре описан от Весо по-горе. Частица-вълна, жив-умрял и малко бременна жена няма  ;D  Има риба, гледаща вълните отдолу и пресмятаща колко е вероятно чайка да я клъвне при гмуркане - т.е. виртуална частица да стане реална и да има анихилация на системата риба професор - рибешки живот  ;D
И още нещо - "кадуцея" не лепи стружки и смола, нито гадае с махалца, карти и кристални топки, а се занимава с неща доста по-различни - като например мощни чи-генератори от ново поколение, индукционна ревитализация на клетките в тялото и т.н. Само отбелязвам. А времето ще отсъди кой какъв е и дали ще го запомнят с нещо поколенията. Или ще си остане само спорадичен драскач в някакво форумче накрая на Нет-а, в долната му задна част  ;D.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Здравейте,
Прости ядрени реакции може да се постигне с електролизер. Водородният йон е чист протон. Ако се ползва стандартен волфрамов електрод от електрожен, то протоните от водорода може да направят злато по волфрама, електрони идват от захранването. В къщи може да се произвежда злато, не радиоактивно, с  инверторен електрожен.

Всичките тези писания трябва да са свързани със СЕ. Може темата да е странични ефекти от търсенето на СЕ. 

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Здравейте, П.П.
Първата и последна орбитала е на 13еВ за водородния атом, за последната на кислорода е по-ниска стойността. Напрежението на електролизерната клетка е минимум 13В. Стандартно напрежение на електрожен от 50-60В е достатъчно за откъсване е придобиване на кинетична енергия на протоните за ядрени реакции с волфрама.
Всичките материали са достъпни на пазара. Може да се ползват и любителски правотокови електрожени или захранвания, даже може да се изправя 220В със съответното токоограничение. Волфрамовия електрод трябва да се купи, защото се отделя СЕ с много топлина, а волфрама най-трудно се топи.

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
  От началото на темата толкова глупости си написал, че нямаше как да не взема отношение, нищо лично, просто искам да се знае, че има и друга гледна точка, а именно - официалната научна теория за строежа на веществото.

Ами...имаш тогава предоставена възможност да изложиш и другата гледна точка, а именно - "официалната научна теория за строежа на веществото", както и да отговориш на въпроса - Кой каза, че не се знае, че я има и тая друга гледна точка?
Само не ми излизай с отговора, че Весо е "отговорил" вместо теб, и тези, написани от него неща си ги знаел (едва ли не), понеже точно аз го помолих да внесе обяснения!
Смятам, че тук мисленето трябва понякога да преодолява официалните научни теории, в противен случай форумът ни е БЕЗСМИСЛЕН!!!
Също и да посочиш съответните "глупости", написани от мен, понеже започваш вече да дразниш, и то нарочно?

Atos, наистина квантовите обекти са нещо коренно различно от всичко, което човек може да си представи. Самият факт, че са квантови, т.е могат да обитават само точно определени енергетични състояния, и да преминават от едно в друго със скок, без да е допустимо да бъдат в никакво междинно състояние, е достатъчно неразбираем... Ние сме свикнали всичко да се променя гладко бавно, последователно, а там... или имаш 0 волта и си мечка, или имаш 100 волта и си крокодил... не можеш да си 50 волта и да си рошав гущер :)
Въпросният "скок" е ограниченост на представите/наблюдението, мисля...толкова можем да видим - толкова си мислим, че знаем :D
А я да си представим, че "междинните състояния" се осъществяват в измерения по-високи от нашето?
"Гущерът" е в 4D и 5D, а тук виждаме само "мечката и крокодила", като крайни проекции в нашето 3D?
Повечето квантови процеси не могат да се обясняват с изчерпването на разбиране за съществуване единствено в 3D. Защо повечето "класически" квантови физици говорят за "частици-фантоми", за внезапно появяване и изчезване на частици...при това различните прояви на поява са свързани с различни нива енергетичност?
Изчезват и се появяват в "нашата страна" на 4 измерния "куб" (щото вече не е точно куб), примерно...а те просто си се движат плавно в някое по-високо измерение...

PyroVeso, излишно беше да вкарваш Кадуцеус в поста си...не е целта да натрием носа на неприязнен съфорумец, въпреки, че НИКОЙ от нас не знае всичко докрай!!!
Кадуцеус, ти пък - сакън да не останеш онеправдан (разбирам те, но не е това начинът) ;D ;D ;D

Какво ви става бе, хора? Някой от вас наистина ли се смята за БОГ, та да знае всичко на този свят???
Ей го и тоя - lz1jer, взел да ми обяснява, че нямам право да мисля, понеже всичко било измислено вече (разбираш ли)!

Нали идеята тук е да почерпим взаимни знания, опит и логика?
Няма как да стане, ако всеки отрича мисълта и разбиранията на другия, без да се опита да вникне, без да допусне, че собствените му схващания (дали научени или от собствен анализ) не са ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА СВЕТА!!!




« Последна редакция: Август 10, 2018, 01:59:08 am от atos »