Защото за някои учени е твърде неудобно да зарежат с лека ръка наложеното от ОТО и СТО статукво
Ако приемат съществуването на етера, то всичко в тези общоприети теории рухва, а те не иската да си подкопават имиджа, оказвайки се, че са грешали до момента.
Началото на това "кривване" от правия път се поставя от експериментът на Майкълсън и Морли, които чрез погрешен подход се опитват да засекат "етерния вятър" около Земята. Такъв няма, понеже етерът се върти заедно с ротацията на Земята и съответно не бива засечен. Все едно някой да се намира в барабана на гигантска пералня и да се опита спрямо тази си отправна точка да измери скоростта на водата - те просто се въртят заедно с еднаква скорост.
С този зле проведен експеримент, етерът бива отхвърлен и докато научната общност се чуди накъде да поеме с теориите от тук нататък, на сцената се появява Айнщайн с неговите засукани и фантастични идей. Учените се хващат за тях като удавници за сламка и започват да развиват идеите, математиката зад тях, както и да експериментират за доказването им. При разглеждане в детайли, много от експерименталните "доказателства" в крайна сметка се оказват чиста стъкмистика - ако нещо от експеримента не пасва както трябва с теорията, те донагласяват нещата насила, което е абсурден подход.
Един-единствен експеримент е достатъчен за разбиване теорията на относителността, и това е ефектът на Сагнак:
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sagnac_effectКойто опит доказва, че скоростта на светлината не е еднаква за обекти, движещи се с различни скорости.
Като започнеш от големия взрив, разширяваща се вселена (погрешно интерпретиране на червеното отместване), изкривено пространство, та стигнеш до черните дупки... всички тези неща имат място в научната фантастика, но не и в реалността
Кашата е просто огромна и едва ли скоро ще може да бъде изкоренена из основи.
Ако етерът не съществуваше, нямаше да има разпространяващи се електромагнитни вълни във вакуум, нямаше да има инерция, гравитация, електрическо и магнитно поле, и материята нямаше да я има.
