Автор Тема: "Енергия от вакуума: Концепции и принципи", Том Биърден, 2002г  (Прочетена 1491 пъти)

Неактивен june1900

  • Активен
  • **
  • Публикации: 202
  • Рейтинг: 83
  • xaumana@abv.bg
  • Скайп: xaumana
"Енергия от вакуума: Концепции и принципи", Том Биърден, 2002г


Пускам отделна тема, понеже мисля да публикувам отделни, частични преводи на български от съдържанието на книгата.

Може би това, че преводите няма да са последователни, ще бъде пречка от една страна, публикуването им тук ще помогне на личната ми комуникация с колеги, а и би могло да помогне на всеки, който не знае английски или не на достатъчно ниво.

Извинявам се предварително, ако преводът ми на места става странен, старая се най-точно да предам смисъла, даже и да ми липсва професионален тренинг. Разберете, че не съм заклет преводач, нито го правя срещу незабавни дивиденти, а само като дълговременна инвестиция в българското интернет съдържание.





Неактивен june1900

  • Активен
  • **
  • Публикации: 202
  • Рейтинг: 83
  • xaumana@abv.bg
  • Скайп: xaumana
Том Биърден, "Енергия от вакуума: Концепции и принципи", стр. 180



4.2 Един геданкен-експеримент (мисловен експеримент, бел.прев) за демонстрация

4.2.1 Работа и енергия

Вършенето на работа се дефинира като промяна формата на енергията. Принципно, никаква енергия не се губи, когато се върши работа; енергията само е променена от една форма в друга. Цялата енергия от началото на Вселената е все още налична в настоящето [97] и тя все още постоянно променя формите си, за да върши работа, отново и отново.

- - 97: Само че "настоящето" означава в пространство-времето, а не само в 3-пространството. Електромагнитната енергия, която смятаме за 3-пространствена, макроскопично е в постоянен кръговрат от времевия домейн към 3-пространството и обратно във времевия домейн. Микроскопически тя е в продължаващ кръговрат.

Въпросът е, че един единствен начален джаул енергия може да се "употребява" (променен по форма), за да върши повече от един джаул работа, ако се случат множество поредни преобразувания на формата. Един джаул енергия, променящ формата си, дава един джаул работа само, ако се случи единична и тотална промяна на формата на този джаул енергия и само ако след това не се случва никаква последваща промяна на формата му. Ако джаулът промени формата си веднъж, свършена е един джаул работа и остава един джаул енергия в своята втора форма. Ако тази втора форма на този джаул енергия не се изгуби, ами се задържи и след това отново се промени формата му, тогава ще се свърши втори джаул работа и все още ще остава един джаул енергия като остатък, в различна форма. И така нататък. Да се измами една система така, че да авто-индуцира множествени повтарящи се промени на формата на всеки джаул вложена енергия (или поне на някаква част от всеки вложен джаул), без да се губи енергията след всяка следваща промяна на формата, е един от начините да се осигури КПД>1 на една система.

Не забравяйте, че КПД (коефициент на полезно действие) най-добре се дефинира като добивът на полезен труд, разделен на ЕМ-енергията, вложена от оператора. Тъй като "добив на полезен труд" е просто "полезна промяна на формата на енергията", вижда се, че множествените промени на формата на всеки джаул вложена енергия от оператора може да доведе до КПД>1.0.

Това следва да покаже, че човек трябва да внимава, когато прилага Закона за запазване на енергията. За да се направи един изчерпателен анализ, трябва да се разпознаят и вземат предвид няколко показателя: (1) Потокът на енергията, който попада в добиването, (2) самият колектор (събирач, бел.прев) и видът на използвания процес за добиване, (3) линейното или нелинейното функциониране на процеса на добиване, (4) процесът на разходването, използван за разтоварване на добивния механизъм, (5) какво се случва с енергияния поток, който е бил добит и след това "разходван" като добив, (6) какъв вид енергиен поток е бил добит, и после разходван като добив, (7) какво се случва с колектора след момента на разходването, ( 8 ) какво се случва с енергията с променена форма след всяка предходна промяна на формата, (9) дали се използва едно преминаване или многократно преминаване на енергията, (10) дали се използва единично добиване или множествено добиване, и (11) ефектите на каквото и да е несиметрично премащабиране на локална компонента или област (например, простото увеличаване на един от потенциалите в областта), което на свой ред се държи като поток Свободна Енергия.

Вижте отново Фигура 2-4 в Глава 2. Като цяло, наличният енергиен поток, който обгражда една верига, ще бъде далеч по-голям от прихванатата и добитата енергия в тази верига, на практика при "единично добиване" - тоест случай, в който прииждащата енергия преминава само веднъж. При анализирането на една система или верига, човек трябва много внимателно да проучи, дали системата използва каквито и да е механизми за засилване и увеличаване на добиваната фракция от енергията. Ако е така, тогава в системата е налице един нужен (но недостатъчен) критерий за КПД>1. Отрицателното поглъщане на средата на Летокхов (Letokhov) (тоест, емисия на излишна енергия) {256} и експериментът на Борен (Bohren) {257} са примери за това. Експериментът на Борен лесно се репликира в коя да е лаборатория по нелинейна оптика и дава 18 пъти повече енергия от конвенционално изчислената вложена енергия. [98]

- - 98: Законът на запазване на енергията не е нарушен! Вместо това, калкулацията на закона предполага статичен прихващащ единичен точков заряд, който има минималното реакционно сечение в потока от двупосочни дължинни електромагнитни енергийни потоци, съставляващи потенциала, и тн. Поставяйки прихващащите заредени частици в частицов резонанс, реакционното сечение на частиците се увеличава, защото всеки резониращ заряд помита сечение с много голямо геометрично лице. Поради това, частиците събират повече енергия от енергийния поток, съставляващ всяко "поле" (всъщност полеви интензитет) или "потенциал" (всъщност потенциален интензитет), отколкото се предполага при стандартната калкулация на входната енергия. Накратко, експериментът на Борен се възползва от тази произволно отхвърлена Хевисайдова компонента на ергийния поток, която остава и е налична, но не се взема предвид в конвенционалното Пойнтингово изчисление и конвенционалните калкулации на полевия интензитет. Експериментът всъщност доказва съществуването на неотчитания, но повсеместен, гигантски Хевисайдов неотклонен поток от електромагнитна енергия.

Ако прииждащата Хевисайдова неотклонена компонента на енергийния поток отвъд колектора се пренасочи и се накара повторно да заходи към колектора в системата - дори това да е към друг колектор или колектори в същата система - това също трябва да се вземе предвид.

Конвенционално, "величините" [99] на полетата Е и Н на Пойнтинговия (събрания) енергиен поток S = E x H се "дефинират" от добива от полетата чрез един предположен точков статичен заряд във всяка точка от пространството. Накратко, конвенционалните холета вече са "дефинирани" като стандартен линеен добив върху стандартна заредена маса, от полевите тела, както съществуват в 4-пространството в момента точно преди прихващането и добиването, където самият колектор е абсолютно фиксиран и "статичен". Така че нелинейността при добиването на един енергиен поток - чрез допълнително смущение на прииждащия енергиен поток, индуцирано от динамиката на самия колектор - лесно може да увеличи "реакционното сечение" на колектора. Статичното реакционно сечение на единичен точков кулон и динамичната реакция на единичен точков резониращ кулон могат да се различават значително.

- - 99: В най-добрия случай, 3-пространствения точков интензитет на всяко 4-пространствено поле е дефиниран като прииждаща реакция със статичен точков заряд, като прииждащата реакция не включва влачещо се време-зареждане, а само просто време-възбуждане, последвано от пълно отмиране на време-възбуждането чрез нормална фотонна емисия.

Без да го констатира с такава яснота, Борен е показал, че взаимодейственото сечение на добиване с единично преминаване чрез една статична частица може да се увеличи с фактор 18 в дадения пример, чрез индуцирането на резонанс, по този начи нувеличавайки "събирателната" динамика на събиращата частица в прииждащия S-поток {257}. Работата му е независимо обоснована от Пол (Paul) и Фишер (Fischer) {258}. Тя също така е директно доказателство за съществуването на пренебрегнатата неотклонена Хевисайдова компонента на енергийния поток, обграждащ всяко взаимодействие на поле и заряд.

Така че в литературата наистина се срещат електромагнитни КПД>1.0 процеси. Компонентана на Хевисайд, която също така струи от терминалите на всеки един генератор и батерия, вече доказва, че всички генератори и батерии, произвеждани някога, вече са били енергийни датчици с КПД>1, защото от терминалите на генераторите и батериите се излива много повече енергия от енергията на манивелата, вложена в генератора и от химическата енергия, разтворена в батерията.

Неактивен june1900

  • Активен
  • **
  • Публикации: 202
  • Рейтинг: 83
  • xaumana@abv.bg
  • Скайп: xaumana
4.2.2 Разширение на Теоремата за Работа-Енергия

Стандартната теорема за работа-енергия в механиката конвенционално може да се констатира така: Промяната на книнетичната енергия на една частица е равна на нетната работа, извършена върху частицата от нетната сила, действаща върху нея. Както и при всеки "модел", тук също има предположения, които често не се взимат предвид. Първо, събраната/кинетичната енергия на една частица се дължи на увеличената й честота на взаимодействие с вакуумния флукс*, заради ускорението й през този флукс. [100]

Бележка от преводача: Думата "флукс" означава "енергиен поток". След като премислих нещата, реших да я запазя като чуждица и по-надолу. Съображенията ми са, че прекалено много думи в английския се превеждат като "поток" и "ток" (flow и current). Освен това има малко убягващи моменти в словосъчетанието "вакумен поток" и предвид и без това заплетения изказ, това усложнява разбирането и нарушава плавността на подсъзнателното разбиране по време на прочит. В английския се употребява "magnetic flux" за магнитен поток, както се индуцира например в ядрото на трансформатор. Но е трудно читателят да борави с "електрически поток"/"ток" и "магнитен поток" на фона на този изказ и останалите непопулярни термини.
Затова нека е ясно, че думата флукс (flux) надолу се запазва като термин-чуждица. Всеки може да я провери в гугъл-преводача за подробности.


В механиката увеличението на интеракцията с флукса (и оттук "съпротивлението в Третия закон на Нютон") просто се счита за един вид съпротивление към ускорение, и е познато като инерция. [101] Действителната енергия на честотата на взаимодействие с вакуумния флукс е функция на квадрата на скоростта на частицата през този флукс - оттам и формулата K = 1/2 mv2 за кинетичната енергия K на маса, движеща се през флукса на пространството със скорост v.
Релативистично казано, масата на частицата се движи през фоновия потенциален флукс, или можем да го разглеждаме от гледна точка на частицата, казвайки, че фоновият потенциален флукс протича през частицата, взаимодействайки си с нея. Само едно единично преминаване на флукса залива "частицата-колектор", така че е налице само едно продължаващо събиране на енергия от "единичен" тип.

- - 100: Както обясняваме на друго място в тази книга, всяка промяна (която, заедно с нейните роящи се виртуални заряди от противоположен знак, е една двуполярност) представлява една нарушена симетрия в свирепия флукс на вакуума. Това означава, че всеки един заряд във Вселената поглъща виртуална енергия от вакуума, кохерентно интегрира част от нея в наблюдаема енергия, и разлива тази наблюдаема енергия във всички посоки. Отрицателният заряд прави това с положителната енергия, положителният заряд го прави с отрицателната енергия. Последното може да се интерпретира като връщането на положителната наблюдаема енергия от пространството в посока към положителния заряд, или следователно дезинтегрирането на тази положителта енергия обратно във виртуална енергия, и последващото ново радииране на тази виртуална енергия обратно във вакуума. Всъщност можем да разгледаме експеримента на Борен (Bohren) като допълнителен вакуумен флукс, посрещнат и конвертиран от резонансния заряд, в сравнение с флукса, посрещнат и конвентиран от статичния заряд. В същата плътност на вакуумния флукс, една резонираща заредена частица ще посрещне и попие повече виртуална фотонна енергия, отколкото същата частица в статично състояние. Следователно нарушената й симетрия ще конвертира повече погълната виртуална фотонна енергия в реална наблюдаема излъчена фотонна енергия.

- - 101: Ако някой иска да проумее тази инерционна реакция, ето как работи. Представете си виртуалните заряди на вакуума като аналог на Друдов електронен газ (Пол Друд, Paul Drude) в проводник. Веднага в момента, в който един наблюдаем заряд започне да се движи, той моментно въздейства върху всички заобикалящи го виртуални заряди - огромен брой, които първоначално интензивно го отблъскват и привличат във всички посоки. За да се движи, наблюдаемата частица трябва да създаде заряд в целия този участващ "газ" от виртуални частици. Точно както електронният газ на Друд, вакуумният "газ" от виртуални заряди има определена константа на времето за отпускане. Така че се случва едно ограничено (небезкрайно, бел.прев) времево забавяне преди вакуумният газ да се отпусне и да се случи движение на наблюдаемия заряд. Докато продължава бързото отпускане, частицата, върху която действа сила, се ускорява. Дори масата с нетен нулев заряд е пълна със заряди, и дори неутроните в атомите постоянно се променят в протони и обратно, и тн. Така че всяка маса продължително съществува в състояние на "заряд и промяна на заряда". Инерцията всъщност е заради кривата на времето за отпускане на вакуумния "газ" от виртуални заряди. Говорихме за това без много подробности в "Quiton/Perceptron Physics", Биърден, NTIS Report AD-763-210, 1973, стр. 11; да се надяваме, че по-професионален екип от равновесни електродинамици ще предприеме по-подробно разглеждане някой ден.




Цялата енергия във вакуума съществува под формата на "вакуумен флукс" или под формата на "промяна на вакуумния флукс". Във вакуума няма сила, въпреки че има поляризация, която ще произведе сила върху даден заряд, когато такъв се появи. Силата се появява, само след като "промяната във вакумния флукс", която наричаме поле, си взаимодейства с дадена маса. Силата вече представлява промяна спрямо масата, априори, тъй като масата е част от силата F = d/dt (mv). Ако тогава енергията се добави чрез АК енергиен флукс (което обикновено погрешно се нарича сила), извършващ работа върху маса m, това представлява допълнителен енергиен флукс или поток, обливащ частицата, придавайки й допълнително "събиране на енергия" и градиент в масата. Със сигурност, динамичната система, състояща се от градиента dK, свързан с частицата и взаимодействащ си с нея, е идентична със сила. [102] В зависимост от ситуацията, тя може да ускори или да забави частицата, или да промени посоката й, или комбинация от тези. Това е обобщено в обикновената формула за работа-енергия

W = Kf - Ki = Δk      [4-1]

където робатата W, която е била свършена, се изразява чрез промяната dK на кинетичната енергия на частицата от началната й кинетична енергия Ki до финалната й кинетична енергия Kf.

- - 102: Отново подчертаваме, че побелялата стара механика, която е на няколко века, сериозно греши като предполага отделна сила, която действа върху отделна маса. Това продължава да бъде необясним абсурд в модерната физика, в самата й основа. Насочваме вниманието към това как класическите електродинамици се боричкат с проблема. Например, цитирайки Джаксън, "Класическа електродинамика", 2-ро издание, 1975г, стр. 28: "...нещото, което се измерва в крайна сметка, е сила...", "В момента, електрическото поле може да се дефинира като силата за единица точков заряд, действащ в дадена точка. Това е векторна функция на позицията, означена от Е". Нашият коментар е, че "дефиницията" е в грешка, включително по отношение на употребата на думата "поле" или "полеви интензитет", при все че полето и неговият интензитет са две съвсем различни неща. Правилната дефиниция трябва да се констатира по следния начин: "...наблюдаемият интензитет на електричното поле може да се дефинира като силата за единица статичен заряд и маса, съществуваща в определена точка във взаимодействащ й градиент на флукса от виртуални частици на вакуума, загатната от промените, индуцирани върху единицата статичен заряд и маса." Интензитетът на полето е векторна функция на позицията, заредената маса, и градиента на вакуумния флукс от виртуални частици. Стандартната дефиниция заменя един ефект (на добиване) за причина (в момента преди добиване), и тази грешка е широкоразпространена във физиката, от механиката до електродинамиката чак до физиката на елементарните частици. На стр. 249, Джаксън показва как електродинамиците масово капитулират и продължават да разпространяват заменянето на ефект за причина. Цитат: "Повечето класически електродинамици продължават да се придържат към схващането, че електромагнитното силово поле съществува като такова във вакуума, но признават, че физически измеримите количества на такава сила някак си включват продукта на заряда и полето." Нашият коментар е, че масата всъщност е компонент на силата, както е показано чрез F = d/dt (mv).



Прилагайки Закона за запазване на енергията, физиците обикновено се позовават на теоремата за работа-енергия или на подход, който й е близък паралел. Това приложение е валидно във всяка ситуация на линейно добиване от единично преминаване. Но може да не е валидно - и обикновено не е - за система на мулти-преминаване и мулти-добиване, където същата енергия, променена по форма, за да извърши работа в единична реакция, в последствие отново се променя по форма, отново и отново, в същата система или материал. В такъв случай, един джаул вложена енергия може и ще извърши множество джаули работа във и върху системата. Така че, за нашите цели, ние трябва да променим теоремата за работа-енергия, така че да се получи

W =  λ  (Kf - Ki) = Δk      [4-2]

където λ е средната фракция добивана енергия, коригирана за множествено преминаване, множествен добив, и също така за асиметрично авто-премащабиране (авто-увеличение на потенциала във, и следователно на енергийния поток от, един или повече региони на източника на активната система). Във формула 4-2 Kf и Ki и Δk все още се отнасят единствено до добив от единично преминаване.

В новата теорема за работа-енергия, λ=1.0 за този голям брой конвенционални случаи, които успешно са употребили конвенционалната форма на теоремата. Тези случаи почти винаги са системи на единично преминаване и единично добиване.  Новите КПД > 1.0 системи имат целенасочено усилено енергийно добиване - и следователно множество енергийни добивания и усилване на работата [103] - като например добиване от мулти-преминаване. За тези КПД > 1.0 системи се прилага разширеният вариант на теоремата за работа-енергия и като цяло λ > 1.0. В една идеална КПД > 1.0 система λ >> 1.0. В някои версии на Батерията на Патерсън (Patterson Power Cell ®), например, λ = 1200. В апарата на Суийт (Sweet) (за който ще говорим по-късно), резултатът за ламбда беше много висока стойност, така, че λ = 1.5 x 106. Ние понякога дефинираме λ като факторът на енергийното усилване, фракцията добивана енергия, усилването на добива, и тн. Борен и други индиректно го наричат сечението на взаимодействие, сечението на резонансното поемане, и сечението на отрицателната абсорбция.

- - 103: Не съществува закон за "запазване на работата" във физиката или термодинамиката. Енергията е това, което трябва да се запазва. Една единствена промяна по форма на К джаула енергия дава еднакъв брой К джаула работа, извършена върху взаимодействащата маса на системата. Ако тогава тези втори К джаула енергия отново се променят по форма и ако не им се позволи да избягат от системата, в системата се извършват допълнителни К джаула работа, без операторът да влага каквато и да е допълнителна входна енергия. И така нататък, докато неефикасността на системата и някои неизбежни загуби не позволят на "рециклиращата се" енергия да избяга от системата. Ние сме твърдо убедени, че феномените, свързани с възпламеняване, потушаване и пре-възпламеняване, например при телата, избухващи в гама лъчи или рентгенови лъчи, се дължат именно на такива процеси, в които се случва последователна промяна на формата на всеки начален джаул енергия.





Отново, силно натъртваме, че не съществува закон за запазване на работата във физиката! Когато енергията се вложи в една система, действа върху нея, и се "разсее" чрез промяна на формата си (извършвайки работа), "разсеяната" енергия е все още налична след като работата (промяната на енергийната форма) е извършена.
Само че, обикновено под "разсеяна" енергия ние имаме предвид енергия, която пермаментно е напуснала системата (или компонент в системата) и не може да бъде събрана отново и използвана от същата система. Оригиналната вложена енергия не е работа, защото не е преминала през никаква промяна на формата в момента преди да взаимодейства със системата, която да промени формата й. Така че при влагането на енергия не се извършва "работа", нова е безсмислие. Всяка работа, извършена във входната част на една система, се дължи на неефикасности на системата [104], [105], обикновено позволяващи допълнителна промяна на формата на част от енергията в не-полезни процеси, наречени "загуби". Както казахме, напълно възможно е един единствен джаул оригинално вложена енергия да извърши много джаули работа. По време на последващите милиарди години след формирането на обозримата Вселена и енергията в нея всеки джаул от първичната енергия е все още тук. И всеки един джаул от нея непрестанно извършва джаул след джаул работа от онзи момент насам. Освен това, енергията постоянно се е рециклирала между 3-пространството и времевия домейн и обратно, и постоянно се рециклира по този начин до ден днешен.

- - 104: Почти винаги, заради механизъм на отрицателна възвръщаемост като Третия закон на Нютон, авто-премащабиращата симетрия, затворената електрическа верига, инерцията в следствие от авто-премащабиране на 4-симетрия, и тн.

- - 105: Например, един трансформатор би бил свръхединна система, защото токът в главната му намотка ще бъде отделен от тока във вторичната му намотка, ако тези два тока напълно се разкачат, за да станат независими. В този случай, трансформаторът просто ще провежда и "свързва" или прекарва енергията, излъчена от главната намотка, до приемащата вторична намотка, без обратно свързване. Само че, затворената верига във вторичната намотка, насочваща всички похарчени електрони във вторичната намотка обратно чрез обратната ММF сила на вторичната намотка, създава взаимодействие на обратна свръзка с главната намотка, и това "обратно MMF /обратно EMF" свързване изисква енергийно разсейване в главната намотка, което да преодолее. Накратко, трансформаторите са така проектирани, че вторичната намотка да активира главната намотка до степен на изравняване и проектантът губи. При наличието на някои загуби и неефикасности в устройството, това прави трансформаторите КПД < 1.0 устройства (освен ако не приемат свободна енергия на входа си). Заинтересуваният читател може да извлече няколко подсказки и предложения от тази книга, разпръснати навсякъде, относно неща, които изследователите на свръхединството са изпробвали в начинанието си да развалят обратното свръзване в трансформаторите. Най-простият начин, разбира се, би бил да се постави шунт с истински отрицателен резистор във вторичната намотка, така че част от тока на вторичната намотка да не се връща обратно през главната.





Да предположим, че входната енергия в една система е била разсеяна (променила е формата си) веднъж, свършвайки работа (единична промяна на формата на енергията) в системата. Ако тогава разсеяната енергия в различна форма отново се събере или частично се събере отново - без да напуска системата - за да промени още веднъж формата си в системата и да произведе допълнителна полезна работа, тогава тази система се счита, че е отворена система далеч от моно-разсейното равновесие с външната си околна среда. [106] В този случай, вместо първото разсейване просто да "връща" енергията във външната околна среда, енергията се събира в заряд от друга форма (което може да представлява просто смяна на посоката във вътрешната среда). Термодинамиката на една отворена система далеч от равновесие с активната й околна среда е валидна, независимо от това дали тази "околна среда" е вътрешна или външна за системата. Тя е "външна" за суб-компонента на системата, налагащ "локалната промяна на формата" на енергията.

- - 106: Вакуумната околна среда също е "вътрешно" проникваща през коя да е макроскопична система, до най-финото й ниво! Така че схващането за отделни "външна" и "вътрешна" среда изисква конкретно квалифициране във всяка система, ангажирана с последователно редуващи се работо-усилвания на взаимодействията с околния й вакуум.

Активен dmitarp

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 306
  • Рейтинг: 34
    • Flow design
Браво увеличи българското интернет съдържание с още малко пляка, както и този форум. От целият каламбур разбрах, че ако имам едно левче ще си го харча колкото пъти си искам, ще си пазарувам с него и то никога няма да свършва все ще си е в мен.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 588
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
dmitarp Почти си разбрал какво иска да каже автора
Със левчето винаги постоянно се купува нещо то не свършва никога само сменя собственика си, но всеки следващ собственик може да си купи отново и отново нещо с него.
поради това напоследък е модерно да се ползва и думата информация в смисъл информацията за енергията.

Неактивен june1900

  • Активен
  • **
  • Публикации: 202
  • Рейтинг: 83
  • xaumana@abv.bg
  • Скайп: xaumana
4.2.3 Геданкен-експеримент: Мулти-добив чрез регенеративен отговор (regenerative feedback)


След един добивен процес с КПД>1.0 и последващото подходящо разреждане на енергията е налице повече отдаване на работа като "разсейване на събраната енергия", отколкото е вложената енергия от оператора или експериментатора. Системата може да се преработи в самозахранваща се (авто-асиметрично-премащабираща се) система, която захранва както самата себе си, така и натоварванията си, чрез един регенеративен, прихванат, внимателно контролиран положителен отговор на част от изходната положителна енергия [107] в посока входа на системата. Само че, вижте Глава 9 относно специалните съображения за Дираковия ток от дупки (Пол Дирак/Paul Dirac) и излишната отрицателна енергия, която е следствие от електромагнитните системи с КПД >> 1.0. Положителният прихванат отговор драматично ще се провали при всяка електромагнитна система с КПД >> 1.0, а при много системи с КПД > 1.0 също ще се провали, освен ако не се постигне преобразуване на отрицателната енергия, пристигаща на входа на системата.

- - 107: Добивът може да съдържа забележимо количество отрицателна енергия, както и положителна енергия, обаче. В този случай, в "отговарящата верига" (частта от веригата, връщаща добива обратно към входа, бел.прев) отрицателната енергия трябва да бъде променена в положителна енергия чрез премащабиране, в противен случай тя ще се появи на входната част на системата като допълнителен товар на самия вход. Тя ще "яде" прииждащите електрони от външния енергоизточник, така че външният енергоизточник трябва да захранва този "допълнителен товар" на входа, както и да захранва нормално присъстващия системен товар. Това смъква КПД-то на системата до КПД < 1.0.

За да се улесни визуализацията на мулти-добивния процес, представете си един мисловен експеримент - постоянно ретро-рефлектиране на стабилно подаване на малка електромагнитна енергия. Вижте Фиг. 4-2.




Както се вижда, един топлинен излъчвател е затворен в куха сфера, през мъничка дупка е свързан с две жици за външния енергоизточник (външният енергоизточник не е показан). Топлинният излъчвател е 100% ефикасен; всеки джаул поета от него енергия се излъчва. Един джаул енергия (един ват постоянна "вложена мощност" - конвенционалната електроинженерна терминология, където честотата на работа и честотата на енергийния приток се бъркат!) се прилага от енергийния източник към нагревателния елемент в сферата. Вътрешността на сферата е покрита с вещество, което действа като огледален рефлектор на конюгатната фаза (phase conjugate mirror reflector) (PCM) със, да кажем, коефициент на отразяване 0.5. С други думи, когато от жицата се излъчват разпръснати фотони, те удрят вътрешната повърхност на сферата. Половината са ретро-рефлектирани (отразени, бел.прев) точно обратно до мястото върху резистора, от което са били излъчени, където се поглъщат и отново се "прихващат" за още по-голямо загряване на резистора, с което предизвикват допълнителна емисия на фотони от него. Другата половина от погълнатите фотони върху вътрешната повърхност на сферата се разтварят през цилиндричните стени под формата на топлина, и багят от сферата като топлинна радиация към външния свят.

Ако функционирането на тази сфера може да се поддържа в стабилно състояние, без промени на физическите характеристики и механизъм, тогава натрупването на енергия в нагревателната жица вътре в сферата - и натрупването на енергийния конденз (? build up of energy icing) от външната страна на сферата - безкрайно ще се увеличава. С времето натрупването на енергия ще се увеличава без ограничения. Изчакайте кратко време, и сферата ще излъчва 10 вата мощност, докато човек ще продължава да влага един ват. По-късно, сферата ще излъчва 1000 вата мощност, а операторът ще продължава да влага един ват. И така нататък. Действително, покачването на енергийната плътност на излъчването ще бъде асимптотно и ще се увеличава в посока безкрайност. Единственото ограничение, що се отнася до енергийното излъчване в следствие на стабилно влагане на 1 джаул в секунда, ще бъде лимитът, при който механизмът става нестабилен и започват да се случват промени, които да сподавят и прекратят процеса.

Преди читателят да възрази възоснова Закона за запазване на енергията, трябва да осъзнаем, че това увеличение на енергийната плътност вътре в сферата е пример за повтарящо се премащабиране. Принципът на свободата на калиброване - една от аксиомите на теорията за квантовото поле, която е добре установена - ни уверява, че потенциалната енергия на една система може да се променя волево при желание, и безплатно. [108] Това, което принципът за свобода на калиброването не посочва, е механизъм за осигуряването на допълнителна потенциална енергия и източник за нея - това не се посочва нито от теоретиците на квантовото поле, нито от електродинамиците. Без такъв източник и посочен механизъм, конвенционалната свобода на калиброването предполага абсолютно нарушение на Закона за запазване на енергията.

- - 108: Конвенционалните учени почти винаги са много внимателни, когато премащабират симетрично, така че получаващите се две излишни силови полета да са равни и противоположни, и в резултат да се сумират до нетно нулево поле. Тази "занулена система" априори се състои от стрес потенциал. Така че такова симетрично премащабиране променя стреса в системата и променя потенциалната му енергия, но само под формата на допълнителна стрес енергия. Няма нетна сила и "силово енергийно поле", които да могат да се използват за разсейване на тази допълнителна стрес енергия във външен товар, вършейки по този начин работа. Това премащабиране е чисто самоволна практика от страна на електродинамиците. Ние много повече се интересуваме от "асиметрично премащабиране", при което само един потенциал се променя свободно или двата се променят неравно, като  резултат се получава нетно не-нулево силово поле, което след това може да бъде разсеяно във външно натоварване, за да върши работа. Само чрез асиметричното премащабиране е възможно в една иначе инертна система да се добави енергия и тогава с нея да се свърши каквато и да е работа. В конвеционалните системи ние извършваме "асиметрично премащабиране" като добавяме волтаж (потенциална разлика). Докато електрическият ток протича с разсейване на енергия от веригата в натоварванията и загубите, системата може да развие "мощност" и така да върши работа във външното натоварване. За нещастие, електродинамиците все още са обсебени от симетрията, така че повсеместно прилагат, във всички енергийни системи, веригата със затворен електрически път. Това гарантира, че веригата ще убие диполния си източника на енергия (източникът на потенциала и на потенциалната енергия, генериран от виртуалния флукс на вакуума в следствие нарушената симетрия между противоположните заряди на дипола) с по-голяма бързина, отколкото захранва натоварването си. По този начин се поддържа прекрасна симетрия, красивата свободна енергия и негентропия се изхвърлят, и грозното замърсяване и разрушение на биосферата продължава в цял свят да задоволява постоянно растящата си и неутолима жажда за електрическа енергия.



От гледна точка на нашата суперсистема, механизмът за свободно калибриране, осигуряващо енергията, е директен: излишата енергия свободно се доставя от неравновесието в активните взаимодействия на вакуума със системата и в неравновесието, представлявано от локалните гънки на време-пространството. Тъй като промяната в потенциалната енергия на една система е също така и безплатна промяна в гънките на време-пространството, тогава следва, че просто промяната на потенциалната енергия на локалния вакуум (вакуумът е също електромагнитна система!) и на локалната нагънатост на време-пространството е също "безплатна", или може да бъде. Не е нужно самият оператор да извършва работа върху време-пространството, за да го нагъне! Самото присъствие на една пространствена енергийна промяна - включително безплатна промяна на потенциалната енергия, позволена от свободата на калибриране - е достатъчно също безплатно да се нагъне време-пространството. Това е истинска енергийна промяна, защото всяко нагъване на време-пространството има ответно въздействие върху масата. Електродинамиката на висшата групова симетрия наистина включва вакуумната енергия и енергиен поток {259а-259с}, и е възможно да се извлече използваема електромагнитна енергия от вакуума.

Но да се върнем на нашата сфера, където вътрешната потенциална енергия на сферата се покачва асимптотно без предел.

В истинския свят, разбира се, коефициентите на отразяване и характеристиките на материалите се променят паралелно с промяната на енергийната плътност, сферата ще се загрее, и тн., и тези промени ще започнат да развалят съвършенството на ретро-рефлективния процес, за да го ограничат до някакво дефинирано плато като стойност, което може да е състояние на КПД > 1.0 или КПД >> 1.0. Или, материалите ще се стопят или размекнат, така че сферата да се разкъса и експлодира, остро и изцяло прекъсвайки процеса и излъчвайки яростен изблик на енергия като сигнал за нарушението на локализацията на процесите.

Въпреки това, един успешен и истински емпиричен експеримент, подобен на този, би бил възможен с малко изобретателност, и той лесно би демонстрирал КПД > 1.0, след като човек изчака натрупването и стабилизирането на някакво определено ниво. Ние се надяваме, че някой млад вишист с остър ум някой ден ще приготви докторантската си теза възоснова на този експеримент или негов вариант. Принципът подлежи на демонстрация.

Подобни натрупвания в следствие регенеративен отговор и мулти-добиване от колектори явно се срещат в природата, чак до и включително такива феномени като изблиците на гама-лъчи, и тн. Тези феномени се случват в някои системи като например експлодиращи газове (и, в някои случаи, дори във високата атмосфера на Земята). В такава система, "физическите частици, суспендирани в пространството" наистина се движат и продължително смущават геометрията за увеличаващото се натрупване, което води до замиране на процеса след известно забавяне.

Само че, налице е ясно обусловен времеви период, през който движението на частиците е все още недостатъчно, за да разчупи геометрията по значим начин и да предизвика затихване. [109] По време на този "почти линеен етап", натрупването е налице и енергийната плътност много рязко се увеличава. Натрупването е налице и продължава, докато трае времето на отпускане на първоначалния контриращ механизъм, който възстановява симетрията спрямо предходното състояние (първоначалната реакция). Един добре познат конвенционален пример и реакцията е Закона на Ленц.  При него, докато енергията се променя значително, се случва рязко сподавяне на увеличаването на енергийната плътност, задушавайки асимптотното покачване и "разреждайки" се или "отмирайки" обратно до под-максимално състояние. Само че, тази позиция или състояние на отмиране (в задушеното състояние) ще се различава от първоначалното състояние преди породилото се асимптотно покачване (премащабиране). Обикновено системата ще е поела или събрала допълнителна потенциална енергия, и така тя ще бъде "по-топла" или по-енергична. Това често се нарича "зарево". В простия случай, части от системата ще са в състояние на повишено движение (по-енергични).

Бележка от преводача: Зарево на английски е "afterglow", като "after" значи след, а "glow" значи светя. Английската дума намеква за онова сияние, което се получава СЛЕД като слънцето е залязло.

- - 109: Без значение как ние го наричаме или какво е конвенционалното му наименование, всеки импулс, експлозивен процес, включва поне моментна нарушена симетрия, водеща до мигновена и контрираща нарушена симетрия. След това има времеви диапазон на отпускане, и контриращата нарушена симетрия се разсейва чрез промяна на системата до ново енергийно потенциално състояние, състоянието на нова динамика, и тн.


Средно плато може да се появи, докато се случва задушаването на процеса и той може да се стабилизира. Само че, ако не се достигне стабилно плато по време на заглушаването, тогава се получава по-нататъшно рязко задушаване и рязко намаляване на увеличената енергийна плътност, тъй като геометричните промени стават решителни и прекратяват асиметричното авто-премащабиране. По този начин "заглушаването" на процеса може да доведе до плато на стабилно опериране с КПД >> 1.0, или може просто веднага да премине към пълно катастрофално задушаване и отмиране обратно до някое по-ниско ниво на КПД > 1.0, но все пак по-енергично от първоначалното състояние. Последният случай създава един вид "зарево" - наблюдавано в изблиците на гама-лъчи, например - на увеличена енергийна плътност от началото на задушаващия феномен. Определено, в тази нова система на по-енергични газове и частици, веднъж след като новото състояние се стабилизира, продължавайки регенеративния отговор срещу новата геометрия, може тогава отново да инициализира или отново да "запали" друг "изблик", последван от ново задушаване. И така нататък.

Потвърждаваме, че изблиците на гама-лъчи пасват на тази схема и постоянно я демонстрират. Както правят и феномените, наблюдавани в интензивно разпръскващите се фотоактивни среди в една нелинейна оптична лаборатория. Нашата хипотеза е, че изблиците на гама-лъчи и подобните на тях агресивни емисионни феномени се генерират от този механизъм или подобен на него.

Фиг. 4-3 диаграмно показва един примерен обхват на такива емисии на "излишна енергия" заради този механизъм за регенеративен положителен отговор и мулти-добиване. Както се вижда, това може да представи мощните астрофизични емисионни феномени в напълно различна светлина, енергийно подредени спрямо дължината на първоначалната "почти линейна" фаза на експоненциално увеличение. Има скала на стабилните нива чак до самия Голям Взрив {260}. Един така наречен Голям Взрив, разбира се, ще бъде резултат от това, че способността за "самосъхранение" на самото 4-пространство се е нарушила, което ще доведе до разкъсване на 4-пространството и последващо агресивно спукване в n-пространството (където n > 4), при което много стремглав "фалшив вакуум" ще се създаде отвън на спукания раздут регион, който сам ще се напомпва чрез асиметрично авто-премащабиране в "ново" 4-пространство. Когато се достигне ново ниво на стабилност отвън на изгърмялата дупка от плодящото се 4-пространство, то ще представлява външно "ново" 4-пространство с нова, инфантна 4-пространствена разширяваща се 4-вселена, новородена.




Така че отвътре на плодящата се вселена, емисионният феномен ще бъде толкова огромен, че да "спука" 4-пространството, произвеждащ един вид "супер черна дупка", видяно от гледна точка на плодящата се вселена. Нашата хипотеза е, че механизмът за асиметрично авто-премащабиране произвежда огромен изблик на електромагнитна енергия в своята вселена, ако е достигнато плато на стабилност, което е под прага на разкъсването на 4-пространството. Ако такова плато на стабилност не се достигне, асимптотното увеличение на плътността на локалната пространтвена енергия продължава да нараства, докато основното 4-пространство не се разкъса, за да създаде "избиване", видяно от старата вселена като вид черна дупка. Има един вид "бяла дупка" в новата вселена, породена от другата страна на това "избиване". Тази бяла дупка и асоциираните с нея феномени произвеждат раждането на друга 4-вселена извън оригиналната плодяща се 4-вселена. Поне предлагаме това като хипотеза.

Ние предлагаме, че това може да е легитимен процес за зараждането на множество 4-пространствени вселени в безкрайно-измерния космос. [110] Допълнителна полза има от задаването на неприятния въпрос "Какво е съществувало преди началото на времето (в тази вселена)??" Отговорът тогава ще бъде, "Съществуването на време в друга вселена, която е породила сегашната." Подчертаваме нашата интерпретация на време като просто специална форма на електромагнитна енергия, и въобще не като "мистериозна река, по която плаваме безпомощно, сякаш сме лодка, носена от теченията".

- - 110: В края на краищата, едно "измерение" в крайна сметка е просто фундаментална променлива в един физичен модел или, с други думи, "степен на свобода" в математическото моделиране. Ние можем да си конструираме какъвто си искаме брой измерения, просто като раздаваме достатъчен брой променливи, включително явни променливи, както и скрити променливи, и тн.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозно Активен
  • ****
  • Публикации: 465
  • Рейтинг: 158
Цитат
Релативистично казано, масата на частицата се движи през фоновия потенциален флукс, или можем да го разглеждаме от гледна точка на частицата, казвайки, че фоновият потенциален флукс протича през частицата, взаимодействайки си с нея. Само едно единично преминаване на флукса залива "частицата-колектор", така че е налице само едно продължаващо събиране на енергия от "единичен" тип.
Цялата теория на Биърдън е като изсмукана от пръстите с цел да се хареса на професорите и да не я отхвърлят още с появата й. Всъщност няма частица - няма и движение. Целият този потенциален флюкс представлява електромагнитна материя (някои я наричат етер, тъмна материя или тъмна енергия). Нещото което се движи е информацията за организацията на тази материя, така че да организира на даденото място в даденият момент определената частица. Подобно на онези забавни пружини, които падат от стъпало на стъпало и можеш за разбереш какво е едва в момента когато спира преди да продължи към по ниското стъпало. По тази причина и самите частици се наблюдават ту като частица, ту като вълна.

Цитат
Преди читателят да възрази възоснова Закона за запазване на енергията, трябва да осъзнаем, че това увеличение на енергийната плътност вътре в сферата е пример за повтарящо се премащабиране.
Няма какво да възразявам... Излъчването на жичката става благодарение на нейната температура. За да излъчва тя 1000 пъти повече енергия трябва и нейната температура да бъде 1000 пъти по висока (абстрахирам се от възможността за постигането). Процеса който всъщност протича е излъчване на 50% от подадената енергия и акумулиране на останалите 50% във вид на топлина. Къде е тука необичайното...

Неактивен coke2k

  • Експериментатор
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 519
  • Рейтинг: 127
@june1900 защо се хабиш да го превеждаш тоя човечец. Какво ценно намираш в тия кухи теории, дето всеки може да си ги редуцира както си иска.  Евала  за труда ти.... ама не го хаби на празно. Личното ми мнение е ,  че много по добре би било да си пренасочиш енергията към С. Маринов примерно. Не че нещо ,  ама той поне е държал в ръцете си и е виждал в действие единствения за сега доказан генератор на СЕ. Допустимо е и на 99% , че е знаел как работи.  Няколко пъти аз съм чел TWT и всеки път откривам нови неща , които не са ми правили впечатление в предходните прочити. Там има нещо заровено да знаеш. Там е истината. Оставяй го тоя  Том Биардън... никой няма там. Да не говорим че инглиша му ( за С.Маринов  ст.въпрос)е много нисък левел и добре се асимилира основната идея без много много плява. Кратко точно и ясно. На достъпно ниво.